Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.10.2020 г.
СГС, VI – 4 състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело N 2328 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „С.“ ООД, с която са предявени срещу С.У. „С.К.О.“ искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.92 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника договор на 26.02.2016 г., по който е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да заплаща цена. На 26.02.2018 г. е сключено споразумение за продължаване на срока. Сочи се от ищеца, че в изпълнение на договора е извършил доставки на стоки и услуги по 184 фактури, по които ответникът е платил дължимата цена, но със забава, поради което дължи неустойка в размер на общо 22 907,12 лв. Освен това ответникът не е платил по фактура N 30065555/13.02.2018 г. сумата от 841,01 лв., по фактура N 3006584/08.03.2018 г. не е платил сумата от 38870,50 лв., а по фактура N 30067163/28.06.2018 г. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да плати сумата от 39 811,51 лв. – неплатена цена по трите фактури, както и неустойка за забава от общо 22 907,12 лв. по фактури, издадени по договор N 80-09-33/14.03.2016 г., договор N 80-09-11/23.02.2017 г., договор N 80-09-29/12.02.2018 г., договор N 80-09-54/08.06.2017 г., договор N 80-09-74/08.06.2017 г., договор N 80-09-79/28.03.2018 г., договор N 80-09-127/29.09.2017 г. договор N 80-09-143/27.11.2017 г., N 80-09-80/28.03.2018 г., по които е платено със забава.
Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва предявените искове с възражението, че представените фактури не са достатъчни за възникване на парично задължение, както и че липсват доказателства за реално извършени от ищеца престации. Поддържа се, че е необходимо да се представят и приемо-предвателни протоколи, които да удостоверяват получаване на престацията. Оспорва се претендираната от ищеца неустойка, защото клаузата за неустойка от 0,2 % на ден не е приложима към доставките по договор N 80.09.33/14.03.2016 г.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявените искове с довода, че от представените доказателства и от факта на извършени от ответника плащания се установява, че са доставени стоките и услугите по фактурите. Поддържа се, че се дължи неустойка от 0,2 %, която е уговорена в чл.12 ал.1, вр. с чл.11 ал.3 от договорите. При условията на евентуалност е предявил иск по чл.86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на общо 3959,11 лв. върху вземанията за доставени стоки по договор N 80-09-33/14.03.2016 г.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Представен е договор N 80-09-33/14.03.2016 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представен е договор N 80.09-11/23.02.2017 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представен е договор N 80.09-54/10.05.2017 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представен е договор N 80.09-74/08.06.2017 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представен е договор N 80.09-11/29.09.2017 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представен е договор N 80.09-143/27.11.2017 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представен е договор N 80.09-29/12.02.2018 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представен е договор N 80.09-79/28.03.2018 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представен е договор N 80.09-80/28.03.2018 г., от който се установява, че между страните е възникнало правоотношение, по което ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел задължението да плаща възнаграждение.
Представени са фактури и приемо-предавателни протоколи, в които се сочи, че ищецът е извършил доставки на стоки услуги в полза на ответника по процесните договори.
Установява се от заключението на ССЕ, че за представените с исковата молба фактури са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. Вещото лице е констатирало, че за фактурите са направени записвания и в търговските книги на ответника, както и че неплатените от ответника суми по фактурите възлизат на общо 39 811,51 лв., а неустойката за забава възлиза на общо 10700,02 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционнния съд са искове с правно основание чл.327 ТЗ и чл.92 ЗЗД, а при условията на евентуалност искове по чл.86 ЗЗД.
Установи се от представените по делото договор N 80-09-33/14.03.2016 г., договор N 80-09-11/23.02.2017 г., договор N 80-09-29/12.02.2018 г., договор N 80-09-54/08.06.2017 г., договор N 80-09-74/08.06.2017 г., договор N 80-09-79/28.03.2018 г., договор N 80-09-127/29.09.2017 г. договор N 80-09-143/27.11.2017 г., че между страните са възникнали търговски правоотношения, по които ищецът е поел задължението да извършва доставка на компютърно оборудване, периферни устройства, резервни части и офис техника, а ответникът е поел насрещното задължение да плаща цена за доставените от ищеца стоки.
От представените с исковата молба множество на брой фактури и приемо-предавателни протоколи се установява, че в изпълнение на поетите с процесните договори задължения ищецът е извършил в полза на ответника доставки на стоки. Фактът на изпълнение на поетите от ищеца договорни задължения се установява не само от представените приемо-предавателни протоколи, които носят подписа на ответника и имат качеството на разписка по чл.77 ЗЗД, но и от заключението на ССЕ, от което се установява, че за издадените по процесните договори фактури са направени записвания в търговските книги на ответника. Фактическото обстоятелство на записване на фактурите в търговските книги на ответника по несъмнен и категоричен начин сочи, че ищецът е изправна по договорите страна, която е изпълнила точно своите задължения и е осъществила дължимите престации.
