Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№……..

 

гр. К., 26.03.2018 година.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          К. районен съд, четвърти състав в проведено публично съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

    Председател: Ивайло Родопски

 

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдия Родопски НАХД № 304, по описа на КРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

         К. районен съд е сезиран с жалба от „Хоспис Безден“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село В., ул.„А. П. С.” № 12, чрез управителя Р. Ц. М.против наказателно постановление №23-001537 от 17.10.2017 г., издадено от директора на Д”ИТСО”, с което на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл.141, ал.5 от КТ., за това че по започнала на 09.08.2017 година и приключила на 14.08.2017 година проверка по спазване на трудовото законодателство на Хоспис Безден, в качеството му на работодател по смисъла на §1,т.1 от ДР на КТ, в обект на контрол хосписаа в с.Б.е установено, че видно от работен график на сестри и санитари за месец май 2017 година, на лицето В. П. П., на длъжност „санитар“ е било възложено и е работило в две последователни работни смени, а именно: дневна от 08,00 часа до 20,00 часа и нощна от 20,00 часа до 08,00 часа на следващия ден. По този начин е била нарушена законовата забрана за полагане на труд в две последователни смени, съгл.чл.141, ал.5 от КТ.

Иска се отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази насока. Представя се протокол от ОС на хосписа от 16.06.2012 година, видно от който работниците сами се съгласили да нарушават горепосочената забрана, с оглед неудобства, свързани с пътуване и допълнителни разходи.

          Въззиваемата страна оспорват жалбата, като неоснователна.       

          Жалбата е подадена в законоустановения срок,съгласно разпоредбите на чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът счита, че наказателното постановление е законосъобразно. Жалбоподателят не е изпълнил задълженията си към държавата, произтичащи от Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на  чл. 141, ал.5 от КТ, дружеството-работодател е било длъжно да спази забраната на тази норма, а именно " Забранява се възлагането на работа през две последователни работни смени". С неизпълнението на тази забрана е нарушило  

чл. 141, ал.5 от КТ

Дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.414, ал.1 от КТ съгласно, който "Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.". Административнонаказателната отговорност на едноличните търговци и дружествата се търси по реда на чл. 83 от ЗАНН. Отговорността е свързана с неизпълнение задължения на юридическите лица и едноличните търговци към държавата или общините при осъществяване на тяхната дейност. При осъществяване на дейността си дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си, произтичащо от  чл. 141, ал.5 от КТ, заради което следва да понесе съответната санкция. В случая не са налице основания и условия за малозначителност на деянието, тъй като създадените и нарушени правила касаят здравето и живота на хората, а още повече в настоящия случай се отнасят за безопасността и грижите за възрастни и болни лица, което изисква по-висока стриктност при спазването им.

 

С оглед липсата на данни за други подобни нарушения от страна на фирмата - жалбоподател съдът счита обаче, че обжалваното НП следва да бъде изменено в частта за размера на наложената имуществена санкция, която в случая би следвало да бъде наложена в минимален размер на 1500 лева, вместо 2000 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, К. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №23-001537 от 17.10.2017 г., издадено от директора на Д”ИТСО”, КАТО НАМАЛЯВА НАЛОЖЕНАТА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 2000 лева, на 1500 лева.

 

Решението може да се обжалва от страните в 14 (четиринадесет) - дневен срок от съобщенията, пред Административен съд – С. област.

                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: