Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Д.К.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 3 479 по описа за 2013 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове
с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 1 200 000 лв.
В исковата молба на С.И.Н., Т.Н.Н., Н.В.Н.,
К.К.Т., действаща със съгласието на майка си Н.Н., Т.К.Т., действаща чрез
своята майка и законен представител Н.Н. и С.К.Т. се твърди, че на 13.08.2012 г.,
около 22.30 ч. в гр. Д., на бул. „25-ти септември”, в непосредствена близост до
кръстовището с бул. „Руски” настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ланчия
Дедра” с ДКН ******, управляван от Р.Г.Г. и пресичащият пътното платно
пешеходец К. Т.Н.. Вследствие на ПТП-то К. Н. получил изключително тежки
травми, изпаднал в състояние на кома и след 6-месечна борба за живота му
починал на 09.02.2013 г. Твърди се, че ПТП-то е осъществено при условия на
намалена видимост, при скорост от страна на водача на МПС над максимално
допустимата, без нужното заострено внимание, съобразено с намиращото се в
близост кръстовище и няколко налични пешеходни пътеки. Твърди се, че първите
двама ищци са родители на починалия, третата ищца е негова съпруга, а
останалите три ищци са низходящи от първа степен. Твърди се, че същите
изключително тежко понасяли смъртта на своето дете, съпруг и баща. Ищците страдали
от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушения на съня, често главоболие и
тревожност.
Предвид
тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от предявяване на
искове и искат от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Ланчия Дедра”, да
им заплати сумата от по 200 000 лв.
за всеки един от тях– обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на К. Н.. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно
списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „ДЗИ – О.З.” ЕАД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение, че ПТП-то е резултат на
случайно деяние респ. възражение за съпричиняване. Претендира разноски,
съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. И..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
изготвен на 14.08.2012 г. от РУ на МВР – Д., от който се установява, че на 13.08.2012
г., около 22.30 часа, в гр. Д., на кръстовище на бул. „Двадесет и пети
септември” и бул. „Руски” е реализирано ПТП с участници К. Т.Н., като водач на лек
автомобил „Ланчия Дедра” с рег. № ******* и К. Т.Н., пешеходец, с диагноза – кома, опасност за
живота. Като причини за ПТП в протокола е посочено, че пешеходецът пресича
кръстовището на необозначено за това място и отнема предимството на МПС.
По делото е представен препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община
Д. – район с. О., въз основа на акт за смърт 02/09.02.2013 г., от който се
установява, че К. Т.Н. е починал на 09.02.2013 г.
Представено е удостоверение за наследници № 11/13.02.2013 г. на Кметство с.
О., от което се установява, че починалият К. Т.Н. е оставил за свои наследници
по закон преживялата си съпруга Н.В.Н. и дъщерите си С., К. и Т. К.ови Т..
Представено е и удостоверение за съпруга и родствени връзки №2/13.02.2013
г. на Община Д., село О., от което се установява, че С.И.Н. е съпруга на Т.Н.Н.
и майка на К. Т.Н..
По делото са представени резултати от химическо изследване на проба кръв от
К. Т.Н., от които се установява наличие на етилов алкохол – 2,35 промила,
съответстваща на средна степен на алкохолно опиянение.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Б.Т.Б.. Вещото лице е обосновало извод, че настъпилата смърт на К. Т.Н.
е в пряка причинно-следствена връзка между получените от същия увреждания от
ПТП на 13.08.2012 г., изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма.
По делото е изслушана и съдебна автотехническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. А.П.М.. В заключението си вещото лице е обосновало извод, че
участъкът от пътното платно, където е осъществено ПТП-то е Т-образно кръстовище,
регулирано със светофарна уредба, работеща на жълта мигаща светлина към момента
на ПТП, суха асфалтова настилка и наличие на вертикална сигнализация – знак Б-3
път с предимство. Обоснован е извод, че скоростта на лек автомобил „Ланчия” преди настъпване на произшествието е била 51,
28 км/ч. като опасната зона за спиране при тази скорост е 36, 15 м. Обоснован е
извод, че водачът на автомобила е отреагирал, когато е видял пешеходецът на
26,74 м пред него като е обоснован извод за предотвратимост на удара в случай,
че водачът се е движил със скорост от 39 км/ч. Обоснован е извод, че
пешеходецът е възприет като опасност след навлизане на пътното платно от водача
на автомобила на около 80 см от тротоара. Обоснован е извод за предотвратимост
на удара в случай, че пешеходецът е пресичал пътното платно косо по диагонали
или ако водачът е имал техническа възможност да заобиколи пешеходеца с 2,5 м
наляво и ако пешеходецът спира движението си по пътното платно. Обоснован е
извод, че с оглед видимостта на водача напред на около 45-50 м скоростта, с
която се е движил е съобразена.
По делото е изслушана и тройна САТЕ, изготвена от вещите лица проф. С. К.,
инж. С.М. и инж. А.М.. Обоснован в експертизата е извод, че автомобилът се е
движил със скорост от 54, 5 км/ч, която е минимално възможната като
най-вероятната скорост с оглед спирачното закъснение след спирачната следа
скоростта е била в границите на 58-60 км/ч като опасната зона за спиране е 43,
98 м. Обоснован е извод, че дистанцията, на която се е намирал автомобила в
момента, в който пешеходецът е навлязъл на пътното платно е 53, 04 м, което
разстояние е по-голямо от опасната зона за спиране, поради което е обоснован
извод за предотвратимост на удара. Вещите лица са обосновали извод, че
съобразената скорост с оглед атмосферните условия и конкретните условия на
видимост е била 79 км/ч.
По делото вещите лица, изготвили тройната САТЕ са изготвили и допълнително
заключение към нея, в което са обосновали извод, че при скорост на автомобила
от 50 км/ч, дължината на пълния спирачен път е около 38,8 м като пътят, изминат
от автомобила от мястото на начало на реакция на водача до мястото на удара е
около 34,4 м, при възможно най-висока скорост на пешеходеца от 9 км/ч водачът
на автомобила е нямал техническа възможност да предотврати удара.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Ответникът не е оспорил обстоятелството, че към датата на
ПТП е имало валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при
ответното дружество по отношение на л.а. «Ланчия Дедра» с ДК № *******.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена от изводите на вещите лица, изготвили тройната
САТЕ, които са категорични, че водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да предотврати ПТП-то чрез предприемане на екстренно спиране от
момента, в който пешеходецът е навлязъл на пътното платно. Съгласно това
заключение в този момент водачът на лекия автомобил е бил на 53, 04 м от
мястото на удара при опасна зона за спиране от 43, 98 м. Настоящият съдебен
състав кредитира и изводите на вещото лице, изготвило единичната експертиза,
съгласно същата водачът на МПС е отреагирал, когато пешеходецът се е намирал на
разстояние 26, 97 м от мястото на удара, което допълнително обуславя извод, че ако
е бил достатъчно внимателен и е реагирал в момента, в който пешеходецът е
станал опасност за движението на пътното платно водачът
е имал техническа възможност да предотврати ПТП, което обуславя извод за
нарушаване на нормата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, пряко определяща противоправният
характер на деянието, което опровергава приложението на нормата на чл. 15 от НК
за наличие на случайно събитие, каквато теза застъпва ответника. Съвсем отделен
въпрос е, че вещите лица са обосновали извод и в трите си заключения като са
приели, че моментът на стъпване на пътното платно от страна на пешеходеца е
моментът, в който той е станал заплаха за движението. Съгласно разясненията,
дадени в т.6 на ТР 28/84 на ОСНК на ВС моментът на възникване на опасност за
движението се определя по фактически критерии като за начало на възникване на
опасност следва да се приеме, когато пешеходец без да възприема наближаването
на превозното средство от тротоара или банкета се насочва към платното за
движение и с поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще
навлезе в него. В конкретната ситуация пешеходецът преди да навлезе на пътното
платно, в което е реализирано ПТП се е намирал на затревен остров, разделящ
платното за движение като е преодолял вече едното от тях т.е. с поведението си
явно и недвусмислено е показал, че ще предприеме навлизане и в другото, още преди да е стъпил на него. При осветен
участък от пътя респ. при осветеността на фаровете на автомобила водачът на
същия е имал възможност да го възприеме в значително по-ранен момент от
навлизането на пешеходеца в неговото платно за движение.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от съдебно-медицинската експертиза,
изслушана по делото.
Ищците са съответно родители, съпруг и низходящи от първа степен на починал
в ПТП, предвид което притежават активна материалноправна легитимация да
претендират репарация на причинените им, вследствие смъртта на техния син и
баща вреди. Същите са от кръга на близки родственици, посочени в Постановление
№ 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, което настоящият съдебен състав следва да
съобрази. Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от
събраните гласни доказателства, които съдът цени като непосредствени лични
впечатления, които пресъздават обективно тяхното състояние.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от загубата на дете, родител и съпруг, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищците,
интензитета на тяхното страдание, вследствие загуба на дете, родител, съпруг, с който са поддържали близки връзки в
продължение на дълъг период от време и взаимно са се подкрепяли, живели са в
общо домакинство, заедно са отглеждали съвместното си деца, възрастта на починалия /37 год./, който е бил
в разцвета на живота си, обстоятелството, че на децата му безвъзвратно е отнета
възможността да пораснат познавайки баща си и чувствайки неговата подкрепа и
опора на ищците справедливо би било да се присъди сума от по 120 000 лв. на
ищците – родители, сумата от 150 000 лв. – обезщетение за ищцата –
преживяла съпруга и сумата от по 180 000 лв. – на ищците – деца на починалия.
За да определи тези обезщетения настоящият съдебен състав взе предвид и
събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля в съдебно заседание от
10.10.2016 г., който е установил фактът, че ищците и пострадалия са имали добри
отношения, а починалият им е помагал финансово, бил е тяхна опора и подкрепа.
При проведено насрещно доказване ответникът е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия. Съдът намира стореното възражение за основателно. Пешеходецът в
конкретната ситуация е предприел пресичане на платното за движение на
необозначено като пешеходна пътека място, през тъмната част от денонощието, без
да държи сметка за приближаващо се МПС, движещо се по път, обозначен със знак
Б3 – «път с предимство» като пешеходецът се е намирал в състояние на значително
алкохолно опиянение /2,35 промила, дори да се пренебрегне изявлението на ВЛ по
СМЕ, определящо състоянието му като «алкохолна интоксикация»/, което в
значителна степен е възпрепятствала правилната и адекватната му преценка на
събитията. Цялостното поведение на пешеходеца е в противоречие с разпоредбите
на ЗДвП, установени в чл. 108 и 113 от същия, което като пряк краен резултат е
съпричинил осъществяването на вредоносния резултат. Предвид което настоящият
съдебен състав определя процент на съпричиняване 50% като определените по-горе
обезщетения в съдебното решение следва да се редуцират съобразно това
съпричиняване. Предвид което съдът намира, че на първите двама ищци се следва
обезщетение от по 60 000 лв., на третата ищца се следва обезщетение в
размер на 75000 лв., а на останалите три ищци сумата от по 90 000 лв.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
Видно от представените по делото пълномощни/стр. 14-20/ в същите не е
посочено някое от основанията, визирани в нормата на чл. 38 от ЗА, дори не е
посочено, че оказаното процесуално представителство е безплатно. С оглед
задължителната съдебна практика / решение 97/06.07.2009 г. по т.д. 745/2008 г. на Второ ТО на ВКС /
за предоставена безплатна правна
помощ, не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Обстоятелството,
че ищците са освободени от държавна такса,
не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно
адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете. Заявено в искане за присъждане
на разноски в размер на 32 040 лв. с включен ДДС. Видно от приложените
доказателства, това възнаграждение е за двама адвокати /адв. Н. и адв. И./. ГПК
определя, че като разноски се следват заплатеното за един адвокат
възнаграждение т.е. размерът на адвокатското възнаграждение за един адвокат е
16 020 лв. с ДДС. Ответникът е сторил разноски за съдебни експертизи в
размер на 1370 лв. Припадащата се част
от разноските, съобразно отхвърлената част от исковете възлиза на сумата от
10 651, 38 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на размер на 18 600 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.И.Н., ЕГН ********** и Т.Н.Н.,
ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: ***, офис 18 – адв. Н.Д. сумата от по 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. за
всеки един от двамата, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 13.08.2012 г., с което е
причинена смъртта на К. Т.Н., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.08.2012 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля
иска за горниците до сумата от по 120 000 лв. – поради уважено възражение
за съпричиняване, а за горницата до пълните предявени размери от по 200 000
лв. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 18 – адв. Н.Д. сумата 75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 13.08.2012
г., с което е причинена смъртта на К. Т.Н., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 13.08.2012 год. до окончателното им изплащане, като
отхвърля иска за горницата до сумата от 150 000 лв. – поради уважено
възражение за съпричиняване, а за горницата до пълния предявен размер от 200 000
лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на К.К.Т., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си Н.В.Н., Т.К.Т., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител Н.В.Н. и на С.К.Т., ЕГН **********, и трите със съдебен адрес: ***, офис 18 – адв.
Н.Д. сумата от по 90 000 /деветдесет
хиляди/ лв. за всяка една от трите, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 13.08.2012 г., с което е
причинена смъртта на К. Т.Н., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.08.2012 год. до окончателното им изплащане, като отхвърля исковете
за горницата до сумите от 180 000 лв. – поради уважено възражение за
съпричиняване, а за горниците до пълните предявени размери от по 200 000
лв. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.И.Н., ЕГН **********, Т.Н.Н., ЕГН **********, Н.В.Н., ЕГН **********, К.К.Т.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Н.В.Н., Т.К.Т., ЕГН **********,
действаща чрез своята майка и законен представител Н.В.Н. и на С.К.Т., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 18 – адв.
Н.Д. да заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** сумата
от 10 651, 38 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 18
600 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: