№ 117341
гр. София, 25.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110108801 по описа за 2023 година
СРС е сезиран с искова молба вх.№ 46502/20.2.2023г., предявена от К. Р. против
Ю.Л., с която се иска признаване недължимост на вземане на ответника по изпълнителен
лист, издаден по гр.д.№ 73506/2021г. по описа на СРС, 52- ри състав, обезсилване на
изпълнителния лист, издаден по цитираното дело, съединен при условията на обективност –
обусловен – обуславящ иск, с осъдителен иск за връщане на принудително събраната сума.
СРС изиска гр.д.№ 73506/2021г. по описа на СРС, 52- ри състав и установи, че по
соченото заповедно производство, 52- ри състав е приел, че издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на К. Р., на основание чл.47,ал.5 ГПК и е издал
изпълнителен лист.
Ето защо, СРС указа на ищеца изрично да посочи, дали подава възражение по чл.423
ГПК.
Процесуални действия не бяха предприети от ищеца.
Производството по установителния иск е недопустимо, поради обстоятелството, че не
се сочат твърдения от ищеца, че са налице новооткрити обстоятелства, или нови писмени
доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да му станат известни
до изтичане срока за подаване на възражението, или с които не е могъл да се снабди в същия
срок /чл.424,ал.1 ГПК/. Допустимо е длъжникът по издадена заповед за изпълнение да
предяви отрицателен иск за защита на същото право, но същият следва да е предявен или
преди заявлението, или в срока за възражение, както е посочил ВКС с Определение №
318/9.7.2019г. по ч.гр.д.№ 2108/2019г., постановено в производство по чл.274,ал.3 ГПК, в
рамките на което е отговорено именно на този процесуален въпрос, както следва:
„Отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е средство за защита на
длъжника по вземането в случаите, когато той твърди, че не дължи, докато заповедното
производство е средство за защита на кредитора по вземането и чрез него се дава
възможност на същия да се снабди с изпълнителен титул за принудително реализиране на
това вземане. Двете производства – заповедното и това по отрицателния установителен иск,
са различни и се развиват самостоятелно едно от друго. Кредиторът разполага с възможност
за избор на пътя, по който да реализира вземането си – по исков път или по пътя на
заповедното производство, ако са налице предвидените в закона предпоставки за
провеждането на такова. Обстоятелството дали е налице спор между страните по
правоотношението относно съществуването на вземането не задължава кредитора да
прибегне непременно до пътя на защита на правата си чрез исково производство, доколкото
при наличието на оспорване от страна на длъжника съществува възможността заповедното
1
производство да бъде трансформирано в исково такова по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК.
В случаите, когато кредиторът е избрал пътя за защита на правата си по реда на заповедното
производство, както е в настоящата хипотеза, то предвидените за това производство
процесуални правила определят действията, които следва да бъдат извършени от страните
до приключването му и последиците от тези действия. Доколкото следва да бъдат взети
предвид действия на страните, извършени извън заповедното производство, това следва да
бъде изрично предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 414 от ГПК определя действията,
които длъжникът в заповедното производство следва да предприеме, за да защити правата
си, като последиците от пропускането на тези действия са посочени в чл. 416 и чл. 424 от
ГПК. От посочените разпоредби следва, че в случаите, когато длъжникът не подаде
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, заповедта за изпълнение влиза в сила като
удостовереното с нея вземане не може да бъде оспорвано по исков ред, освен в случаите,
когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия
срок. Доколкото предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
става в отделно производство, различно от заповедното такова, то заповедният съд няма как
да разполага с информация за съществуването на такова производство, поради което, за да се
избегне настъпването на последиците по чл. 416 и чл. 424 от ГПК в заповедното
производство, длъжникът следва да подаде и възражение по чл. 414 от ГПК в предвидения
за това срок. В този случай обаче, по силата на чл. 415, ал. 1 от ГПК, заповедният съд е
длъжен да укаже на кредитора да предяви иск за вземането си по чл. 422 от ГПК.
Непредявяването на такъв иск от страна на кредитора има за последица обезсилване на
заповедта за изпълнение по силата на чл. 415, ал. 5 от ГПК. Поради тази причина, за да
запази правата си по вече издадената заповед за изпълнение, кредиторът е задължен да
предяви установителен иск като по силата на чл. 422, ал. 1 ГПК този иск ще се счита
предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.“
Видно от приложеното заповедно производство, предявеният отрицателен иск е
предявен, евентуално, в срока за възражение по чл.423 ГПК – обстоятелство, което, въпреки
указанията на настоящия състав, не е потвърдено от ищеца. С оглед диспозитивното начало,
недопустимо е СРС да приеме, че е сезиран с искане по чл.423 ГПК, без изрично да е
посочено това обстоятелство от ищеца, предприел действие по предявяване на иск. Ето
защо, производството по отрицателния иск следва да се прекрати, като недопустимо.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството, по грд.№ 8801/2023г., по
предявения от К. Р. против Ю.Л., иск за признаване недължимост на вземане на ответника
по изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 73506/2021г. по описа на СРС, 52- ри състав и
искане за обезсилване на изпълнителния лист, издаден по цитираното дело.
Разпореждането може да се обжалва от ищеца в едноседмичен срок от връчването, с
частна жалба, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2