№ 43340
гр. София, 24.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110125821 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „ЗД Е.“ АД срещу
Гаранционен фонд.
Съдът е сезиран с предявени от Застрахователно дружество „ЗД Е.“ АД
против Гаранционен фонд кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 499, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 55, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да ищеца сумата от 15358,57 лв.,
представляваща регресна претенция, представляваща изплатено полза на
НББАЗ суми по претенция № *** от ищеца обезщетение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
– 07.05.2024 г., до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер
на 1120,19 лв., за периода от 19.10.2023 г., денят, в който е извършено
плащането към НББАЗ, до 29.04.2024 г., денят на подаване на исковата молба
в съда.
Ищецът твърди, че на 08.05.2021 г., на територията на Република
Италия, е настъпило пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от
водача на лек автомобил „Алфа Ромео 147“, рама № ****, с peг. № **** За
настъпилото произшествие е образувана претенция на Италианското бюро с
реф. № 21/010917 МЕС BG, предявена за изплащане към Националното бюро
на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), където е била
образувана претенция с реф. № 1-21-BG-01204. С писма с изх. №1-
1933/17.12.2021 г. 1-0304/02.03.2022 г. и 1-0426/23.03.2022 г., Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи предявило пред „ЗД Е.“ АД
претенция за възстановяване на изплатеното от тяхна страна обезщетение във
връзка с претърпените от инцидента вреди, външни разходи и такса за
обработка, в общ размер на 15 358,57 лева. Посочва, че НББАЗ се обръщало
към застрахователя едва след като първоначално е поканило Гаранционен
фонд да заплати цитираната сума, в отговор на което последния отказал
възстановяване на сумата (писма с изх. № 08-01-205/14.12.2021 г., 08-01-
1
205/21/14.02.2022 г. и 08-01-205/21/24.02.2022 г.). Сочи, че ответникът
твърдял , че лекият автомобил е предмет на застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
обективиран в полица №**** г. Посочва, че в ищцовото дружество е била
образувана претенция № ***, като на 19.10.2023 г., сумата е била изплатена
изцяло по банкова сметка на НББАЗ. Сочи, че при справка в информационната
система на Гаранционен фонд е било установено, че по отношение на лекия
автомобил, участвал в настъпилото на 08.05.2021 г. пътно-транспортно
произшествие, към датата на инцидента не е била налице валидна полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ автомобилистите,
сключена със „ЗД Е.“ АД. Сочи, че Застрахователна полица №**** г. е била
сключена с период на валидност от 09:58 часа на 02.11.2020 г. до 23:59 часа на
01.11.2021 г., като дължимата застрахователна премия е била разсрочена на
четири вноски. Твърди, че падежът на първата вноска е бил определен на
датата на сключване на застрахователния договор - 02.11.2020 г., но същата не
е била платена, поради което на 04.11.2020 г. процесната полица е била
анулирана и информацията е била подадена към информационната система на
Гаранционен фонд, като същото обстоятелство е било отразено в базата данни
на ответника. Твърди, че поради неплащане на първата вноска от
застрахователната премия, застрахователният договор не е произвел действие
между страните, съгласно правилото на чл. 351, ал. 3 от Кодекса за
застраховането. Сочи, че Гаранционният фонд извършва плащания в полза на
увредените лица за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано или на което виновният водач няма сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или
когато няма сключена задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците.
Твърди, че доколкото е извършил плащане в полза на НББАЗ за посочените
суми и същото се дължи от ответника поради липсата на валидно сключен
застрахователен договор към датата на инцидента, е налице основание за
възстановяване на платените суми. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че
издадената застрахователна полица представлява първичен счетоводен
документ, удостоверяващ плащане на първата вноска. Твърди, че
правоотношенията между застрахователния посредник и застрахователното
дружество не могат да бъдат противопоставяни на трети лица. Твърди, че
ищецът е подал информация до Гаранционния фонд, че полицата е
действителна, поради което счита твърденията му, че същата не е била
заплатена за неоснователни.Твърди, че увреждащият автомобил е имал
задължителна застраховка гражданска отговорност сключена с ищеца.
Посочва, че ищецът е подал данни за прекратяване на полицата от 04.11.2020
г., като причина е била посочена „невнесена вноска“. С оглед на това моли за
2
отхвърлянето на предявения иск.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:
Предявени се кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 499, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Предявените искове са допустими, доколкото са предявени от лице с
правен интерес пред родово и местно компетентен съд.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, липсата на заплащане на първа вноска по същия,
прекратяването на договора и отразяването на това обстоятелство в системата
на ответника, както и заплащането на сумата в размер на 15358,57 лв. в полза
на НББАЗ суми по претенция № ***.
В тежест на ответника е да докаже, че за лек автомобил „Алфа Ромео
147“, рама № **** с peг. № ****е била налице валидно сключена застраховка
гражданска отговорност с ищеца към 08.05.2021 г.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е
относимо, допустимо и необходимо и следва да бъде уважено.
Искането по чл. 183 ГПК на ответника за задължаването на ищеца да
представи полица № 07120003055713 в оригинал е относимо, допустимо и
необходимо и също следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
04.02.2025 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
3
мотивите на настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените с исковата молба въпроси, при депозит в размер на 400,00 лв.,
вносим в едноседмичен срок от съобщението от ищеца.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б., като вещото лице да се уведоми за
възложената експертиза и да се призове за о. с. з. след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 183 ГПК ищецът да представи
оригинала от полица № 07120003055713 в срок до първото открито съдебно
заседание, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение
представеният препис ще бъде изключен от доказателствата по делото.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА,
че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор,
е по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговорите на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4