№ 709
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100514193 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Т. П. Т. срещу 13 броя
постановления на ЧСИ С.Я., всички издадени на 12.08.2021 г., с всяко от които й е наложена
глоба за конкретно неизпълнение на задължение за осъществяване режима на лични
контакти по изп. дело № 20198440401102.
В жалбата се твърди, че всяко от постановленията за налагане на глоба е
незаконосъобразно, тъй като в случая длъжникът не е препятствала изпълнение на
задължението за предаване на дете, като по отношение на всяка от датите, за които й се
наложена санкция се излагат доводи за обективни пречки за осъществяване на режима –
епилептична и асматична симптоматика, пандемия, отказ на самото дете да има личен
контакт с бащата или пък участието му в различни извънучилищни занимания. При
условията на евентуалност се претендира редуциране на всяка от глобите, тъй като размерът
бил с репресивен характер.
Ответникът на жалбата Х.Б.Т. във възражение срещу жалбата излага, че от
постановяване режима на лични отношения с влязло в сила съдебно решение през 2015 г.
този режим нито веднъж не е бил изпълнен от длъжника, поради субективната й нагласа да
препятства контактите на детето с бащата, което е установено и в мотивите на влязло в сила
съдебно решение по гр. дело № 39895/2016 г., постановено по иск на Т. П. Т. за изменение
на режима. До момента на жалбоподателя Т. са наложени глоби с 56 постановления,
жалбите срещу част от които са оставени без уважение от СГС, а по отношение на
последните 30 броя (13 от които предмет на настоящото производство) не е налице
произнасяне. Цялостното поведение на майката е насочено към прекъсване на контактите
между детето и бащата, затова размерът на наложените глоби е напълно справедлив.
1
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява подробно
становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени данните по делото и обсъди наведените в
жалбите пороци на обжалваното постановление, становището на длъжника и мотивите
на съдебния изпълнител, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело е било образувано по молба на Х.Б.Т., род. на ***** г.,
гражданин на Испания, ЛНЧ ****, въз основа на изпълнителен лист от 23.11.2015 г.,
издаден от СРС, 87 състав, по гр. дело № 13395/2013 г., за изпълнение на режим на лични
отношения между Х.Б.Т. и детето Х.Х.Б.. С обжалваните постановления от 12.08.2021 г.,
след като е установил, че длъжникът Т. П. Т. не е изпълнила задълженията си за предаване
на детето на определените дати – 09.04.2021 г., 14.04.2021 г., 23.04.2021 г., 28.04.2021 г.,
30.04.2021 г., 07.05.2021 г., 12.05.2021 г., 21.05.2021 г., 26.05.2021 г., 14.06.2021 г.,
16.06.2021 г., 25.06.2021 г. и 30.06.2021 г., съдебният изпълнител е наложил глоба за всяко
неизпълнение в размер на по 400,00 лева.
В жалбата срещу постановленията длъжникът признава, че режимът на лични
отношения не е осъществен, което се дължало на здравословното състояние на детето,
негови извънкласни занимания или пък изразено от негова страна нежелание за контакт с
неупражнаващия родителските права родител. За всяка от датите, за които майката е
санкционирана за неизпълнение на режима е представен протокол от социални работници от
отдел „Мобилна работа с деца в риск“, от който се установява, че бащата Т. се явява на
адреса за осъществяване на режима, но контактът му с детето не се реализира по причини,
които не са обективни да го препятстват, а по своята същност са резултат от поведението на
майката Т. или отказа на самото дете.
Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване действие
по чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, който след измененията с ДВ, бр.
100/2019 г. е двуседмичен, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ясно е, че изпълнението на притезания за незаместими действия, изисква действието
да бъде извършено от задълженото лице, като неговото бездействие законът предвижда да
се преодолява чрез налагането на парични санкции – глоби, с цел длъжникът да бъде
принуден да извърши лично дължимото действие. Поради това и съгласно чл. 527, ал. 1 ГПК
съдебният изпълнител има право да принуждава длъжника да извърши действието, като му
налага глоби до предвидения в посочената разпоредба размер (до 400 лева).
Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в чл. 528 ГПК,
като съгласно ал. 5 на посочената разпоредба, ако длъжникът не изпълни доброволно,
съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение.
Разпоредбата на чл. 528 ГПК се прилага винаги, когато притезанието е предаване на
дете в изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между детето и
родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права - Х.Б.Т., род. на
***** г., гражданин на Испания, ЛНЧ ****. Принудителното изпълнение на тези мерки за
лични отношения, се осъществява чрез мярката по чл. 528, ал. 5 ГПК. Уредената възможност
за налагане на глоба по реда на чл. 527, ал. 3 ГПК не е принудителна мярка за
осъществяване на притезанието, а е санкция за неизпълнение на задължението - в този
смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на
2
ВКС.
В конкретния случай, в изпълнителното производство е ясно изразено поведението на
майката да препятства контактите на другия родител с детето, включително за периода от
2015 г. до настоящия момент режимът, установен с влязло в сила съдебно решение, не е
осъществен нито веднъж, включително и след наложени за неизпълнението му глоби, които
са потвърдени от съда. Подобно поведение от страна на родителя, упражняващ
родителските права следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение за
изпълнение на установен режим на лични отношения между бащата и детето. Поведението
на Т. е трайно и с изключително сериозни неблагоприятни последици за психо-физическото
развитие на детето, което трябва да поддържа отношения с всеки от родителите си, освен
при наличие на опасност, каквато не е установена да произтича от общуването му с
родителя Т.. Съобразяването на принципа за "най-добрия интерес на детето", установен в §
1, т. 5 от ДР на ЗЗкД, както и в редица международни актове – Конвенция ООН за правата
на детето, Регламент /ЕО/ 2201/2003 г., Хагската конвенция за защита на децата и
сътрудничеството в областта на международното осиновяване и др. изисква решението, с
което е определен режим на лични отношения да бъде изпълнявано, а не детето да бъде
лишено от възможност да общува с баща си по несъществени причини, излагани от майката.
В този смисъл всяко неизпълнение на режима в настоящата хипотеза следва да бъде
санкционирано с максимална глоба, за да бъде оказано въздействие върху Т. в насока да
изпълни влязлото в сила съдебно решение.
При този изход на спора в полза на Х.Б.Т., род. на ***** г., гражданин на Испания,
ЛНЧ ****, следва да се присъдят поисканите разноски за производството в размер на 1200
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т. П. Т., ЕГН ********** – длъжник по
изпълнително дело № 20198440401102 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ, срещу 13
броя постановления, издадени на 12.08.2021 г., с всяко от които й е наложена глоба в размер
на 400 лева за неизпълнение на задължението за осъществяване режима на лични контакти
на датите 09.04.2021 г., 14.04.2021 г., 23.04.2021 г., 28.04.2021 г., 30.04.2021 г., 07.05.2021 г.,
12.05.2021 г., 21.05.2021 г., 26.05.2021 г., 14.06.2021 г., 16.06.2021 г., 25.06.2021 г. и
30.06.2021 г..
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН **********, да заплати на Х.Б.Т., роден на ***** г.,
гражданин на Кралство Испания, ЛНЧ ****, сумата 1200 (хиляда и двеста) лева – разноски
за производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4