РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 25.05.2016 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав в публично заседание на двадесет и шести април
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 7878 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл. 109 от ЗС и
чл. 59 от ЗЗД от В.В.К. против Г.И.Г. и М.Х.Г..
Претендира се
ревандикация на избено помещение № 25, намиращо се в източната част под общото
входно антре на недвижим имот в гр. Р*, ул. Д* № *. Ищецът твърди, че е
собственик на избеното помещение, а ответниците препятстват достъпа му до него
и го лишават от възможността да упражнява правото си на собственост, като
владеят избата.
Предявен е и негаторен
иск по отношение на изградена от ответниците преграда от шперплат, дъски и
врата в общото входно антре, с която му пречат да ползва жилището си и
ограничават достъпа до него, тъй като непреградената част дава възможност да
преминава само един човек, което наложило ищецът да вкарва мебелите си през
прозорците.
Предявен е и иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 420.00 лева- обезщетение за лишаване
от ползване на избеното помещение, считано от 03.02.2015 год. и 30.00 лева за
лишаване от ползване на общото входно антре, считано от 09.09.2015 год. до завеждане
на делото.
В указания срок
ответниците са подали отговор, оспорват предявените срещу тях искове. Твърдят,
че те са собственици на изба № 25 по силата на договор за покупко- продажба от
1997 год., както и по давностно владение от същата година до 09.09.2015 год.
Заявяват, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че по- голямата част
от общото входно помещение е преградена с дъски, шперплат и е сложена врата,
което преустройство било извършено от тях. Заявяват готовност за извънсъдебно
решаване на спора и постигане на спогодба.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Според
приетата по делото съдебно- техническа експертиза, сградата, в която се намират
жилищата, респективно мазите на страните, е построена около 1911 год. и е
обявена за паметник на културата в Държавен вестник, бр. 6 от 1995 год. По
първоначалния проект са обособени четири жилища, като всяко има самостоятелен
вход и вътрешно стълбище до всички нива. С две взаимно перпендикулярни стени,
без отвори в тях, сградата е разделена в план и по вертикала на четири почти
равни части. Всяко жилище има на първия етаж стълбищна клетка, кухня и
трапезна, на втория етаж- стълбищна клетка, гостна и стая (спалня), а в ниво
основи- стълбище и две мази под стаите, като четири от тях във всеки дял имат и
самостоятелни външни стъпала. Всички мази са взаимно свързани и с широки отвори
без врати. Вътрешните стълби към мазите са покрити с капаци.
През
1950 год. част от имота е отчуждена по ЗОЕГПНС и е собствена на Жилфонд (17/26
ид.ч. от общите части, маза № 21 частично, мази № 26, 27, 28, 29, 30 и 31),
както и вторият етаж от сградата. К* и Ц* Р* притежават 9/26 ид.ч. от общите
части, дял А в западната част на І етаж и дял Б, включително лятната кухня със
склад и тоалетна със самостоятелен вход в източната част на І етаж.
През
1975 год. по дело № 1031 по описа на Русенски народен съд, гражданско
отделение, с определение от 21.11.1975 год. е приета спогодба между Ц* Д* Р* и
К* Д* Р*, като втората получава дял ІІ- ри жилище Б, означено със зелено по
скицата, която е неразделна част от протокола, като жилището на този дял се
състои от антре в общото помещение № 12, заедно със стълбището за етажа на
Жилфонд. През това антре е и връзката към избите № 23 и 24 на този дял (под
стаята и клозета с банята и коридора, а самото жилище се състои от дневна (10),
баня (8), клозет (9), коридор (11), коридор (13), хол (15), стая (14), кухня
(17)- пристроена, антрета (16 и 19)- също пристроени и клозет (18)-
допълнително вграден в жилището. В одобрения проект на арх. М* мазе № 25 е
вписано като прилежащо към жилище Б, но в описанието на дела на К* Р* в
съдебния протокол то не е включено, а фигурират само изби 23 и 24.
През
1997 год., след като е реституирала имотите, принадлежали до тогава на
Жилфонд, К* Р* продава на ответниците
жилище Б на първия етаж със застроена площ 91 кв.м., състоящо се от две стаи,
дневна, кухня, антре, баня, тоалетна и входно антре от общото стълбище на етажа
с вход от него към прилежащите мази на този дял (под днневната, банята,
тоалетната, антрето и кухнята). Под дневната се намира мазе № 23, под банята,
тоалетната и антрето се намира мазе № 24 и под кухнята се намира мазе № 26,
т.е. по селата на извършената делба К* Р* е собственик на изби № 23 и 24, а по
силата на реституцията- на изба № 26. Тези три изби тя прехвърля, заедно с
жилището, на ответниците. Изба № 25 не е предмет на тази сделка. Макар в
нотариален акт № 139/ том ХLІІІ, дело №
13987/22.12.1997 год. на нотариус при РРС В. Симова избите да не са номерирани,
от описанието под кои помещения се намират, става ясно тяхното местоположение.
При
прехвърляне правото на собственост К* Р* си запазва правото на ползване върху
продаваемия имот. На това основание тя се е намирала в жилището, отдавала го е
под наем и т.н., включително мазе № 25. Ответниците са притежавали голата
собственост. Те не са осъществявали фактическо владение, с изключение на около
двегодишен период след закупуване на жилището и извършения ремонт. Тези данни
се извеждат от показанията на всички свидетели. Дори и понастоящем ответниците
не живеят в този имот. До смъртта си през 2011 год. К* Р* е ползвала имота по
силата на учреденото й право, т.е. нито тя е могла да придобие имота по
давност, нито ответниците. Те не са осъществявали фактическо владение и по
отношение на изба № 25, тъй като практически са нямали достъп до нея. Двама от
свидетелите, които са извършвали ремонти дейности в имота през 1982 год. и
около 2000 год. (преди 2001 год.)- В* В*и С* Д*не установиха твърдяното от
ответниците владение. Свидетелят В*говореше за ремонт през 1982 год., когато ответниците
все още не са били собственици. Дори и да се приеме, че греши годината, той,
както и свидетелят Д*заявиха, че в маза № 25 са държали инструментите си, като
същата се стопанисвала от Г*. Това обстоятелство обаче не навежда обратния извод.
През
2007 год., със Заповед РД- 18- 18/16.05.2007 год. са одобрени кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Р*. Няма данни същата да е бола обжалвана
от ответниците, нито да са нанасяни корекции. Видно от схема № 15- 503091-
19.11.2015 год. на самостоятелен обект с идентификатор 63427.2.1698.1.4,
прилежащите към него части са изби 25. 27 и 28, както и 28 % ид.ч. от сградата.
Установява
се от нотариален акт № 162, том І, рег. № 3381, дело № 148 от 16.09.2009 год.
по описа на нотариус с район на действие РРС В* А*, че К* Р* продава собствените си 2/3 ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1698.1.4 с прилежащите
избени помещения в източната част на сградата № 25, № 27 и № 28 на И* И* И*.
С
договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен във формата на
нотариален акт № 117, том ІІ, рег. № 4911, дело № 244 от 17.12.2014 год. по
описа на нотариус с район на действие
РРС К* П*И* И* И*, заедно с останалите съсобственици на 1/3 ид.ч. от сградата
продават на бабата на ищеца Е* Й* Х. целия имот, като в нотариалния акт отново
са вписани същите три избени помещения.
На
03.02.2015 год. Е* Й* Х. дарява на внука си В.В.К. своя собствен недвижим имот-
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.1698.1.4 с прилежащите
избени помещения в източната част на сградата № 25, № 27 и № 28, които са
подробно описани в нотариален акт № 013, том І, рег. № 475, дело 010 от 2015
год. по описа на нотариус с район на действие РРС К* П*.
Заключението
на вещото лице е в същия смисъл- към апартамента на ищеца по нотариален акт са
вписани избени помещения № 25, 27 и 28, а към имота на ответниците- избени
помещения № 23, 24 и 26. Към мазите на ответниците има подход откъм помещение №
13 (бивша стълбищна клетка, понастоящем кухня). Към избено помещение има подход откъм стълбищна
клетка № 12 по проекта за делба от 1975 год., както и откъм изба № 28, между
които има врата, която не се ползва. Подходът на ищеца за неговите изби се
осъществява от външен вход. Няма законово изискване подходът към избените
помещения да е от вътрешната част на сградата, още повече, когато тя е строена
през 1911 год.
Вторият
спорен въпрос по делото е дали преградената част от входното антре на тази част
от сградата, която ответниците ползват като антре, от което се влиза в стаите
на жилището, е обща част и дали ответниците необосновано пречат на ищеца да
ползва своята прилежаща част от общите части на сградата. Видно от проекта за
делба от 1975 год. и протокола, с който е одобрена спогодбата по дело № 1031,
жилище Б се състои от антре в общото помещение № 12, заедно със стълбището за
етажа на Жилфонд. Към дял първи не е предвидено такова антре в общо помещение.
Същото описание на имота на ответниците е направено и в нотариалния акт от 1997
год.- „…и входно антре от общото стълбище на етажа с вход от него към
прилежащите мази…”, т.е. входното антре от общото стълбище на етажа е част от
жилище Б, както в проекта на арх. М*, неразделна част от делото, така и по
силата на цитирания нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот.
Липсва житейска логика това антре в общото входно помещение да бъде описано
като част от жилището, а не като част от общите части на сградата, ако волята
на страните беше то да е такава. Същото е било преградено след построяване на
сградата и преди 1975 год., тъй като вещото лице е установило, че преграждането
не съответства на архитектурата на къщата като цяло. Преградата е съществувала
и през 1980- 1982 год., според свидетеля В*. Сградата е обявена за паметник на културата
през 1995 год., следователно изискване за съгласуване на преграждането с
Комисията по паметници на културата, респективно с Националния институт за
паметниците на културата в периода 1911- 1975 год. не е имало. Проектът на арх.
М* от 1975 год. е одобрен от главния архитект на Градския народен съвет- Р*, а
в него е предвидено да има входно антре в жилище Б, заемащо част от общото
помещение.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предпоставките
за предявяване на иска по чл. 108 от ЗС са: ищецът да е носител на правото на
собственост или носител на ограничено вещно право върху определена вещ, по силата
на което може да владее вещта, и трето лице да упражнява фактическата власт
върху вещта, без да има основание за това. Посочените предпоставки определят и
фактите, които подлежат на доказване в производството по разглеждане на ревандикационен
иск. Качеството “собственик” се доказва според твърдяното от ищеца придобивно
основание, което обуславя правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в
процеса, а също и допустимите доказателства и доказателствени средства, чрез
които се провежда доказването.
По
отношение разпределението на доказателствената тежест ответникът може да
оспорва собственическото качество на ищеца, без от своя страна да заявява
някакви права върху вещта, т. е. за да се приеме, че има оспорване на активната
легитимация на ищеца, достатъчно е простото отричане на правата му от
ответника. Оспорвайки предявения иск, ответникът е длъжен да докаже фактите,
които твърди, тъй като на тях основава своите възражения. Ответникът носи
доказателствената тежест за установяване наличието на правно основание за
упражняване на фактическа власт върху вещта, ако твърди, че такова съществува. В
случая ответниците твърдят, че са закупили и владеят мазе № 25. От заключението
на приетата по делото съдебно- техническа експертиза и от приетите по делото писмени
доказателства се установи обратното.
Съдът приема, че
ищецът е собственик на процесното мазе и е активно легитимиран по делото с
предмет- защита на право на собственост, и счита, че предявеният ревандикационен
иск е основателен, тъй като по делото са налице доказателства, че ответниците
упражняват фактическа власт върху него, като складират там свои вещи и
препятстват достъпа на ищеца.
Предвид
основателността на ревандикационния иск, основателен е и искът за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване
на избено помещение № 25, считано от 03.02.2015 год. до предявяване на иска,
което според експертизата е в размер на 321.04 лева.
В решение № 150 от 25.05.2011 г.
по гр. д. № на ВКС, II г. о. е прието, че не всяко въздействие върху имот може
да обоснове основателност на негаторен иск по чл. 109 ЗС,
а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта, принадлежащ на
предявилото иска лице и посредством което обективно се създават пречки за
установения правен режим на ползване на имота и по този начин се накърняват
правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да бъде
упражнявано в пълен обем. Целта на негаторния иск е защита на правото на
собственост, когато то е накърнено, а не защита на други права. Даденото в
цитираната съдебна практика разрешение относно приложното поле на негаторните
искове по чл. 109 ЗС
се споделя и в Решение № 63 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г., I
г. о., ГК. Според него искът по чл. 109 ЗС
по своя характер е вещен иск, който е насочен към защита на правото на
собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават
или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото
предназначение.
Предявеният иск
ответниците да бъдат осъдени да преустановят поддържането на противоправното положение
по отношение на изградена от тях преграда и врата в общото входно антре, с
която му пречат да ползва жилището си и ограничават достъпа до него, е
неоснователен. На първо място ответниците са собственици на тази част от
входното антре. На второ място ищецът не ангажира доказателства преградата да е
изградена от ответниците, тя обективно да препятства достъпа му до неговото
жилище на втория етаж от сградата, да препятства достъпа му до изба № 25, да е
внасял мебелите си през прозореца.
Предвид
неоснователността на негаторния иск, неоснователен е и искът за заплащане на
сумата 30.00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на общото
входно антре, считано от 09.09.2015 год. до завеждане на делото.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответниците са направените от ищеца разноски по уважените искове с правно
основание чл. 108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, които са в размер на 625.00 лева. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
припадащите се на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от исковете
са в размер на 200.00 лева. По компенсация ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца разноски в размер на 425.00 лева.
Водим от горното, Русенски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.И.Г.
с ЕГН ********** и М.Х.Г. с ЕГН **********, че В.В.К. с ЕГН ********** е
собственик на избено помещение № 25, намиращо се в източната част под общото
входно антре на недвижим имот в гр. Р*, ул. Д* № *, прилежащо към самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 63427.2.1698.1.4 в гр. Р*, съгласно Заповед РД-
18- 18/16.05.2007 год. на изпълнителния директор на АК и ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН ********** и М.Х.Г. с ЕГН ********** да
предадат на В.В.К. с ЕГН ********** владението на избеното помещение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.К. с ЕГН ********** против Г.И.Г.
с ЕГН ********** и М.Х.Г. с ЕГН ********** иск ответниците да бъдат осъдени да преустановят
поддържането на противоправното положение по отношение на изградена от тях
преграда и врата в общото входно антре, с която му пречат да ползва жилището си
и ограничават достъпа до него.
ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН ********** и М.Х.Г. с ЕГН ********** да
заплатят на В.В.К. с ЕГН ********** сумата 321.04 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на избено помещение № 25, считано от
03.02.2015 год. до предявяване на иска.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.В.К. с ЕГН ********** против Г.И.Г.
с ЕГН ********** и М.Х.Г. с ЕГН ********** за заплащане на 30.00 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на общото входно антре,
считано от 09.09.2015 год. до завеждане на делото.
ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН ********** и М.Х.Г. с ЕГН **********
да заплатят на В.В.К. с ЕГН ********** сумата
625.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: