МОТИВИ
към присъда по НОХД № 6086/2020г. по описа на ПРС – IX н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу
Т.К.Т.
– родена на *** ***, живуща ***, ж. к. „****, б., българско гражданство, висше
образование, работи като ****, неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** – за това,
че на неустановена дата през месец май 2017 г. в гр. Рудозем, с цел да набави
за себе си и за другиго - Р.Л.Н. ЕГН: **********-
имотна облага, е възбудила заблуждение у З.Е.Д. - ****на търговското дружество
„Викторио“ ЕООД, ЕИК: ********* и до 29.06.2017 г., включително в гр. Рудозем,
гр. София и гр.Пловдив е поддържала заблуждение у същия, че ще му бъде оказано
съдействие за получаване на безвъзмездна финансова помощ по проектно
предложение „Внедряване на мерки за енергийна ефективност", подадено от
„Викторио" ЕООД пред „Министерство на икономиката" по оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност" и с това е причинила на З.Е.Д.
имотна вреда в размер на 20 000 лв., като измамата е извършена от две лица - Т.К.Т.,
и Р.Л.Н., сговорили се предварително за нейното извършване - престъпление по
чл. 210, ал 1, т. 2, вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
Р.Л.Н. – роден на *** г. в ****, живущ ***,
б., българско гражданство, средно образование, безработен, разведен, осъждан,
ЕГН ********** – за това, че на неустановена дата през месец май 2017 г. в гр.
Рудозем, с цел да набави за себе си и за другиго - Т.К.Т., ЕГН: **********- имотна
облага, е възбудил заблуждение у З.Е.Д. - ****на търговското дружество
„Викторио“ ЕООД, ЕИК: ********* и до 29.06.2017 г. включително в гр. Рудозем,
гр. София и гр. Пловдив е поддържал заблуждение у същия, че ще му бъде оказано
съдействие за получаване на безвъзмездна финансова помощ по проектно
предложение „Внедряване на мерки за енергийна ефективност“, подадено от
„Викторио“ ЕООД пред „Министерство на икономиката“ по оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ и с това е причинил на З.Е.Д. имотна вреда в
размер на 20 000 лв., като измамата е извършена при условията на опасен рецидив
- извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, и измамата е извършена от две лица -Т.К.Т.,
ЕГН: ********** и Р.Л.Н., ЕГН **********, сговорили се предварително за нейното
извършване - престъпление по чл. 211, вр. с чл. 210, ал 1, т. 2, вр. чл. 209,
ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, като посочва, че от събраните по делото гласни и писмени
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт. В този смисъл описва обстоятелствата,
които счита, че налагат извод за това, че деянието е извършено при
предварителен сговор между подсъдимите, както и излага сочената като установена
фактическа обстановка. Предлага да бъдат кредитирани показанията на свидетеля А.
Р. и В.Д. като логични, последователни и противоречия, за сметка на тези на
дъщерята на подсъдимия Н. - Е.Н., която
освен, че е заинтересована от изхода на делото предвид роднинската връзка с
подсъдимия, дава откъсачни и нелогични показания, а същото се отнася и за
показанията на свидетеля М., който изведнъж изтъква нови факти, които на досъдебното
производство не споделил, които кореспондират с версия изложена за първи път от подсъдимата в същото
съдебно заседание. Сочи като установено от показанията на свидетелите Р., В.Д.
и самия пострадал, че на 29.06.2017 г. подсъдимите са получили сумата от 20
хиляди лева, собственост на пострадалия З.Д., а при оценка на обясненията на
подсъдимите предлага съдът да вземе предвид, че освен източници на информация,
те са и израз на защитна позиция, доколкото в същите са налице съществени
противоречия и не съответстват на останалия доказателствения материал. Относно
твърдяното от подсъдимите, че свидетелката А.е взела парите сочи, че това
излиза извън предмета на обвинението, доколкото се установява, че подсъдимите
са въвели З.Д. в заблуждение, подържали са същото и са го убедили да направи
имуществено разпореждане, а какво са направили в последствие със сумата не
оказва влияние върху правната квалификация на престъплението, а същото се
отнася и за извършената среща в кафене до „Президентството“. При същите факти
предлага съдът да приеме, че подсъдимите са осъществили от обективна и
субективна страна престъплението, за които им е повдигнато обвинение. При определяне на наказанието, по отношение
на подсъдимата Т. като отегчаващи отговорността обстоятелства да се съобрази,
че е имала водеща роля при плануване, подготовка и осъществяване на измамата,
като отегчаващи обстоятелства може да се приеме значителния размер на
причинената имотна вреда, а като смекчаващи обстоятелства – чистото съдебно
минало. В този смисъл предлага наказанието да бъде определено при условията на
чл.54 ал.1 от НК, в размер около около 2 години Лишаване от свобода, което да
бъде отложено с изпитателен срок от 4 години. По отношение на подсъдимия Р.Н.,
като отегчаващи обстоятелства сочи характера на имотната вреда, както и изградени
престъпни навици, а от друга страна сочи неговата по-малка роля. Предлага да му
бъде наложено наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК в размер от 3 години
лишаване от свобода, при първоначален строг режим, като сочи, че не са налице
основанията за прилагане на чл.55 от НК, не са налице нито множество
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Още предоставя на съда
преценката за необходимост от налагане наказанието конфискация.
Защитникът на подсъдимата Т. – адвокат Л.
посочва, че по делото се очертават две групи свидетели, като едната подкрепя тезата
на обвинението и тази на баща и син Д., а от друга страна са
двамата
подсъдими, както и група свидетели, които отричат фактите претендирани от
обвинението. В този смисъл сочи, че двамата подсъдими се запознали с Д. ***,
като последният е потърсил съдействие от Т. във връзка с това, че е имал спрян
проект, който не се е предвижвал от министерството. Сочи, че подсъдимата го
уведомила, че не може да му помогне, тъй като няма необходимата експертиза,
поради това му дала контакти и го насочила към нейната позната Д. Р. и едва
по-късно разбрала, че се стигнало до някакво даване на парични средства, подробности
за което не знае. Взема становище, че именно последното е мотивирало Д. да
започне с атаките спрямо Т. и да се иска да му се върнат парите, като описва
начина на връщане част от сумата и свидетелите на последното. Относно данните
за предаване пари от Д. на подсъдимите в негова автобаза в Пловдив предлага да
бъдат кредитирани показанията на групата свидетели придружавала подсъдимите,
както и обясненията на същите, за сметка на тези на съпругата на пострадалия и Р.Р.,
който се явява криминално проявено лице. Още по отношение на срещата на
кафенето на Архиологическия музей в София посочва като установено, че именно
там са предадени пари, свързани с Д. А., но двамата подсъдими нямат нищо общо
със същите. Предвид това сочи, че обвинението не е доказано по категоричен и
несъмнен начин. Още посочва и данните за подсъдимата Т., а именно – че е млада
жена, образована, амбициозна, с участие в различни проекти, ползва се с добро
име и доверие в обществото, е няма данни, че е криминално проявена. Предлага
съдът да приеме, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и
да оправдаете подсъдимата по него и всички произтичащи от това последици.
Защитникът на подсъдимия Н. – адвокат Ж.
посочва, че повдигнатото обвинение от страна на РП-Пловдив не е доказано,
въпреки множеството свидетели. Взема
становище, че тезата на прокурора се основава единствено на показанията на
пострадалия З.Д. и неговия син, както и жената, с която последния живее на
семейни начала, а по делото се установява, че подсъдимият Н. не е получавал
процесната сума, както и че същата е предадена не в гр.Пловдив, а в София. Още
посочва, че обвинението срещу Н. започва с това, че е многократно осъждан, като
РП-Пловдив е преценила, че независимо от липсата на достатъчно доказателства
трябва да му бъде повдигнато и това обвинение. Поддържа, че установеното, че подсъдимата
Т. през месец май 2017 г. е била в хотела на Д., не сочи за престъпно деяние,
като Т. по никакъв начин не се е ангажирана в лично качество да спомогне за
проектите на Д., а е посочила своя близка приятелка - Д. Р. А., чиято роля в
случая и процесуално поведение описва. Сочи
ролята на Т. по-скоро като на посредник и свързания с това реваншизъм на
свидетеля Д. и неговия син, което посочва като логично в житейски план. Взема
становище, че деянието не е описано в самия обвинителен акт, а на стр.3 в
обвинението е отразено, че през месец май 2017 г. подсъдимите Т. и Н. узнали за
подадените от З.Д. проектни предложения, без да е ясно как са узнали същото.
Предлага подсъдимият Н. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, като обръща
внимание както на посоченото от самия прокурор,че неговата роля е почти
незначителна, така и на събраната доказателствена съвкупност, като обвинението
се явява недоказано.
Подсъдимият Н. поддържа, че абсолютно не
е бил в течение на тази случка, за която е обвинен, както и че е познавал Д.,
отсядал е в хотела му, има близки в Рудозем, много пъти са говорили, били са в
приятелски отношения. Сочи, че не е получавал от последния никакви пари,
посещавали са базата, тъй като са били поканени, както и че познава Р. като
приятелка е на Т., тя е била ангажирана с това нещо, което той в последствие
разбрал. Сочи, че от тези хора не са получавали никакви пари, не се занимава с
проекти, като в тази връзка коментира свидетелските показания по делото, както
и ролята на Р., която била наясно с нещата, защото комуникирала със З.Д. и
заради която нещата се развили до този казус.
Подсъдимата Т. посочва, че никога не са
имали каквито и е договорки с Д., той от своя страна не спирал да звъни на Н. и
да го притеснява. Взема становище, че Р. не и е приятелка, имали са обща
позната, както и че заявила на Д., че не може да му помогне, а да го свърже е Р.,
също била е заплашвана и притеснявана от Д., което не е изследвано по делото. В
този смисъл описва връзката и отношенията си със свидетелите по делото, както
изнесеното от тях.
В последната си дума подсъдимата Т. заявява,
че иска да бъде оправдана, не е извършила това деяние.
В последната си дума подсъдимият Н.
заявява, че в крайна сметка съда взема решението, той иска да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата Т.К.Т. е родена на *** ***,
живуща ***, ж. к. „****, б., българско гражданство, висше образование, работи
като ****, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимият Р.Л.Н. е роден на *** г. в ****,
живущ ***, б., българско гражданство, средно образование, безработен, разведен,
осъждан, ЕГН **********.
Съдът приема за установено, че
подсъдимата Т.К.Т. се занимавала с подготовка и управление на проекти за
кандидатстване за финансиране по програми на Европейския съюз имала познания в
тази област и била наясно с процедурите за кандидатстване, както и знаела къде
се оповестява от съответното ведомство публична и обществено достъпна
информация относно движение и реализация на проектите. През май 2017г.
подсъдимата Т. изпълнявала длъжността ****на ****без сключен трудов договор, на
доброволни начала. Същия съюз бил юридическо лице с нестопанска цел, като представлявал
сдружение на работодатели и не се занимавал с оказване на консултантски услуги,
а само информирал своите членове за възможностите за кандидатстване по различни
програми. Задълженията на подсъдимата Т. се изразявали в участие работни групи
в сферата на социалния диалог, като същата разполагала с визитни картички, на
които била изписана длъжността й, както и координати за връзка с нея и със
Съюза за стопанска инициатива.
Подсъдимата Т. била в близки отношения с
подсъдимия Р.Л.Н. и двамата решили да си набавят неправомерно парични средства
като използват познанията и връзките на Т.. Подсъдимите Т. и Н. се уговорили да
проучат какви проекти са кандидатствали за финансиране, като необходимо било да
открият такива, които не са одобрени по някаква причина, след което да се
свържат с лицата, подали проектните предложения и да предложат на кандидата да
му съдействат за придвижване и одобрение на проекта му, срещу заплащане на
определена сума пари. В същото време обаче нямали намерение, както и фактическа
възможност, да осъществят обещаната помощ.
Свидетелят З. Е.Д. бил ****на търговско дружество
„Викторио“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Рудозем. Търговски пълномощник в
дружеството бил синът му- свидетелят В.З.Д., а
основната дейност на дружеството била строителство и производство на
инертни материали.
През 2016 г. свидетелят З.Д. подал пред
Министерство на икономиката проектно предложение за получаване на безвъзмездна
финансова помощ с рег.№BG16RFOP002-3.001-0380 за участие на „Викторио“ ЕООД по
процедура BG16RFOP003-3.001 „Енергийна ефективност на малките и средни
предприятия“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020
(ОПАК). Проектното предложение било с наименование „Внедряване на мерки за енергийна
ефективност“ и било регистрирано по електронен път в „Информационната система
за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020“ (ИСУН 2020).
Сумата, за която се кандидатствало за финансиране била около 2 000 000 лева.
Свидетелят кандидатствал и по проект „Здравословни и безопасни условия на труд"
към Министерството на труда и социалната политика, а документите за участието в
двата проекта били входирани през 2016г.. Проектното предложение „Внедряване на
мерки за енергийна ефективност“ на „Викторио“ ЕООД било отхвърлено и било
включено в „Списък на проектните предложения, които не се допускат до
техническа и финансова оценка по процедура BG16RFOP003-3.001 „Енергийна
ефективност на малките и средни предприятия“, публикуван на интернет страницата
на Управляващия орган (www.opcompetitiveness.bg), както и на интернет
страницата на ОП „Иновации и конкурентноспособност“ (www.opic.bg). Информацията
била публикувана и на страницата на ИСУН 2020. Свидетелят З.Д. подал възражение
с вх. №26-В-72/05.05.2017г. срещу недопускането до техническа и финансова оценка.
След извършена проверка ръководителят на Управляващия орган с Решение
№РД-16-647/15.05.2017г. прекратил производството по проектното предложение.
Подсъдимите Т. и Н. узнали за подадените
от св.З.Д. проектни предложения, както и че проектното предложение „Внедряване
на мерки за енергийна ефективност“ било отхвърлено. Двамата подсъдими
установили, че ****на кандидата „Викторио“ ЕООД е св.З.Д., както и че същия
стопанисва хотел в гр.Рудозем. Подсъдимите Т. и Н. се сговорили да въведат в
заблуждение св.З.Д., че ще му бъде оказано съдействие за получаване на
безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение „Внедряване на мерки за
енергийна ефективност“ и ще поддържат това заблуждение докато не получат от св.З.Д.
целената от тях имотна облага в размер на 20 000 лева. Подсъдимите Т. и Н.
съзнавали, че не могат да окажат въздействие по придвижването на проекта, тъй
като никой от тях нямал правомощия и средства за намеса за това. Т. познавала в
детайли процедурата по кандидатстване и била наясно, че след подаване на
документите в Министерство на икономиката единствено ръководителят на
Управляващия орган и назначената от него оценителна комисия преценяват дали
проектното предложение да бъде допуснато до следващия етап, а именно до
техническа и финансова оценка. Въпреки това подсъдимите Т. и Н. се уговорили да
посетят хотела на св.З.Д. ***, където да му се представят като лица с познания
в областта на подготовка и управление на проекти за кандидатстване за
финансиране по програми на Европейския съюз и да демонстрират познанствата си
със влиятелни личности. За тази цел те решили също така подсъдимата Т. да се
представя със заеманата от нея длъжност в Съюза за стопанска инициатива, а Н.
като Р. К. – собственик на **** гр.Видин. Т. вече притежавала визитки, на които
била посочена длъжността й, а Н. се снабдил с визитки, на които било изписано „****”,
“Rosen **** owner”, както и имейл и телефон за връзка. Двамата подсъдими
следвало да убедят св.З.Д., че могат да помогнат за придвижване на проекта му и
след като спечелят доверието му да поискат сумата от 20 000 лева като
възнаграждение за обещаната услуга.
В изпълнение на така взетото решение, на
неустановена дата през месец май 2017г. подсъдимите Т. и Н. посетили хотел „В.“
гр.Рудозем, собственост на св.З.Д., където пренощували и на сутринта се
срещнали със същия свидетел. Подсъдимият Н. дал на св.З.Д. визитна картичка на
винарна К. и се представил като собственика на винарната с име Р. К.. От своя
страна, подсъдимата Т.Т. дала на З.Д. визитна картичка на „Съюз за стопанска
инициатива“ и се представила като ****на организацията. В хода на разговора Т.
демонстрирала познания в сферата на работата с европроекти, обяснила кой проект
на каква фаза се намира, както и разказала подробности за други подобни проекти.
Междувременно по мобилния си телефон, подсъдимата Т. започнала да звъни и да
дава вид, че води разговори с кметове на съседни на гр. Рудозем общини, още казала
на св.З.Д., че проектното предложение по проект „Здравословни и безопасни условия
на труд“ било минало първото класиране и било в резервите за второто класиране.
Относно проектното предложение „Внедряване на мерки за енергийна ефективност“
по програма „Иновации и конкурентоспособност“ подсъдимата Т. обяснила, че
същото е отхвърлено, тъй като по съответната оперативна програма не се
финансират дружества с код на дейност „пътно строителство“, каквото било
вписано за „Викторио“ ЕООД. Тези обстоятелства били верни и били известни вече
на св.З.Д., тъй като бил уведомен за това с писмо от „Министерство на
икономиката“. Свидетелят имал намерение
да обжалва решението пред Административен съд София, тъй като дружеството вече
осъществявало друг вид строителство- хидростроителство и кодът му на дейност
бил актуализиран. Подсъдимата Т. обяснила на св.З.Д., че няма нужда да обжалва
решението пред Административен съд София. След това подсъдимите Н. и Т. казали,
че бързат по работа из региона и си тръгнали, като заявили, че скоро пак ще
имат път през гр.Рудозем и ще се видят, а св.З.Д. им дал своята визитна картичка с телефони за контакт.
По този начин подсъдимите Н. и Т. въвели в заблуждение св.З.Д., че могат да
съдействат да му бъде оказано съдействие за получаване на безвъзмездна финансова
помощ по отхвърленото му проектно предложение „Внедряване на мерки за енергийна
ефективност“, подадено от „Викторио“ ЕООД пред „Министерство на икономиката“ по
оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“.
След около две седмици, без предварително
предупреждение, подсъдимите Н. и Т. отново пристигнали в хотела в гр.Рудозем
потърсили среща със св.З.Д.. В хода на
проведения разговор, те
отново демонстрирали познания в сферата на проектите и контакти с
влиятелни хора, като показали добронамереност, при възможност да му помогнат по
придвижването на проектите на свидетеля.
След около 10-15 дни, св.З.Д. бил в
чужбина и се завърнал на Аерогара София, където имал вече имал среща с
подсъдимите Н. и Т.. Същата среща била именно по инициатива на двамата
подсъдими, които многократно позвънявали на Д. и го убеждавали в необходимостта
от тяхното съдействие. След като се срещнали, св.З.Д. и подсъдимите Н. и Т. посетили
близко до летището заведение, където провели разговор, на който освен тях,
присъствала и неустановена в хода на разследването жена. Подсъдимата и жената
демонстрирали делови разговор, а през това време подсъдимият Н. водел свободен
разговор със св.З.Д., в който му заявил – „Виж
какво, ще сложиш едни 20 000 лева, Т. ще свърши работата. Аз съм и
приятел, моето момиче ще свърши работата!“. Подсъдимия Н. настоял това да
стане бързо, заради необходимостта да се задвижат нещата. Всичко това, както и
демонстрираното от двамата подсъдими поведение затвърдили вече формираното у
св.З.Д. заблуждение, че те действително ще му помогнат за получаване на
безвъзмездна финансова помощ по отхвърленото проектно предложение. В този
момент обаче свидетелят не разполагал с парични средства и затова заявил на.Н.,
че ще си помисли и ще им се обади.
След тази среща двамата подсъдими продължили
да звънят по телефона на св.З.Д. и да го питат дали е взел решение. В един от
разговорите те споменали, че ще пътуват до гр.Пловдив и ако може да се срещнат
там. Свидетелят Д. им казал, че в гр.Пловдив живее и развива бизнес синът му –
св. В.З.Д., като им дал и неговия мобилен телефон. Междувременно св.З.Д. вече
бил разказал на сина си за срещите му с Н. и Т. и за тяхното предложение. Към
този момент мотивиран от демонстрираните
сериозни познания и контакти от страна на подсъдимите, св.З.Д. вече бил взел
решение да предостави исканите 20 000 лева. Поради това св.З.Д. се обадил на св.В.Д.
и му казал, че тъй като подсъдимите Н. и Т. ще минават през Пловдив, да им даде
сумата от 20 000 лева, които той ще му върне веднага. Св.З.Д. уведомил за това
и подсъдимите.
На 29.06.2017 год., подсъдимите Т. и Н.
заедно с дъщеря на последния – св.Е.Р.Н. и приятеля й В.В. пътували с лек
автомобил към гр.Пловдив. Подсъдимите се свързали по телефона със св.В.Д. и го
уведомили, че ще го посетят. На същата дата подсъдимите Т. и Н. пристигнали в
офиса на св.В.Д., находящ се на адрес ***9. При пристигането им в офиса били
св.В.Д., Р.И.Р. и А.В.Р.. Т. и Н. спрели лекия си автомобил пред офиса, където
се намирал и автомобила на св.В.Д.. Подсъдимата Т. обяснила на св.В.Д., че
наближавал крайният срок за плащането, поради което най-удачно било да вземе
парите на ръка, след което тя да ги преведе по банкова сметка. ***, че трябва
да действат много бързо, за да не изпуснат срока. Св.В.Д. извадил хартиен плик,
в който имало сумата от 20 000 лева, и го подал на подсъдимата Т.. Тя от своя
страна дала парите на подсъдимия Н., който го преброил с думите към Д. - „Не,
че не ти вярвам“, след което поставил същите в чантата на подсъдимата Т.. Предаването на сумата било пряко наблюдавано
от св.Р.Р. и от св.А.Р., които в този момент също били пред офиса. След това
св.В.Д. поканил подсъдимите в офиса,
като в хода на разговора, пред св. В.Д., Т. отново се представила като ****на
Съюз за стопанска инициатива, а Н. се представил като Р. К. - собственик на *** „К.“, и двамата му
предоставили визитни картички. Междувременно в хода на разговора се разбрало,
че св.Р.Р. също бил подал проектно предложение за безвъзмездно финансиране.
Тази информация заинтригувала двамата подсъдими и те отново започнали да
изнасят информация от интернет относно проекта на св.Р., а Т. заявила, че ще
провери в министерството какво се случва с неговия проект. След като приключили
разговора си, подсъдимите се качили на лекия автомобил и си тръгнали.
Впоследствие сумата от 20 000 лева била върната от св.З.Д. на сина му св.В.Д..
През месец юли 2017 г. се провела нова
среща в гр.София, с участието на подсъдимите Т. и Н., св. В.Д. и Р.Р. в
неустановено кафене зад „Президентството“. Повода за същата бил проект на Р.,
който също бил в резервите. На срещата
присъствала и жена, която се представила с име „Д.“ - установена като Д.Б.А.. Подсъдимата
Т. заявила, че А. е служителят от Министерството на икономиката, който се
занимава с проектите от този тип. В.Д. и Р.Р. останали с впечатлението, че Т. и
А. имат обща фирма и се консултират помежду си. Св.В.Д. останал с впечатление,
че А. е връзката на Т. с министерството и ако има някакъв проблем, тя го
оправя. При тази среща подсъдимата Т. убеждавала Р.Р. да й се довери за неговия
проект, тъй като нямало друг начин същият да бъде одобрен, след което му
поискала и сумата от 10 000 – 15 000 лева за услугата. Р. обаче обяснил,
че ще изчака да разбере какво ще се случи с проекта на „Викторио“ ЕООД и тогава
ще й се обади.
След тази среща у св.В.Д. и св.З.Д.
започнали да се пораждат съмнения за нещо нередно. Св.З.Д. установил, че по
проектното му предложение няма движение и по тази причина многократно провеждал
телефонни разговори с двамата подсъдими. На неустановена дата на св.З.Д. се
обадила А. и му заявила, че персонално работи по неговите проекти в
Министерство на икономиката. Помолила го да изчака малко, тъй като нещата не
могат да се задвижат толкова бързо. Св.З.Д. обаче не желаел повече да се
занимава с двамата подсъдими и придвижването на проекта по този начин и заявил,
че желае да му бъде върната сумата от 20 000 лева. Същото св.З.Д. казал в
телефонен разговор и на подсъдимата Т., която ми отговорила, че 20 000 лева не
са нищо за нея и ще му ги върне.
В действителност, подсъдимият Н. в този момент
бил обявен за общодържавно издирване за изтърпяване на кумулираното наказание
по Определение №57/07.01.2016г. по ЧНД №2399/2015г. по описа на СГС „лишаване
от свобода“. Към месец октомври 2017 г. Н. бил установен и наказанието било
приведено в изпълнение в Затвора – Враца.
Междувременно
св.З.Д. и св.В.Д. продължавали да звънят на подсъдимата Т. и настоявали за
среща с нея. Такава се състояла през месец октомври 2017 г. пред МОЛ на бул.
„Цариградско шосе“ в гр. София. На тази среща присъствали св.З.Д., св.В.Д., Т.
и свидетеля С.А.М.. Последният свидетел М. бил познат на подсъдимия Н. и на
свиждане с него в затвора се запознал и с подсъдимата Т.. При това Н. помолил
св.М. да помогне на Т., тъй като св.З.Д. я притеснявал. На последната среща
подсъдимата Т. обещала на св.З.Д., че поетапно ще му възстанови сумата от
20 000 лева. В изпълнение на това подсъдимата Т. предала на св.М. сумата
от 2500 лева, който от своя страна на 03.11.2017г. я изпратил по „Еконт“ на св.З.Д..
Последващи плащания обаче не били осъществени, а М. разговарял със св.З.Д. и му заявил, че тъй като той
продължавал да притеснява Т., той нямало да поема повече ангажименти с техния
случай.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа
обстановка съда счита за безспорно установено въз основа показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, а именно – З.Е.Д., В.З.Д., А.В.Р..
От показанията на свидетеля З.Е.Д.
/л.218 – 222/ се установява в пълнота описаната като възприета от съда
фактическа обстановка, а именно – начина на запознанство на същия с подсъдимите
Т. и Н., това, че последните въвели и поддържали заблуждение у него, че
ще му бъде оказано съдействие за получаване на безвъзмездна финансова помощ по
проектно предложение „Внедряване на мерки за енергийна ефективност“, подадено
от „Викторио“ ЕООД пред Министерство на икономиката по оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“, начина на същото – съгласно гореописаното,
както и това, че мотивиран от това заблуждение, З. Д. им предал чрез сина си В.Д.
сумата от 20 000 лева, и не на последно място – установеното в последствие
неизпълнение и невъзможност за същото.
Изнесеното от З.Д. много
добре кореспондира и с показанията на свидетеля В.З.Д. /л.223 – 227/ – негов
син, който, от една страна – пресъздава споделеното от баща му за познанството
му с подсъдимите и заблуждението, в което те го въвели, от което следва извод
за последователността на показанията на З.Д., а от друга страна – свидетелства
за собствените си възприятия относно времето, мястото, повода и начина на
предаването на сумата от 20 000 лева на подсъдимите.
В същия смисъл са и
показанията на свидетеля А.В.Р. /л.227/, от които също се установява факта и
начина на предаване на сумата от 20 000 лева на подсъдимите от свидетеля В.Д..
Съдът намира показанията на
свидетелите З.Е.Д., В.З.Д. и А.В.Р. за логични, последователни, непротиворечиви
и добре кореспондиращи помежду си, като не установява причина да не даде вяра
на последните. В този смисъл възраженията на защитата се явяват неоснователни.
Така на първо място – родствената връзка между З.Е.Д., В.З.Д., както и връзката
на последния с А.В.Р., съвсем не е достатъчна да бъде внесено едно съмнение в
обективността показанията на същите свидетели, доколкото такова съмнение не би
почивало на обективно констатирани противоречия и/или непоследователност в
показанията. Що се отнася до сочения от защитата мотив в тази насока, а именно
– своеобразен „реваншизъм“ към подсъдимите, то логиката на последното е неясна,
доколкото житейски понятна причина за такъв мотив на горните свидетели би
следвало да се корени именно в ощетяването (по какъвто и да е начин) на З.Д. от
действия на подсъдимите, но от друга страна – именно приписване на такова мнимо
ощетяване се сочи от защитата като резултат, а не причина за изнесеното от
същите свидетели.
На следващо място –
описаната като възприета от съда фактическа обстановка се установява и от
показанията на свидетеля С.А.М. (л.290 – 292), който описва познанството си с
подсъдимите и „съдействието“, което е указвал на подсъдимата Т.. При анализ на
показанията на последния свидетел обаче следва да се разграничат фактите, за
които М. свидетелства като възприети от самия него – от една страна и
разказаното му от подсъдимите – от друга страна. За първата категория факти,
която включва описаните среща, осъществена комуникация със З. Д., изпращане
сума от 2 500 лева на последния и т.н. – съдът изцяло кредитира изнесеното
от свидетеля М., доколкото последното добре кореспондира с останалата
доказателствена съвкупност, включително - изнесеното от З.Д. и В.Д., а още се
явява логично и непротиворечиво. За втората категория факти, които включват
твърденията на подсъдимите, споделени на М., че „някакво друго момиче е взело
парите – Д.“ и т.н., то съдът също кредитира показанията на свидетеля в смисъл,
че действието е възприел такива твърдения на подсъдимите. Що се отнася до
достоверността на последните твърдения на подсъдимите, които съвпадат с
обясненията на същите, дадени пред съда – то следва да се вземе становище при
тяхното обсъждане.
Съдът също счете, че следва
да даде вяра и на показания на свидетелите Д.Б.П. (л.493 – 494) и И.Е.Б. (л.500
– 501) във връзка с изнесеното от последните, че присъствали на среща през
2017г. в София, в кафе до „Президентството“, на която били и подсъдимите Т. и Н.,
както и жена на име „Д.“ (П.), „Д. или Д., нещо с Д“ (Б.), на която среща били броени/предадени
пари. Следва да се отбележи обаче, че от показанията на свидетелите П. и Б.
остава изцяло неясно кои са били въпросните „мъже“, доколкото същите са
останали непознати на свидетелите, още – каква сума пари и защо са били
предадени. Нещо повече – свидетелят П. единствено сочи, че „Брояха пари и пишеха нещо.“, без да може да обясни от кого на кого
била предадена сумата, а свидетелят Б. заявява – „Жената взе едни пари от един от мъжете на масата“. Ето защо, макар
да липсва основание за съда да не даде вяра на свидетелите П. и Б. относно
срещата, на която са присъствали, както и това, че на неустановено лице/лица
дали на жена неизвестна сума пари, то липсва основание същата среща да бъде
свързана недвусмислено със събития, предмет на изследване по наказателното
производство, нито по някакъв начин поставя под съмнение изнесеното от
свидетелите З.Е.Д., В.З.Д. и А.В.Р. относно предаването на инкриминираната
сума.
След като разгледа
показанията на свидетелите Т.П.П. (л.226) и И. Д.Н. (л.238 – 239) съдът намери,
че макар да не се установява причина на същите да не бъде дадена вяра, то от
последните не се установяват обстоятелства, относими към предмета на доказване
по делото. Така свидетеля П. разказва за извършена от него предварителна
проверка по случая и в този смисъл – преразказва обяснения на лица, разпитани
като свидетели или дали обяснения като подсъдими по делото, поради което съдът
следва да съобрази прекия доказателствен източник, още повече преразказаното от
П. единствено преповтаря изнесеното от същите пред съда, не се установяват
каквито и да е различия, които да са предмет на анализ. Що се отнася до
показанията на И. Д.Н. – същата обяснява
единствено познанството и отношенията си с подсъдимите, като от изнесеното от
същия свидетел не се установяват обстоятелства, свързано с предмета на
доказване по наказателното производство.
Описаната като възприета от съда фактическа
обстановка се потвърждава и от показанията на свидетеля Е.Р.Н. (л.292) – дъщеря
на подсъдимия Н., от които също се установява срещата в гр.Пловдив между
подсъдимите Н. и Т., на която В.Д. предал сумата от 20 000 лева на
подсъдимите. Относно самия факт на срещата, изнесеното от Н. изцяло
кореспондира с показанията на свидетелите З.Е.Д., В.З.Д. и А.В.Р.. Единственото
обстоятелство, на което в случая следва да се обърне внимание в случая е
заявеното от Н., че „Пари не съм видяла
да се предават...“. Тук следва да се отбележи, че това, че свидетелката Н.
не видяла предаването на пари, съвсем не изключва посоченото от З.Е.Д., В.З.Д.
и А.В.Р., че пари са били дадени. В този смисъл остава неясна причината за
това, свидетелят Н., която съгласно собствените и показания – тогава била на 15
години, не била запозната с повода и предмета на срещата, нито твърди, да е
проявила особен интерес към последната, то същевременно толкова внимателно е следяла
действията на участващите в срещата лица и то - през цялото време, за да бъде
категорична в едно такова твърдение. Впрочем такава категоричност и самата Н.
не заявява. Ето защо съдът не констатира противоречие по същество относно
последното твърдение на свидетелката Н. и посоченото от свидетелите З.Е.Д., В.З.Д.
и А.В.Р..
Същевременно съдът намери,
че не са нали основания да даде вяра на обясненията на подсъдимите Т. (л.289 –
л.290 и л.435 – 436) и Н. (л.433 – 435). Без да необходимост да бъдат преразказвани
в пълнота, същественото за предмета на доказване по настоящото дело е
твърдението и на двамата подсъдими, че никой от тях не е обещавал на З.Д.
каквото и да е съдействие по негови проекти, единствено била дадена връзка с
лицето Д. Р. с Д., на която и той предал парична сума. Същите твърдения на
подсъдимите не могат да бъдат споделени от съда поради две отделни,
самостоятелни причини.
На първо място – обясненията
на подсъдимите Т. и Н. за горното се явяват изолирани и от друга страна – пряко
противоречащи на останалата доказателствена съвкупност по делото, включително –
показанията на З.Е.Д., В.З.Д. и А.В.Р., който са категорични както за това, че
заблуждението е било възбудено и поддържано именно от подсъдимите, както и че
сумата била предадена на тях, за които последни свидетели, съгласно вече
изложеното, не се констатират основания за съмнение в изнесеното пред съда. Действително,
от показанията на свидетелите П. и Б. се установява, че през 2017г. в София, в
кафе до „Президентството“, била проведена среща с присъствието на жена на име „Д.“,
но при пълна липса на яснота за участващите в последната „мъже“, техните
действия, на кого, защо и какви парични суми били предадени и т.н.. Последните
крайно непълни данни не биха могли да бъдат противопоставени на ясно и точно
заявеното от свидетелите З.Е.Д., В.З.Д. и А.В.Р. относно инкриминираните
обстоятелства, включително при съобразяване това, че при изграждане на
защитната си теза, подсъдимите биха могли твърде лесно да се облегнат на всяка
една подобна среща, (стига за последната да е характерна горната оскъдност на
данните), дори същата да няма никаква връзка с изследваните по делото лица и
събития.
На второ място и съвсем
отделно от горното – прави впечатление твърде ярката житейска неправдоподобност
на обясненията на подсъдимите относно цялостните им отношения със свидетелите З.Д.
и В.Д..
Без да бъде анализирана
всяка една отделна среща и огромното усилие на подсъдимите да помагат на едни
човек, за който не се установяват никакви обективни данни по някакъв начин да е
свързан с тях (извън собствените им твърдения за „приятелски отношения“ на Н.
към Д., които не намират опора в друг доказателствен източник), то като особено
илюстративен пример може да бъда дадена срещата на подсъдимите Т. и Н. с В. ***.
Съгласно обясненията на подсъдимите – същите били на разходка, когато „звънна В.Д. по телефона на Р. настоятелно и
каза да се запознаем, да се видим и просто се видяхме“ (Т. – л.436).
Обясненията на Т. продължават в смисъл, че след като В.Д. удовлетворил своето
внезапно и настойчиво желание да се запознае с подсъдимите, той им споделил свои
проблеми с някакви разрешителни за камиони (без понятна връзка на някой от
подсъдимите с тази дейност), след което просто се разделили. Житейската
правдоподобност на това обяснение на подсъдимите за причината за среща в
гр.Пловдив и начина на нейното протичане едва ли е необходимо да бъде
коментирана.
Още по-неправдоподобно е описанието на срещата
в гр.София, до „президентството“, направено от подсъдимите. Така според Т.
(л.435), след като съвсем добросъвестно дала телефона на Д. Р. на З.Д. и без самата тя да е наясно с
техните уговорки и отношения, Т. съвсем случайно попаднала на въпросната среща
–
„Аз излязох
и минах оттам, понеже пътят ми е оттам, отсреща е Министерски съвет, видях, че
са там в заведението, поздравих ги и казаха „Чудесно, направили сте си
контакт““ (л.435). За да бъде съвпадението още
по-забележително, на същата среща се озовал съвсем случайно и подсъдимия Н.,
който отново нямал нищо общо с отношенията между Д. Р.
на З.Д., но „Аз просто бях в кафето“
(л.434). Така подсъдимите Т. и Н. имали изключителния шанс да видят именно как З.Д.
давал пари на Д. Р., което подкрепя защитната им теза. На правдоподобността на
горното забележително съвпадение също трудно може да бъде дадена вяра.
Още може да бъде отбелязано,
че и двамата подсъдими описват особената настойчивост на свидетелите З.Д. и В.Д.
да получат обратно именно от подсъдимата Т. дадените пари – „Т. я притесняваха“ (Н. – л.434), „... г-н З.Д. започна да ме притеснява по
телефона и да ме заплашва“ (Т. – л.290), „В.Д.
звънеше на моя телефон“ (Т. – л.436) и т.н.. Същевременно не се установява
понятна причина за една подобна активност на З.Д. и В.Д. спрямо подсъдимата Т.,
ако наистина е вярно твърдяното от нея, че всичко, което направила било да
изпрати номера на З.Д. на Д. Р., след което - „Оттам насетне те са си направили уговори, договорки, какво са си
правили – нямам идея“ (л.435). Самите подсъдими също не изтъкват смислена
причина за тази активност на З.Д. и В.Д., а напротив – сочат като основание за
всичко това отново само факта, че Т. предоставила на Р. номера на Д.. Очевидно
е обаче, че далеч по-правдоподобно обяснение за горното е соченото от
свидетелите З.Д. и В.Д., а именно – че сумата била предадена на подсъдимите,
срещу обещаното съдействие на Т..
Предвид горната изолираност
на обясненията на подсъдимите Т. и Н., както и отделно от това – тяхната
подчертана неправдоподобност, съдът отдава същите на израз на една защитна
позиция и не намира, че би могло да им бъда дадена вяра с оглед установяване
фактите, предмет на изследване по делото.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна
фактическа обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият Т.К.Т. е осъществилa от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, както и подсъдимият Р.Л.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
За подсъдимата Т.К.Т. – за това, че на неустановена
дата през месец май 2017 г. в гр. Рудозем, с цел да набави за себе си и за
другиго – Р.Л.Н. с ЕГН ********** – имотна облага, е възбудила заблуждение у З.Е.Д.
– ****на търговското дружество „Викторио“ ЕООД, ЕИК: *********, и до 29.06.2017
г. включително в гр. Рудозем, гр. София и гр. Пловдив е поддържала заблуждение
у същия, че ще му бъде оказано съдействие за получаване на безвъзмездна
финансова помощ по проектно предложение „Внедряване на мерки за енергийна
ефективност“, подадено от „Викторио“ ЕООД пред Министерство на икономиката по
оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, и с това е причинила на З.Е.Д.
имотна вреда в размер на 20 000 лв., като измамата е извършена от две лица – Т.К.Т.
и Р.Л.Н., сговорили се предварително за нейното извършване.
За подсъдимият Р.Л.Н. – за
това, че на неустановена дата през месец май 2017 г. в гр. Рудозем, с цел да
набави за себе си и за другиго – Т.К.Т., ЕГН ********** – имотна облага, е
възбудил заблуждение у З.Е.Д. – ****на търговското дружество „Викторио” ЕООД,
ЕИК: ********* и до 29.06.2017 г. включително в гр. Рудозем, гр. София и гр.
Пловдив е поддържал заблуждение у същия, че ще му бъде оказано съдействие за
получаване на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение „Внедряване
на мерки за енергийна ефективност“, подадено от „Викторио“ ЕООД пред
Министерство на икономиката по оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“, и с това е причинил на З.Е.Д. имотна вреда в размер на
20 000 лв., като измамата е извършена при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, и измамата е извършена от две лица – Т.К.Т.,
ЕГН **********, и Р.Л.Н., ЕГН **********, сговорили се предварително за нейното
извършване.
От обективна страна на първо
място несъмнено се установява, че с описаните като установени действия на
подсъдимите Т. и Н., на неустановена дата през месец май 2017 г. в гр. Рудозем
са възбудили заблуждение у З.Е.Д. – ****на търговското дружество „Викторио”
ЕООД за това, че ще му бъде оказано съдействие за получаване на безвъзмездна
финансова помощ по проектно предложение „Внедряване на мерки за енергийна
ефективност“, подадено от „Викторио“ ЕООД пред Министерство на икономиката по
оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, както и до 29.06.2017 г.
включително в гр. Рудозем, гр. София и гр. Пловдив са поддържал последното заблуждение
у същия.
Вече описаните в изложението
на фактическата обстановка действия на подсъдимите не е необходимо отново да
повтаря, а следва да се посочи, че процеса на възбуждане заблуждение у З.Е.Д. в
случая се реализира поетапно, като при първата среща неустановена дата през
месец май 2017 г. в гр. Рудозем подсъдимите създават у Д. неверни представи за
част от елементите на измамната цялост, а именно – относно своите общи
компетенции и въз основа на същите – възможността да съдействат да му бъде
оказано съдействие за получаване на безвъзмездна финансова помощ по
отхвърленото му проектно предложение. Едва при последващата срещата в гр.София
на З.Е.Д. са съобщени останалите елементи от измамната съвкупност, а именно –
вече пряко му е заявено, че ако предостави 20 000 лева на Т., ще му бъде
оказано обещаното съдействие. Същото заблуждение, в своята цялост, бива
поддържано у З.Д. до датата 29.06.2017г., в гр.Пловдив, когато чрез
предоставянето на собствената му сума от 20 000 лева на подсъдимите, З.Д.
претърпява и имотна вреда.
На следващо място безспорно
се установява от показанията на свидетеля З.Д., че именно погрешното му
убеждение, че му бъде оказано съдействие за получаване на безвъзмездна
финансова помощ по отхвърленото му проектно предложение, мотивира последния
свидетел да предаде сумата от 20 000 лева на подсъдимите, с което му е
причинена съставомерната имотна вреда в
размер на 20 000 лв..
Безспорно установено е също
така, че горната представа на свидетеля З.Д., че ще му бъде оказано съдействие
за получаване на безвъзмездна финансова помощ по отхвърленото му проектно
предложение, възбудена и поддържана у него от подсъдимите, е изцяло погрешна,
доколкото подобни възможности за съдействие от страна на Т. и Н. по делото не
се установяват, нито дори се твърдят от същите.
От обективна страна още се
установява, че измамата е извършена от две лица – Т.К.Т. и Р.Л.Н., сговорили се
предварително за неговото извършване – преди неговото започване. Макар да
липсват непосредствени данни за деятелността на подсъдимите преди неустановена
дата през месец май 2017 г., на която е започнало осъществяване изпълнителното
деяние, то изводът за предварителния им сговор е несъмнен, именно въз основа
установеното за самото деяние. Така констатира се, че още на описана първа
среща със З.Д. на неустановена дата през месец май 2017г. в гр. Рудозем,
подсъдимите Т. и Н. били подготвени с информация за отхвърленото проектно
предложение на дружеството на З.Д., която поднесли на последния по начин именно
с цел въвеждането му в заблуждение. При това очевидно е, че същото не би могло
да се извърши без предварително проучване, както и разпределение на ролите,
нито би могло да бъде реализирано по един повече или по-малко спонтанен начин,
което налага единствения възможен извод да това, че двамата подсъдими са се сговорили
предварително за извършването на престъплението.
За подсъдимият Р.Л.Н. още от
обективна страна се установява, че измамата е извършена при условията на опасен
рецидив – извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК. Извод за последното това, че с Определение
№57/07.01.2016г. по ЧНД №2399/2015г. по описа на СГС били групирани наложените
на обв.Н. наказания по влезлите в сила присъди по НОХД №3558/2003г. по описа на Софийски районен съд
за извършено престъпление по чл.210 ал.1 вр. чл.209 ал.1 от НК, НОХД №6337/2004г. по описа на Софийски районен съд
за извършено престъпление по чл.209 ал.1 пр.1 от НК, НОХД №3886/2008г. по описа на Софийски районен съд
за извършено престъпление по чл.210 ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 пр.1 о2 вр. чл.26
ал.1 от НК, НОХД №1645/2008г. по описа на Районен съд гр.Видин
за извършено престъпление по чл.211 пр.3 вр. 209 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК, НОХД
№22544/2011г. по описа на Софийски районен съд за извършено престъпление
по чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, НОХД
№1484/2013г. по описа на Софийски районен съд за извършено престъпление
по чл.211 пр.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А от НК и
НОХД №2940/2012г. по описа на СГС за
извършено престъпление по чл.249 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.ал.4 вр. чл.26
ал.1 от НК като му било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 5
години и 3 месеца „Лишаване от свобода“.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Деянието е извършено от
подсъдимите Т.К.Т. и Р.Л.Н. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същите
напълно са съзнавали противоправния характер на поведението си, чиито забранени
от закона последици непосредствено са преследвали и са целели настъпването на
тези последици, което се установява по несъмнен начин при анализ на
фактическата обстановка, във връзка с деянието.
В този смисъл, от субективна
страна се установява, че подсъдимите Т. и Н. са съзнавали и не са могли да не съзнават,
че възбуждат и поддържат заблуждение у З.Е.Д. относно това, че ще му бъде
оказано съдействие за получаване на безвъзмездна финансова помощ по проектно
предложение „Внедряване на мерки за енергийна ефективност“, подадено от
„Викторио“ ЕООД пред Министерство на икономиката по оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“, доколкото липсват данни който и да е от
двамата подсъдими да е в състояние да изпълни обещаното, същото не се твърди и
от самите подсъдими.
Още от субективна страна се
установява, че престъплението е извършено от всеки един от двамата подсъдими Т.К.Т.
и Р.Л.Н. с цел да набави за себе си и съответно - за другия подсъдим, доколкото
от цялото им поведение е видна непосредствената им цел да получат владението
върху паричната сума от 20 000 лева, което и бива осъществено на 29.06.2017
г. в гр.Пловдив. Без значение е какво са възнамерявали да сторят със същите
пари подсъдимите след като придобият владението върху сумата.
Също без значение относно
заключението за реализиране инкриминираното деяние е и посткриминалното
поведение на подсъдимите, включително това, дали с тяхно съдействие, инициатива
и т.н., част от сумата е била върната на свидетелят З.Е.Д. – съгласно
посоченото от свидетеля М.. Същото действие може спокойно да бъде отдадено на настойчивостта
на свидетелите З. Д. и В.Д. – в който смисъл и самите подсъдими дават обяснения
и в тази връзка – на опит на последните да отложат във времето неблагоприятните
за тях последици от деянието.
Ето защо, съдът призна
подсъдимата Т.К.Т. –
родена на *** ***, живуща ***, ж. к. „****, б., българско гражданство, висше
образование, работи като ****, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата
през месец май 2017 г. в гр. Рудозем, с цел да набави за себе си и за другиго –
Р.Л.Н. с ЕГН ********** – имотна облага, е възбудила заблуждение у З.Е.Д. – ****на
търговското дружество „Викторио“ ЕООД, ЕИК: *********, и до 29.06.2017 г.
включително в гр. Рудозем, гр. София и гр. Пловдив е поддържала заблуждение у
същия, че ще му бъде оказано съдействие за получаване на безвъзмездна финансова
помощ по проектно предложение „Внедряване на мерки за енергийна ефективност“,
подадено от „Викторио“ ЕООД пред Министерство на икономиката по оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“, и с това е причинила на З.Е.Д.
имотна вреда в размер на 20 000 лв., като измамата е извършена от две лица – Т.К.Т.
и Р.Л.Н., сговорили се предварително за нейното извършване – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
както и призна подсъдимия Р.Л.Н. – роден
на *** г. в ****, живущ ***, б., българско гражданство, средно образование,
безработен, разведен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец май 2017 г. в
гр. Рудозем, с цел да набави за себе си и за другиго – Т.К.Т., ЕГН ********** –
имотна облага, е възбудил заблуждение у З.Е.Д. – ****на търговското дружество
„Викторио” ЕООД, ЕИК: ********* и до 29.06.2017 г. включително в гр. Рудозем,
гр. София и гр. Пловдив е поддържал заблуждение у същия, че ще му бъде оказано
съдействие за получаване на безвъзмездна финансова помощ по проектно
предложение „Внедряване на мерки за енергийна ефективност“, подадено от
„Викторио“ ЕООД пред Министерство на икономиката по оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“, и с това е причинил на З.Е.Д. имотна вреда в
размер на 20 000 лв., като измамата е извършена при условията на опасен рецидив
– извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, и измамата е извършена от две лица – Т.К.Т.,
ЕГН **********, и Р.Л.Н., ЕГН **********, сговорили се предварително за нейното
извършване – престъпление по чл. 211 вр.
чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
I. След като намери
подсъдимата Т.К.Т. за виновна в това, че е извършила от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 от НК, съдът не
отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна като смекчаващи
такива се отчитат добрите характеристични данни на подсъдимата. Отделно от
това, в случая съдът констатира и изключително смекчаващо обстоятелство по
смисъла на чл.55, ал.1 от НК, а именно – изминалия дълъг период от извършване
на деянието до произнасяне на настоящата присъда (близо седем годишен), в който
няма данни за противоправна деятелност на подсъдимия. Отдалечеността на момента
на извършване престъплението от настоящия такъв на произнасяне на съда, предвид
характера на престъплението, налага преоценка необходимия интензитет на
търпяното наказание, доколкото липсата на данни за други противообществени
прояви на подсъдимия налага заключение за вече настъпила промяна в личността.
Ето защо в случая се
установява, че и най-лекото, предвидено в чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал.
1 от НК от НК наказание, ще се окаже несъразмерно тежко, предвид гореописаното изключително
смекчаващо обстоятелство. Поради това, при условията на чл. 210, ал. 1, т. 2
вр. чл. 209, ал. 1 от НК вр. чл. 55 ал.1 т.1 от НК, съдът определи наказание наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Настоящият състав на съда счете, че изпълнението на така
определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на
основание чл.66, ал.1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на наказание
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е
наложително същото наказание да бъде изтърпяно. Извод за последното се прави от
вече коментираните данни по делото за личността на подсъдимия, които не го
описват като лице с утвърдени престъпни навици, поради което и съдът намери, че
за постигане на целите на наказанието и най–вече – превъзпитанието на
подсъдимия, не е необходимо същия да търпи наказанието ефективно. Също изминалия значителен срок от извършване
на деянието до постановяване на присъдата не налага определяне на по-дълъг
изпитателен срок от тригодишния такъв.
II. След като намери подсъдимият Р.Л.Н. за виновен в това, че е извършила от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 211 вр.
чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК, съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, като следва да се съобрази,
че съдимостта на Н. в случая се явява съставомерна. От друга страна, като
смекчаващо обстоятелство съдът отчете това, че макар подсъдимият Н. да участва
именно като извършител в дейността по възбуждане и поддържане заблуждение у
свидетеля З.Д., то интензивността на неговата деятелност е значително по-ниска
от тази на подсъдимата Т., която – съгласно описаното, представя себе си като
лицето, чието съдействие следвало да се очаква. Отделно от това, в случая съдът
констатира и изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, а именно – изминалия дълъг период от извършване на деянието до произнасяне
на настоящата присъда (близо седем годишен), в който няма данни за
противоправна деятелност на подсъдимия. Отдалечеността на момента на извършване
престъплението от настоящия такъв на произнасяне на съда, предвид характера на
престъплението, налага преоценка необходимия интензитет на търпяното наказание,
доколкото липсата на данни за други противообществени прояви на подсъдимия
налага заключение за вече настъпила промяна в личността.
Ето защо в случая се
установява, че и най-лекото, предвидено в чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК наказание, ще се окаже
несъразмерно тежко, предвид гореописаното изключително смекчаващо
обстоятелство. Поради това, при условията на чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2
вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, буква „а“ от НК вр. чл. 55 ал.1 т.1 и
ал.3 от НК съдът определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Предвид вече посочените
данни за съдимостта на подсъдимия Н., съдът намерим, че на основание чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС следва да определи така наложеното му наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, който в случая се явява и единствено допустимия от същата норма.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След
като намери подсъдимите Т.К.Т. и Р.Л.Н. за виновни в това, че са извършили от
обективна и субективна страна така посоченото престъпление, съдът намери, че са
налице условията на чл. 189, ал. 3 от НПК на същите да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 300 лева. Същите съставляват
изплатени от бюджета на съда разноски за пътни разходи на свидетелите З.Д. –
100 лева (л.222), В.Д. – 100 лева (л.227) и А.Р. – 100 лева (л.228) или общо –
300 лева.
Същевременно,
съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК - когато осъдените са няколко,
съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. В случая –
подсъдимите са двама, поради което и всеки един от тях следва да бъде осъден да
заплати половината от направените по делото разноски в размер на 300 лева, а
именно – по 150 лева.
Ето
защо на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимата Т.К.Т. да
заплати половината от направените разноски по делото в общ размер на 300 лева,
а именно да заплати сумата от 150 /сто и петдесет/ лева по сметка на РС – Пловдив
в полза на съдебната власт, както и осъди подсъдимият Р.Л.Н. да заплати
половината от направените разноски по делото в общ размер на 300 лева, а именно
да заплати сумата от 150 /сто и петдесет/ лева по сметка на РС – Пловдив в
полза на съдебната власт.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
В.И.