Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 03.08.2020г.,
гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на трети
юли две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3614/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на Ж.Д.П., в която се
излагат твърдения, че на 03.09.2018г. между него и ответника е
възникнало трудово
правоотношение, по силата на което той е заемал длъжността „*”, с основно
месечно трудово възнаграждение от 566 лв. Изтъква се, че на основание чл. 325,
ал. 1, т. 1 от КТ правоотношението е прекратено на 01.10.2018г., като
работодателят не е изпълнил задължението си да изплати на работника трудово възнаграждение
за месец септември 2018г. в размер на 314 лв. Навеждат се доводи, че в резултат
от неизпълнението ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи на ищеца
обезщетение от 35,85 лв. за периода от 20.10.2018г. до 04.12.2019г. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за
постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата
молба, в който оспорва основателността на предявените искове. Заема становище,
че за периода от 03.09.2018г. до 01.10.2018г. между него и ищеца е съществувало
процесното трудово правоотношение, както и че през месец септември последният
реално е отработил 9 дни с оглед ползването на 9 дни неплатен отпуск. Изтъква,
че е начислил трудово възнаграждение на ищеца в брутен размер на 313,56 лв.
като след извършване на необходимите удръжки за данъци и осигуровки е превел на
20.12.2018г. по банковата му сметка сумата от 243,31 лв. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
По делото не оспорва, че за периода от 03.09.2018г. до 01.10.2018г. между страните е съществувало трудово
правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „*” с място на работа ****** и че същото е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 от КТ. При сключване на трудовия договор на 31.08.2018г., страните постигнали
съгласие на работника да се изплаща основно месечно трудово възнаграждение от
566 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от
61,13 лв., до 20-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат. На
01.11.2018г. работодателят преустановил търговската си дейност **** като за
месец септември 2018г. начислил на ищеца брутно трудово възнаграждение от
313,56 лв. за отработени 9 дни и ползване на 9 дни неплатен отпуск по молба от
10.09.2018г., считано от 17.09.2018г. По делото не се оспорва, че на
20.12.2018г. ответникът след извършване на необходимите приспадания за данъци и
осигурителни вноски е платил на ищеца нетно възнаграждение от 243,31 лв. В хода
на производството по делото ищецът е
оспорил ползването на отпуска и истинността на представената
от ответника молба за това, в резултат на което е открито производство по чл.
193 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-графическа
експертиза се установява, че работникът е подписал горепосочения
документ, но не е изписал броя на дните неплатен отпуск, началния период на
ползването му и датата на съставяне на молбата. По делото е разпитан другият *,
който е работил в магазина на ответника като от показанията му се установява,
че през месец септември 2018г. ищецът е полагал труд и не е ползвал отпуск.
Свидетелят изтъква, че непопълнената молба за неплатен отпуск е предадена от
работодателя на ищеца на 31.08.2018г. заедно с документите за сключване на
трудовия му договор както и че след подписването й същата му е върната без
посочване на дните на отпуска. При преценка на събраните
по делото гласни доказателства по смисъла на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че
същите са обективни и достоверни тъй като кореспондират с приложените по делото
писмени доказателства и заключението на допуснатата съдебна експертиза. Изготвената
от работодателя отчетна форма за явяване на работа за месец септември 2018г. се
ползва само с формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК и не може
да удостовери ползването на отпуск от ищеца или от свидетеля през процесния
период.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правото
на работника да претендира заплащане на трудово възнаграждение от работодателя
възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението
на работника да престира труд в негова полза на работодателя. По делото е
установено, че за месец септември 2018г. ищецът
се е намирал в трудово правоотношение с ответника и че е изпълнявал възложената
му работа през целия процесен период. Правото за ползване на твърдения от
ответника неплатен отпуск на работника не е възникнало тъй като между тях липсват
насрещни съвпадащи волеизявления за времето, през което същият ще бъде ползван.
За това свидетелства бланкетно попълнената молба при възникване на трудовото
правоотношение, в която броят на дните неплатен отпуск, началния период на
ползването му и датата на съставянето й са попълнени от трето лице след
подписването й от ищеца. От гореизложеното се достига до извода, че за
работодателя е възникнало задължение съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да
заплати на ищеца трудово възнаграждение в брутен размер от 313,57 лв.,
представляващо разликата между дължимото брутно възнаграждение от 627,13 лв. и
начисленото брутно възнаграждение за 9 отработени дни от 313,56 лв. На
основание чл. 270, ал. 3 от КТ, работодателят е следвало да изплати на работника
по ведомост или срещу разписка дължимото трудово възнаграждение като по делото
липсват доказателства за пълно изпълнение на задължението му. Предвид
гореизложеното искът по чл. 128 от КТ се
явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 313,57 лв. и отхвърлен
за разликата до 314 лв. В същата насока е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в решение №166 от 25.02.2010г. по гр. д. №220/2009г. на III г. о. Необходимите приспадания във връзка с изпълнение
на задължението на работодателя да удържи дължимите от работника задължителни
осигурителни вноски, на основание Кодекса за социално осигуряване и Закона за
здравното осигуряване както и дължимия данък върху доходите му, на основание
Закона за данъците върху доходите на физическите лица, от брутното трудово
възнаграждение на ищеца, ще следва бъдат извършени от ответника в случай на
доброволно изпълнение или от съдебния изпълнител в случай на принудително
изпълнение на съдебното решение.
От
характера на трудовото възнаграждение, представляващо парично задължение на работодателя
към работника и факта на частичното му изпълнение се достига до извода, че за
ищеца е възникнало правото да претендира от ответника обезщетение в размер на
законната лихва за несвоевременното му изплащане. Тъй като задължението по чл.
128, т. 2 от КТ е срочно и има договорно основание, отговорността по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД настъпва след изтичане на определения между страните срок за
изпълнение - 20-то число на месеца, следващ месеца за който се дължи. При това положение вземането за трудово
възнаграждение за месец септември 2018г. е станало изискуемо на 21.10.2018г. като
претенцията на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде
уважена за сумата от 35,63 лв. и за периода от 21.10.2018г. до 03.12.2019г. и отхвърлена
за разликата до 35,85 лв. и за 20.10.2018г. Поради гореизложените съображения, на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска - 04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 359,33 лв., представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
0,27 лв., представляващи направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. По делото липсват доказателства за извършени от ответника
транспортни разходи във връзка с делото, поради което същите не следва да бъдат
присъждани.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския
районен съд сумите от 100 лв., представляваща сбор от държавните такси за
уважените обективно съединени искове и от 199,62 лв. за разноски за възнаграждение
на вещо лице.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
**********, да заплати на Ж.Д.П. с ЕГН: ********** ***, сумите от 313,57 лв. /триста и
тринадесет лева и петдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018г., 35,63 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и три стотинки/ -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.10.2018г.
до 03.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 359,33 лв. /триста петдесет и девет
лева и тридесет и три стотинки/, представляващи направени
по делото разноски.
Отхвърля
като неоснователни предявените от Ж.Д.П. с
ЕГН: ********** ***, срещу ************, иск по чл. 128
от КТ за заплащане на брутно трудово
възнаграждение за месец септември 2018г. в частта за разликата от 313,57 лв. до
314 лв., и иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в частта за разликата от 35,63 лв. до 35,85 лв. и за 20.10.2018г.
Осъжда
Ж.Д.П. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **********,
сумата от 0,27 лв. /двадесет и
седем стотинки/, представляващи направени по делото разноски.
Осъжда ************, да заплати в полза
на Великотърновския районен съд, сумата
от 100 лв. /сто
лева/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно
съединени искове, 199,62 лв. /сто
деветдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ за разноски за възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. /пет лева/
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: