Решение по дело №3435/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№1511

 

гр.Бургас, 14.11.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                                     

          

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря Илияна Георгиева, като разгледа НАХД № 3435 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на П.И.Д. с ЕГН: **********, против Наказателно постановление № 16-0769-002175/09.08.2016г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 120 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения- допуснати противоречия в АУАН и НП. Също така, жалбоподателят посочва, че не бил извършил вменените му нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и се представлява от адв. С.К. ***. Процесуалният представител също посочва, че описанието на нарушенията е непълно. По отношение на нарушението по чл. 123 ЗДвП посочва, че в АУАН не било описано наличие на разногласие между участниците в ПТП.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л.7, НП е било връчено на 12.07.2018 г., а жалбата е депозирана на 13.07.2018 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 03.06.2016 г., около 19.45 часа свидетелите С.Т. К и А.К.Т.- охранители във „ВИП Секюрити”, били на работа в обект в парк „Росенец”, при почивна база на „”. Изведнъж чули удар, излезли навън и видели, че лек автомобил бил ударен в оградата на почивната база, като имало щети, както по него, така и по три броя звена от оградата и фундамент от нея. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя П.И.Д., който казал, че ще се оправи с управителя на станцията. Служител от почивната станция отишъл с автомобил да вземе управителя, който се намирал на друго място в този момент. Около 20.00 часа, актосъставителят Д.К.Г., заемащ длъжност младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр. Бургас, посетил сигнала за настъпилото самостоятелно ПТП в парк „Росенец”, при почивна база на „”. На място актосъставителят установил л.а. , собственост на жалбоподателя П.И.Д.. Лекият автомобил бил ударен в оградата на почивната база, като имало щети, както по него, така и по три броя звена от оградата и фундамент от нея, а водачът го нямало.

За констатираното св. Г. съставил АУАН с бл. № 066484 за извършени две нарушения по ЗДвП- по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП. Актът бил връчен на нарушителя на 07.06.2016 г., които записал, че автомобилът бил управляван от съпругата му. В акта било записано, че водачът след допускане на ПТП „не е изпълнил задълженията си да остане на място”.

Въз основа на АУАН на 09.08.2016 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 120 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. В НП по отношение на второто нарушение било записано, че водачът при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът намира, че по отношение и на двете вменени нарушения не са съобразени нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както акта за установяване на административното нарушение, така и наказателното постановление следва да съдържат словесно описание на нарушението, като е необходимо да е налице единство между словесното описание на нарушението и посочените като нарушени законови норми.

По отношение на първото нарушение:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП - глоба в размер от 100 лева до 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Поради това съдът приема за нарушено правото на защита на наказаното лице, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). В този смисъл са и Решение № 107 от 29.01.2016 г. по н. д. № 2249 / 2015 г. на Административен съд – Бургас, Решение № 1037 от 27.05.2016 г. по н. д. № 439/2016 г. на Административен съд – Бургас и др.

По отношение на второто нарушение:

В АУАН е описано, че водачът след допускане на ПТП „не е изпълнил задълженията си да остане на място”. Като нарушена разпоредба в АУАН и НП е посочена чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” ЗДвП, съгласно която ако между участниците в произшествие, при което има само имуществени вреди, няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Едва в НП за първи път е посочено обстоятелството, че е имало наличие на разногласие между участниците в настъпилото ПТП. В този смисъл, описаното в АУАН поведение на практика е несъставомерно, като за първи път в постановлението са описани всички съставомерни признаци. Изложеното безспорно накърнява правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него е препятствана възможността да го упражни пред административнонаказващия орган чрез защита по описаните факти. В този смисъл е и Решение № 1981 от 30.11.2016 г. по н. д. № 2084 / 2016 г. на Административен съд – Бургас.

Поради изложеното, НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0769-002175/09.08.2016г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което на П.И.Д., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл.179, ал.2, предл. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 120 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

Вярно с оригинала: Ил. Георгиева