№ 8613
гр. С 24.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.А
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110173867 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. В. Н., ЕГН **********,
с адрес - град С ж.к.“Д блок ......, вх(А, ет........, със съдебен адрес - гр.С ...., чрез адв. П. М. от
САК против „ТС“ ЕАД, ЕИК ...... с адрес на управление гр. С ж.к. ......., представлявано от
изпълнителния директор .......
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковите претенции по
основание и размер.
Ищецът твърди, че в края на м. Май 2021 г. при справка в кантората на ЧСИ С, е
узнал, че срещу него е образувано и се води изп. д. № 20138440402424 по описа на ЧСИ С с
рег. № 844 на КЧСИ, видно от Покана за изпълнение с изх. № 46672/24.07.2013 г., с която от
него се претендират суми в размер на 2 189.61 лева за главница, в едно с законна лихва
считано от 10.01.2013г. до окончателното и изплащане, която към 24.07.2013 г. е 119,40 лв.,
договорна лихва в размер на 396,16 лв. и сумата от 101,71 лв. разноски по делото, 110,00 лв.
за държавата и разноски по и.д.№ 2424/201 Зг., в т.ч. 166,25 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 206,30 лв. обикновена такса и 322.62 лв. пропорционална такса към
24.07.2013 година.
Твърди се, че изпълнително производство при ЧСИ е образувано през 2013 г. въз
основа на изпълнителен лист от 22.03.2013г. издаден по ч.гр.д.№ 635/2013г. по описа на 89
с-в СРС.
Твърди се, че изпълнителният лист е бил издаден срещу ищеца Ц. В. Н. по реда на чл.
416 ГПК, след влязла в сила заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 11.01.2013 г.
по горепосоченото ч.гр.д., за 1/2/една втора/ от твърдяни задължения в размер на 4 379,23
1
лева главница начислена за период от м.07.2009 г. до м.04.2012 г., ведно със законната лихва
за периода от 10.01.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 792,33
лв. начислена за период от 31.08.2009 г. - 18.12.2012 г. и 203,43 лева разноски по делото.
С оглед на горното се твърди, че вземането на ответника по изпълнителното дело е
погасено по давност и се иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено
в правоотношенията между страните, че Ц. В. Н., ЕГН **********, с адрес - град С ж.к.“Д
блок ......, вх(А, ет........, със съдебен адрес - гр.С ...., чрез адв. П. М. от САК не дължи на „ТС“
ЕАД, ЕИК ...... с адрес на управление гр. С ж.к. ......., представлявано от изпълнителния
директор .......като погасени по давност, претендираните с изпълнителен лист от 22.03.2013
г., издаден по ч.гр.д.№ 635/2013г. по описа на 89 с-в СРС от ищеца сума в размер на
1/2/една втора/ от 4 379,23 лева главница начислена за период от м.07.2009г. до м.04.2012г.,
ведно със законната лихва за периода от 10.01.201 Зг. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 1/2/една втора/ от 792,33 лв. начислена за период от 31.08.2009г. -
18.12.2012г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20138440402424 по
описа на ЧСИ С, рег. № 844 за 2013г.
Прави се искане за присъждане на разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция. Твърди, че вземането не е погасено по
давност. Твърди, че от последното изпълнително действие тече 2 годишен срок преклузивен,
и в този смисъл след изтичането му започва да тече давност за вземането.
При горното ответникът оспорва претенцията и иска от съда да я отхвърли.
Претендира разноски.
В съдебно заседание – ищецът, редовно призован не се е явил лично, представляван е
от надлежно упълномощен процесуален представител. Последният поддържа исковите
претенции, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски, за които представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
За ответното дружество – редовно призовано, в съдебно заседание не се е явил
процесуален или законен представител, изразява се становище, че исковата претенция е
неоснователна.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа и правна страна:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с квалификация
чл.439, ал.1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск изпълнението, като основава
твърденията си на факти настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което твърди и доказва правен
интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъде разгледана по същество.
По същество
Съдът приема заявената искова претенция за неоснователна, поради следното:
По предявените осъдителни искови претенции в доказателствена тежест на ответника е
да установи възникването и съществуването на оспореното от ищеца вземане. В процесния
случай предмет на предявените искове са вземания на ответника, признати в производство
2
по чл.410 от ГПК. С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за
недължимост на вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали след
издаване на изпълнителния лист същите са били погасени по давност, поради което с
изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да установи
настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на давностния срок.
Съгласно даденото с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк.дело №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС разяснение характеристиките на вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия
ги определят като такива за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради
което те се погасяват с изтичане на установената в тази норма специална тригодишна
погасителна давност. С уважаването на заявлението по чл.410 от ГПК и издаването на
изпълнителен лист започва да тече нова давност.
В казуса тя е тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и е петгодишна, като не следва да се прилага
давността за периодичните плащания, тъй като съдът приема, че с влизането в сила на
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – се следва приложението на давността
предвидена законодателно в чл.117, ал.2 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесната заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена на 11.1.2013 година по ч.гр.дело № 635/2013
година по описа на Софийски районен съд е влязла в сила и въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист на 22.3.2013 година.
Именно въз основа на тази заповед за изпълнение е издаден и изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20138440402424 по описа на ЧСИ С.
Настоящето производство е образувано на 29.3.2021 година, в хода на висящото
изпълнителни производство, като до приключване на съдебното дирене не се събраха
доказателства изпълнителният процес да е приключил.
Установява се и не се спори, че изпълнителното производство е образувано по молба
на ответника на 10.6.2013 година, като с образуването му претендираната от ищеца давност
е прекъсната. В този смисъл и Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 година,
постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК, докладвано от съдия
Борис Илиев, с което е прието, че: „Погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС.“.
За съда е вярно твърдението на ищеца, че от датата на изпращане на поканата и
налагане на запора спрямо ищеца, като длъжник не са предприемане други изпълнителни
действия, като за противното не се събраха доказателства до приключване на съдебното
дирене, като се има предвид бездействието на ответника, чиято беше доказателствената
тежест. Вярно е и се доказва, че поради бездействие на кредитора е настъпила перемпция по
отношение на ищеца като длъжник – така по смисъла на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК –
перемпцията е настъпила и без да е необходимо съдебния изпълнител да постанови нарочно
постановление за това – на 9.1.2016 година.
От датата на изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК започва да тече нова
давност. В казуса тя е тази по смисъла на чл.117, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите в случаите, в които вземането е установено със съдебно решение, каквато
характеристика има влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК - срокът на новата давност е всякога пет години. . В сходен смисъл е актуалната
съдебна практика (решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о. на ВКС).
При това е без правно значение, че вземането касае периодични плащания, за които по
смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите давността е три години.
3
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с предприемането на
действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. "в" ЗЗД). В разглеждания случай с
молбата за образуването на изпълнителното производство ответникът е поискал
предприемането на изпълнителни действия, поради което давността е била прекъсната и
оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал. 1
ЗЗД. Действително, със същата молба взискателят е възложил на съдебния изпълнител
осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Предприемането
на подобни изпълнителни действия по инициатива на съдебния изпълнител, щом по волята
на кредитора са били възложени на съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в
този смисъл т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на
ОСГТК на ВКС). В дадения случай обаче съдебният изпълнител не е предприемал
изпълнителни действия по възлагане, а само е проучвал имуществото на ищцата.
Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния
„перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и същ
юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на изпълнителни
действия. Настоящият съдебен състав обаче споделя актуалната съдебна практика, според
която правните последици на изтичането на всеки един от двата срока са различни. Така
изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК води до прекратяването на
изпълнителното производство по право и до процесуалната незаконосъобразност на
последващи изпълнителни действия по него. От друга страна, изтичането на петгодишната
погасителна давност води до погасяване на правото на взискателя да изпълни принудително
вземането си и обуславя материалната незаконосъобразност на изпълнително производство
и изпълнителни способи, които са предприети въпреки изтичането й. Ако взискателят
поиска предприемането на действия по принудително изпълнение след перимирането на
изпълнителното производство, но преди изтичането на погасителната давност, то
погасителната давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД (в този смисъл
решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.; решение № 3 от
04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл са цитираните
съдебни актове в определение № 50035 от 27.02.2023 г. по гр. дело № 1836 от 2022 г. на
ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно решение).
При горното давността за вземането на ответника – за процесните суми - се установява,
че е започнала да тече на датата на перимирането – 9.1.2016 година и би била изтекла на
9.1.2021 година. Това обаче няма да е така, като се съобрази, че в този период по силата на
закон давност не е текла, тъй като е била спряна и съобразно постановеното по тълкувателен
път от ВКС.
Съгласно чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., за срока от тази дата до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти. Цитираната разпоредба е ясна – със същата за времето на
извънредното положение е спряно течението на давностните срокове. Направеното от
законодателя пояснение относно това кои срокове спират, а именно „с които се погасяват
или придобиват права от частноправните субекти“, по мнение на настоящия състав на съда
цели да поясни, че нормата е приложима както за погасителната давност, така и за
придобивната давност. Аргумент в подкрепа на така направеното тълкуване е и
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от същия закон - по време на извънредното положение и два
месеца след неговата отмяна не се налагат запори на банкови сметки на физически лица и на
лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки
върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими
вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица, освен за задължения за издръжка,
за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. С оглед
обстоятелството, че е налице забрана за предприемане на обезпечителни и изпълнителни
4
действия, то законодателят е предвидил относително реципрочна мярка за защита на
правния интерес и на кредиторите, а именно спиране течението на погасителната давност за
времето до отмяната на извънредното положение, като последицата е приложима за всички
давностни срокове, водещи до погасяване правото на принудително изпълнение за вземания
на частноправни субекти, какъвто е и ответникът в настоящото производство.
Съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават
да текат след изтичането на 7/седем дни/ от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Ето защо и за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностния срок е спрял да
тече. Течението му се е възобновило отново, считано от 22.05.2020 г. или същият е спрял за
период от 2 месеца и 8 дни. Ето защо не следва да се приема, че е налице изтекла давност в
полза на длъжника - ищец на дата 9.1.2021 година, като същата с оглед спирането по силата
на закон ще е изтекла 2 месеца и 8 дни по-късно – т.е. на 17.3.2021 година.
Вярно е твърдяното от ищеца, че изпълнителното производство е перимирано. В
мотивите на задължителното за прилагане ТР 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, т. 10, е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Това становище
е поддържано и с каузалната практика на ВКС, обективирана в множество решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК /например с решение № 37 от 24.02.2021 г., по гр. д. №
1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0/. С последното съставът на ВКС е приел, че доколкото
давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането
/в този смисъл са също и Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 329/2021
г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2021 г., III г.
о., ГК и др. /.
С оглед на горното и даденото разрешение в Тълкувателно решение № 3/2020 от
28.03.2023 година, постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на ОСГТК,
докладвано от съдия Борис Илиев, задължително за съдилищата – настоящия съдебен състав
приема, че в казуса след настъпването на перемпция – на 9.1.2016 година и при липса на
доказателства – след този период да са били предприети действия по принудително
изпълнение на вземането по изпълнителния лист се налага извода, че вземането на
кредитора – ответник по процесния изпълнителен лист е погасено с погасяването на
възможността за принудително изпълнение за тези вземания.
Съдът следва да уважи исковата претенция изцяло като доказана по основание и
размер.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца, съобразно уважения
размер се дължат разноски по производството пред съда. С оглед изводите на съда, за
основателност на исковата претенция на ищеца се дължат разноските сторени в
производството за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На ответника с оглед изхода на спора разноски не се дължат.
Мотивиран от горното и на основание чл.439, ал.1 от ГПК и на основание чл.78, ал.1
от ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между Ц. В. Н., ЕГН
**********, с адрес - град С ж.к.“Д блок ......, вх(А, ет........, със съдебен адрес - гр.С .... и
„ТС“ ЕАД, ЕИК ...... с адрес на управление гр. С ж.к. ........, представлявано от
изпълнителния директор ....... че Ц. В. Н., ЕГН **********, с адрес - град С ж.к.“Д блок ......,
вх(А, ет........, със съдебен адрес - гр.С ...., не дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ...... с адрес на
управление гр. С ж.к. ........, представлявано от изпълнителния директор .......като погасени
по давност, претендираните с изпълнителен лист от 22.03.2013 г., издаден по ч.гр.д.№
635/2013г. по описа на 89 с-в СРС от ищеца сума в размер на 1/2/една втора/ от 4 379,23 лева
главница начислена за период от м.07.2009г. до м.04.2012г., ведно със законната лихва за
периода от 10.01.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1/2/една
втора/ от 792,33 лв. начислена за период от 31.08.2009г. - 18.12.2012г., въз основа на който е
образувано изпълнително дело № 20138440402424 по описа на ЧСИ С, рег. № 844 за
2013година.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ...... с адрес на управление гр. С ж.к. ........, представлявано
от изпълнителния директор .......да заплати на Ц. В. Н., ЕГН **********, с адрес - град С
ж.к.“Д блок ......, вх(А, ет........, със съдебен адрес - гр.С ........ – сторените по гр.дело №
73867/2021 година по описа на Софийски районен съд разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лева, за заплатена държавна такса за образуване на
делото – 137,58 лева и 2,34 лева – такса за банков превод.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6