РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Пловдив , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Камелия Д. Спасова
в присъствието на прокурора Светлозар Николаев Чераджийски (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300600798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 260015/21.01.2021г. по НОХД № 3045/2020 година по описа на Районен
съд Пловдив, съдът е признал подс. Г. Й. К., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
06.05.2020 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„***“, модел „***” с рег. № *** - след употреба на наркотични вещества – амфетамин
/АМР/, като на основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът е
отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години, като е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на
ЗМВР на 06.05.2020 г. На основание чл. 343г вр. чл. 343б ал. 3 от НК съдът е лишил
подсъдимия К. от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца, като на
основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 06.05.2020 г. до влизане в сила на присъдата. Съдът е
постановил вещественото доказателство - техническо средство „Drager – Drug Test 5000 STK
7“ с № ***, намиращо се по делото, да се унищожи като вещ без стойност.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия, който чрез
1
защитника си - адв. И.М. я обжалва по съображения за неправилност и незаконосъобразност,
тъй като събраните доказателства не доказват подсъдимият да е извършил вмененото му
престъпление. В писмено допълнение към въззивната жалба, подписано от адв. М., се
акцентира на няколко основни недостатъка на първоинстанционния акт: неправилно
изяснена фактическа обстановка поради избирателно и превратно тълкуване на
доказателствата, неизпълнение на задължението на съда да обсъди всички събрани
доказателства и противоречията в тях, като съдът не е обсъдил съществени обстоятелства,
свързани с управлението на автомобила, липса на обсъждане на обясненията на подсъдимия
и подкрепящите го доказателства, а така и липса на доказателства, които по категоричен и
несъмнен начин да свържат показанията на приложеното веществено доказателство с
дадената от подсъдимия проба. Отправя се искане присъдата да бъде отменена, като съдът
признае К. за невинен.
Становището на представителя на ОП Пловдив е за правилност и законосъобразност
на постановения първоинстанционен акт, обсъждане на всички доказателства, като се
предлага на съда да го потвърди. Намира наложеното наказание за справедливо.
Жалбоподателят и защитникът му не се явяват в съдебно заседание, като и писмена
молба адв. М. е депозирал и допълнението си към въззивната жалба.
Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и
обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в съдебно заседание, а и сам
служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери
следното:
Жалбата е подадена в законния срок от лице, сред изброените по чл. 318 от НПК и е
процесуално допустима.
За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е възприел за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. Й. К. притежавал СУМПС № ***, издадено на 13.11.2012 г., с
валидност до 13.11.2022 г. На 06.05.2020г., подс. К., заедно със своята приятелка – свид. Т.
били в село М.в дома на неговите родители, където празнували имения ден на подсъдимия.
Около 19,00 часа, двамата решили да тръгнат към град Пловдив, за да посетят брата на свид.
Т., който също имал имен ден. Двамата се придвижвали с лек автомобил, марка и модел
„***“ с рег. № ***, собственост на подс. К.. Автомобилът се управлявал от подсъдимия.
Около 20:10ч. на 06.05.2020г., подс.К. управлявал гореописания лек автомобил в град
Пловдив, по ул. „***“, в близост до магазин „***“, където преди това оставил своята
приятелка – свид. И. Т., която искала да закупи подаръчен комплект за своя брат.
По същото време, свидетелите Г. Д.и Б. Д. – служители към ОД на МВР – Пловдив
изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението и били на смяна като
2
автопатрул в град Пловдив. Работната смяна на свидетелите започвала в 19:00 часа на
06.05.2020 г. и следвало да приключи в 07:00 часа на 07.05.2020 г.
Около 20:10 часа на 06.05.2020г., свидетелите Д. и Д. извършвали обход на ул. „***“,
когато забелязали управлявания от подсъдимия К. лек автомобил марка и модел „***“ с рег.
№*** и чрез подаването на светлинен сигнал спрели същия до № 2, в близост до магазин
„***“, за проверка на документите на водача и автомобила. Поводът на проверката бил
фактът, че веднага след като подсъдимият К. забелязал движещият се срещу него
полицейски автомобил рязко отбил и спрял. Посоченото действие направило впечатление на
свидетелите Д. и Д., като същите се усъмнили в изрядността на водача.
Полицейският автомобил бил управляван от свид. Д. който спрял до автомобила,
управляван от подсъдимия К.. Тъй като нямало място за минаване на други коли, свид. Д.
преместил служебния автомобил, след което се върнал при автомобила и водача.
Свидетелите се представили на подсъдимия К. и поискали документи за извършване на
проверката. Била установена самоличността на подсъдимия К., като по време на проверката
и проведения разговор, на свидетелите им направило впечатление, че подсъдимият е
притеснен, изнервен и със зачервени очи. На въпроса на проверяващите дали е вземал
някакви наркотици, К. посочил, че снощи е пушил марихуана, а три дни по – рано е взимал
амфетамини. Това усъмнило проверяващите и те решили, че подсъдимият следва да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества. Тъй като свидетелите Д. и Д. не били
преминали обучение и нямали право да правят тестове, поканили подс. К. в III РУ на МВР –
Пловдив, където да бъде тестван от обучен служител.
Подс. К. бил откаран със служебния автомобил на свид. Д. и Д. в сградата на III РУ
на МВР – Пловдив. Там на смяна бил свид. С.А., който изпълнявал длъжността дежурен по
управление. Същият разяснил на подсъдимия, че има правото да откаже да бъде тестван. К.
се съгласил и бил тестван от свид. А. с техническо средство „..." с № ***. Тестът отчел
положителен резултат за наличие на амфетамин /АМР/. На подс. К. бил съставен АУАН с
бл. № *** от 06.05.2020 г., който му бил предявен. Подс. К. се запознал със съдържанието му
и го подписал без възражения. За осъществения тест бил съставен Протокол за извършена
проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, който бил подписан от
подсъдимия К.. Бил издаден и Талон за изследване № *** от 06.05.2020г., в който подс. К.
собственоръчно записал, че приема показанията на техническото средство. Върху талона за
изследване бил поставен и нарочен холограмен стикер. Екземпляр от талона бил връчен на
подсъдимия, който бил съпроводен от свид. Д. и свид. А. до УМБАЛ "***" АД, за да
предостави кръвна проба за изследване. На място, пред медицинския специалист - д-р Л.Т.
подс. К. заявил, че отказва да даде кръв и урина за изследване наличието на наркотични
вещества, което било удостоверено в Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № *** от
06.05.2020г.
След това подс. К. бил отведен в сградата на III - то РУ при ОД на МВР- Пловдив,
3
където със Заповед за полицейско задържане на лице бил задържан по реда на ЗМВР за срок
от 24 часа.
Гореописаната фактическа обстановка районният съд е приел за установена от
показанията на свидетелите Г. Д., С. А., Б. Д., които съдът е кредитирал изцяло, а на свид. С.
А.- и показанията, дадени в хода на досъдебното производство /приобщени на основание чл.
281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/ в частта относно датата на инкриминираното деяние и
относно вида на установеното наркотично вещество; въз основа на изброените от него
писмени и веществени доказателства, отчасти на показанията на свид. Т. и обясненията на
подсъдимия, като е коментирал, че по отношение въпросите, свързани с авторството на
деянието, последните не са достоверен източник на информация.Въз основа на така
посочените от районния съд доказателства е приел за доказано от обективна и субективна
страна подсъдимият да е реализирал деянието и му е наложил наказание.
Преди да разгледа въпросите за деянието, неговото авторство, вина и съставлява ли
същото престъпление, необходимо е съдът да изложи съображения по възражението на
защитата за допуснати процесуални нарушения при изготвяне на мотивите на районния съд.
Развитите основно в допълнението към въззивната жалба доводи са в две насоки - липса на
достатъчна ясна и еднозначна доказателствена основа, на която да се направят изводи за
извършено престъпление и неговото авторство и липса на анализ в мотивите на акта по
всички събрани доказателства, необсъдени противоречия и останали неизяснени редица
обстоятелства, преимуществено свързани с управлението на автомобила в отделните
моменти. Второто възражение касае процесуално нарушение при формирането на
вътрешното убеждение на първата инстанция. Произнасянето по основателността на
оплакванията, направени от защитата на подсъдимия и насочени към основанието,
обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно, тъй като проверката
за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на
установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени
процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.
На първо място – защитата акцентира на безкритичното доверяване от страна на
долната инстанция на показанията на полицейските служители, за сметка на показанията на
приятелката на подсъдимия и неговите обяснения, като твърденията на последните останали
извън задълбочена проверка на съда, който ги игнорирал. Запознаването с мотивите на
долната инстанция прави несъстоятелно подобно възражение. В мотивите си на стр.5-7
районният съд обяснява защо приема да кредитира именно показанията на полицейските
служители. Съдът не е подходил безкритично /както се сочи от защитата/ към твърденията
на първата група свидетели, анализирал е показанията им, отдал е дължимия анализ и на
приобщените писмени доказателства.
Също така съдът не е отхвърлил бланкетно като неверни обясненията на подсъдимия.
Видно - изложил е мотиви, че причината да не им се довери е именно противоречието им с
4
показанията на полицейските служители. Съдът е взел отношение по основни противоречия
в събраните гласни доказателства, изложил е съображения за причините да кредитира едната
група свидетели, поради което не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа
на доказателствата. И доколкото кредитираните от съда гласни доказателства в лицето на
свидетелите Д. и Д.са относими и досежно това кой е управлявал автомобила
непосредствено преди проверката, неоснователно е и изтъкнатото възражение за липса на
мотиви относно авторството на престъплението в лицето на подсъдимия.
Останалите наведени от защитника възражения касаят правилността на сторения от
долния съд анализ на доказателствата, довел и до погрешни правни изводи относно
авторството на деянието, като те ще бъдат обсъдени по-долу. Прегледът на мотивите на
долната инстанция показва една правилна оценка и извод на съда, че доказателствената
съдържимост на приобщените доказателства в изискуемия от НПК интензитет подкрепят
изводите за противоправно поведение на подсъдимия.
Настоящата инстанция се съгласява напълно със съображенията на районния съд, че
следва да се довери на показанията на свид. Б. Д. и Г. Д., сочещи, че именно подсъдимият е
управлявал автомобила към момента на спирането му за проверка. Показанията им в тази
част като логични, кореспондиращи са били коректно отчетени от районния съд за
достоверни. В показанията си свид. Т. не сочи да е очевидец на поведението на приятеля си
след като е влязла в магазина, за разлика от двамата полицейски служители, възприели
непосредствено този факт. За даване на разпореждане подсъдимият да премести личния
автомобил, не сочат нито свид. Д., нито Д., напротив – и двамата споменават дори, че свид.
Д. преместил служебния такъв, за да не пречи на движението по улицата. На плоскостта на
така събраните доказателства изолирана остава версията на подсъдимия, че му е било
разпоредено да премести автомобила, още по-малко да се приеме за основателно евентуално
възражение за подстрекателство към извършване на престъпление, като самият К. твърди
преместването на автомобила да било преди изобщо да бъде пристъпено към проверката на
документи /която безспорно се установи да не е открила нарушения/ и последвалото
признание пред полицаите, че бил употребил наркотични вещества по-рано. Ето защо,
напълно се споделя преценката на долната инстанция, че обясненията на подсъдимия
касателно факта на управление на автомобила към момента, когато е спрян за проверка от
свидетелите Д. и Д., не следва да се кредитират, тъй като се опровергават от посочените
свидетелски показания.
Впрочем точно на база кредитираната доказателствена съвкупност, въззивният съд
счита, че се налага една корекция в така изнесената в мотивите на присъдата фактология.
Уточненията касаят приетото от районния съд относно предходно управление на
автомобила от с.М. до гр. Пловдив пак от подсъдимия, което обаче се явява доказателствено
неподкрепено. Напротив – показанията на свид. Т. в тази насока са несъмнени, аналогично е
и изложеното от подсъдимия. Твърденията им в тази част остават неопровергани и
неоснователно са били пренебрегнати от долната инстанция. Показанията на свидетелите Д.
5
и Д. акцентират единствено на факта, че към момента, когато автомобилът на подсъдимия е
бил спрян за проверка в близост до магазина, той е бил управляван от К.. Но това не
означава автоматично, че подсъдимият е управлявал автомобила и по-рано при прибирането
на двойката към гр. Пловдив. Подобна възможност не е съвсем изключена, но в конкретния
казус то си остава хипотеза, твърде вероятна, но неподкрепена от несъмнени доказателства.
Всъщност, макар за разисквания фактологичен елемент районният съд да си послужил с
предположение, това съвсем не означава, че цялата фактическа обстановка в мотивите на
съда е презумирана, както превратно се поддържа от защитата. Напротив, в останалата част
обстоятелствата по делото са изнесени съвсем коректно и са доказателствено подкрепени.
Неправилно Районният съд е изключил от доказателствената съвкупност Протокола
за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества, като е приел, че същият
страда от формални пороци. Вярно е, че в протокола /л. 9 от ДП/ липсва подпис на
съставителя А., но това е технически пропуск, още повече, че категорично се установява кой
и по какъв повод е съставил приложения протокол, видно от показанията му. Що се касае до
датата на съставянето му, това е била дата 06.05.2020 година, потвърдено и от А.в хода на
разпита му от ДП /законосъобразно кредитирани в тази част от РС/, а посочената дата преди
името на съставителя – 05.06.2020 година, дори да се приеме, че не отразява изписване на
месеца преди датата /както е също е често срещано при изготвяне на документация, още
повече, че в самия протокол не е отразена задължителната поредност на изписване на датата,
месеца и годината, както е в талона за медицинско изследване – виж л. 11/, няма спор, че е
досадна техническа грешка, тъй като в самия протокол до подписа на провереното лице К.,
изрично е отразена процесната дата – 06.05.2020г.
Както протоколът, така и съставеният в тази връзка АУАН са посочени всички
изискуеми по смисъла на чл. 6, ал.2 от Наредба № 1/2017 година за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози реквизити, даващи възможност, паралелно с отразените в Дневника на техническото
средство данни да се приеме идентичност на взетата проба от подсъдимия с отразените в
съответните документи резултати – номер на пробата, номер на теста /бел. - заверено копие
от съответните страници на дневника на техническото средство и паметта на същото са били
приобщени по делото, за което районният съд е проявил адекватна процесуална активност/.
На приобщеното по делото веществено доказателство – тест за установяване употребата на
упойващо вещество „Дръг Тест 5000 ЕсТиКей 7" с № *** също са изписани трите имена и
единен граждански номер на тестваното лице, дата на пробовземането. Ето защо,
възражението на защитата за недоказаност отразената проба да е взета именно от подс. К., е
неоснователно.
Спазено е в случая и изискването при съставяне на протокол по чл. 5, ал.2 от
Наредбата да се състави и талон за лабораторно медицинско изследване. В случая такъв е
попълнен от свид. А., като в същия изрично е посочено, че К. приема данните на
техническото средство, отказът му да дене кръв и урина за лабораторно изследване също е
6
отразен в Лист за преглед на пациент в КБД/СО. Така същият е признал показанията на
извършеното тестово изследване от контролните органи, съобразно нормата на чл. 6, ал.3 от
Наредбата, а при повторния му отказ в болничното заведение – и съобразно ал.9 от същата
Наредба.
Наредбата предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози при
извършване на проверка на място от контролните органи се установява с тест /чл.3, ал.2/, а с
химико-токсикологично лабораторно изследване – в предвидените в чл. 3, ал.2 от Наредбата
хипотези. В случая подсъдимият изрично е отказал да му бъде взета кръв и урина за
изследване и не се установява този отказ да е поради обективна невъзможност –
физическото му състояние да не позволява или да е била налице пречка от медицински
характер за това. Напротив, същият като пълнолетно и дееспособно лице е отказал писмено
и подписал на два пъти документи в удостоверение на недвусмисленото си решение да не
даде кръв за лабораторно изследване – на талона за медицинско изследване и в болничното
заведение. Поради това не може да бъде споделена изложената теза, че същият е бил
подведен да откаже даването на кръвна проба, включително с посочване на немалка сума за
извършване на лабораторен тест. Първо – към този момент същият вече е бил уведомен за
показанията на направения тест с техническо средство и ако не би бил съгласен с резултата,
резонно е да пожелае по-прецизният метод на изследване. Освен това е правоспособен водач
от 2012г. и несъмнено получаването на правоспособност е свързано и със задължението за
познаване на ЗДвП и в частност на чл. 5, ал.3, т.1 и свързаните с това административно-
наказателни и наказателни последици, а видно е дори, че е наказван през 2017 година по
административен ред именно за нарушаване на посочената норма, но за управление на МПС
след употреба на алкохол. Т.е. не за първи път се сблъсква и е запознат с процедурата по
тестване на лицата за употреба на алкохол и наркотични вещества при управление на МПС.
Ето защо, при правилна фактическа установеност на деянието съдът е приложил и
съответстващия материален закон, като е приел за установено по несъмнен и категоричен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението, визирано в чл. 343б, ал.3 от НК, тъй като несъмнено фактът на
управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия, е било под въздействие
на наркотично вещество – амфетамин. Амфетаминът е включен в Списъка по чл. 3, т.1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Законосъобразно първата инстанция е приела, че употребата на наркотично вещество,
отчетена въз основа показанията на приложеното веществено доказателство, е съобразно
Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства. Както коректно е обсъдено от
районния съд, нормата на чл. 343б, ал.3 от НК /нито дори ЗДвП/ не поставя като изискване
за съставомерността на деянието да е определено точното количество наркотично вещество,
така както е залегнало в предходните алинеи, касаещи управление на МПС след употреба на
алкохол. Т.е. достатъчно е да е установено, че лицето е употребило наркотично вещество
7
или техни аналози и е предприело управлението на МПС средство след това. Ирелевантно е
и кога подсъдимият е употребил наркотичното вещество. Районният съд е цитирал в тази
насока и относима съдебна практика.
От субективна страна правилно е преценено, че деянието е извършено при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е настъпване на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Престъплението
е на формално извършване.
При индивидуализиране на наказанието, което да наложи на подсъдимия, съдът е
отчел релевантните обстоятелства – от една страна като смекчаващи отговорността
обстоятелства - чисто съдебно минало, млада възраст, трудова ангажираност и добрите
характеристични данни. Като отегчаващи обстоятелства долната инстанция е отчела
предходното наказване на подсъдимия по административен ред за нарушение на чл. 5, ал.3
от ЗДвП. Настоящата се съгласява със становището на районния съд, че така изложените
обстоятелства налагат определяне на наказанието при условията на чл. 54 от НК, като
посочените смекчаващи обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е
изключително, за да налага приложението на чл. 55 от НК. Същите обаче като тежест и брой
правилно са били оценени като налагащи определяне на наказанието в минимални предели
на нормата на чл. 343б, ал.3 от НК – касателно лишаването от свобода /от една година/ и
наказанието глоба /от 500 лева/. Правилно е било преценено от РС, че предвид данните за
личността на подсъдимия целите на наказанието лишаване от свобода могат да се постигнат
и при отлагане на неговото изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК за минималния срок от
три години, което ще спомогне подсъдимият да не прекъсва трудовата си ангажираност.
Наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
три месеца е съобразено с данните за предходни административни наказвания на дееца,
както и с нормата на чл. 49, ал.2 и ал.3 от НК и т.6 от П №1/1983г. на ПВС. Наказанията в
посочения комплекс и размери, наложени от първата инстанция, се явяват справедливи,
съответни на обществената опасност на деянието и дееца и съобразени с целите на чл. 36
НК.
Правилно съдът е приложил нормата на чл. 59, ал.2 и ал.4 от НК, коректна е и
преценката вещественото доказателство да бъде унищожено след влизане на присъдата в
сила.
Имайки предвид изложеното, Окръжен съд Пловдив на основание чл. 334, т.6 вр. с
чл. 338 от НПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда 260015/21.01.2021г. по НОХД № 3045/2020 година по
8
описа на Районен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9