Определение по дело №2710/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 10992
Дата: 13 декември 2024 г.
Съдия: Владимир Вълчев
Дело: 20247180702710
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10992

Пловдив, 13.12.2024 г.

Административният съд - Пловдив - XXVIII Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Като разгледа докладваното от съдия ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247180702710 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. АПК, вр.чл.3 ал.1 ЗАОФЮЛ.

Образувано е по жалба на К. П. Ч., [ЕГН] с искане за отмяна на изричен отказ на Началник на Общинска служба по земеделие -[община], обективиран в писмо изх.№РД-12-05-342-3/05.11.2024година, да му бъде издадена характеристика на имот- нива с площ 7.800 дка, находящ се в землището на [населено място], [община], възстановена с Решение №0344В от 08.09.2008г. на Общинска служба по земеделие и гори-[община]. Жалбоподателят иска да се отмени постановеният отказ и преписката да се върне от съда за ново произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона, като му се издаде характеристика на посочения имот.

Ответникът – Началник ОСЗ-Р. с придружителното писмо не взима становище по жалбата за нейната допустимост.

Съдът, като се запозна с представените доказателства, касаещи административната преписка по обжалвания акт и становището на жалбоподателят, счита жалбата за недопустима по следните за това съображения:

Във връзка с допустимостта на жалбата съдът е задължен да изследва обстоятелството, дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспори процесния административен акт или не, в качеството му на носител на вещни права по отношение на имот, засегнат от постановеният отказ. Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК.

Оспореният според жалбоподателя отказ на Началник ОСЗ-Р. в писмо изх.№ РД-12-05-342-3/05.11.2024г. всъщност указва на жалбоподателят, че редът да се търси посочената административна услуга е от друг административен орган, който е компетентен да отговори на неговото заявление. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.1 ЗАОФЮЛ административна услуга е издаване на актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. Съобразно чл.3 ал.2 т.2 от ЗАОФЮЛ не са административна услуга всякакъв вид консултации и експертизи по въпроси, представляващи законен интерес на граждани или юридически лица, с изключение на консултациите, свързани с издаване на административен акт или извършване на друга административна услуга. Налице е предоставяне на административната услуга, като е посочено, че с оглед установеният статут на посочения имот- нива с площ 7.800дка, която е част от границите на урбанизираната територия на [населено място] и не представлява земеделска земя, административният режим за търсената от К. Ч. характеристика е чрез подаване на съответното заявление до [община]. Затова в правомощията на Началник на ОЗС-Р. е да спази изискванията, посочени в разпоредбата на чл.14 ал.2 ЗАОФЮЛ, съгласно която норма извън случаите по ал. 1, а именно, когато се касае за друг орган от друга администрация, а не от сезираната, той може да прекрати производството, за което се уведомява лицето, по чието искане то е започнало, и по възможност му се дават указания относно компетентния да извърши услугата административен орган или организация. В настоящият случай е налице именно тази хипотеза на произнасяне на административният орган, който е дал указания на жалбоподателят относно компетентната да извърши административната услуга организация. Още повече, че съгласно трайната съдебна практика, характеристиките на имотите и предназначението на заповеди за одобряване на кадастрални, застроителни и регулационни планове я определя като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 214, ал. 1 от ЗУТ, който подлежи на съдебно оспорване.

Активна легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт. Това се отнася както до случаите, в които актът се оспорва като незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира нищожност на акта. Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и непосредствен.

В конкретната хипотеза жалбоподателят не е засегнат от издаденото писмо на Началник ОСЗ-Р. с изх.№ РД-12-05-342-3/05.11.2024г., защото с него му се дават само и единствено указания за организацията, която е компетентна да му предостави търсената административна услуга и която услуга той търси като собственик на нива от 7,800 дка, находяща се в землището на [населено място]. От събраните по делото писмени доказателства не може да се обоснове правен интерес за К. Ч. от проведеното обжалване, защото за него не се пораждат нито валидни правни последици, както и валидни правни задължения. Във всички случаи при оспорване на административните актове, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане на или предстоящо засягане на права или законни интереси. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. При оспорване на административни актове правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата. От съдържанието на оспореното писмо и от приложените писмени доказателства не се установи, че относно жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

По изложените съображения на основание чл.159 т.4 АПК Административен съд-[област]-ХХVIII състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К. П. Ч., [ЕГН] с искане за отмяна на изричен отказ на Началник на Общинска служба по земеделие –[община], обективиран в писмо изх. № РД-12-05-342-3/05.11.2024г..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2710/2024 г. по описа на Административен съд – [област].

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

Съдия: