№ 70
гр. Велико Търново , 18.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214000500028 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
С определение № 260394/18.11.2020г., постановено по в.гр.д. № 879/2020г.
Плевенският окръжен съд оставил без разглеждане жалба вх. № 262626/09.11.2020г. от
„Тайреко“ ООД – гр. Плевен, чрез адв. И. А., против действията на ЧСИ Ц. Н. по изп.д. №
1491/2018г., изразяващи се в определяне разноските по изпълнението, в частност
адвокатските възнаграждения за представителство на основния и присъединения взискател,
като прекратил производството по делото, поради недопустимост на жалбата.
Частна жалба против горното определение е постъпила от „Тайреко“ ООД – гр.
Плевен , чрез адв. И. А., с оплакване за неправилност на същото. Жалбоподателят излага, че
видно от обратната разписка, приложена по делото, съобщението относно дължимото
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за първоначалния взискател и такси в
размер на 42 лв. , е получено на 18.03.2019г. от М. Б., която не е представляващ дружеството
и не е в трудово правоотношение със същото. Посочва се също, че съобщението за
присъединяване на взискателя „Манти Ко“ ООД е получено на 15.07.2020г. от Б. Г., който
отново не е представляващ дружеството и не е в трудово правоотношение с него. Твърди се,
че имената на Р. Л. К. и Г. С. И., представляващи „Тайреко“ ООД, не фигурират на
посочените съобщения по изп.д. № 1491/2018г. по описа на ЧСИ Ц. Н.. Поради изложеното,
жалбоподателят счита, че срокът за обжалване на действията на ЧСИ във връзка с
определянето на адвокатските възнаграждения за представителство на основния и
присъединения взискател не е изтекъл. Направено е искане обжалваният съдебен акт да бъде
отменен.
От насрещната по жалбата страна ЕТ „Шанс – М. Б.“ е постъпил писмен отговор, в
който се заема становище за неоснователност на жалбата. Посочва се, че доводът на
жалбоподателя е ирелевантен, тъй като съобщението относно дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. за първоначалния взискател е връчено на лицето М. Б.
на адреса на управление на „Тайреко“ ООД, посочен в търговския регистър и лицето е
получило съобщението със задължение да го предаде. Направено е искане обжалваният
1
съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира се
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно приложен към отговора
списък.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в частната жалба
оплаквания, становището на насрещната страна и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок за
обжалване, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на това основание е процесуално
допустима.
Производството по в.гр.д. № 879/2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд е
образувано по молба с вх.№ 13559/14.08.2020г., подадена от „Тайреко“ ООД – гр. Плевен,
чрез адв. И. А. до Частен съдебен изпълнител Ц. Н. по изп.д. № 1491/2018 г. В т. I и т. II от
молбата са обективирани възражения за прекомерност на претендирания от първоначалния
и присъединения взискател адвокатски хонорар за процесуално представителство по
изпълнителното дело. С молбата е направено искане до съдебния изпълнител да
редуцира/намали/ претендираните адвокатски възнаграждения до минималните такива за
образуване на изпълнително производство съобразно правния интерес. Молбата е била
препратена от съдебния изпълнител на Окръжен съд-Плевен като жалба против разноските
по изпълнението.
Плевенският окръжен съд е приел, че горната молба представлява жалба против
действията на ЧСИ Ц. Н., изразяващи се в определяне разноските по изпълнението и е
оставил същата без разглеждане като процесуално недопустима-подадена след изтичане на
срока по чл.436 ал.1 от ГПК и е прекратил производството по делото.
Настоящия състав на Апелативен съд-Велико Търново намира, че неправилно в
обжалваното определение Плевенският окръжен съд е приел, че молбата с вх.№
13559/14.08.2020г., подадена от „Тайреко“ ООД – гр. Плевен до ЧСИ Ц. Н. по изп.д. №
1491/2018г., с която се релевират възражения по 78 ал.5 от ГПК и се иска намаляване на
претендираните от взискателите като разноски адвокатски възнаграждения, представлява
жалба против разноските по изпълнението.
Длъжникът разполага с процесуалното право да иска от съдебния изпълнител
намаляване на разноските на взискателя/взискателите в случая/ поради прекомерност, а
постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител, подлежи на обжалване пред
съда. На съдебния изпълнител, като решаващ орган в изпълнителния процес, е признато
правомощието по чл.78 ал.5 от ГПК да разглежда възражения за прекомерност на
адвокатския хонорар, като произнасянето на съдебния изпълнител по тези възражения
подлежи на обжалване по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК. В този смисъл е установилата се
съдебна практика, съдържаща се в редица актове на ВКС-определение № 403/1.12.2008г. на
ВКС по ч.гр.д. № 11762/20028г., определение № 465/29.09.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №
397/2010г., определение № 83/19.02.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 620/2012г.
С оглед на това, че с подадената от длъжника молба с възражения по чл.78 ал.5 от
ГПК е сезиран Частния съдебен изпълнител по процесното изпълнително дело и същия е
компетентен да се произнесе по направените в молбата искания за намаляване размера на
адвокатските възнаграждения, Плевенският окръжен съд е следвало да прекрати
производството по делото и да изпрати молбата вх.№ 13559/14.08.2020г., подадена от
„Тайреко“ ООД – гр. Плевен по изп.д. № 1491/2018г., на Частния съдебен изпълнител Ц. Н.
за произнасяне от същия по искането за намаляване поради прекомерност на разноските на
взискателите в изпълнителното производство. Вместо това съдът неправилно е счел молбата
2
за жалба и се е произнасял по нейната допустимост.
С оглед на изложеното обжалваното определение, в частта с която жалбата на
„Тайреко“ ООД-гр.Плевен е оставена без разглеждане като процесуално недопустима като
просрочена, следва да бъде отменено и делото да се изпрати на ЧСИ Ц. Н. за произнасяне
по молбата с вх.№ 13559/14.08.2020г. при ЧСИ, на „Тайреко“ ООД-гр.Плевен с искане за
намаляване поради прекомерност на разноските на взискателите в изпълнителното
производство.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260394/18.11.2020г. на Окръжен съд – Плевен, постановено
по в.гр.д. № 879/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която е оставена без разглеждане
жалба вх. № 262626/09.11.2020г. от „Тайреко“ ООД – гр. Плевен, чрез адв. И. А., против
действията на ЧСИ Ц. Н. по изп.д. № 1491/2018 г. като недопустима поради просрочие.
ИЗПРАЩА делото на ЧСИ Ц. Н. за произнасяне по молбата с вх.№
13559/14.08.2020г. при същия съдебен изпълнител, подадена от „Тайреко“ ООД-гр.Плевен,
чрез адвокат И. А., по изп.д. № 1491/2018г. с искане за намаляване поради прекомерност
на разноските на взискателите-първоначален и присъединен в изпълнителното
производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3