Номер 30104.09.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СливенПърви въззивен граждански състав
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Юлиана И. Толева Въззивно гражданско дело №
20202200500534 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № СД-03-03-3750 от 27.03.2020г. по описа на Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Сливен, подадена от Община Сливен, ЕИК:
*********, представлявана от кмета господин Стефан Радев, действащ чрез процесуален
представител по пълномощие срещу Постановление от 10.03.2020г., издадено по
изпълнително дело № 20172230400750 по описа на Съдебно изпълнителна служба при
Районен съд Сливен, с което изпълнителното производство по гореописаното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.
Жалбоподателят оспорва процесното определение като неправилно и незаконосъобразно и
счита, че в случая не са налице законовите предпоставки за прекратяване на изпълнителното
производство на посоченото от съдебния изпълнител основание. Посочва се, че след
първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, депозирана в СИС при РС
Сливен на 11.07.2017г., в която са посочени и конкретни изпълнителни способи за
изпълнение, взискателят е депозирал последваща такава на 29.05.2019г. с искане за
представяне на актуална справка от Национална агенция по приходите за регистрирани
трудови договори на длъжника и при установяване на такива е посочил изпълнителен
способ – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Жалбоподателят
изтъква, че е подадена и трета молба от 11.02.2020г., с която е отправено искане за
предоставяне на актуална справка от регистъра на Българска народна банка за наличие на
банкови сметки и сейфове на длъжника и в която е посочен изпълнителен способ - а именно
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. В подкрепа на твърдението си, че
по делото не е изтекъл визирания в правната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок, в който
взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия, жалбоподателят се
позовава на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г., постановено по
тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Цитира решение на Окръжен съд
Сливен, поставено по аналогично дело
Препис от жалбата е връчен на длъжника по изпълнителното дело чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК няма постъпило
писмено възражение.
1
На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил
мотиви, в които поддържа, че жалбата е основателна. Релевират се доводи, че в последната
подадена от взискателя молба от 11.02.2020г. той е посочил годен изпълнителен способ, но
изпълнителни действия не са предприети поради липса на данни в регистъра на Българска
народна банка за открити банкови сметки на името на длъжника. Съдебният изпълнител
изтъква, че проверката за изтичане на двугодишния срок, предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е извършена само по деловодни записи без сравнение на записаното с материалите,
съдържащи се в кориците на делото. Посочва, че подадените от взискателя молби от
29.05.2019г. и 11.02.2020г. съдържат искания за извършване на изпълнителни действия. В
заключение държавният съдебен изпълнител посочва, че обжалваното постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя и мотивите
на държавния съдебен изпълнител, настоящият състав намира за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № 20172230400750 по описа на Съдебно изпълнителна служба при
Районен съд Сливен е образувано по молба с вх. № СД-03-03-747/12.07.2017г., подадена от
община Сливен, представлявана от кмета господин Стефан Радев, действащ чрез
пълномощник за образуване на изпълнително дело срещу П. М. З. , ЕГН: **********, адрес:
град Сливен, ********** В молбата се иска образуване на изпълнително производство въз
основа на акт за установяване на задължение № PA001705/05.11.2012г., издаден на
основание чл. 107 и чл. 171, ал. 2 ДОПК от длъжностно лице при община Сливен, с който
акт се установява, че лицето П. М. З. , ЕГН: ********** дължи на община Сливен сумата от
644,83 лева, от които 339,04 лева – главница и 305,79 – лихва за забава до дата 06.07.2017г.,
представляваща дължим и неплатен данък върху притежавани от лицето моторни превозни
средства. В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъдат
извършени справки за установяване имущественото състояние на длъжника. Като
изпълнителни способи са посочени налагане на запор върху вземания на длъжника, на
банкови сметки, на дялове в търговски дружества, а също така запор на установени пътни
превозни средства, в това число и моторни такива и налагане на възбрана върху
секвестируеми недвижими имоти, собственост на длъжника. Към молбата е приложен
цитирания в нея акт за установяване на задължение № PA001705/05.11.2012г., справка за
задълженията на П. М. З. , ЕГН: ********** за периода от 01.01.2007г. -31.12.2012г.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. № 12545/17.07.2017г.,
като връчването е станало чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Държавният съдебен изпълнител е изискал справки от Териториална дирекция на НАП
Сливен за налични банкови сметки на длъжника, декларирани моторни превозни средства и
недвижи имоти, адреси на регистрирани търговски обекти на длъжника, декларирани
електронни адреси, от Областна дирекция на МВР Сливен за предоставяне на информация
какви пътни превозни средства притежава длъжника, от Агенция по вписванията за налични
вписвания, отбелязвания, заличавания по партидата на длъжника.
Изпратено е писмо до Териториална дирекция на НАП Сливен, с което последната се
уведомява за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника във връзка с правото
на държавата да бъде присъединена като взискател по делото. От постъпило писмо от
Териториална дирекция на НАП Бургас, офис Сливен се установява, че срещу длъжника има
образувано изпълнително дело № 983/2010 при публичен изпълнител с общ размер на
задълженията 8284,46 лева. С разпореждане на държавния съдебен изпълнител от
03.08.2017г. на основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена като взискател по делото.
Съобщения за горното обстоятелство са връчени на взискателя община Сливен и на
длъжника – на последния чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
2
По делото е постъпила молба от 29.05.2019г. от взискателя община Сливен за
предоставяне на актуална справка от НАП за регистрирани трудови договори на длъжника,
като взискателят е посочил при установено трудово правоотношение да се наложи
обезпечителна мярка запор на трудовото възнаграждение. Във връзка с постъпилата молба
съдебният изпълнител е изпратил до ТД на НАП Сливен искане за информация за налични
банкови сметки на длъжника, декларирани моторни превозни средства и недвижи имоти,
адреси на регистрирани търговски обекти на длъжника, декларирани електронни адреси,
данни за работодателя. От постъпилата справка е видно, че длъжникът е собственик на две
моторни превозни средства и на два недвижими имота.
По делото е постъпила молба от 11.02.2020г. от взискателя община Сливен за
предоставяне на актуална справка от регистър на Българска народна банка за банкови
сметки и сейфове на длъжника и при установяване на налични такива да се наложи запор
върху всички открити банкови сметки на длъжника. С разпореждане на държавния съдебен
изпълнител е изискана такава справка и от постъпилата се установява, че длъжникът няма
налични банкови сметки.
На 10.03.2020г. държавният съдебен изпълнител е издал постановление за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради непредприемане на
изпълнителни действия повече от две години.
Препис от постановлението е връчен на взискателя община Сливен чрез пълномощник на
13.03.2020г.
Срещу постановлението е постъпила жалба от взискателя на 27.03.2020г.
При така приетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимиран правен субект и е
насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – чл.
435, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК, поради което същата е допустима. Жалбата отговаря на
изискванията на чл. 260, т. 1,2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, следователно е и редовна. Разгледана по
същество жалбата се явява основателна.
За да е налице посоченото от държавния съдебен изпълнител основание за прекратяване на
изпълнителното дело поради настъпила перемпция следва взискателят в продължение на
две години да не е поискал извършване на изпълнителни действия по делото. Настоящият
случай не е такъв. От материалите по изпълнително дело № 750/2017 по описа на Съдебно
изпълнителна служба при Районен съд Сливен е видно, че последното искане на взискателя
за извършване на изпълнително действие – а именно налагане на запор върху наличните
банкови сметки на длъжника е поискано с молбата от 11.02.2020г. Преди него с молба от
29.05.2019г. взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Изпълнителното дело е образувано на 17.07.2017г. Нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК постановява, че делото следва да се прекрати поради перемпция, ако е изтекъл
двугодишен период от последното искане на взискателя за извършване на изпълнително
действие, а не от последното извършване на изпълнително действие. В настоящия случай
чрез проявената периодична активност взискателят е поддържал висящността на
изпълнителния процес като е искал извършването на различни изпълнителни действия.
Съгласно цитираната от жалбоподателя т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г.,
постановено по тълкувателно дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС насочването на
изпълнението чрез налагане на запор, каквото е искал взискателят – (запор на трудово
възнаграждение, запор на банкови сметки) е изпълнително действие. Следователно към
датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство – 10.03.2020г.
не е изтекъл предвидения в закона двугодишен срок от последния момент – 11.02.2020г., в
който взискателят е поискал извършване на изпълнително действие.
3
Предвид изложеното атакуваното постановление се явява незаконосъобразно и ката
такова следва да бъде отменено, а жалбата да бъде уважена като основателна.
По разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателят разполага с право на разноски. Същият е заявил
претенция за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
дължимото юрисконсултско възнаграждение тази инстанция определя съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ вр. с чл. 27 от
Наредба за заплащане на правната помощ и като взема предвид ниската фактическа и
правна сложност на спора, извършените от пълномощника на страната действия – подаване
на жалба, обстоятелството, че делото се разлежда в закрито заседание, т.е. пълномощникът
не е явявал в съдебна зала, съдът намира за справедлив размер сумата от 50,00 лева.
Следователно длъжникът следва да бъде осъден да заплати на взискателя на основание чл.
273 вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК сторените разноски.
Така мотивиран Окръжен съд Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 10.03.2020г., издадено по изпълнително дело №
20172230400750 по описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Сливен, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П. М. З. , ЕГН: **********, адрес: град Сливен, **********да заплати на
Община Сливен, ЕИК: *********, представлявана от кмета господин Стефан Радев, адрес:
град Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал.1 ГПК сумата
от 50,00 (петдесет) лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4