МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 122,
постановена на 06.06.2017 год. по НОХД № 123/2017 год. по описа на
Старозагорски районен съд
Предявено е обвинение против подсъдимия
В.И.И. е роден на ***
г. в гр. Пловдив, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, безработен, осъждан, ЕГН- **********, за
това, че през
периода от месец август 2015г. до месец декември 2016 г. включително, в гр.
Стара Загора, след като е осъден с
влязло в сила на 12.02.2008г.Определение
по гражданско дело № 111/2007г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
да издържа свой низходящ – Ж.В.И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител Р.Ж.Р., с месечна издръжка в размер на 55 лв., съзнателно
не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 17 /седемнадесет / месечни вноски възлизащи на обща стойност 935
/деветстотин тридесет и пет / лева, като деянието е извършено повторно по
смисъла на чл. 28, ал.1 от НК- престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК.
В пледоарията си представителят на РП Стара Загора поддържа повдигнатото
обвинение, като счита, че по време на съдебното следствие са събрани
доказателства, които изцяло подкрепят описаната фактическа обстановка такава,
каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия В.И.И. да бъде наложено наказание ”Пробация”
към максималният размер, предвиден в закона, както и обществено порицаия с
обявяване на присъдата на видно място.
Подсъдимия В.И.И. не оспорва обвинението и е
съгласен с предложението на прокурора да му бъде наложено наказание ”Пробация”.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установено
следното:
Установи се по делото, че подс.В.И. ***, осъждан
е, като влияние върху квалификацията на престъплението, предмет на настоящото
производство, оказват следните осъждания:
- с
присъда по НОХД № 1858/2010г. по описа на РС-Стара Загора, в законна сила от
17.02.2011г., за деяние по чл. 183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК,
извършено за периода от месец юли 2009г. до месец 10.2010г. в гр.Стара Загора
,му е наложено наказание „лишаване от свобода „ за срок от 6 (шест) месеца,
което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изтърпяване с изпитателен срок
от 3 (три) години, както и „Обществено
порицание”;
- с
присъда по НОХД № 623/2012г. по описа на РС-Стара Загора, в сила от
27.06.2012г., за деяние по чл. 183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК,
извършено през периода месец ноември 2010г.- месец януари 2012г., му е наложено
наказание глоба в размер на 100,00 (сто) лева.
- с
присъда по НОХД № 2152/2015г. по описа на РС-Стара Загора, в сила от
17.06.2016г., за деяние по чл. 183, ал.4, вр. с ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 от НК,
извършено през периода месец февруари 2012г. –месец месец юли 2015г. му е
наложено наказание „пробация“ със следните пробационни мерки : задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и осем месеца ,
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и
осем месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 100 часа годишно за една
календарна година,както и „обществено порицание“.
Предвид
тези осъждания, деянието на подс.И., предмет на настоящото
производство, е извършено повторно по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е
бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и не са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по предходните присъди.
Установи се по делото, че подс. В.И. и св.
Р.Ж.Р. били съпрузи и имали дете – св.Ж.В.И.-роден през 1998г.
През
2001г. бракът им бил прекратен, като родителските права върху малолетното
(тогава) дете били предоставени на майката – св.Р., а бащата бил осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за детето си в размер на 40 лв.
С
протоколно определение в законна сила от 12.02.2008г., РС-Стара Загора е
одобрил постигната спогодба по гр.дело № 111/2007г. между св. Р. и обв.И. за
повишаване размера на дължимата месечна издръжка от 40 лв. на 55 лв.
След раздялата, св.Р. продължила да живее
с детето си в гр. Стара Загора, а подсъдимият заживял в с.Опан,
обл.Стара Загора.
Подс.И. не плащал редовно
дължимата от него издръжка, поради което по подадени от св.Р. жалби са били образувани няколко
наказателни производства, приключени с осъдителни актове, последното, от които
касаело периода месец февруари 2012г.-месец юли 2015г.
От месец август 2015г.
(включително) до месец декември 2016г. /включително/ подс. И. отново
не плащал редовно издръжката за сина си, т.е. дължал 17 месечни вноски, от по
55 лв. всяка, като в общ размер задължението му възлиза на 935 лв.
По
описания начин, с деянието си подсъдимият В.И.И. през периода от
месец август 2015г. до месец декември 2016 г. (включително) в гр. Стара Загора,
осъществил от обективна и от субективна страна всички признаци от състава на
престъплението по чл.183, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, след като е бил осъден по гражданско дело №
111/2007г. в законна сила от 12.02.2008г., по описа на Районен съд – Стара
Загора, да издържа свой низходящ – Ж.В.И., ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител Р.Ж.Р., съзнателно не изпълнил това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски, а именно: 17 месечни вноски в размер на
55 лв. всяка, възлизащи на обща стойност 935лева, като деянието е извършено
повторно по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК, тъй като е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление и не са изтекли пет години от изтърпяване
на наказанието по предходните присъди до началото на изпълнителното деяние по
настоящото производство.
От
субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването на тези последици.
По
това обвинение подс. В.И. дава обяснения, в които се признава за
виновен.
Описаната
фактическа обстановка и обвинението се подкрепят от събрания в хода на
разследването доказателствен материал – свидетелски показания, обяснения на подсъдимия, справка за
съдимост, декларация за СМПИС, копия от съдебни актове и други по описа на
делото.
Гореизложеното
се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на св.Р.Р. и Ж.И.,
дадени в хода на проведеното съдебно следствие, приетите като писмени
доказателства в хода на съдебното следствие справка за съдимост на подсъдимия с
приложени към нея преписи от бюлетините му за съдимост и справка за търпените
от него наказания, както и приложените към досъдебното производство протоколи и
документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени в
хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК (постановление № 1196/16г. от РП-Ст.Загора, докладна записка,
жалба от Ж.И.,сведение от Р.Ж.,справка за лице,н.а. № 101 том V, рег. № 5586
н.д. № 1507/99г.справка за актуално състояние, справка от ТД на НАП,протокол по
гр.д. № 111/2007г. по описа на РС-Ст.Загора, справка за съдимост, присъда по
НОХД № 2152/2015г. на СТРС,), като следва изрично да се отбележи, че
всички събрани доказателства са непротиворечиви, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, без да са налице съществени противоречия между тях, поради
което и не се налага поотделното им обсъждане.
Съдът прие, че подсъдимия е извършил деянието си виновно - при пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
На този извод навежда обстоятелството, че подсъдимия е знаела за съдебно
установеното му задължение да плаща ежемесечна издръжка на детето си Ж., но
въпреки това, през инкриминирания период не го е изпълнявал. Без правно
значение е в случая дали доходите на подсъдимия са позволявали да изпълнява
задължението си за издръжка на детето му през инкриминирания период, тъй като
съдебно установеното му задължение за издръжка е обективно и независимо от
имущественото му състояние, още повече, че ако последното не му е позволявало
да изпълнява това си задължение, той е могъл да поиска по граждански ред
намаляване размера на издръжката, но липсват данни да го е направил.
При
тези данни съдът призна подсъдимия В.И.В. за виновен в извършването на
престъпление по чл. чл.183, ал.4, вр.
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че през периода от месец
август 2015г. до месец декември 2016 г. включително, в гр. Стара Загора, след
като е осъден с влязло в сила на
12.02.2008г.Определение по гражданско
дело № 111/2007г. по описа на Районен съд – Стара Загора, да издържа свой
низходящ – Ж.В.И., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Р.Ж.Р.,
с месечна издръжка в размер на 55 лв., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски
възлизащи на обща стойност 935 лева.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на същото, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвидените
в закона наказания за извършеното престъпление (до две години лишаване от свобода или пробация, както и
обществено порицание) и наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, както и с
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална
превенции.
В
тази насока съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания в хода на
досъдебното производство, изразеното от него критично отношение към извършеното.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства- предишните му осъждания, като и
проявената упоритост при осъществяване на престъплението.
В
случая съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия следва да бъде определено наказание по---------, предвидена
в чл.183, ал.1 от НК – а именно ”Пробация”.
Ето
защо съдът определи и наложи на подсъдимия наказание ”Пробация”, изразяваща се
в следните пробационни мерки – ”задължителна регистрация по настоящ адрес” за
срок от две години и половина, с периодичност три пъти седмично; ”задължителни
периодични срещи с пробационен служител” от две години и половина и обществено
порицание, с обявяване на присъдата на видно място в кметството на с.Опан,
общг. Стара Загора.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: