№60
17.12.2019г. гр.Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски Окръжен съд,
наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
2. АНА
АВРАМОВА
при секретаря Ели Николова,
като изслуша докладваното от съдия Аврамова
ВНЧХ дело №235 по описа на СОС за 2019г.
и вземайки предвид данните по делото,
прие за установено следното:
Предмет на въззивното
производство е Присъда №367/19г. постановена от СРС по НЧХД №348/19г., с която М.Т.Д.
е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1
т.т.2 и 3 вр. чл.147 ал.1 НК, за това, че на 02.02.2019г., в гр.Добрич, е
приписала престъпление на Р.Д.Ж., в качеството й на прокурор при ДОП, при
изпълнение на функцията й на наблюдаващ прокурор по приключило досъдебно
производство, с твърдения разпространени по телевизия „Канал 3“, предаването
„Офанзива с Любо Огнянов“, че тъжителя чрез посредничеството на други лица е
поискала и получила парични средства за да разреши да се направи химичен анализ
по делото, като е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000лв. В тежест на подсъдимата са
присъдени разноските по делото.
С
депозираната от подсъдимата, чрез защитника й, въззивна жалба, се обосновава
твърдение за неправилност на така постановената присъда, поради липса на
обективните и субективните признаци от състава на престъплението клевета.
Употребените в интервюто изрази не са клеветнически, тъй като са резултат от
субективна интелектуална увереност и не
са част от обективната действителност.Заявява се, че подсъдимата е използвала
казаното от зет й, с което не приписва престъпление, а търси помощ от
компетентните държавни органи и медиите. Моли се присъдата да бъде отменена и
да бъде постановена оправдателна такава.
Редовно призован за
съдебното заседание жалбоподателят не се явява, не се сочат уважителни причини
за неявяването.
В съдебно заседание служебно
назначеният защитник поддържа жалбата, включително и искането за постановяване
на оправдателна присъда. Излага съображения, че присъдата почива на предположения,
а подсъдимата не е целяла да наклевети тъжителя.
Повереникът на тъжителя
намира жалбата за неоснователна. В пледоарията си акцентира върху наличието на
пряк умисъл при извършване на деянието, обоснован с предшестващите заплашителни
писма до тъжителя, както и с показанията на зетя на подсъдимата, категорично
отричащи заявеното в ТВ предаване. Намира за несериозно твърдението, че целта
на интервюто е търсене на проверка, след като такава е извършена от две съдебни
инстанции, потвърдили акта на тъжителя. Актът на първоинстанционният съд като
правилен и законосъобразен се моли да бъде потвърден.
Тъжителят се присъединява
към изложеното по-горе.
Силистренски окръжен съд, наказателен
състав, след като извърши цялостна проверка относно правилността на
постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314
ал.1 НПК, като взе предвид изложените в жалбата аргументи и изразените в
съдебно заседание становища на страните, констатира следното:
Жалбата е неоснователна.
Съдебното производство е проведено при условията на
чл.269 ал.1 т.3 НПК. Спазена е процедурата по чл.247б ал.1 НПК.
Първоинстанционният
съд приел за установени следните
фактически положения:
От 15.06.2012
год. тъжителката Ж. изпълнява длъжността
прокурор в ДОП и е наблюдавала ДП № 786/2015г по описа на Първо РУ МВР-Добрич,
пр.пр. №925/32015г. по описа на ОП-Добрич, за престъпление по транспорта по чл.343, ал.1,
б.“в“ от НК. Вследствие на пътното-транспортно произшествие е починала дъщерята
на подсъдимата. Ж. и Д. не са се познавали, имали са срещи по повод досъдебното
производство. В хода на разследването не е било повдигнато обвинение, тъй като
е било прието, че за критичното съприкосновение на моторните превозни средства,
другия участник Д.Я. нямал вина. С постановление от 29.07.2017г. прокурор Ж.,
на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК прекратила наказателното производство. Прекратяването на наказателното производство е
било потвърдено от Окръжен съд-Добрич и от Апелативен съд-Варна.
В края на 2017г.
пред свид.П.Н., в качеството му на окръжен прокурор на ОП-Добрич, в приемен ден,
се явила подс.Д.. На срещата тя упреквала прокурор Ж., че е подменяла
доказателства от досъдебното производство, манипулирала е фотоснимки от
фотоалбуми, подменяла е кръвна проба, както и че са и искани пари за повторна
кръвна проба. Св.Н. реагирал съобразно правомощията си и по правилата за
дейността на прокуратурите. Въз основа на депозирана молба от подсъдимата,
окръжния прокурор с постановление 06.12.2017г. отказал да внесе предложение до
ВКС и до Главния прокурор за възобновяването на ЧНД№176/2017г. по описа на
Окръжен съд Добрич.
Подс.Д. участвала в предаването „Офанзива“ по „Канал
3“. Пред журналиста, чрез разказа си, тя
запознала телевизионната аудитория с обстоятелства свързани с прекратеното
наказателно производство, както и с дейността на тъжителя като прокурор.
Материалът е излъчен на 02.02.2019 год. Р.Ж. като изгледала предаването
възприела следните твърдения на Д..: „Адвоката казал на П., че прокурор Ж. иска пари за да разреши да се направи химичен
анализ…Казвам П.ти даде ли…Ами бабо дадох.И викам сигурно тъй трябва, де да
знайме ние не сме юристи… П.може да го докаже. Питах П. колко даде… Питах го
една заплата стигна ли, а … вика и отгоре.Така и не ми каза колко…“. Тези думи
засегнали тъжителката, тъй като преценила, че с тях и се приписва
престъплението подкуп.
Посочените
употребени изрази всъщност представляват фактическото обвинение по делото.
Като
веществено доказателство е приобщен предоставения от телевизионната медия
електронен носител, съдържащ файл със запис от предаването. Съдържанието на
видео файла е възпроизведен в съдебно заседание.
В мотивите си
съдът приема, че изявленията на подсъдимата в 10:12 до 10:30 минута, както и
10:35 до 11:10 минута от записа потвърждават предявеното с тъжбата обвинение и
безспорно установяват изречените изрази.
Тези твърдения са разпространени чрез излъчването им в телевизионно предаване
по телевизия „Канал 3“.
Св.Пл.Петров
е вдовец, съпруг на починалата при възникналото ПТП, и зет на подсъдимата. С
показанията си той опровергава изявленията подс.Д., като заявява, че никога
пред нея не е казвал, че прокурор Ж. чрез посредничеството на адвоката им е искала
парични средства, за да разреши да се извърши повторно химично изследване на
кръвна проба за алкохол, по наблюдаваното от нея досъдебно производство. Никога
не са му искани пари, за да се предоставят на прокурора. Дори за ползваните
адвокатски услуги не е заплащал възнаграждение. Нещо повече свидетеля излага и
други неистини изречени от подсъдимата в предаването излъчено по „Канал
3“.
Поради
изложеното, съдът приема, че разпространените твърдения на подс.Д., чрез
възпроизвеждането на диалог между зет й със защитник, че прокурор Ж. е искала пари за да разреши да се направи
химичен анализ, не е истина.
Тези
фактически изводи са изведени правилно и не се констатират нарушения при
преценката на доказателствата по делото. Въз основа на тях, първоинстанционният
съд е направил и правилен извод за обективната и субективна съставомерност на
деянието, предмет на настоящото производство, квалифицирано по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т. 2 и 3 вр. чл.147 ал.1 НК. Налице са квалифициращите признаци по чл.148
ал.1 т. 2 и 3 НК, а именно- клеветата е разпространена чрез телевизионна медия,
до неограничен кръг зрители, нанесена е на длъжностно лице при изпълнение на
функцията му. Искането и получаването на материална облага, в случая пари, от
държавен служител, за да извърши
действие по служба, е корупционно престъпление, квалифициращо се като
подкуп. Твърденията за осъществяване на тези действия от подсъдимата са
конкретни, индивидуализират конкретно и точно какво действие по служба следва
да бъде извършено, поради което не може да се приеме за основателно
възражението, че те не са част от обективната действителност, а са израз на
интелектуална дейност и разсъждения от страна на подсъдимата. Действително при
липса на субективна увереност ще липсва умисъл, но в случая повдигнатото
обвинение не е свързано с разгласяване на позорно обстоятелство, за отправена
критика, за изразени възгледи или мнение, в каквато насока са възраженията на
жалбоподателя, а за приписване на неизвършено престъпление. Св.П. напълно
отрича да е провеждан такъв разговор
между него и подсъдимата,
категорично отрича да е давал пари по какъвто и да е повод на прокурора,
отрича адвокатите да са му искали пари, за да ги дадат на прокурора, като
твърди, че в това предаване са казани и други неистини-„жена ми не беше
бременна“ и „от казаното от тъща ми в
предаването по отношение на г-жа Ж., няма нищо вярно“. С годни доказателствени
средства е установено, че приписаното престъпление не е извършено и
пресъздадения разговор за това престъпление не е осъществен, поради което
подсъдимата няма как да не е уверена, че с приписването на престъпление не само
уронва честта и достойнството на тъжителя, но и осъзнава, че твърдяното
престъпление не е извършено. С деянието са нарушени основни права гарантирани от Конституцията и
законите и в случая не става въпрос за търпима критика. Истинността на
твърдението за извършено престъпление не е доказана, поради което наказателната
отговорност по аргумент на чл.147 ал.2 НК не може да бъде изключена.
Правилна е преценката на съда за наличието на предпоставките за приложението
на чл.78а ал.1 от НК. Ограничението на чл.78а ал.7 НК не е налице. При наличие единствено на
смекчаващи вината обстоятелства е наложено административно наказание в
минимално предвидения от закона размер, поради което корекция в тази част на
присъдата не е необходима.
Горното
аргументира становището на въззивната инстанция за липса на основания за отмяна
или за изменение обжалваната присъда, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
Ето защо и на основание чл.334
т.6 вр. чл.338 НПК настоящият състав на Силистренски Окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №367/27.09.2019г.
по НЧХД № 348/2019г. постановена от РС-Силистра.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.