№ 3835
гр. София, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110209428 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Г. Д. Ч., ЕГН ********** срещу
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство серия К № 5745233, издаден от СДВР, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП.
С жалбата се изразява недоволство от атакувания електронен фиш и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че били допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се
представлява. Постъпило е писмено становище от защитника адв. Д., с което поддържа
жалбата и иска отмяна на атакувания електронен фиш по подробно изложени
аргументи. Претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно уведомен, не се явява представител. Постъпили са писмени
бележки от юрисконсулт при СДВР, с които се оспорва подадената жалба. Иска се
издаденият електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, като
се претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се възражение
1
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа
необходимите реквизити и производството по делото е редовно образувано пред РС-
София.
Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.04.2022 г. в 09:59 часа, мобилна система за видеоконтрол „ATCC
CORDON M2“ № MD1192 заснела лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. №
***, движещ се в град София, по бул. „***“ до номер ***, в посока от бул. „***“ към
ул. „***“, с превишена скорост – 78 км/ч, при максимално разрешена за движение в
населено място – 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия автомобил,
впоследствие бил издаден от СДВР и обжалваният понастоящем електронен фиш серия
К № 5745233 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателката, в
качеството й на представляващ дружеството ползвател на заснетото МПС, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с „електронен фиш“ като по този
начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Посоченото отсъствие на контролен орган касае издаването на електронния фиш, а не
както понякога се тълкуваше преди изменението на закона, че контролният орган
трябвало да отсъства от мястото, на което е било монтирано автоматизираното
техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да
2
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка
намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административнонаказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше
съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС
становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията
на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен
терминът „автоматизирано“ техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и
системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени
и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“, тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на
работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се
посочва, че една от причините за въведените изменения е именно Тълкувателно
решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с което реализирането на
административнонаказателната отговорност за нарушения на Закона за движението по
пътищата чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни
системи за контрол било преустановено и това рефлектирало пряко върху
дисциплината на водачите. Посочва се, че използването на мобилни технически
средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган
се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните средства
способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са
преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при
стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на
всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична
проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните
3
системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от
централизирана информационна система.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването
на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След
като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с последвалата редакция на
закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-
24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази
причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да
бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за
извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда
цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката
на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол „ATCC
CORDON M2“ № MD1192, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-
компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя
и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането
на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш
липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Настоящият състав счита, че категорично е установено и авторството на
деянието. Автомобилът е заснет с мобилна камера за превишена скорост и снимката е
приложена по делото, като върху нея са посочени датата и часът на нарушението.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Видно
от справката за регистрация, заснетото МПС е собственост на юридическото лице
„***“ ЕАД, а ползвател на превозното средство е юридическото лице „***“ ЕООД,
чиито законен представител е жалбоподателката Г. Д. Ч., видно и от справка в
Търговския регистър. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато
нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на юридическо лице,
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, а по аналогия
тази разпоредба се прилага и при ползвател юридическо лице. В случай, че не
представляващият дружеството ползвател е управлявал автомобила, а друго лице,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след получаване на електронния фиш,
жалбоподателката Ч. е следвало в 14 дневен срок да подаде писмена декларация до
териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия
случай в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП наказващият орган е
изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, като в същия изрично е указана
възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателката е подала жалбата, предмет на настоящото
производство, тоест тя не се е възползвала от предоставената й законова възможност.
Жалбоподателката не е посочила да е предоставяла автомобила за управление на друго
лице, а директно след получаване на електронния фиш е подала жалбата, предмет на
настоящото производство, поради което следва да се приеме, че именно тя е
извършителят на посоченото нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен
фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е
приравнен от законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се
установява нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тоест
тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а
двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй
като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се
счита датата на извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички
необходими реквизити във връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място,
начин на извършване на нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в
засечената скорост от 81 км/ч и посочената в ел. фиш скорост от 78 км/ч се дължи на
така наречения „толеранс“, който представлява възможната процентна грешка при
5
засичането на скоростта. Този толеранс е 3% от засечената скорост и се отчита в полза
на нарушителя, като засечената от радара скорост се намалява именно с тези 3%. Точно
заради това не може да се говори за нарушаване правата на жалбоподателката, поради
неяснота или противоречия в издадения ел. фиш. Напротив, правата й са напълно
защитени, тъй като евентуално възможната грешка при отчитането на скоростта е
изчислена в нейна полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол № 05-СГ-ИСИС
от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ATCC CORDON M2“ № MD1192 от
15.03.2022 г. и Удостоверение за вписан тип средство за измерване се установява, че
система за видеоконтрол „ATCC CORDON M2“ № MD1192 е мобилна такава, одобрена
да служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, надлежно
калибрована и технически годна към датата на нарушението за осъществяване на
посочения видеоконтрол.
Обстоятелството, че в ел. фиш не са посочени начинът на обжалването му и
органът, пред който се обжалва, по никакъв начин не е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателката. Фактът, че делото се разглежда от настоящия състав и
производството е редовно образувано пред СРС е достатъчно показателен, че са
напълно защитени правата й и същата се е възползвала от дадената законова
възможност да обжалва, и да иска отмяна на наложената й глоба пред съда.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч,
посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността
на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В конкретния случай жалбоподателката е нарушила
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, понеже се е движила с автомобила с по-висока
от максимално разрешената скорост за движение в населено място - 50 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Не се касае за нарушаване на общата забрана по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
а става дума за скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2
от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва
ограничението на скоростта, въведено с пътния знак. Писмено доказателство за
цитираното ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В-26, е приложеният по
делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от
01.04.2022 г. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал контрол на
скоростта и това, че ограничението е било въведено с пътен знак В-26 - 50 км/ч.
Съставителят на протокола е длъжностното лице Цветан Рибарев, който се е подписал
относно верността на тези обстоятелства. Това е официален документ по смисъла на
чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на
службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, към които
6
спадат ограничението на скоростта в процесния участък и точното разположение на
техническото средство. Осен това по делото е приложена и снимка на пътния знак.
Предвид на това не е необходимо да бъдат изисквани допълнителни доказателства за
точното местоположение на техническото средство и наличието на пътен знак,
въвеждащ ограничение на скоростта.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
т. 3 - за превишаване от 21 до 30 км/ч - с глоба 100 лева.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото
факти, съдът приема, че в случая жалбоподателката е нарушила забраната на чл. 21, ал.
2, вр. ал. 1 от ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на
01.04.2022 г. в 09:59 часа, лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. ** ** ТК,
управляван от жалбоподателката Г. Д. Ч., се е движил в град София, по бул. „***“ до
номер ***, в посока от бул. „***“ към ул. „***“ с превишена скорост – 78 км/ч, при
разрешена максимална скорост за движение в населено място от 50 км/ч, въведена с
пътен знак В-26. Максимално разрешената скорост е била превишена от
жалбоподателката с 28 км/ч, а размерът на глобата в този случай е точно 100 лева.
Наказанието е фиксирано, поради което съдът не може да изменя неговия размер.
В последно време изключително много зачестиха пътнотранспортните
произшествия, които се дължат именно на шофиране с превишена скорост, а в
населено място това поведение е особено опасно, поради наличието на пешеходци,
сред които деца, възрастни хора и майки с бебета. В немалко случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази
причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите, които си позволяват
такова неправомерно поведение и според настоящия състав единствено ефективни
наказания биха могли да осъществят както индивидуалната, така и генералната
превенция (цел) на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да
предупредят и превъзпитат нарушителя към спазване на установения правен ред, но и
да имат възпиращо, възпитателно и предупредително действие по отношение на
останалите членове на обществото. Нашата държава е на едно от челните места по
смъртност вследствие на пътнотранспортни произшествия, а най-честата причина за
тези произшествия е именно движението с превишена или несъобразена скорост.
Предвид на това случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН. Освен това размерът на наложеното наказание не се явява прекомерен или
несъответен на тежестта на извършеното нарушение.
С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден
обжалваният електронен фиш за реализиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката във връзка с извършването на това нарушение и
7
същият следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и с оглед направеното искане в депозираните писмени
бележки от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от
80 до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
определения от закона минимум от 80 лева, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание,
като юрисконсултът не се яви, а единствено е изготвил и депозирал писмени бележки
по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 5745233, издаден от
СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на Г. Д. Ч., ЕГН
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателката Г. Д. Ч., ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8