От страна на ответника, който носи доказателствената тежест, не се представиха доказателства за факта, че е изпълнил в уговорените срокове /30 календарни дни от доставката/ задължението да плати цена за доставените от ответника стоки, поради което съдът намира за доказано, че ответникът е изпаднал в забава, за която дължи обезщетение в размер на уговорената неустойка наред със задължението да плати цената за стоките.
От заключението на ССЕ се установи, че неизплатеният от ответника дълг за главница възлиза на общо 39 811,51 лв., а неустойката за забава възлиза на общо 10 700,02 лв. Следователно исковете за главница следва да се уважат изцяло, исковете по чл.92 ЗЗД следва да се уважат до размера от 10 700,02 лв., а за разликата до пълния размер от 22 907,12 лв. акцесорните искове следва да се отхвърлят. Исковете по чл.92 ЗЗД, с които се претендира неустойка за забава върху вземания за доставени стоки по договор N 80-09-33/14.03.2016 г., са неоснователни, защото в този договор не е включена неустоечна клауза, която да предвижда възникване на задължение за плащане на неустойка, когато ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението да плати цена.
Тъй като исковете по чл.92 ЗЗД по договор N 80-09-33/14.03.2016 г. са неоснователни, съдът следва да се произнесе по предявените с допълнителната искова молба при условията на евентуалност искове по чл.86 ЗЗД, с които се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва. Според съда с допълнителната искова молба по същество е направено от ищеца изменение в основанието на исковете, с които се претендира обезщетение за вредите от забавата да се плати цена по договор N 80-09-33/14.03.2016 г., защото при условията на евентуалност е въведено друго фактическо основание, а това съгласно нормата на чл.372 ал.2, изр.2-ро ГПК е процесуално допустимо. Не съществуват процесуални пречки част от вземането за вреди от забава да се претендира при условията на евентуалност на друго фактическо основание – чл.86 ЗЗД, наред с първоначално заявеното основание по чл.92 ЗЗД.
Тъй като ответникът е изпаднал в забава по отношение на задължението да плати цена за доставените от ищеца стоки по договор N 80-09-33/14.03.2016 г., той е изпаднал в забава, за която на основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва. На основание чл.162 ГПК съдът определя на 3973,86 лв. размера на обезщетението за забава, но на ищеца следва да се присъди претендирания с допълнителната искова молба размер от 3959,11 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковете по чл.327 ТЗ за главница следва да се уважат изцяло, исковете по чл.92 ЗЗД следва да се уважат за сумата от 10 700,02 лв., а за разликата до пълния предявен размер тези искове да се отхвърлят, като евентуалните искове по чл.86 ЗЗД следва да се уважи за претендирания размер от 3959,11 лв.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДАС.У. „С.К.О.“, Булстат ********, гр.София, бул.“********да заплати на „С.“ ООД, ***, на основание чл.327 ТЗ сумата от 39 811,51 лв. – цена на доставени стоки, от които 841,01 лв. - по договор N 80-09-33/14.03.2016 г. и фактура N 30065555/13.02.2018 г.; 38 870,50 лв. - по договор N 80-09-29/12.02.2018 г. и фактура N 30065854/08.03.2018 г. и 100 лв. – по договор N 80-09-33/14.03.2016 г. и фактура N 30067163/28.06.2018 г., ведно със законната лихва от 06.11.2019 г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски от 6521,29 лв.;
на основание чл.92 ЗЗД сумата от 10 700,02 лв. – неустойка за забава върху неплатена цена за доставени стоки по договор N 80-09-11/23.02.2017 г. за периода 30.03.2017 г. – 30.05.2017 г., договор N 80-09-29/12.02.2018 г. за периода 08.04.2018 г. – 05.11.2019 г., договор N 80-09-54/08.06.2017 г. за периода 20.07.2017 г. – 05.11.2017 г., договор N 80-09-74/08.06.2017 г. за периода 15.07.2017 г. – 30.10.2018 г., договор N 80-09-79/28.03.2018 г. за периода 04.05.2018 г. – 29.11.2018 г., договор N 80-09-127/29.09.2017 г. за периода 14.12.2017 г. – 21.01.2018 г., договор N 80-09-143/27.11.2017 г. за периода 04.01.2018 г. – 29.03.2018 г., като отхвърля исковете по чл.92 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 22 907,12 лв.
ОСЪЖДАС.У. „С.К.О.“, Булстат ********, гр.София, бул.“********да заплати на „С.“ ООД, ***, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 3959,11 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.11.2016 г. – 20.12.2018 г. върху неплатена цена за доставени стоки по договор N 80-09-33/14.03.2016 г.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: