№ 681
гр. Благоевград, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Катя Сукалинска
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500811 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото в.гр.д.№ 811/2022г. по описа на Окръжен
съд-Благоевград е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „***“,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***, представлявана от Главен
комисар Н. Н., срещу Решение № 906610/02.06.2022 г. по гр.д. № 3157/2019г.
по описа на Районен съд-Благоевград, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на В. С. С., с ЕГН **********, сумата от 1 667,13 /хиляда шестстотин
шестдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева, представляваща
неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 29.11.2016г. - 29.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143 и превръщането му в дневен,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.11.2019г. до окончателното погасяване на вземането. С решението в
тежест на жалбоподателя са възложени и сторените от ищеца/въззиваем
съдебни разноски в размер на 346,70 /триста четиридесет и шест лева и
седемдесет стотинки/ лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното
решение е незаконосъобразно и неправилно като постановено в противоречие
с материалния закон и събраните доказателства, както и в нарушение на
процесуалните норми. По подробно изложени в жалбата съображения се
настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявената
искова претенция. Претендира съдебни разноски за две инстанции съгласно
списък по чл.80 ГПК.
1
В срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба не е постъпил.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция страните не се явяват и не
се представляват. Въззивникът депозира писмена защита, с която релевира
подробни съображения в подкрепа на жалбата.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Исковото производство пред Районен съд-Благоевград е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В. С. С., с ЕГН **********, чрез
пълномощника му адвокат Г. Ч. срещу Главна дирекция "***" МВР, ЕИК ***,
представлявана от директора Н. С. Н., обективираща осъдителна искова
претенция - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1 662,00 /хиляда шестстостин шестдесет и два/ лева, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 257 часа за процесния период от 29.11.2016г. до 29.11.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й
изплащане. С поправена искова молба ищецът не поддържа искането за лихва
за забава върху главницата.
Ищецът сочи, че през периода 29.11.2016г.- 29.11.2019г. е полагал труд
като „Началник на дежурна смяна в група "Оперативен Център" при
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „***” — БЛАГОЕВГРАД, която е на структурно
подчинение към Главна дирекция "***" МВР – София и като такъв е със
статут на държавен служител. Твърди, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като
нормалната продължителност на работното време е регламентирана в чл.187
от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя е с продължителност 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Изтъква, че
съгласно чл.187 ал.З от ЗМВР работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени - сумирано за тримесечен период, а по силата на чл.178 ал.1 т.З от
ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Сочи чл. 187 ал.
5 от ЗМВР, съгласно който работата извън редовното работно време се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни
и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични
дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за
служителите, работещи на смени. Ищецът твърди, че с оглед характера на
заеманата длъжност през процесния период 29.11.2016г.- 29.11.2019г. е
полагал труд през нощта /от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно. С това обстоятелство обосновава
теза, че в случая приложими в отношенията между страните са и
разпоредбите на чл. 187 ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени. Счита, че в казуса приложение намира нормата
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд, като се
2
изтъкват съображения в тази насока, че тази норма е приложима субсидиарно
и към спорното правоотношение, като се разглеждат хронологично
действащите до този момент Наредби от Министъра на вътрешните работи.
Според ищеца липсата на изрична норма не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, счита, че
следва субсидиарно да се приложи чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, или коефициент 1.143. В противен
случай държавният служител в МВР би се поставил в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда. Ищецът твърди, че през
процесния период е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа
при режим :дневна, нощна и два дни почивка. В тази връзка е полагал 7 или 8
нощни смени месечно или общо 1800 /хиляда и осемстотин / часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2057/две хиляди и
петдесет и седем/ часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до
извънреден труд от 257/двеста петдесет и седем / часа, който работодателят-
настоящ ответник не му е заплатил и следва да бъде допълнително заплатен.
При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран по 6,47 лв. /шест лева и четиридесет и седем стотинки/, т.е.
задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на 1 662.00
/хиляда шестстотин шестдесет и два/ лева.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва претенцията като неоснователна. Твърди, че в случая не са налице
законовите основания за трансформиране на нощния труд в дневен и не се
следва исканото от ищеца преизчисляване. Счита, че в казуса е приложима
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и не е налице празнота в нормативната
уредба. При условията на евентуалност твърди, че при такова преизчисляване
тези часове положен труд не се явяват извънредни, тъй като не са
действително отработени и признаването им за такива води до осигурителни
права и при пенсиониране, регламентирани в Кодекса за социалното
осигуряване. Счита се за необосновано искането за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд от преизчисляването на положения
нощен труд с коефициент. Такова би се дължало само при твърдения и
доказателства за полагане на труд извън установеното работно време. А в
случая ищецът не е работил на смени, превишаващи заложените 24 часа за
смяна. Счита за недопустимо преобразуването на нощните работни часове в
дневни. Ответникът обосновава теза, че има специална уредба касаеща
служителите в МВР и не следва субсидиарно да се приложи общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата, в чл.9, ал.2 на която е
предвидено нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
3
нощно работно време. Твърди се, че не е налице и празнота, като се позовава
на чл.187, ал.З от Закона за МВР, обн. ДВ бр.53 от 2014 г.. Сочи се, че ЗМВР
е специален закон по отношение на ЗДСл, респективно КТ, и обществените
отношения, касаещи служителите в МВР, следва да се уреждат по реда,
предвиден в специалния закон. Счита, че в рамките на тази регулирана от
закона област (полагане на труд), съществува подобласт на обществените
отношения (полагане на труд от служители на МВР), отличаваща се с ясна
специфика, за което е допустимо установяването на различен правен режим
спрямо група лица. Оспорва се наличието на основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а
специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената Наредба
в изпълнение на същия закон. Твърди, че нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа /чл. 187,
ал.1 от ЗМВР/, а за положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. С посоченото обосновава становище, че в случая няма празнота в
специалната уредба, а съгласно нея съотношението между нормалната дневна
продължителност на работното време към нормалната продължителност на
нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не
както е по КТ - 7 часа към 8 часа, умножени при трансформиране с
коефициент 1,143. С изложеното ответникът е обосновал искане за
отхвърляне на иска като неоснователен.
В хода на съдебното дирене по реда на чл.214 от ГПК по искане на ищеца
съдът е допуснал изменение на предявения иск относно размера на
претенцията като същият се счита предявен за сумата от 1 667,13 лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни /съдебно-счетоводна
експертиза/ доказателства, районният съд е уважил изцяло предявения иск.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в
процесния период 29.11.2016г. – 29.11.2019г. ищецът е служител в Районна
служба „*** – Благоевград“ и е полагал труд като „Началник на дежурна
смяна в група "Оперативен Център" при РДПБЗН - Благоевград.
Съгласно изготвената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът изцяло
кредитира с доверие като компетентна, обективна, необорена от останалите
доказателства по делото се установява на какви смени е работил ищецът,
колко са действително отработените часове, в т.ч. за нощен труд и какви
възнаграждения е получавал за тях. Вещото лице е установило, че за
процесния период отработените часове нощен труд не са преизчислявани с
коефицент 1.143, респ. извънреден труд не е начисляван и заплащан.
Прилагайки коефицента за преобразуване на часовете нощен труд, експертът
е изчислил размера на неизплатеното възнаграждение за извънреден труд,
както и следващите върху него се мораторни лихви.
Събраните по делото доказателствени средства безпротиворечиво
установяват релевантните факти от предмета на доказване в процеса.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по наличието на противоречия с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд
намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
4
Във връзка с доводите в подадената жалба, съдът намира, че жалбата е
основателна. Съображенията за това са следните:
Предявеният осъдителен иск намира правното си основание в чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от ЗЗД и има за
предмет заплащане на извънреден труд, образуван след преизчисляване на
нощния труд с коефицент 1.143.
По делото не се спори, че ищецът е държавен служител - полицейски
орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР -
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от
ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през процесния период,
ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. За положения нощен
труд му е заплатено допълнително възнаграждение по 0.25 лв. на час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално определение за
извънреден труд - това е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от
ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният
труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Спорният въпрос по настоящото дело е дължи ли се на ищеца
допълнително възнаграждение за извънреден труд по чл.187, ал.5, т.2 от
ЗМВР, получен вследствие на преизчисляването на нощния труд с коефицент
1.143, дължимо на основание разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност
чл.9, ал.2 от същата наредба, след като за процесния период в специалния
Закона за Министерството и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове липсва изрична правна норма, която да предвижда такова
преизчисляване. По посочения въпрос, поради наличие на противоречива
съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е образувано
тълк.д.№1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено
тълкувателно решение. По спорния въпрос настоящият съдебен състав приема
следното:
В разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е дадено легално определение на
понятието „нощен труд“ - това е трудът, който се полага от 22ч. до 6 ч.
5
Същата дефиниция се съдържа и в специалния закон ЗМВР в разпоредбата на
чл.187, ал.1, изр.3. По отношение на нормалната продължителност на нощния
труд обаче е налице разминаване между общата /КТ/ и специалната правна
уредба /ЗМВР/. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа, докато съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.2 от ЗМВР е в синхрон с
минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния
труд по чл.8, б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 04 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време, който предвижда, че държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че нормалната продължителност на
работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишава
средно осем часа за всеки 24-часов период. В чл.8, б.“б“ от Директивата се
уточнява, че работниците, които полагат нощен труд и чиято работа е
свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не
трябва да работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който
полагат нощен труд. По силата на чл.12, б.“а“ от Директивата държавите
членки следва да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и
работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им
защита на безопасност и здраве. В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-
262/20 е прието, че тълкуването на чл.8 и чл.12, б.“а“ от Директива
2003/88/ЕО не налагат приемането на национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня /която е 8
часа/. Директивата не съдържа изискване за разлика или съотношение между
нормалната продължителност на нощния труд и нормалната
продължителност на дневния труд, поради което продължителността на
нощния труд може да се определя независимо от продължителността на
дневния труд. В този смисъл националната правна уредба е в съответствие с
директивата. В посоченото решение е прието, че законодателното
разрешение, според което нормалната продължителност на нощния труд на
служителите на МВР е по-дълга от нормалната продължителност на
работниците/служителите по трудово правоотношение по КТ, не противоречи
на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, след
като разликата в правната уредба следва от обективните характеристики на
функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност населението.
В чл.187, ал.9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На
основание посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-
407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-
592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./. Впоследствие е приета
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г.
В Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г.
6
липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-
407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че
отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане
на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи
методология за преобразуване на нощни часове с прилагане на коефицент
1.143 при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР.
Отсъствието на такава регламентация в приложимата за процесния период
наредба не представлява непълнота по смисъла на чл.46, ал.2 от ЗНА, която да
налага запълването й чрез прилагане по аналогия на КТ и издадената въз
основа на него НСОРЗ. Предвидена е специална уредба на правата и
задълженията на този род служители на МВР, съдържаща се в специалния
закон и приложимите подзаконови нормативни актове. Аргумент в тази
насока са и разпоредбите на чл.142, ал.4 и ал.5 от ЗМВР, които
регламентират, че правата и задълженията на другите категории служители на
МВР, а именно държавните служители, които не са полицейски органи и
лицата, работещи по трудово правоотношение, се регламентират съответно от
ЗДСл и КТ. С разпоредбата на чл.187, ал.9 от ЗМВР законодателят изрично е
делегирал на министъра на вътрешните работи приемането на правила по
въпросите за работното време, извънредния труд и неговото компенсиране.
На основание на законовата делегация министърът на вътрешните работи е
приел изчерпателна по посочените въпроси подзаконова нормативна уредба,
която се явява специална спрямо общите трудови правила. Съдебната
практика на ВКС също е в насока, че отношенията между страните във връзка
със заплащането и компенсирането на извънредния труд се уреждат от
специалния закон – ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ,
предвиждащи различен начин на възмездяване на положения извънреден
труд, са неприложими /Решение №55/07.04.2015г. по гр.д.№5169/2014г., III
г.о. на ВКС/. В Решение №198/07.10.2019г. по гр.д.№786/2019г., IV г.о. на
ВКС също е предвидено, че отношенията, уредени в ЗМВР и КТ не са сходни,
а различни, поради което доколкото специалната правна уредба не предвижда
увеличаване на дадените часове и отчитани по специален ред дежурства през
нощта, и приравняването им към часове работно време през деня чрез
увеличение с коефициент 0.143, то е недопустимо прилагането по аналогия на
общите правила. В т.69 от Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20
също се отбелязва, че националното право видимо изключва държавните
служители в МВР като полицаите и пожарникарите от обхвата на общия
правен режим, който предвижда ограничение от 7 часа на нормалната
продължителност на нощния труд, от една страна, и от друга, не предоставя
възможност на тези държавни служители възможността за преобразуване на
нощния труд в дневен. Но тази разлика в специалната и общата правна уредба
не води до извод за законова празнота. Напротив, както вече беше посочено, в
Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 изрично е обърнато
внимание, че специалните и изключително значими функции на полицаите и
пожарникарите предполагат към тях да се поставят множество допълнителни
изисквания и задължения, включително с възможност до 24-часова
7
продължителност на смените или особени задължения при извънредни
ситуации, т.е. с оглед специфичните функции, които полицаите и
пожарникарите изпълняват, е допустимо отклонение от общите правила.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ се явява неприложима не само поради
вече изложените съображения за липса на законова празнота, но и поради
липса на визираните в нейната хипотеза предпоставки. НСОРЗ е подзаконов
нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл.9, ал.2
е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. приложимият коефицент е 1.143. Съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 от
ЗМВР нормалната продължителност на труда през деня и през нощта е
еднаква /8 часа/, поради което съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване /т.75 от решението на СЕС по дело С-262/20/.
В Решение от 24.02.2022г. на СЕС по дело С-262/20 изрично е предвидено,
че във всички случаи в полза на работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, които полагат труд през нощта, трябва да има
други мерки за защита предвид специфичните рискове за този период на
дейност. В т.48 от решението се отбелязва, че макар директивата да създава
задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците,
които полагат нощен труд, и работниците на смени да се ползват с подходяща
за естеството на работата им защита, то тя оставя известна свобода на
преценка на държавите членки по въпроса какви подходящи мерки за
приложат – такива могат да бъдат под формата на продължителност на
работното време /намаляването на нормалната продължителност на нощния
труд спрямо тази на дневния/, заплащане, обезщетения, допълнителни
периоди за почивка или свободно време и т.н. Към процесния период
държавата не е предвидила изрично в действащата нормативна уредба мярка
за защита на работещите през нощта полицаи и пожарникари, под формата на
по-кратко работно време през нощта в сравнение с работното време през деня
и произтичащото от това преобразуване на нощния труд към дневния. Какви
мерки за защита ще бъдат приети е въпрос, който е изцяло в прерогативите на
всяка държава членка. Едва с новата ал.4 на 187 от ЗМВР /ДВ бр.60 от 2020г./
законодателно е закрепена мярка за защита под формата на преизчисляване на
нощния труд с приложим коефицент, която норма обаче не е била действаща
към процесния период.
По въпроса дали разликата между общата и специалната правна уредба
относно нормалната продължителност на нощния труд и възможността за
преизчисляването му с коефицент, поставя държавните служители в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците от частния сектор, изрично се
отбелязва в решението на СЕС, че принципът на равното третиране в чл.20 и
чл.21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква да не се
третират по различен начин сходни положения. По настоящото дело липсват
данни, че от общия правен режим по КТ се ползват конкретни категории
лица, които се намират в сходно положение със служителите на МВР по
отношение на приложимите условия на нощен труд. В този смисъл няма как
да се приеме, че е изпълнено изискването за сходство, а оттам че е налице
разлика в третирането, която пък да налага прилагане на общия правен режим
8
спрямо служителите на МВР.
Предвид гореизложеното исковата претенция се явява неоснователна,
което налага отмяна на обжалвания акт и отхвърляне на иска.
С оглед изхода на спора на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции, определени в минималния размер от по 100 лева по чл.23, т.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, както и дължимата и платена
държавна такса за настоящата инстанция в размер на 33,35 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.18 от ТДТССГПК размерът на таксата за обжалване се
равнява на 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство,
върху обжалваемия интерес. Ето защо дължимата държавна такса за
въззивната инстанция се равнява на половината от дължимата за първата
инстанция държавна такса в размер на 66,69 лева.
Водим от горното, Окръжен съд-Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 906610/02.06.2022 г. по гр.д.№ 3157/2019г. на
Районен съд-Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР във вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР във вр. с чл.86 от ЗЗД от
В. С. С., с ЕГН **********, срещу Главна дирекция "***" МВР, ЕИК ***,
представлявана от директора Н. С. Н., осъдителен иск за сумата от 1 667,13
/хиляда шестстотин шестдесет и седем лева и тринадесет стотинки/ лева,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 29.11.2016г. - 29.11.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 и
превръщането му в дневен, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.11.2019г. до окончателното
погасяване на вземането.
ОСЪЖДА В. С. С., с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
"***" МВР, ЕИК ***, представлявана от директора Н. С. Н., сумата от 233,35
/двеста тридесет и три лева и тридесет и пет стотинки/ лева, представляваща
направени разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9