Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети
състав, в публично заседание, проведено на тринадесети март две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател:
Татяна Лефтерова-Савова
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №9477 по
описа на Варненския районен съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Г.С.С. с ЕГН **********,***, с която против ЗАД „*****“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на
управление:***, е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415 ГПК, за установяване дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение от 16.05.2018 г.
издадена по ч.гр.д. № 29276/2018 г. по описа на СРС, а именно: 500,76 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №
0020-090-2149/2017 г. по застрахователна полица № ********** от 26.12.2016 г. с валидност от 27.12.2016 г. до 26.12.2017
г., за имуществена застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил *****с peг. № *****, изразяващи се в увреждане на преден десен
калник и задна лява врата, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
10.05.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. марка
*****“ с peг. № *****, по отношение, на който се
намира във валидно застрахователно правоотношение с ответника, възникнало въз
основа сключен между тях застрахователен договор - „Каско на МПС“, обективиран
в полица № ********** от 26.12.2016 г., с валидност от 27.12.2016 г. до
26.12.2017 г.
На 30.11.2017 г. Г.С.С. паркирал лекия си автомобил пред сграда с адрес: *****,
като при тръгване установил щети по превозното средстство.
Незабавно сигнализирал органите на полицията в града, като въз основа на
подадения от ищеца сигнал е образувана преписка №22067/2017 г. За настъпилото
застрахователно събитие му било издадено удостоверение от *****. Веднага след установяване
настъпилото застрахователно събитие ищецът уведомил и застрахователя ЗАД „*****“
АД, като попълнил предоставена му бланка за уведомление, за претенция по
застраховка „Каско“, вследствие на което при ответника била образувана щета №
0020-090-2149/2017. Застрахователят изготвил опис на получените щети в който
били посочени всички увредените детайли по превозното средство. По образуваната
щета застрахователят отказал да заплати застрахователно обезщетение, като
мотивирал отказа си с нарушаване на Глава пета, Раздел II, чл. 5, т. 16 от
Общите условия по застраховка „Каско на МПС“, с твърдение, че застрахователят
не изплаща застрахователно обезщетение при „корозия, износване изтриване и
напукване на материала, обезцветяване и други подобни повреди в резултат на
експлоатация или естествени причини“.
В тази връзка ищецът
извършил проучване колко ще му струва ремонта на автомобила. От така
направеното проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на
500,76 лв., включваща следните елементи:
-
разоборудване на задна лява врата - 1 час по 18 лева -
18 лв
-
разоборудване на преден десен калник - 0,5 часа - по
18 лв. - 9 лв.
-
ремонт задна лява врата - 2 часа по 18 лв. - 36 лв.
-
боядисване на задна лява врата - 3,8 часа по 18 лв. - 68,40 лв.
-
боядисване на преден десен калник - 3,30 часа по 18 лв. - 59,40 лв.
-
завишение - 1,42 часа по 18 лв. - 25,56 лв.
-
тониране - 1 час по 18 лв. - 18 лв.
- боя металик „RM“ 022 л х 280
лв. + 100% -2 бр. по 123,20 -2 46,40 лв.
- бояджийска камера - 1 час по 20 лв. - 20 лв.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция и моли за отхвърлянето ѝ. Не спори, че към 30.11.2017 г. между него и ищеца
е съществувало валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица №
********** от 26.12.2016г. за застраховка „Каско на МПС“ и „Доброволна
застраховка за злополука на местата в МПС“ на л.а. марка *****с peг. № *****, със срок на застраховката от 27.12.2016 г. до
26.12.2017 г. Твърди, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 5,
ал. 2, т. 16 от Общите условия, приети от ищеца, съгласно която,
застрахователят не покрива щети при корозия, износване, изхабяване, изтриване,
умора на материала, обезцветяване, напукване и други подобни повреди в резултат
на експлоатационни или на естествени причини. При така изложеното възражение
твърди, че не е налице основание за ангажиране отговорността му за заплащане на
обезщетение по застраховка „Каско“, поради наличие
изключен от застрахователното покритие риск. Признава, че на 01.12.2017 г.
ищецът е подал уведомление за регистриране на щета до ответното дружество, в
което е посочил, че на 30.11.2017 г. в *****е паркирал застрахования автомобил
и при завръщането си при МПС е установил повреди по него. В тази връзка
уточнява, че на същия ден застрахователят е извършил оглед, опис техническа
експертиза по щета № 0020-090-2149/2017. Изготвил и снимков материал.
Констатирани са били повреди по врата задна лява и калник преден десен. По
повод на заведената претенция по щета, в хода на проверката се установило, че
уврежданията, констатирани с Опис техническа експертиза са вследствие на
експлоатационен дефект и овехтяване. Твърди, че уврежданията по застрахованото
МПС не са настъпили в резултат на сблъсък с друго МПС, при паркиране или
действия на трети лица, поради което не е налице събитие, което да представлява
покрит риск по застрахователния договор, сключен между страните по спора.
В условията на евентуалност, възразява относно размера на
застрахователната претенция, като счита същия за завишен. Твърди, че в
уведомлението за щета, ищецът е посочил, че желае възстановяването на
автомобила да се извърши по представени фактури, но такива не били представени.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от
фактическа страна, следното:
Налице е успешно проведено
производство по чл.410 ГПК, като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29276/2018 г. по
описа на СРС, за заплащане на следните суми: 500,76 лева - главница – обезщетение
на основание договор за застраховка „Каско на МПС“, застрахователна полица
№**********, за настъпили щети по л.а. *****“ с рег. № В3009ВМ, по образувана
при ответника щета № 0020-090-2149/2017,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 10.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените
разноски по делото.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК,
длъжникът възразява срещу издадената заповед, като с разпореждане, заповедният
съд указва на заявителя възможността, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, да предяви
иск за установяване на вземането си. Разпореждането
на съда е връчено на заявителя на 18.02.2019 г., а исковата молба е подадена в
законоустановения срок - на 15.03.2019 г.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и
4 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото
е сключен договор за застраховка по застрахователна полица №********** от
26.12.2016 г. за застраховка „Каско на МПС“ и „Доброволна застраховка за
злополука на местата в МПС“, по отношение лек автомобил марка *****с peг. № *****,
със срок на застраховката от 27.12.2016 г. до 26.12.2017 г.; че на 01.12.2017
г. ищецът е подал уведомление за регистриране на щета до ответното дружество, в
което сочи, че на 30.11.2017 г. в *****е паркирал застрахования автомобил и при
завръщането си при МПС е установил повреди по него, както и че на същия ден
застрахователят е извършил оглед, опис техническа експертиза по щета №
0020-090-2149/2017.
Видно от удостоверение от
30.11.2017 г., издадено от началника на *****, на същата дата Г.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, е заявил в районното
управление увреждане по детайли от лаковото покритие на *****. № *****, а
именно – задна лява врата и преден десен калник, като въз основа подадения
сигнал е заведена преписка № 22067/2017 г. по описа на *****.
По делото са приобщени Общи
условия по застраховка „Каско на МПС“ /ОУ/ на ответното дружество, уведомление
за щета на МПС, опис техническа ескпертиза по щета № 0020-090-2149/2017.
От представен по делото препис от процесната застрахователна полица, се
установява, че застрахователният договор между страните е сключен с клауза „Пълно каско“.
Представена е стокова разписка №
868/12.12.2017 г., издадена от „*****. Видно от същата, на лекия автомобил на
ищеца са били извършени ремонтни дейности на обща стойност 500,76 лева.
Съобразно неоспореното от
страните и прието по делото заключение по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, общата стойност на увредените
детайли, материалите и труда за възстановяване на автомобила е в размер на
638,10 лева, като в тази сума са включени следните позиции: общо за врата задна
лява – 324,75 лева, общо за калник преден десен – 242,10 лева, общо за общи
операции – 71,25 лева. По експертна оценка, съгласно Методика по Указания за
извършване на ликвидационна дейност по застраховка „Каско“ и „Гражданска
отговорност“, одобрени от КФН, общата стойност за възстановяване на увредения
автомобил е в размер на 246,21 лева, от която: общо за врата задна лява –
125,53 лева, общо за калник преден десен – 100,68 лева, общо за общи операции –
20,00 лева. Вещото лице е посочило и размер на сумата, необходима за ремонт на
увредените детайли към датата на увреждането, по средни пазарни части от алтеративни доставчици и по средни пазарни цени на труд,
след справка в поне три автосервиза, които не притежават еропейски
сертификат за качество. Същата е в размер на 457,32 лева, от която - общо за
врата задна лява – 232,06 лева, общо за калник преден десен – 182,76 лева, общо
за общи операции – 42,50 лева.
Според вещото лице, установените по автомобила
увреждания обичайно се получават в паркирано състояние, като не е възможно
констатираните щети да са резултат от корозия, износване, изхабяване, умора на
материала, обезцветяване, напукване и други подобни повреди в резултат на
експлоатационни или на естествени причини. Според експерта уврежданията са
получени в съприкосновение с предмети, като по отношение задна лява врата, това
може да бъде бастун, ръкохватка на колело и/или човешки крайник – при удар с
крак или ръка, а по отношение преден десен калник – с предмет с твърд, остър
връх – напр. ключ, отвертка и др.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно
основание в разпоредбите на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК вр. чл.405, ал.1 КЗ. Същият е допустим, а
разгледан по същество, той е и основателен.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно
застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока
на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за които
застрахователят носи риска, причинна връзка между събитието и нанесеното
увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже
възраженията си въведени с отговора на исковата молба, а именно, че вредите не
са причинени по сочения от ищеца начин, както и както и че претендираното
обезщетение е в завишен размер.
Безспорно,
към датата на настъпване на застрахователното събитие - 30.11.2017 г. страните
по делото се намират във валидно застрахователно правоотношение, възникнало въз
основа сключен между тях договор за застраховка „Каско на МПС” и „Доброволна застраховка за злополука на местата в МПС“ по отношение лек
автомобил марка *****с peг. № *****, обективиран в
застрахователна полица №********** от 26.12.2016
г., със срок на покритие от 27.12.2016 г. до 26.12.2017 г.
Ищецът е изпълнил задължението си вменено му с чл.18, ал.1, т.6.3 ОУ и
незабавно е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие,
като при непосредствено след установяване на същото, той е уведомил и
компетентните държавни органи /изискване на чл.18, ал.1, т.6.1 ОУ/.
Неоснователно е възражението на
ответника, че сключеният застрахователен договор няма покритие по отношение на
уврежданията, заявени за обезщетяване от ищеца. Покритието по застрахователната
полица е „Пълно
каско“, като съгласно ОУ на ответника, застраховката покрива щети от застрахователни
събития, вследствие пътнотранспортно произшествие, включително увреждане на застрахованото МПС в паркирано
състояние, както и от злоумишлени действия на трети лица чрез механично
въздействие, в т.ч. удар с твърд предмет, надраскване и пр.
От събраните по делото писмени доказтелства и
от заключението на изготвената съдебна експертиза се установи, че уврежданията
по процесния автомобил не са вследствие сочените от ответника причини – „корозия, износване изтриване и
напукване на материала, обезцветяване и други подобни повреди в резултат на
експлоатация или естествени причини“. В процесния случай не се касае за експлоатационен дефект или
овехтяване, каквото твърдение навежда ответникът, а за въздействие с предмети,
в паркирано състояние на автомобила.
По делото не се събраха
доказателства щeтите да са настъпили вследствие
непокрит от застрахователя риск. Не се твърди, а и не се представят
доказателства за наличие на основание по чл.408 КЗ за отказ за плащане на
застрахователно обезщетение.
Възражението на ответника, че
размерът на претендираното от ищеца обезщетение е завишен, е неоснователно. На
основание чл.386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Доколкото
не се представят доказателства между страните по застрахователния договор да е
била налице уговорка по реда на чл.387, ал.1 КЗ, то следва да се приеме, че
застрахователната стойност е тази, посочена в нормата на чл.400, ал.1 КЗ, а
именно – такава срещу която, вместо застрахованото имущество, може да се купи
друго от същия вид и качество. Сключеният между страните застрахователен
договор поражда задължение за ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените вреди, вследствие застрахователно събитие, като това обезщетение
следва да е в размера необходим за възстановяване на автомобила в състояние
годно за неговата употреба.
По делото е представена стокова
разписка, издадена за стойността на ремонтираните елементи от автомобила.
Следва да се посочи, че с отказа да изплати застрахователно обезщетение по
образуваната ликвидационна преписка, ответникът сам се е лишил от възможността
за определяне размера на същото, по начина и условията, посочени в чл.19 ОУ.
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице, сумата за въстановяване
на автомобила, включваща стойност на увредените детайли, материали и труд е в
размер на 638,10 лева. Съдът намира, че именно тази е реалната възстановителна
стойност, доколкото сумата от 246,21 лева е определена от ответника, а в сумата
по т.5 от експертното заключение са включени само сервизи, които не притежават
европейски сертификат за качество.
Ищецът претендира
сума в размер на 500,76 лева и доколкото претенцията му е доказана по
основание, то същата следва да бъде уважена в този размер изцяло. Основателна
се явява и претенцията за заплащане на законна лихва върху главното задължение,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.05.2018 г. до
окончателното плащане.
В съгласие с т.12 от ТР № 4/2013
от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 415 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобрази изхода на
спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, на ищеца се следват
сторените от него разноски в заповедното производство, в общ размер на 445
лева.
На основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските, сторени в
исковото производство, в общ размер на 625 лева, от които: 25 лева - държавна
такса, 180 лева - депозит за вещо лице и 420 лева – адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати в полза на РС – Варна, сума в размер на 100 лева глоба, представляваща
глоба, наложена му с протоколно определение от 06.12.2019 г., на основание
чл.92а вр. чл.91, ал.2 ГПК.
Водим от горното, съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ЗАД „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, дължи на Г.С.С. с ЕГН **********,***, сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 16.05.2018 г., издадена по ч.гр.д. №
29276/2018 г. по описа на Софийски районен съд, а именно: 500,76 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №
0020-090-2149/2017 г. по договор за застраховка „Каско на МПС“, обективиран в застрахователна
полица № ********** от 26.12.2016 г., сключен за лек автомобил *****с peг. № *****, изразяващи се в
увреждане на преден десен калник и задна лява врата, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие от 30.11.2017 г., както и законната лихва от
10.05.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, вр. чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА
ЗАД „*****“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Г.С.С. с ЕГН **********,***,
сумата от 445 лева, представляваща сторените разноски по ч.гр.д. № 29276/2018
г. по описа на СРС, както и сумата от 625 лева – разноски в исковото
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.С.С. с ЕГН **********,***, да заплати глоба в размер на 100
лева, по сметка на Варненски районен съд, на основание чл.92а вр. чл.91,
ал.2 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: