Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …….01.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември хиляди двадесет и
трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР ЦВЕТКОВ
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 900/2019 година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен от С.К.К., ЕГН **********
и И.К.Д., ЕГН ********** срещу М.К.Д., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата не е собственик на ½ ид.ч. от недвижими имот- двуетажна масивна вилна
сграда с таван, с РЗП от 214кв.м. по документ за собственост, представляваща
имот с идентификатор № 10135.5401.2545.1 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на изп.директор на АГКК,
последно изменени със заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013г. на Началника на СГКК
Варна, находящ се на адм. адрес гр. Варна, район Аспарухово, м-ст Боровец север, изградена в ПИ с идентификатор
10135.5401.2545. Отправено е искане за отмяна на НА №
14/25.01.2007г. на нотариус рег. № 212 НК, в частта с която на ответницата е
признато право на собственост върху 1/2ид.ч. от сградата.
Исковата претенция се основава на следните
фактически твърдения изложени от ищците в исковата молба и уточняващи я: С ответницата са наследници по закон на К. С.
Д., починал на 10.01.2019г. Ищците са негови низходящи, а ответницата преживяла
съпруга. Бракът на наследодателя им с ответницата бил сключен на 09.06.2000г.
Майката на ищците и наследодателя им са били в брак, сключен на 30.03.1975г. и
прекратен с развод с влязло в сила решение на 29.10.1998г. С договор за дарение
обективиран в НА 30/26.04.1994г. К. Д. придобил в индивидуална собственост
недвижим имот представляващ 400кв.м. ид.ч. от дворно
място, цялото с площ от 2000кв.м. находящо се в гр. Варна, м-ст
Боровец север, представляващо имоти пл. №№ 2543, 2544 и 2545. По време на брака
на родителите им върху имоти пл. № 2543 и 2545, била построена двуетажна вилна
сграда. С решение по гр.д. № 1117/1997г. на ВРС е било одобрено споразумение
между родителите им, по силата на което въпросната сграда била поставена в дял
и изключителна собственост на баща им. С договор за доброволна делба от
02.02.1999г. с нотариална заверка на подписите, баща им придобил в индивидуална
собственост имот представляващ земя с площ от 1000кв.м. находящ се в гр. Варна,
м-ст Боровец север, представляващо дял II от заключението на в.лице. По време на
брака си с ответницата, по силата на договор за дарение по НА № 9/24.01.2007г.,
баща им прехвърлил безвъзмездно на ответницата 1/2ид.ч. от посочения имот, като
предмет на сделката не е била и изградената в него сграда. С НА №
14/25.01.2007г. баща им и ответницата били признати за собственици на същия
имот, ведно с построената в него двуетажна масивна вилна сграда с таван и РЗП
от 214кв.м. Твърдят, че доколкото баща им е придобил сградата в имота преди
сключване на брака с ответницата и тя не е била предмет на разпореждане от
негова страна, то и ответницата не е придобила право на собственост върху нея
признато й с НА № 14/25.01.2007г. до размера на 1/2ид.ч. Затова и нотариусът е
нямал основание да й признае права върху имота, а формалното наличие на титул
за собственост на ответницата обосновава и правния им интерес от така избраната
форма на защита. Твърдят, че се легитимират като собственици на имота съобразно
наследствените си квоти. Молбата е за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата оспорва иска като недопустим,
евентуално неоснователен. Не оспорва, че е преживяла съпруга на К. Д., а ищците
негови деца. Оспорва към момента на смъртта на наследодателя К. Д., той да е
бил собственик на спорната сграда. Твърди, че тя се легитимира като собственик
на имота, като сочи това да е така на няколко основания, заявени в
евентуалност. На първо място, твърди че с НА № 9/24.01.2007г. е придобила
1/2ид.ч. от ПИ 2545, в който е построена и сградата, а въз основа на НА обективиращ договор за покупко-
продажба № 180/16.11.2018г. на нотариус рег. № 192 на НК е придобила и
останалата 1/2ид.ч. от имот 2545. По силата приращението,
като собственик на земята се явява собственик и на построеното в имота..
Твърди, че след сключване на гражданския брак с Д. на 09.06.2000г., двамата са
съборили части от старата сграда, в т.ч. покрива и са я изградили наново, вкл.
като са увеличили РЗП. В този й вид сградата е била узаконена с Акт за
узаконяване № 47/31.10.2005г. при община Варна, район Аспарухово на основание
одобрени проекти с ар. № 14/15.06.2005г. със застроена площ 62кв.м. и РЗП от
214кв.м. С удостоверение № 57/04.12.2006г. на община Варна сградата е била
въведена в експлоатация като годен строеж. Затова и сочи, че в този й вид
сградата като построена по време на брака е придобита в режим на СИО. Затова и
законосъобразно с НА № 14/25.01.2007г. са били признати права и на нея. Режимът
на семейна имуществена общност на сградата е продължил до 16.11.2018г., когато
между наследодателя и ответницата е бил сключен брачен договор, по силата на
който съпрузите са приели, че сградата е изградена в режим на СИО и става
изключителна собственост на ответницата. На следващо място, твърди да е
собственик по завещание /универсално/, обявено от нотариуса по молба на ищците.
В евентуалност се позовава на изтекла придобивна
давност. Твърди, че със съпруга си са владяли имота
от 25.01.2007г., когато са им признати права от нотариуса до 16.11.2018г.,
когато са сключили брачен договор, което владение е продължило да се
осъществява от нея и след тази дата. Имотът е бил деклариран на името на
двамата, и двамата са заплащали дължимите данъци и такси за него. Искането е за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че С.К.К. и И.К.Д. са съответно дъщеря и син на К. С. Д., починал
на 10.01.2019г., а ответникът М.К.Д. е неговата преживяла съпруга, като в това
си качеството тримата се явяват единствени негови законни наследници.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №
67/ том ХI по дело № 4380/81 г. Т.
К. П.дарява на внука си К. Д. 600 кв.м от собствената си овощна градина в
землището на гр.Варна, м-ст "Боровец“.
Видно от договор за дарение, обективиран в
нотариален акт №30 от 26.01.1994 г., том XIX, дело №6605/94г. на нотариус при
Варненски районен съд К. С. Д. е надарен от М. К. П.с недвижим имот,
представляващ 400 кв.м. ид.ч. от земя, цялата от
2000 кв.м., находяща се в землището на
гр.Варна, м-ст "Боровец-север", зона за
земеделско ползване, съставляваща имот пл. №2543, 2544 и 2545 по плана на
зоната, при граници имоти пл. №2546, 2558, 2526, 2536 и 2537
С влязло в сила на 29.10.1998г. решение по
гр.д.№1117/1997г. на ВРС XIII състав сключеният на 30.03.1975г. брак между
майката на ищците Л. И.Д. и техният наследодател К. Д. е прекратен. Със същото
решение е утвърдено постигнатото между бившите съпрузи споразумение, с което
двуетажна вилна сграда, състояща се от гараж и две помещения към него на първи
етаж, на втория етаж - три стаи, кухня, баня - тоалет, коридор и външно
стълбище, а така също и три складови помещения в таванския етаж - подпокривно пространство, находяща
се в гр.Варна, кв.Галата, м."Боровец-север" пл. №2543 и пл. №2545 е
поставена в дял и изключителна собственост - К. С. Д.. Съдебното решение, в
частта с която е одобрено постигнатото споразумение, касаещо вещното право
върху вилната сграда е вписано в СВ-Варна на 20.11.1998г. с акт №249, вх.рег.
№11101.
От представения делото договор за доброволна
делба на съсобствен недвижим имот от
02.02.1999г., рег.№ 661 от 02.02.1999г. на нотариус Огнян Шарабански
рег.№147 на НК, вписан в СВ-Варна под №302, том I, акт №196, сключен с Й. С.а Д.,
е видно, че К. Д. е придобил в лична собственост недвижим имот, представляващ
земя с площ 1 000 кв.м., находяща се в землището на гр.Варна,
м."Боровец-север", пета категория, съставляваща дял II от
заключението на вещото лице (оцветено със синьо на скицата), при граници на имота:
дял I, неоформен път, имоти пл. №№2546 и 2556.
Между К. С. Д. и М.К.Д. е сключен граждански
брак на 09.06.2000г, по време на който с договор за дарение от 24.01.2007г. по
нотариален акт №9, том I, рег.№637, дело №9 от 2007г. на нотариус Роза
Кожухарова per. №212 на НК, вписан
в СВ - Варна с акт №25, том IV, дело №718/2007г., вх.рег. №1102 от 24.01.2007г.
наследодателят прехвърля безвъзмездно на съпругата си М.Д. 1/2 идеална част от гореописания поземлен имот,
находящ се в землището на гр.Варна, област Варна, местност
"Боровец-север", съставляващ по проекта за план на новообразуваните
имоти на селищно образование "Боровец-север" имот №547.2545, целият с
площ по документ за собственост от 1000 кв.м., а по скица 1099 кв.м., при
граници на имота по скица: на север: ПИ №2543, на изток: път, ПИ №2542, на
запад: ПИ №2558, на юг: ПИ №2546.
С нотариален акт №14, том I, рег.№730, дело
№14 от 25.01.2007г. на нотариус Роза Кожухарова, рег.№212 на НК, акт №177, том
IV, дело №923, вх.рег. №1378 от 26.01.2007г. на СВ - Варна, К. Д. и М.Д. за
признати за собственици на същия поземлен имот, находящ се в землището на
гр.Варна, област Варна, местност "Боровец-север" по проекта за план
на новообразуваните имоти на селищно образование "Боровец-север",
съставляващ имот №547.2545, целият с площ по документ за собственост от 1000
кв.м., а по скица 1099 кв.м., при граници на имота по скица: на север: ПИ
№2543, на изток: път, ПИ №2542, на запад: ПИ №2558, на юг: №2546, ведно с построената в същия имот двуетажна
масивна вилна сграда с таван с общо РЗП от 214 кв.м., ½ ид.ч. от правото на собственост от която е предмет на
настоящото производство.
От приложеното по делото саморъчно завещание
от 30.10.2018 г. на К. С. Д.,***, поч. на 10.01.2019
г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 24.01.2019 г. на
нотариус Д.С.,***
действие ВРС се установява, че наследодателят е завещал на съпругата му М.К.Д.
собствеността върху вила на два етажа с тавански помещения с разгърната площ от
214 кв.м., находяща се в м. „Боровец" - север, пл. № 2545 с прилежащия към
нея парцел, лек автомобил „Рено Лагуна" с per. № ХХХХ; всичката движима и недвижима
селскостопанска техника, а именно мотоблок Нева 2,
бензинова косачка „Хугсварна", моторен трион „Премиум"; всичката бяла и черна техника, находяща се в
дома му.
Видно от представения нотариален акт № 180,
том III, per. 5332, дело №
525/16.11.2018 г. на нотариус Д.С.,*** действие ВРС К. С. Д. е продал на съпругата си своята 1/2 ид.ч. от ПИ № 10135.5401.2545 по КК на гр. Варна, с площ от
1099 кв.м., при граници: ПИ с №№ 10135.5401.2557, 10135.5401.2546,
10135.5401.2542, 10135.5401.2543, 10135.5401.2558.
На 16.11.2018 г. между К. С. Д. и М.К.Д. е
сключен брачен договор с нотариална заверка на подписите на страните и
съдържанието му per.
№5333 и per. №5334, том 2, акт
189 на нотариус Д.С.,***
действие ВРС. В чл. 2 от същия страните приемат за установено, че притежават в
съсобственост, в режим на съпружеска имуществена общност, както следва:
двуетажна масивна вилна сграда с таван, с общо РЗП от 214 кв.м. по документ за
собственост, а по скица - сграда с идентификатор 10135.5401.2545.1 на два
етажа, със застроена площ на етаж от 60 кв.м., предназначение – жилищна сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор № 10135.5401.2545.1.
С уговорката
на чл. 4 от брачния договор К. Д. е прехвърлил собствеността върху гореописана
сграда на М.К.Д. срещу сумата от 36 000 лева, платима в едногодишен срок
от датата на подписване на договора на шест равни вноски от по шест хиляди
лева.
С
недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила Решение № 19/08.02.2022 г.
по в.гр. дело №526/2021 г. на ВАпС е обезсилено
Решение № 260014/11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2080/2019 г. на ВОС, с
което са отхвърлени предявените от С.К.К. и И.К.Д.
против М.К. обективно съединени искове прогласяване на нищожен, евентуално
унищожен договор от 16.11.2018г., нотариална
заверка на подписите на страните и съдържанието му per. № 5333 и per. № 5334, том
2, акт 189 на нотариус Д.С., сключен между М.К.Д. и К. С. Д., в частта, с която
М.Д. придобива собствеността върху подробно описано в чл.4 от договора
недвижимо и движимо имущество и на основание чл.87, ал.З ЗЗД е развален
сключения между М.К.Д. и К. С. Д. брачен от 16.11.2018г. в частта с която М.Д.
придобива собствеността върху двуетажната масивна вилна сграда с таван- сграда
с идентификатор 10135.5401.2545.1 срещу сумата от 36 000 лева разликата над 2/3
ид.ч. от имуществото, предмет на оспорения брачен
договор с исковете по чл..26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.33 ЗЗД и чл.87, ал.З ЗЗД,
като производството е прекратено в тази част.
Със същото
въззивно решение е потвърдено първоинстанционното такова в останалата негова
част, с която е развален брачния договор от 16.11.2018 г., в частта, с която по
силата на чл. 4 М.К.Д. придобива собствеността върху двуетажна масивна вилна сграда с таван, с
общо РЗП от 214 кв.м. по документ за собственост, а по скица - сграда с
идентификатор 10135.5401.2545.1 на два етажа, със застроена площ на етаж от 60
кв.м., предназначение – жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор
№ 10135.5401.2545.1, поради неизпълнение на задължението за заплащане на
продажната цена, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
По делото са
ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. С. К.,
от показанията на която се установява, че се познава с М.Д. от 1999 г., а с К. Д.
от преди това, тъй като е бил приятел с вуйчо и́. От 1999г. М. и К. живеели на вилата в
Боровец, която свидетелката е посещавала същата година, понастоящем поне веднъж
седмично ходела там. Сградата е имала гараж, две мази, хол, кухня, тоалетна, подпокривно пространство и е била на два етажа беше вилата.
Свидетелката сочи, че К. винаги е казвал, че е негова и на М., както и, че е
построена по време на брака му с първата му съпруга. Соделял
е, че е на двамата с М., защото са я узаконили към 2005-2006г. и са вложили
много средства за подобрения. Свидетелката не знае да е имало период М. да я
няма в този имот. Не знае още някой да е оспорвал собствеността им. През 1999
г. или 2000 г., когато за пръв път видяла сградата, същата била на груба
замазка. Подовете били неизмазани, имало мухъл, дървена дограма. Имало е и
покрив с керемиди. Вилата била на два етажа с подпокривно
пространство. През 1999г. не е видяла да извършва строителство и не е имало
струпани строителни материали в мястото. Последно посетила имота преди чичо К. Д.
да почине през 2018г. или 2019г. М. не живее там от както почнаха съдебните
дела - от около пет години.
От свидетелските показания на Й. С.а Д.,
ценени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че живее в местност Боровец от 1994 г., като
една ограда ги дели с процесния имот. Брат и́ К. Д. заживял там след като
построил вилата с бившата си съпруга. Правили са освещаване 1989г. за Коледа
или Нова година, когато сградата била завършена в състоянието, в което е в
момента. Вила на един етаж приземен, гараж има и доколкото си спомня още една
стая с външно стълбище, има още един етаж и тавански стаи. Приземният етаж е на
нивото на земята. Брат й построил тази вила преди да се ожени за М.. Живеели са
с бившата си съпруга. През 1984г. или 1985г. започнал да строи и 1989г. направили
освещаване, когато същата била абсолютно обзаведена беше - с теракот. От входа като се влезе в дясно го ползвали като
хол, в ляво била кухнята, по продължение в ляво баня и тоалетна и две спални.
За последно е ходила в имота преди да се разведе. В последствие било пристроено
някакво допълнително помещение, но не е влизала. К. винаги е казвал, че има
вила, която е негова. С първата му съпруга живеели в Аспарухово, а вилата я
ползвала за събота и неделя, заедно даже си правили зимнина. Били в много добри
отношения до момента, до който той имал 600 кв.м от баба й, а тя подарила 400
кв.м, за да имат по 1 дка, поравно. На третия етаж свидетелката не се е
качвала. Виждало се само, че има врата, затова твърди, че има тавански стаи. На
първи етаж с М. направили парно, котел, за друго не знае. Стълбите за горните
етажи били на цимент с дървен парапет, когато ходил на освещаване. След това М.
и брат й ги облицовали с теракот. Дограмата била дървена
в началото, защото нямало ПВЦ по това време,а сега е такава. Те до ден днешен
нямат вода, с кладенец са и хидрофор, а по времето на
освещаването имало вода, след като има кладенец. Теракот
имало навсякъде, дори имало подово отопление.
От събраните чрез разпита на Л. И.Д., майка на ищците, свидетелски показания. Кредитирани
също по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че с К. Д. са бивши съпрузи,
като по време на брака си строили вила в Боровец някъде през 1985 г. са почнали
да я строят и 1989г. била завършена и обзаведена. Била завършена с покрив,
стаите, подовата настила била с балатум, а тоалетната била с теракот. На първия етаж имало гараж, в лявата страна имало
две стаи, едното като мазе, а предното като битова стая. На втория етаж имало
четири стаи и тоалетна и горе имало тавански помещения- подпокривното
пространство. Свидетелката заявява, че
отдавна не е посещавала имота. Гостувала е на Й., която живее в
съседство до вилата. Последно е била там може би преди две- три години.
Последно като ходила, видяла че има постройки отзад, но точно какви стаи и колко
не може да каже. Не може да каже дали има върху постройките друго построено,
тъй като не е гледала подробно. Не е виждала строителни работи, когато е ходила
при зълва си. Подпокривното пространство било с една
или две стаички, имало и врата.
След преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът
приема за установено следното от правна страна:
Предявен е
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК,
в производството по който ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника. Съгласно задължителните
постановки на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава
се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника.
Доколкото
правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които
го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на
прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е приложима в хипотеза, в
която ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват
притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.
В настоящия
случай ищците обосновават интереса си да отрекат претендираното
от наресрещната страна право на твърдения, че в тяхна
полза, като наследници на К. С. Д. ще придобият процесните
½ ид.ч. от процесната постройка вследствие на
наследственото правоотношение, ако се установи, че същите са били в патримониума на наследодателя към датата на откриване на
наследството, респективно, че тези идеални части не са били и понастоящем не са
лична собственост на ответната страна.
Това налага
в доказателствена тежест на последната да установи в условията на пълно и
главно доказване правото си на собственост върху спорните идеални части от сградата,
предмет на исковата претенция. Релевираните
възражения за недопустимост на производството не касаят съществуването и
упражняването на правото на иск от ищците, а са относимо
към основателността на същия, поради което следва да бъдат разгледани именно на
тази плоскост. По същество ответната страна навежда следните самостоятелни придобивни основания за доказването на спорни факт:
На първо място, се твърди че с НА №
9/24.01.2007г. е придобила 1/2ид.ч. от ПИ 2545, в който е построена и сградата,
а въз основа на НА, обективиращ договор за
покупко-продажба № 180/16.11.2018г. на нотариус рег. № 192 на НК е придобила и
останалата 1/2ид.ч. от имот 2545, като предходно съществуваща сграда в имота е
съборена, а процесната е изградена по време на брака й с К. Д., поради което е
станала СИО. По силата на приращението същата е
придобила ½ ид.ч. от поземления имот, в който
е построена вилната сграда.
Изложените
твърдения са неоснователни, с оглед на факта, че от влязлото в сила решение по
гр.д.№1117/1997г. на ВРС XIII състав, с което е утвърдено постигнатото между Л.
И.Д. и К. Д. споразумение, е видно, че двуетажната вилна сграда, състояща се от
гараж и две помещения към него на първи етаж, на втория етаж - три стаи, кухня,
баня - тоалет, коридор и външно стълбище, а така също и три складови помещения
в таванския етаж - подпокривно пространство, находяща се в гр.Варна, кв.Галата,
м."Боровец-север" пл. №2543 и пл. №2545, е поставена в дял и
собственост - К. С. Д.. Съдебното решение, в частта с която е одобрено
постигнатото споразумение, касаещо вещното на индивидуална собствено право
върху вилната сграда е вписано в СВ-Варна на 20.11.1998г. с акт №249, вх.рег.
№11101.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че към датата на утвърждаване на споразумението
сградата е съществувала. Между страните не е налице спор, че описаната в
решението постройка и тази, предмет на нот. акт. № 14
от 25.01.2007 г. са идентични, поради което следва да се приеме също, че тя е
съществувала към момента на сключване на брака между М.Д. и К. Д., респективно
не могла да бъде придобита в режим на СИО, нито по приращение
по реда на чл. 92 от ЗС след този момент. Не за ангажирани доказателства за
събаряне на сградата и изграждане на нейно място на нова такава, а единствено
за извършване на ремонтни дейности, които не са относими
към предмета на спора.
Нещо
повече, от ангажираните гласни доказателствени средства се потвърждава
посочения извод, тъй като ценени поотделно и в своята съвкупност, сочат че
най-късно през 1999 г. сградата е била завършена на етап „груб строеж“, като от
заявеното от свидетелите, водени от ищците се установява, че това е станало дори
през 1989 г. От разпитаната по инициатива на ответната страна свид. Кохчова се доказва още, че
приживе К. Д. сам е заявявал, че постройката е изградена по време на брака му с
бившата му съпруга, като датата на нейното узаконяване не е правнорелевантен
факт, относим към момента на придобиване на правото
на собственост върху нея, който зависи от момента на завършването й на етап
„груб строеж“. Твърденията за извършени подобрения в имота също не са годни да
обосноват друг извод, а подлежат на разглеждане при евентуално допускане на
делба между страните, във фаза на нейното извършване. Макар и свидетелите да
заявяват различни периоди, в които завършването на строежа се е случило, при
всички случаи, сградата е била построена преди сключването на брака между
наследодателя и ответната страна и преди издаването на КНА през 2007 г., който
по същността си е годен единствено да констатира вече съществуващи, но не и да
породи твърдените от последната права на соченото придобивно
основание, което се потвърждава и от ангажираните по делото писмени
доказателства.
Неоснователни
са твърденията на ответника, че е придобил спорното право на собственост на
основание сключения брачен договор с нотариална заверка на подписите и съдържанието
му с per. №5333 и per. №5334, том 2, акт 189 на нотариус Д.С.,*** действие ВРС. Това е така, защото същият е
развален в частта му относно уговорката на чл. 4, с влязлото в сила решение, постановено
по гр. д. № 2080/2019 г. на ВОС.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от СК брачният договор
поражда действие от сключването му до момента на прекратяването му - чл. 42 от СК. Поради това прекратяването на брачния договор няма обратно действие.
Брачният договор урежда имуществените отношение между съпрузите по време на
брака и придобитите съобразно неговите клаузи права и задължения не отпадат,
когато настъпи прекратяването. Прекратява се действието на договора занапред,
но той продължава да е относим към имуществените отношения до прекратяването,
защото до тогава е съществувало брачното правоотношение, което също не се
заличава.
Макар разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от СК да
предвижда също така, че развалянето на брачния договор има действие за в
бъдеще, тя относима към уредбата на личните отношения между съпрузите и
придобитите по време на брака имуществени права, но не и разпореждането с лично
имущество на един от съпрузите, извършено с него. Това е така, защото по
същността си последното представлява отделна транслативна
сделка, която поражда еднократно действие, макар и инкорпорирана в брачния
договор, поради което правният ефект от развалянето й се урежда съобразно
общото правило на чл. 88, ал. 1 от ГПК и действа ex tunc /със
задно действие/. С оглед на изложеното, след развалянето на брачния договор
следва да се приеме, че процесното имущество не е излязло от патримониума на наследодателя, респективно не е придобито
от ответната страна по силата на имущественото разпореждане, обективирано в
него.
По
отношение на твърденията за придобиване на имота по силата на завещателно разпореждане.
На съда е
служебно известно, а и по делото е приложена исковата молба, подадена от С.К.К., ЕГН ********** и И.К.Д., ЕГН ********** срещу М.К.Д.,
ЕГН **********, въз основа на която е образувано гр. д. № 18864/2019 г. по
описа на ВРС, с предмет възстановяване на запазената част от по ¼ ид.ч. от наследството на ищците по отношение на процесната
сградата и допускане до делба между страните на същата.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя формираната константна съдебна практика,
обективирана например в Решение № 120/13.06.2014 по гр
№ 6714/2013 г. I г.о. Определение № 175/ 27.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 161 по
описа за 2010 г. II г.о. и др, съгласно която
съдебното производство за делба е уредено от закона като особено исково
производство, в което могат бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите
относно провоотношения, обуславящи възникването и
съществуването на съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са
споровете за собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от
наследство, за действителност на завещания, също така и за възстановяване на
запазена част. В съдебната практика и в правната доктрина няма колебание, че
споровете между сънаследниците във връзка с имуществената общност могат да
бъдат заявени за разглеждане по общия исков ред в отделно производство преди
предявяване на иска за делба. Предявяването им за съвместно разглеждане в
рамките на делбеното производство е една правна
възможност, а не императивно изискване. Разпоредбата на чл. 342 ГПК, според
която в първото заседание всеки от наследниците може да възрази против правото
на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял и против
включването на някои имоти в делбената маса, указва
срока, в който могат да бъдат повдигани пред делбения
съд преюдициалните спорове между съделителите,
но не изключва възможността, ако някой от тях е пропуснал възможността да
направи възраженията си в този срок, да предяви иск за защита на правата си по
общия исков ред, докато е висящо производството по допускане на делбата.
Именно
поради обуславящия характер на иска за отричане правото на собственост на един от съделителите,
предмет на настоящото производство, същото се явява обуславящо по отношение на делбеното такова, поради което съдът дължи произнасяне по
наведеното придобивно основание, доколкото въпросът
относно наличието на съсобственост следва да бъде разрешен преди допускане на
делбата. Съдът, разглеждащ производството по делба е този, който е компетентен
да се произнесе и по останалите правоотношения, обуславящи възникването и съществуването
на съсобственост, участниците в нея и техните права, част от които е и
възстановяването на запазена част на наследниците, но това може да бъде
извършено едва след установяването на правото на собственост на страните в
настоящото производство, с оглед установяване на имуществото, което следва да
бъде включено в наследствената маса/чл.31 от ЗН/, включително и на соченото придобивно основание от ответника – завещателно
разпореждане, без валидното извършване на което разглеждането на искането за
възстановяване на запазените части по отношение на сградата би се явило
безпредметно. По същия начин недопустимо би било разглеждането на настоящото
дело при влязло в сила решение за допускане на делба и произнасяне по чл. 30 от ЗН, при което квотите на собствениците биха били окончателно установени, в
случай на установено наличие на съсобственост.
В
конкретния случай ответницата обосновава твърденията си, че е собственик на
процесната сграда на представеното по делото саморъчно завещание от 30.10.2018
г. на К. С. Д.,***, поч. на 10.01.2019 г., обявено с
протокол за обявяване на саморъчно завещание от 24.01.2019 г., предмет на което
е и процесната вила на два етажа с тавански помещения с разгърната площ от 214
кв.м., находяща се в м. „Боровец" - север, пл. № 2545, идентична с
процесната.
Саморъчното
завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се
спазят всички реквизити по чл. 25 от ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от
самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е
подписано от него, като подписът се поставя след завещателните
разпореждания. От ищците не са релевирани възражения
относно действителността на правната сделка, като в рамките на извършената
съобразно задължителните постановки на
ТР №1/2020 г. на ОСГТК на ВКС служебна проверка съдът не намира
основания, произтичащи пряко от нея или от събраните по делото доказателства,
които да водят до нейната нищожност.
Като
валиден акт на едностранно разпореждане с имуществените права на завещателя във
връзка с неговата смърт, завещанието е породило действие към датата на
откриване на наследството му. Доколкото не са наведени правоизключващи,
правопогасяващи или правоотлагащи
възражения по отношение на сделката, същата е прехвърлила соченото право на
собственост върху сградата в патримониума на М.К.,
която понастоящем се легитимира като собственик на цялата постройка.
Евентуалното възстановяване на запазена част на ищците може да бъде извършено
единствено в развиващото се между тях производство по делба, в което за
съвместно разглеждане е приета претенцията по чл. 30 от ЗН. Именно от нейното евентуално
успешно провеждане зависи възможността за допускане на делба между тях, но при
всички случаи при действително завещателно
разпореждане, легитимиращо ответната страна като собственик на вещта, което се
установява в условията на главно и пълно доказване по настоящото дело. Предвид
твърденията, а и предявеното искане за установяване между страните, че
последната не е собственик на ½ ид.ч. от
постройката, целта на ищците не е да отрекат, че тя не участва в
съсобствеността, а напротив - да се установи наличието на такава и конкретните
дялове на съсобствениците в нея, което може да бъде извършено единствено след
провеждане на претенцията по чл. 30 от ЗН, с оглед установеното придобивно основание. Нещо повече, предмет на настоящото
производство е единствено отричането на правото на собственост на М.Д. за
½ ид.ч. от сградата, като отхвърлянето на иска
срещу нея няма за последица установяване на квотите в съсобствеността, ако се
установи съществуването на такава в производството по делба, именно в неговите
рамки ще бъде прието със СПН съществуването й, респективно квотите на съделителите в същата, ако е налице.
Въз основа
на всичко гореизложено, следва да се приеме, че ответникът се легитимира на
основание приетото по делото завещание като собственик на цялата процесна
сграда, поради което искът за отричане на правото му на собственост върху
½ ид.ч. от същата се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответната страна
се дължи присъждането на доказаните съдебно-деловодни разноски. В настоящия
случай са приложени доказателства единствено за заплащане на депозит в размер
на 200 лева за непроведената и заличена по делото СТЕ, които подлежат на
възстановяване на страната по реда на чл. 4б от ЗДТ, поради което не следва да
бъдат възлагани в тежест на ищците. Предвид липсата доказателства за извършване
на други разноски, такива не следва да бъдат присъждани на ответника.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.К.К., ЕГН **********
и И.К.Д., ЕГН ********** срещу М.К.Д., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът не е
собственик на 1/2ид.ч. от недвижими имот- двуетажна масивна вилна сграда
с таван, с РЗП от 214кв.м. по документ за собственост, представляваща имот с
идентификатор № 10135.5401.2545.1 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на изп.директор на АГКК,
последно изменени със заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013г. на Началника на СГКК
Варна, находящ се на адм. адрес гр. Варна, район Аспарухово, м-ст Боровец север, изградена в ПИ с идентификатор
10135.5401.2545.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за
обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: