М О Т И В И
към
ПРИСЪДА № 260004 от 22.02.2021 година
по НОХД № 41/2021 година на
Районен съд (РС) – Свиленград
С Обвинителен акт (ОА) по
Досъдебно производство (ДП) № 37/2018 година по описа на РУ – Свиленград,
преписка с вх.№ ТОС-1220/2017 година по описа на Районна прокуратура – Хасково,
Стефка Стоянова – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград повдига обвинение на Т.Т.В., роден на *** ***, българин,
български
гражданин,
живущ
***, с
основно образование, разведен, ЕГН **********,
осъждан,
за това, че в периода от месец май 2016 година до месец октомври 2016 година, включително, в град Любимец, област
Хасково,
след като е бил осъден със Съдебно решение №
74/10.04.2006 година по гр.д.№ 66/2006 година по описа на РС - Свиленград,
влязло в сила на 28.04.2006 година, изменено със Съдебно решение №
42/18.02.2010 година по гр.д.№ 44/2010 година по описа на РС - Свиленград, влязло в сила на 18.02.2010 година и с Протоколно
определение № 240/28.04.2016 година по гр.д.№ 61/2016 година по описа на РС -
Свиленград,
влязло в сила на 05.05.2016 година, да издържа свои
низходящи – сина си Х.Т.В., роден на *** година и сина си М.Т.В., роден
на *** година, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 месечни вноски
по 125 лв. месечно за детето си Х.Т.В. и 6 месечни вноски
по 115 лв. месечно за детето си М.Т.В., като общата дължима сума за
издръжката възлиза на 1 440 лв. - престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК и
за това, че в периода от месец ноември 2016 година до месец декември 2020 година, включително, в град Любимец, област
Хасково,
след като е бил осъден със Съдебно решение №
74/10.04.2006 година по гр.д.№ 66/2006 година по описа на РС - Свиленград,
влязло в сила на 28.04.2006 година, изменено със Съдебно решение №
42/18.02.2010 година по гр.д.№ 44/2010 година по описа на РС - Свиленград, влязло в сила на 18.02.2010 година и с Протоколно
определение № 240/28.04.2016 година по гр.д.№ 61/2016 година по описа на РС - Свиленград,
влязло в сила на 05.05.2016 година да издържа свои
низходящи – сина си Х.Т.В., роден на *** година и сина си М.Т.В., роден
на *** година, съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 42 месечни вноски
по 125 лв. месечно за детето си Х.Т.В. (до месец април 2020 година, включително) в
общ размер на 5 250 лв. и 50 месечни вноски по 115 лв. месечно за
детето си М.Т.В. в общ размер на 5 750 лв., като общата
дължима сума за издръжката възлиза на 11 000 лв. и деянието е
извършено повторно, след като е осъден за престъпление по чл. 183,
ал. 1 от НК с влязла в
сила на 11.11.2016 година Присъда № 39/27.10.2016 година по НОХД №
644/2016 година по описа на РС - Свиленград - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
подсъдимият и служебният му
защитник – адвокат И.Б., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се
събират доказателства за тези факти. Молят за определяне на едно общо наказание
„Пробация” с двете задължително пробационни мерки за срок от по 1 година и 6
месеца поради наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебно заседание подсъдимият Т.Т.В. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, съжалява за извършеното и декларира
желание за в бъдеще да плаща дължимата издръжа за ненавършилото си пълнолетие
дете М..
Представителят на Районна прокуратура – Хасково,
Териториално отделение - Свиленград:
Прокурор Стефка Стоянова поддържа
обвинението по отношение на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява
становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страна, при
изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени съставомерни
– обективни и субективни признаци на вменените престъпления по възведените правни
квалификации, така също и тяхното извършване и авторството им в лицето на
подсъдимия. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като му бъдат наложени предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК и чл.
183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК наказания „Пробация” с двете задължителни
пробационни мерки, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК
при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като предлага
на обснование чл. 23 от НК да се определи едно общо наказание „Пробазия” с
двете задължителни пробационни мерки за срок от по 2 години, както и да се
присъедини наказанието „Обществено порицание”.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) –
Свиленград (по настоящия адрес на децата Х. и М. Тончеви Василеви съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната разпоредба на
Закона за закрила на детето (ЗЗДет)),
уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Производството в съдебната си
фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично
изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.
370, ал. 1 от НПК. Поради
това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява
процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и
изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е
уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за
провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно
признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират
доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2
от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА.
Съдът,
обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки
направеното от подсъдимия
индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК
- пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното,
така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 87 от 29.01.2021
година, издадена от Бюро съдимост при РС - Свиленград,
подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК с влязла в сила на 11.11.2016 година Присъда № 39/27.10.2016 година по НОХД № 644/2016 година по описа на РС -
Свиленград.
Видно от приложената
в кориците на ДП Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, подсъдимият към датата на попълване на Декларацията, не притежава недвижими
имоти и моторни превозни средства (МПС), както и не работи (не работи и към настоящия
момент).
Съгласно Характеристика,
изготвена от Полицейски инспектор Ж.П. (служител на РУ – Свиленград) подсъдимият
В. не се издирва от органите на МВР, няма наложени забрани за напускане на
страната, има криминалистически регистрации и регистрирани заявителски
материали, познат е като своенравен човек.
Подсъдимият
Т.Т.В.
и свидетелят
Г.И. П. сключват граждански брак
на 09.11.2001 година. Свидетелят П. приема фамилното име на съпруга си – В.. От брака
си, двамата имат родени две деца - Х.Т.В., роден на *** година и М.Т.В., роден на *** година. След
раждането на второто дете, отношенията
помежду им се влошават много и през 2005 година между тях настъпва фактическа
раздяла, като свидителят П. и децата, живеят в дома на родителите й в град Любимец, област Хасково, на улица „Киев” № 14. През това време, единствено свидетелят П. се грижи за децата и ги
издържа с обезщетението, което получава за майчинство, без участието
на подсъдимия. Предвид тези обстоятелства, свидетелят П. подава Искова молба до Съда за
постановяване на изплащане на месечни издръжки за двете деца. Със Съдебно решение №
74/10.04.2006 година по образуваното гр.д.№ 66/2006 година на РС - Свиленград,
влязло в сила на 28.04.2006 година, подсъдимият е осъден да заплаща на свидетеля П., като майка и законен
представител на двете деца, месечна издръжка за децата им, като за детето
Х.В. е в размер на 60 лв., а за детето М.В. - в размер на 50 лв., считано за двете деца от датата на подаване на Исковата молба на 28.02.2016 година до настьпване
на законни причини за прекратяване или изменение на плащането. След влизане на Решението в сила,
на свидетеля Г. П. е издаден Изпълнителен лист (ИЛ) от 26.05.2006 година и в Съдебно-изпълнителна
служба при РС - Свиленград е образувано изпълнително дело № 71/2006 година.
На 18.02.2010 година с Решение № 42/18.02.2010 година по гр.д.№ 44/ 2010 година, РС - Свиленград допуска развод между свидетеля П. и подсъдимия В.. Със същото Съдебно решение,
упражняването на родителските права върху родените от брака малолетни (към онзи момент) деца - Х.В. и М.В. са предоставени на тяхната майка – свидетеля Г. П..
Последната, по силата на това Съдебно решение, след прекратяването на брака
възстановява предбрачното си фамилно име. С този Съдебен акт са изменени и размерите на определените
от РС - Свиленград с Решение № 74/10.04.2006 година по гр.д.№ 66/2006 година месечни издръжки за всяко едно
от децата. С новото Съдебно решение № 42/18.02.2010 година по гр.д.№ 44/2010 година на РС - Свиленград,
влязло в сила на 18.02.2010 година, подсъдимият В. се задължава да заплаща на свидидетеля П., като майка и законен
представител на малолетните деца Х.В. и М.В., месечни издръжки, които са увеличени, съответно за Х.В. - в размер на 65 лв., а за М.В. - в размер на 60 лв., считано от влизане в сила на Решението за развод и до настьпване на законовите
основания за изменението или прекратяването им. На свидетеля П. е издаден ИЛ от 19.01.2011 година.
По изпълнително дело № 71/2006 година подсъдимият В. извършва няколко плащания,
които покриват задълженията му, касаещи двете деца, от месец май 2006 година до месец април 2007 година.
Тъй като подсъдимият не плаща дължимите от него издръжки, свидетелят П. подава Жалба до Прокуратурата в град Свиленград, като е образувано наказателно производство, което
приключва с признаването за виновен и осъждането на подсъдимия В. с Присъда № 39/27.10.2016 година по НОХД № 644/2016 година на РС – Свиленград.
През 2016 година свидетелят П. предявява пред РС -Свиленград иск за увеличаване на размерите на издръжките, дължими от бащата на двете деца Х. и М. – подсъдимият В.,
като е образувано гр.д.№ 61/2016 година по описа на РС - Свиленград. С Протоколно определение №
240/28.04.2016 година в сила от 05.05.2016 година, Съдът одобрява Спогодба, постигната между Г.И. П. и Т.Т.В. за
изменение на присъдените размери на месечните издръжки за детето Х.В. – от 65 лв. на 125 лв., а за детето М.В. – от 60 лв. на 115 лв., считано от
датата на завеждане на Исковата молба – 09.02.2016 година до настьпване на законни
причини за прекратяване или изменение на плащанията. Издаден е ИЛ № 297/13.07.2016 година, който е представен по посоченото
изпълнително дело.
Подсъдимият не плаща дължимите издръжки, поради
което свидетелят П. подава Жалба до Районна прокуратура - Свиленград
(сега Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград) и по
случая е образувано настоящото ДП.
В хода на разследването
по ДП
подсъдимият В. изплаща само на два пъти през
2017 година различни по размер суми в общ размер на 550 лв.
Видно от приложения в кориците на делото Социален
доклад става ясно, че майката отглежда децата в семейна среда, осигурява им
подходящо жилище, поддържа добра хигиена, задоволява нуждите и потребностите им
събразно възможностите си, децата са в добро здравословно състояние,
физическото им развитие отговаря на възрастта им, децата получават необходимите
обич и топлина, по информация на майката бещата не подпомага децата финансово.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминираните периоди, както и понастоящем да е отпаднало основание за
плащане на месечната
издръжка на детето М. и за
плащането на месечната издръжка за детето Х. до месец април 2020 година,
включително. Също така към настоящия момент липсват данни подсъдимият да е изпълнил
задължението си за плащане на дължими
издръжки, в указаните
по-горе сумарни размери от общо 1 440 лв./11 000 лв. за децата.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен, изказва съжаление за
стореното от него и дава обяснения във връзка с предявеното обвинение като сочи,
че причината
да не плаща била затрудненото му
материално положение, предвид това, че нямал постоянна работа, а обикновено
работел временно и без да има сключен Трудов договор.
В съдебната фаза на процеса подсъдимият се
признава за виновен, отново изразява съжалението си, че не е плащал издръжките
на децата и декларира желание за в бъдеще нещата да се променят.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените в
съдебно заседание самопризнания от подсъдимия, подкрепени от приложените
към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда,
включват: Докладна записка, Жалба, ИЛ, Протоколно определение № 240/28.04.2016 година по гр.д.№ 61/2016 година на РС –
Свиленград, Пощенски запис, Служебна бележка, Решение № 42/18.02.2010
година по гр.д.№ 44/2010 година на РС - Свиленград, Решение № 74/10.04.2006
година по гр.д.№ 66/2006 година на РС – Свиленград, Присъда № 39 от 27.10.2016
година и Мотиви по НОХД № 644/2016 година на РС – Свиленград, Писмо № 1220/2017
г. от 09.02.2018 година, Писма от Държавен съдебен изпълнител при РС –
Свиленград, Извлечения по сметка, Справки от
НАП, Актове за раждане, Писма от Агенция по заетостта, Писма от ОДМВР –
Хасково, Писма от Агенцията по вписванията, Вносни бележки, Социален
доклад, Удостоверения за раждане, Справка за съдимост и Бюлетин, Характеристика,
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др.; приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.
Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани
в хода на ДП, а именно: Г.И. П. и И.Ф.И.,
материализирани в съответните Протоколи за разпит на свидетел. Същите Съдът
кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката
им, корелацията им, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Описаната
фактическа обстановка относно периодите, мястото, механизмът на изпълнителните
деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от направеното самопризнание
на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК,
което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите, Справка
за съдимост, Решение № 74/10.04.2006 година по гр.д.№ 66/2006 година, Решение №
42/18.02.2010 година по гр.д.№ 44/2010 година,
Протоколно
определение № 240/28.04.2016 година по гр.д.№ 61/2016 година,
трите по
описа на РС - Свиленград, ИЛ, Социален доклад, Писма от Държавен съдебен изпълнител
при РС – Свиленград, Удостоверения за раждане и др.
Съдът възприе
като достоверни и изчерпателни и показанията на свидетеля Г.И.
П.,
макар и същата да се явява пострадал от деянието,
тъй като това a priori не е индиция за
недостоверността на твърденията й. Фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат да
бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито едно от
тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила. Показанията
на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства и не
могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им заинтересованост от
изхода на делото.
Настоящият сътав кредитира показанията на
пострадалото лице като обективни, безпристрастни и логически
последователни. Същата излага точно и конкретно, обстоятелствата относно
инкриминираните деяния, които описва изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност
на показанията й.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания.
Доказателствата,
приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред,
условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно
кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира
изцяло. Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън
вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът
прие, че направеното от страна на подсъдимия признание относно всички
релевантни факти по обвиненията, кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание императивните разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК,
ползва това самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
Обясненията на подсъдимия,
дадени на ДП, макар
и кратки и схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства от ДП - кредитирани, поради което
липсват основания изложеното от тях в качествота на подсъдим да се счита
обективно невярно.
Въз основа на гореизброените и обсъдени
писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи
относно периодите, местото и изпълнителните форми на деянията и механизъмът на
извършване, както и авторството им.
В случая няма спор по фактите.
При така изяснената фактическа
обстановка и установените факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3
от НПК, Съдебният състав достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият Т.Т.В. е осъществил състава на престъплението чл. 183, ал. 1 от НК и състава на престъплението
по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал.1
от НК е такова на просто извършване и законът не се интересува от
нищо друго, освен от факта на неплащане на издръжката. От обективна страна трябва
да е налице
безспорно установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за
посочения период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не
може да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни причини за
неизпълнение за задължението) са без значение и са предмет на други (включително и
граждански) производства, които не могат да бъдат взети предвид от
наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за неплащане на издръжка
по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна точка са от значение
единствено обстоятелствата, че е налице парично задължение, което се дължи на
равни месечни вноски, и което не е изпълнено за повече от два
месечни
периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото престъпление се състои в това, че деецът като е осъден да
издържа свой низходящ и съзнава напълно, че не плаща
ежемесечните вноски за издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за
издръжка. Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. От друга страна, съгласно
наказателноправната теория престъплението е формално, което се осъществява чрез
бездействие.
Когато
престъплението е извършено след
като деецът е бил осъден с влязла в сила Присъда за друго такова престъпление преди да е
изтекъл 5-годишния срок по чл. 30, ал. 1
от НК от изтърпяването на наложеното му наказание по предишен
Съдебен акт, е налице повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1
от НК.
Както вече бе посочено
съвкупната преценка на установените по делото факти, изведени въз основа на
анализа на събраните доказателства по делото, обосновава категорично правно
съждение, да е доказано извършването на престъпленията - предмет на
обвинението и тяхното авторство. С деянията си подсъдимият Т.Т.В. е осъществил, както от обективна,
така и от субективна страна, престъпния
състав по чл. 183, ал. 1 от НК и престъпния състав по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28,
ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и
надлежните доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на децата - низходящи на подсъдимия В. и осъждането му
с влезли в сила Съдебно решение №
74/10.04.2006 година по гр.д.№ 66/2006 година, изменено със Съдебно решение №
42/18.02.2010 година по гр.д.№ 44/2010 година и с Протоколно
определение № 240/28.04.2016 година по гр.д.№ 61/2016 година,
всички
по описа на РС – Свиленград, да заплаща месечна
издръжка на същите, в конкретно определени размери, а именно от
по 125 лв. за детето Х. и от по 115
лв. за детето М.,
считано за двете деца от 05.05.2016 година, както и
неизпълнението на тези му задължения, за повече от две месечни вноски по
отношение на всяко едно от двете деца. Така, в частност, предвид извършените
плащания, установеният период на неговото бездействие, обхваща времето от месец
май
2016 година до месец декември 2020 година, включително,
за детето М. и от
месец май
2016 година до месец април 2020 година, включително,
за детето Х., като
подсъдимият е неизправен длъжник за общо от 48 месечни
вноски за паричната издръжка на детето Христа и за общо от
56 месечни вноски за паричната издръжка за детето М., които е осъден да
плаща, тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за
отглеждането им, са предоставени, респ. поети от
другия родител (майката - свидетелят Г. П.). До тези
основни обективни признаци се свеждат и предвидените в престъпните състави на чл. 183, ал. 1
от НК и
чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК, които безспорно в настоящия казус са налице и
са доказани – постановени
са Съдебни актове за присъждане
на ежемесечни издръжки, както и неплатени повече от две вноски от същите. Всички неизплатени
месечни издръжки,
сборно възлизат на 48 месечни вноски
от дължимата издръжка за детето Х. и на 56 месечни
вноски от дължимата издръжка за детето М. и в това си цифрово изражение, очевидно
надхвърлят и то значително предвидени в НК минимум - две неплатени
вноски съгласно фактическия състав на чл. 183, ал. 1
от НК,
респ. ал. 4 на посочената разпоредба. Липсват данни за плащане на част или някои от
месечните издръжки за времето на инкриминираните периоди, като
категоричен и безспорен извод за валидното надлежно погасяване на същите, не
може да се формира от събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съвкупното им обсъждане. Поради това, Съдебният състав прие, че
е налице бездействие и неизпълнение на родителското задължение по
отношение на двете деца за инкриминираните периоди, визирани в обвинението.
Не са налице факти, от които
да се направи извод за настъпила промяна в обстоятелствата или настъпила
обективна невъзможност от страна на подсъдимия да заплаща присъдените издръжки на двете деца. Същият е в трудоспособна възраст,
следователно и няма пречки да реализира доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество, като източник
на доходи, обстоятелството, че същият е
бил безработен в посочените периоди от време и влошеното финансово
състояние, не го освобождават от задължението като родител да
издържа ненавършилите си
пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер
на това задължение. Следва да се отбележи и следното: фактът, че макар подсъдимият да не е работил през инкриминираните периоди, не е релавантен за наказателното производство,
доколкото при наличието на обективни пречки, има специален ред, по който следва
то да се установи и с изричен Съдебен акт, което
предполага да е инициирал граждански
производства за прекратяване на присъдените издръжки или тяхното намаляване. Липсват данни, съгласно които препятстващи плащането на
издръжките
обстоятелства да са били установявани по предвидения за това ред (чл. 150
и чл. 151 от СК). Единствено
в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите на родителя,
който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за това, като важи
правилото, че размерът на издръжката се определя от нуждите на търсещия, но не
повече от възможностите на дължащия. Съгласно чл. 150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която
размерът и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ирелеванвантно за съставомерността на
деянието би било и обстоятелството за липса на образувано
изпълнително производство за събиране по принудителен ред на дължимите и
неплатени месечни издръжки за децата, по
осъдително Решение на гражданския Съд, което в настоящия случай не е налице. С тези съображения и Съдът
приема, отсъствие на обективни обстоятелства, които да са попречили на
подсъдимият да изпълни задълженията си и да плати издръжките на
своите
нидходящи – децата Х. и М., след като е бил осъден да плаща такива със Съдебни актове.
Доказани са авторството на деянията, времето
и мястото на извършването им – град Любимец, област Хасково,
където се дължат действията за престиране на носимите парични
задължения за издръжки (престъплението
за издръжка по чл. 183 от НК е с място на извършване - местожителството на
кредитора, по време на изпълнение на задължението за
плащане на паричната сума, предназначена за издръжка, съгласно разпоредбата на
чл. 68, б. „а”
от ЗЗД).
В резултат на
пълното си бездействие, през инкриминираните периоди, изразило се в
цялостно неплащането на дължимите вноски за месечните издръжки на децата, считано от месец
май
2016 година до месец декември 2020 година, включително,
за детето М. и от
месец май
2016 година до месец април 2020 година, включително,
за детето Х.,
настъпил е и престъпният резултат по отношение на кредиторите
–
децата Х. и М., действащи със съгласието на майка си – родителят, упражняващ
родителските права. Забавата е за общо 48 месечни вноски за
детето Х. и за общо 56 месечни вноски за детето М., които са еднакви по
размер – 125 лв. за детето Х. и 115 лв.
за детето М.,
а общата сума на неплатените издръжки за двете деца в резултат на
просто математическо пресмятане, възлиза на стойност общо
12 440 лв. Неизпълнението на посочените задължения - периодично,
месечно е за срок, надхвърлящ минимално изискуемия от закона -
две
месечни вноски, като в случая непрестираните са 48 вноски за
детето Х. и 56 вноски за детето М..
Второто деяние, извършено от подсъдимия Т.Т.В. правилно е квалифицирано като
престъпление, извършено при условията на повторност – чл. 28,
ал. 1 от НК, тъй
като е извършил
престъплението, след като е бил осъден с влязла в сила Присъда за друго такова
престъпление: с Присъда №
39/27.10.2016 година,
постановена по НОХД № 644/2016 година
на РС – Свиленград, влязла в сила на 11.11.2016 година, за деяние извършено в периода от месец май 2007 година до месец февруари 2016 година за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, му е наложено
наказание „Пробация”, което е изтърпяно на 09.04.2018 година. Настоящото деяние, подсъдимият
е
осъществил в 5 -годишния срок по смисъла на чл. 30, ал.1 от НК от
осъждането му по НОХД №
644/2016 година.
Дължимата издръжка на детето Х. от страна на
подсъдимия В. е до месец април
2020 година, включително, тъй като през този месец е
настъпил правопогасяващият факт за изпълнението на паричното задължение спрямо детето Х.В., тъй като същият през месец април 2020 година (на 11.04.2020 година) е
навършил пълнолетие.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо
лице подсъдимият Т.Т.В. е
годен субект на престъпленията. Създаването на
деца поражда отговорност за отглеждането им, част от която
е изплащането на издръжки при разделянето на родителите.
От
субективна страна инкриминираните деяния са извършени
виновно по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл, като форма на вината.
Бездействието на подсъдимия и неизпълнението на задължението му за издръжка е
напълно съзнателно. Деянията са извършени
с цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при съзнаване неговия общественоопасен характер,
както и последиците – общественоопасни. Подсъдимият Т.В.
е имал знание за
дължимостта на издръжките на своите деца – низходящи, с цел предоставяне на средства за задоволяване на
потребностите за физическото и духовното развитие на децата, съгласно Съдебните актове
за присъждането им, които са му били известни, знаел е и точните размери на тези издръжки, че се дължат
ежемесечно, както и периодите, за които не е внесъл вноските,
разбирал е и характера (неотменимост и
периодичност с месечно престиране на суми) на
задълженията си.
Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им изпълнение, чрез
плащане, поради това от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и
възможно настъпване на престъпния резултат - вредните
последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които са били лишени децата му и по този начин
лишава децата си от необходимите материални средства,
определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй като и последните са били предвиждани от него – налице е прекият му умисъл за извършване на
престъпленията. Обективната
невъзможност за изпълнение на задължението за издръжка, поради липсата на
материални възможности за това,
няма за последица липса на субективна страна на деянията. За да бъде то
съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно е само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязъл в сила Съдебен акт парично задължение (изискуемо
и ликвидно) да заплаща издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са
без всякакво правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение.
За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че макар подсъдимият да не притежава в собственост движимо
и недвижимо имущество и да не получава доходи, то няма данни за тежки
здравословни проблеми на подсъдимия, които да възпрепятстват възможността му да
полага труд, при условие, че се касае за млад мъж в трудоспособна възраст.
По изложените
съображения, Съдът призна подсъдимият Т.Т.В. за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК и
на престъплението по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК, които правни квалификации и са възведени с внесения ОА.
Подсъдимият
Т.Т.В. е роден на *** ***, с
ЕГН
**********. Български гражданин
е от български произход. Живее в град Свиленград, ул.„Васил Друмев” № 8, вход
„Г”, етаж 5, ап.№ 55, област
Хасково. С
основно образование е. Разведен е. Осъждан
е. Не работи.
При определяне
вида и размера на наказанията на подсъдимия за вяско едно от двете извършени
престъпления, Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната
ни система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на
наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 183, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или „Пробация”, а за престъплението по чл. 183,
ал. 4, вр.ал. 1 от НК - наказание „Лишаване от свобода” до 2 година или „Пробация”, както и „Обществено порицание”. Наказанието
„Лишаване от свобода” (по отношение на двете престъпления) няма специален минимум, което позволява
замяна на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „в” от НК наказанието „Пробация” може да бъде заменено с
„Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по
отношение на подсъдимия не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъпленията имуществени вреди, тъй като се касае
за две престъпления и тъй като е осъждан за престъпление от общ характер.
Обсъждайки въпросът за следващите се наказания, които да бъдат наложени на подсъдимия Т.В., за престъпленията, в извършването
на които той беше признат за виновен, при спазване на
правилото на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе
предвид, от една страна обществената опасност на деянията,
която е завишена предвид
стойността на неплатените издръжки за две ненавършили пълнолетие деца (сравнено с
минималната работна заплата за страната за 2016 година в размер на 420 лв., за
2017 година – 460 лв., за 2018 година – 510 лв., за 2019 година – 560 лв. и за
2020 година - 610 лв.) -
за да прецени, че е налице завишената обществена опасност на деянията Съдът
отчете и завишеното обществено недоволство и критика към подобни престъпни
деяния. Взеха се предвид и причините за
извършване на престъпленията - незачитане на установения в страната правов ред, ниското правосъзнание на подсъдимия, ниския оценъчен критерий на поведение,
липсата на доходи и липсата на чувство за отговорност и родителски дълг. Отчетоха се и смекчаващи
отговорността обстоятелства, с която правна характеристика се съобрази
Съдът
– направеното признание от подсъдимия
(макар
последното да играе процесуалната роля като предпоставка за провеждане на
съдебното следствие при условията на глава ХХVІІ
от НПК), изразеното критично
отношение към деянията и декларираното желание за в бъдеще добросъвестно
да заплаща дължимите суми за месечните издръжки на ненавършилото
пълнолетие дете. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 48 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може
лицето да направи оценка на деянията си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Също така,
съобрази се с оценка на отегчаващите обстоятелства -
лошите характеристични данни, наличието на престъпни навици и значителният брой
неплатени вноски и то за две деца, многократно надвишаващи минимално
предвидените за съставомерността на деянията, което
безспорно завишава обществената опасност с оглед продължителния период на
бездействието, довело в последица до ограничаване възможностите за социално
развитие на децата и до затруднения за другия родител да
покрива ежедневните им нужди, осигурявайки необходимите парични средства тяхна издръжка.
Взе се предвид и фактът, че подсъдимият се намира в
трудоспособна възраст. Съобразно
относителната тежест на тези релевантни за отговорността обстоятелства, Съдът прецени че
индивидуализацията на наказанията следва да се проведе в
хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие съотношение на равновесие (баланс)
на отегчаващите
и смекчаващите
обстоятелства. Последните, в случая не са нито многобройни, нито пък
изключителни, поради което не обосновават основание за смекчаване на
наказателната репресия при условията на чл. 55, ал. 1
от НК,
когато и най –лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно и
неоправдано тежко, с оглед индивидуалната обществена опасност на конкретните деяния и дееца. Т.е.
Съдът
в настоящия си състав намира, че не са налице предпоставките за налагане на
наказания при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, за да
преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца, тъй като както
вече бе посочено не
са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, когато
и най–лекото предвидено съответно в чл. 183, ал. 1 и
ал. 4 от
НК наказание („Пробация”) ще бъде несъразмерно тежко, предвид завишената
степен на обществена опасност на деянията, свързана със
стойността на предмета на престъпленията и
невъзстановяване
на
имуществените вреди.
За престъпленията, в които подсъдимият В.
беше признат за виновен – чл. 183, ал. 1 от НК и чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК
в материалните наказателни норма, както вече бе посочено, предвидени в условия
на алтернативност са две наказания – „Лишаване от свобода” и „Пробация”. Целта
на законодателя с криминализиране на деянието „неплащане на
издръжка” е да мотивира длъжника да плаща издръжката под страх от
наказателна отговорност. Видът на предвидените наказания за извършено
престъпление и размерът на наказанието „Лишаване от
свобода” до 2 години по чл. 183, ал. 4 от НК и до 1 година за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК сочи, че наказанието „Лишаване от
свобода” следва да се налага в краен случай, при изключително
висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца, каквато настоящата не е. Измежду
посочените алтернативи и мотивиран от предходните съображения, относно
индивидуализацията, респ. обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът
прецени по-лекото измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно
наказанието „Пробация” (по вторите алтернативи на разпоредбите) за по-подходящи
в случая, с оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца. Наказанието
„Пробация”, е по-подходящо
в случая и с оглед възможността за подсъдимия да го изтърпява и да се
превъзпитава, като същевременно реализира доходи от трудова функция и заплаща
дължимата в бъдеще издръжка. Поради това, съобразно изложените правни аргументи
и в рамките на предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК и в чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1
от НК санкции, Съдебният състав определи и наложи на подсъдимия наказания „Пробация” със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” с периодичност на
явяването 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия да изпълнява
трудова функция (разбира се при условие, че си намери работа) и да изплаща
издръжката на ненавършилото си пълнолетие дете ще е достатъчен срок на
определените пробационни мерки в размер около средния, а именно: за първото
престъпление – 1 година и 4 месеца и за второто – 1 година и 8 месеца. За да
определи точно тези размери на наказанията „Пробация”, Съдът се съобрази с обстоятелствата,
че подсъдимият по време на целия процес, включително и на фазата на ДП изразява
критично отношение към деянията и декларира желание за
в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечната издръжка на ненъвършилото
си пълнолетие дете. Целесъобразността подсъдимият да бъде превъзпитаван чрез
санкция, несвързана с Лишаване от свобода в контекста на накърнения обект е
очевидна с оглед изложеното по-горе.
Наказанията „Пробация” следва да се изпълнят
по настоящия адрес на подсъдимия.
По отношение на второто
престъпление следва да се наложи и кумутилно предвиденото наказание „Обществено
порицание”, което в съответствие с разпоредбата на чл. 239 от ЗИНЗС следва да се изпълни чрез обявяване на Присъдата на видно място, на сградата на Община -
Свиленград.
В случая, предвид съотношението на реална съвкупност между двете
престъпления - осъществени са от едно
лице преди да е имало влязла в сила Присъда
за което и да е от тях, налице са основанията, предвидени в чл. 23 от НК, поради което Съдът
определи на подсъдимия едно общо за изтърпяване наказание, явяващо се
най-тежкото измежду наложените му, а именно „Пробация” за срок от 1 година и 8
месеца със следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяването 2 пъти седмично и
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, което да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия. Съдът намира, че не следва да увеличи така определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид
целите на наказанието и водейки се от принципните правила за най-благоприятното
за подсъдимия съчетание, счита че така определеното общо наказание „Пробация” за срок от 1 година и 8 месеца ще е достатъчно, с оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК, поради което не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. От
друга страна няма такова искане от страна на Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение
- Свиленград. Отделно от това
следва да се посочи, че константната съдебна практика
приема, че при кумулиране само на две наказания
„Пробация” не
следва да се прилага нормата на чл. 24 от НК и не следва да се увеличава
определеното общо наказание, тъй като по този начин се лишава от смисъл
института на „определяне на общо наказание” и практически се стига до резултат,
равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от двете кумулирани наказания. Към така определеното общо
наказание „Пробация”, на основание чл. 23, ал. 2 от НК, Съдът присъедини и
наказанието „Обществено порицание”, което в съответствие с разпоредбата на
чл. 239 от ЗИНЗС следва да се изпълни чрез
обявяване на Присъдата на видно място, на сградата на Община - Свиленград.
Така
индивидуализираното по вид и размер общо наказание, ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни промени в
съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка
по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия,
съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него Т.В. ще бъде предупреден, че подобно поведение не
може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде
възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се
повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения общо наказание на подсъдимия, Съдът намира
за една адекватна на извършените престъпления санкция и прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на
генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване
на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува
възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно
разноските:
По делото не се констатираха
такива.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)