Решение по дело №1942/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от „Специализирана болница за рехабилитация света Елена 1“ ООД, Булстат *********, представлявано от управителя П.П.М., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Е.С. ***, против Решение №1011/04.07.2023г. по АНД №1948/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-ти състав, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-2201326/18.01.2023г и наложената им за нарушение по чл.272 ал.1 от КТ Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.1 от КТ чрез редуциране на размера й от 2000лв. на 1500лв. Релевирано е основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложим по изричното препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, с твърдение за обективна несъставомерност на вмененото им нарушение. Претендира се отмяна на решението и на НП като незаконосъобразни, както и присъждане на сторените в производството разноски. В откритото съдебно заседание адв.С. поддържа изцяло така депозираната жалба и настоява за уважаването й, както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Касационният ответник – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, надлежно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Анализирайки приобщените в хода на съдебното следствие пред него релевантни гласни и писмени доказателства, с проверяваното си решение ВРС приел за установено от фактическа страна, че през месец ноември 2022г по повод постъпил сигнал от работник за нарушаване на трудовото законодателство, инспектори от Д „ИТ“ – Варна, сред които и св. П.Б., извършили проверка на място в болничното заведение, стопанисвано от „Специализирана болница за рехабилитация света Елена 1“ ООД, находящо се в гр.Варна, к.к. „Св.Св.Константин и Елена“, ***. В хода на последващата документална проверка инспекторите установили, че според педставената разчетно-платежна ведомост за месец септември 2022г на св.Татяна Илиева Л., на длъжност „Регистратор“, е била направена удръжка от 27лв. от трудовото възнаграждение – „други удръжки от сума за получаване“, без изрично писмено съгласие на работника, като сумата не попадала в кръга на изрично посочените в чл.272 ал.1 т.1-6 случаи. За така установеното административно нарушение, квалифицирано по чл.272 ал.1 от КТ, св.П.Б. съставил АУАН от 30.12.2022г против дружеството – за това, че е направена удръжка от трудовото възнаграждение на работника без писменото му съгласие. Посочено е, че датата на нарушението е 26.10.2022г, когато е извършена удръжката, а мястото – хотел „Св.Елена“ в к.к.“Св.Св.Константин и Елена“- При предявяването на акта чрез пълномощник на управителя на дружеството и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения. Въз основа на акта е издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, посочил, че случаят не е маловажен по см.чл.28 от ЗАНН, и на осн.чл.414 ал.1 от КТ наложил на дружеството Имуществена санкция в размер на 2 000лв.

Въззивният съд изложил мотивирани съображения кои доказателства кредитира, за да възприеме описаната фактология – възприятията на проверяващите инспектори и писмените доказателства, установяващи наличието на трудовоправни отношения между дружеството-касатор и Т.Л., начисленото възнаграждение за м. септември 2022г и направената удръжка от 27лв с основание „други удръжки от сума за получаване“, без изрично писмено съгласие от работника, която не попада в изрично посочените в чл.272 ал.1 т.1-6 от КТ случаи. При така установената фактология ВРС приел от правна страна, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в законоустановените срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН; те съдържат минимално изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, вкл. пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, и доказателствата, които го потвърждават; че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни отменителни основания. По приложението на материалния закон съдът приел, че санкционираното с НП административно нарушение е безспорно доказано и правилно квалифицирано, но досежно размера на наложената за него санкция преценил, че не е съобразена с факта, че нарушението е първо по ред, и приел, че санкция в специалния минимум от 1500лв. е достатъчна за изпълнение на целите по чл.12 от ЗАНН. В заключение съдът обсъдил и отхвърлил като неоснователно възражението на дружеството, че нарушението не е извършено, понеже с РКО, предхождащ датата на нарушението, на работника била изплатена сума, надхвърляща удръжката от 27лв. предходният съдебен състав приел, че отразеното в РКО изплащане на сума от 103лв. не може да се тълкува като изплащане на неправомерно удържаната сума от 27лв. без съгласието на работника поради липса на такива данни и такова съдържание на ордера. С тези съображения ВРС изменил НП, като намалил размера на имуществената санкция до специалния минимум от 1500лв.

Настоящият касационен съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи на предходния като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, изцяло ги споделя и се позовава на тях на осн.чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.

Възражението на касатора по съществото си е идентично с поддържаното пред въззивната инстанция – твърди се, че нарушението не е извършено, понеже към трудовото възнаграждение на Т.Л. е изплатено възнаграждение, надхвърлящо удръжката от 27лв. преди датата на нарушението, възприета от АНО, като тази сума от 103лв включва удържаните 27лв. Сочи се, че не е извършена удръжка, ощетяваща работника, понеже той е получил същата сума дори в по-голям размер, а и авансът при получаване на трудово възнаграждение не е удръжка.

Тези възражения са неоснователни.

Както обосновано е приел и ВРС, от съдържанието на РКО (л.21 по АНД №1948/23г на ВРС) не е възможно да се установи основанието за начисляване на сумата от 103лв към заплатата за м. септември 2022г на Т.Л., т.е. в резултат на това действие на дружеството-касатор твърдението им, че в сумата 103лв. е включена сумата 27лв. е обективно недоказуемо; по идентични причини недоказуемо е твърдението, че сумата 27лв. или сумата 103лв. представляват аванс към заплатата. Вероятно твърдението, че сумата 103лв. е изплатена на Л. на 20.10.2022г преди изплащането на заплатата за м.септември 2022г, отговаря на истината с оглед договорената в раздел „Възнаграждение“ на трудовия договор периодичност на заплащането на месечното трудово възнаграждение. Липсата на данни какво представляват сумите 103лв. по РКО от 20.10.2022г и 27лв. от фиша за заплатата за м.септември 2022г обаче не позволяват обвързването им по претендирания от касаторите начин.

Независимо от всичко гореизложено неотречен и необорен от дружеството-касатор факт е, че от трудовото възнаграждение на Л. без нейното писмено съгласие е удържана сумата в размер на 27лв, без да са налице данни и доказателства тази сума да представлява някоя от лимитативно изброените допустими удръжки по чл.272 ал.1 т.1-6 от КТ, с което е осъществен обективния състав на вмененото им нарушение по същия текст. Изплащането преди или след удръжката на сума за компенсация не заличава обективния факт на осъщественото нарушение и не резултира в отпадане на административнонаказателната отговорност за него.

В заключение на изложеното – при постановяване на проверяваното си решение въззивният съд не е допуснал поддържаното с касационната жалба неправилно приложение на материалния закон, съставляващо основания за отмяна, а други такива не бяха установени и в кръга на задължителната служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното налага извод за законосъобразност, правилност и справедливост на проверяваното решение, което налага оставянето му в сила.

При този изход на спора претенцията на касаторите за разноски са неоснователни, а ответната администрация не е поискала такива.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1011/04.07.2023г. по АНД №1948/2023г. по описа на Районен съд – Варна, ІV-ти състав, с което е изменено издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна НП № 03-2201326/18.01.2023г и наложената на „Специализирана болница за рехабилитация света Елена 1“ ООД, Булстат *********, за нарушение по чл.272 ал.1 от КТ Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.1 от КТ, чрез редуциране на размера й от 2000лв. на 1500лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: