Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 08.02.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, шести граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при секретаря Н. Г., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5184
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно
основание по чл. 124 ГПК.
Ищцата М.Т.В. е предявила иск с правно основание по чл. 124 ГПК за
установяване по отношение на ответника К.И.К., че е собственик на:
1. Парцел
VIII, дв.пл. №101 в кв.7 по плана на кв.Б., урегулиран от 432 кв.м., а от
самото дворище 101- 226 кв.м. при съседи: улица, наследствен парцел IX и
наследствен парцел VII, който имот е реална част от Поземлен имот с
идентификатор 12259.1006.63, с площ от 1083 кв.м., с адрес: ****, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване, с номер по предходен план - бивше дворище 101, квартал 7, парцел:
8,9, 10 при съседи: 12259.1006.153, 12259.1006.62, 12259.1006.64, 12259.1006.492, ведно с намиращите в
него: Сграда с идентификатор 12259.1006.63.1 със застроена
площ от 64 кв.м. с брой надземни етажи - 1 с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна и Сграда с идентификатор: 12259.1006.63.2 със застроена площ от 18
кв.м., брой надземни етаж - 1 с предназначение: Друг вид сграда за обитаване и
която реална част е разположена с лице от към югоизток на ул.“Манастирска“, от
към северната част- граничната линия на имот № 12259.106.63 и е обособена с
граници по скица № 1351 от 22.11.2006 г. на Община Враца, парцел 9, 101, улица
„Манастирска“, парцел 8, 99 – 101 и парцел 10, 101 и който имот е отразен като
несамостоятелен в кадастралната карта и регистри на гр. В. в скица №
15-1036475-14.11.2019 г. на СГКК поради непълнота или грешка по смисъла на чл.
54, ал. 2 ЗКИР. Посочено е, че описаната реална част от имота представлява
идеална част от 226/1083 кв. м. от имот
с идентификатор № 12259.1006.63.
2. Парцел IX, дв.пл. №101 в
кв.7 по плана на кв.Б., урегулиран от 400 кв.м., при съседи: от две страни
улица, парцел X и парцел VIII, заедно с построената в него жилищна сграда на
един етаж с площ от 64 кв. м. и други подобрения в имота, който имот е реална
част от Поземлен имот с идентификатор 12259.1006.63 с площ от 1083 кв.м., с
адрес: ****, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване, с номер по предходен план - бивше дворище
101, квартал 7, парцел: 8,9, 10 при съседи: 12259.1006.153, 12259.1006.62,
12259.1006.64, 12259.1006.492, ведно с намиращите в него: Сграда с идентификатор 12259.1006.63.1 със застроена
площ от 64 кв.м. с брой надземни етажи - 1 с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна и Сграда с идентификатор: 12259.1006.63.2 със застроена площ от 18
кв.м., брой надземни етаж - 1 с предназначение: Друг вид сграда за обитаване и
която реална част е разположена с лице от към югоизток на ул.“Манастирска“, от
към северната част- граничната линия на имот № 12259.106.63 и е обособена с
граници по скица № 1351 от 22.11.2006 г. на Община В., улица „Студил“, ул.
„Манастирска“ и парцел , парцел VIII, от самото дворище 101 и парцел 10, 101 и
ведно с жилищна сграда, отразена в скицата. Сочи се, че процесният имот е
отразен като несамостоятелен в кадастралната карта и регистри на гр. В. в скица
№ 15-1036475-14.11.2019 г. на СГКК поради непълнота или грешка по смисъла на
чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Сочи се, че така описания имот представлява идеална част от
400/1083 кв. м. от имот с идентификатор № 12259.1006.63.
Сочи се в исковата молба, че по силата на договор за дарение № 11 т. VI,
н.дело № 2156/1996 година на нотариус при Районен съд - гр.Враца, сключен между
ищцата и Р. Ц. Д., ищцата придобила недвижим имот, по силата на влезлия в сила
план на кв.Б.,община В., представляващ: Парцел IX-девети, планоснимачен № 101
квартал 7, целият от 400 кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда и
други подобрения в имота, при съседи: от две страни улица, парцел X и парцел
VIII. Процесният имот бил придобит от прехвърлителката по силата на договор за
делба на наследство на недвижим имот, сключен на 10.07.1996 година с нотариална
заверка на подписите, вписан под том I, № 102 от 10.07.1996 година на Районен
съд - гр.Враца. Чрез доброволна делба била ликвидирана съсобствеността между
наследниците, възникнала от наследство от Т. Г. Т. - бж. на гр.В.. Чрез този
договор ищцата сочи, че придобила в нейна изключителна собственост недвижим
имот, представляващ: Парцел VIII- осми, планоснимачен № 101 в квартал 7,
урегулиран от 432 кв.м., а от самото дворище 101- 226 кв.м., при съседи: улица,
парцел IX, парцел X и парцел VII. Ответникът оспорвал собствеността на
процесните имоти. При извършена справка в СГКК гр. В. ищцата установила, че с
ответника са съсобственици в идеални части, като ответникът притежавал 450 кв.
м. ид. ч. от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор
12259.1006.63 с площ от 1083 кв. м. Ищцата счита, че е едноличен собственик на
400 кв. м. ид. части от общия имот, в който има построена жилищна сграда и друга
постройка. Моли съда да признае за установено, че е собственик на процесните
недвижими имоти.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че в
документа за доброволна делба от 10.07.1996 г. е допусната грешка относно
площта на дела на ищцата М.Т.В., като е определен по-голям с 206 кв. м. и
вместо реалните и верни 226 кв. метра (посочени като: “а само от дворище 101 -
Сто и първо 226 - двеста двадесет и шест кв. метри...”), е записан като площ с
432 кв. м. - вместо вярното: за имот от 226 кв. м., част от ПИ 101, урегулиран
в УПИ VIII-99, в кв. 7 (от кв. Б., град В.). Счита, че това впоследствие, след
изповядване на нотариалните актове за дарения от които страните черпят права
(приложени с ИМ), е довело и до невярност досежно квадратурата в приложеното
удостоверение за данъчна оценка на имот по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, с изх. №
**********/12.11.2019 г. на Община Враца на придобития имот от страна на
ищцата, където тя невярно е посочила по - голяма площ на декларирания имот -
832 кв. м. вместо вярното - 626 кв. метра - обща площ на придобития при делбата
имот и този по дарение от Р. Ц. Д.. Освен това счита, че на стр. 3 от ИМ (ред 8
отгоре - надолу) е допусната грешка - посочено е: ,,...е съставен от парцели 7,
8 и 9”, вместо вярното: ,,...е съставен от парцели 8, 9 и 10”. Ето защо смята,
че претенцията на ищцата следва да бъде насочена преди всичко към лицата, имащи
отношение към правото на собственост върху съседния ПИ, разположен на север -
североизток, с лице откъм улица „Манастирска”, а именно ПИ с идентификатор
12259.1006.62. Аргумент в тази насока сочи, че е отразеното в скицата от 2008
г., от която е видно, че границите на имотите взаимно частично се припокриват,
най - вече процесният ПИ с идентификатор 12259.1006.63, със съседния ПИ с
идентификатор 12259.1006.62 (с лице откъм улица „Манастирска”). Твърди, че не
оспорва правото на собственост на ищцата, като проблемът произтичал от
невярното отразяване на местността. Сочи, че не е спорно между страните, че
ищцата е собственик на УПИ IX. За УПИ VIII, пл. № 99 и пл. № 101 е спорна
собствеността върху 206 кв. м., като останалите 226 кв. метра от тяхната обща
площ от 432 кв. м. не са спорни. Намира, че за тези посочени 206 кв. м. не са
представени доказателства за собственост. Твърди, че реално на местността няма
трайни граници между владените части от имота (изобразени общо по скицата от
2019 г.) от страна на ответника и ищцата. В своята част от имота ищецът бил
заскладил около 5 куб. м. тухли и цигли още от 2011 г. с оглед на бъдещо
строителство, което по различни обективни и субективни причини и досега не е
започнало. Същевременно по данни от приложените с ИМ скици било видно, че откъм
съседния имот с лице откъм улица „Манастирска”, ПИ с идентификатор 12259.1006.62 вероятно има поставена ограда и тя
вероятно не съвпада с границата на имотите. Оспорва исковата молба спрямо него
като неоснователна.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ищцата – П.Г.П.
не ангажира становище по делото.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетия по делото договор
за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 10.07.1996 година с
нотариална заверка на подписите, вписан в т.1, №
102, дв. вх. 1113 от 10.07.1996 година, с който наследниците на Т. Г. Т., бж на
с.Б., а именно – Р. Ц. Д., М.Т.В. и П.Т. Т., получават в реален дял и
собственост върху парцели в урбанизирана територия на град В., кв.Б., както
следва:
-
Парцел
(УПИ) VIII, пл. № 99,101 кв. 7- с площ по регулация 432 кв.м., образуван от ПИ
№ 101 с площ, попадаща в границите на парцела - 226 кв.м., с придаваемо място
от ПИ 99 с площ на придаваемата част от имота в границите на парцела - 206
кв.м. на М.Т.В.;
-
Парцел
( УПИ) IX, пл. № 101 кв.: - с площ по регулация 400 кв.м., образуван от ПИ №
101 с площ ,попадаща в границите на парцела- 400 кв.м. на Р. Ц. Д.;
-
Парцел
( УПИ) X, пл. №101 кв.7- площ по регулация 450 кв.м., бразуван от ПИ № 101 с
площ, попадаща в границите на парцела - 450 кв.м. на П. Т. Т..
С нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 11, т. VI, нот. дело № 2156/1996 година по описа на РС Враца, Р. Ц. Д.
е дарила на своята дъщеря и ищца в производството М.Т.В. собствената си парцела
от 400 кв.м, ведно със застроената в имота къща и други подобрения.
Установява се още, че с нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 28, т. IX, нот. дело № 1059/2008 година по
описа на С. П. – нотариус с район на действие РС Враца, П.Т. Т. е дарил на ответника
К.И.К. 450 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 12259.1006.63 в
кв. ****, целият с площ от 1083 кв. м., със стар идентификатор – квартал 7,
парцели 8, 9 и 10, пл. № 101.
От приетия по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 172, том II, рег. № 3905, нот. дело № 227/2014
г. по описа на нотариус С. Б., с район на действие РС Враца, се установява, че
третото лице-помагач П.Г.П. на 19.06.2014 г. е закупил ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор № 12259.1006.62 (съседен на процесния имот),
находящ се в гр. ****, заедно с ½ ид. част от построените в имота сгради.
Съгласно приетото по делото и
заключение на допусната съдебно-техническа експертиза се установява, че след
посещение на място, вещото лице е установило, че границите на процесния имот с
идентификатор 12259.1006.63 са материализирани върху терена, изпълнени частично
с оградна мрежа на бетонови колове и частично с плътна зидана ограда, съвпадащи
с отразените имотни границите на имота, нанесен и отразен в кадастралната
карта. На терена не били открити материализирани граници, определящи вътрешните
граници по доказаната собственост върху процесиите дворищно регулационни
парцели – парцел VIII, пл. №99,101, парцел IХ, пл. №101 и парцел Х, пл. №101
в кв. 7 по плана на кв. Б.,
гр. В..
Посочено е още от вещото лице, че процесният
имот с идентификатор 12259.1006.63 с площ от 1083кв.м. е отразен в
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. В. с границите на имота
съобразно последния одобрен кадастрален план за гр.В., кв. Б., с малка разлика
в местоположението на северната и южната граници и разлика в площта на имотите
от 21 кв.м., която разлика е в допустимите стойности за урбанизираните
територии, съгласно наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на
КККР. Отчетено е, че по силата на договор за доброволна делба от 10.07.1996 г. собствеността
в границите на образуваните по регулация дворищнорегулационни парцели VIII, IX
и X в кв. 7 по плана на гр.В., кв. Б. се е трансформирала в собственост върху
реални части от имота с кад.№101, но в кадастралната карта не са отчетени
границите на собствеността върху реалните части от процесния имот, настъпили
след неговото одобряване въз основа на факти с правно значение, а именно - договор
за доброволна делба и не са отразени регулационните граници със съседните
парцели, поради липсата на данни за уреждане на сметки и отпадналото
отчуждително действие на неприложените в срока на параграф 6 от ПР на ЗУТ
планове за изравняване на частите на съсобственост - в парцела VIII,пл.99,101 с
придаваема част от съседния имот с кад.№99 и парцел Х, пл. № 101 с придаваема
част от съседния имот с кад. № 100 и част която се придава към съседния парцел
XI-100.
В изпълнение на поставената ѝ
задача, вещото лице е изработила комбинирана скица за ПИ 12259.1006.63,
съвместяваща данни от кадастрална карта и кадастрални регистри за гр. В.,
одобрени със Заповед № РД-18-43/16.08.2005г. на Изпълнителния директор на АГКК
- София и предходен /недействащ/ кадастрален и регулационен план за гр. В.. кв.
Б., одобрен със Заповед № 939/04.12.1967 г. за кв. ,,Б.", гр. В., обл. В.,
с нанесени граници на имота от двата слоя и отразяваща съдържанието на
елементите от кадастралния и регулационен план за гр.***, спрямо границите на
процесния имот в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. Представен е в графичен вид и проект за изменение на КККР на
гр.В., кв. Б. съобразно правото на собственост върху процесиите имоти. Отразена
от вещото лице е и общата граница между парцели VIII, IX и X в приложена скица
към заключението, като са дадени и точни координати на имотите на страните.
Вещото лице е посочило, че няма
значителни промени в границите и размера на имотите по доказаната собственост и
размера на имота по КККР. Отразено е освен това, че правото на собственост
върху имот с идентификатор 12259.1006.62 с лице към ул. "Манастирска“ се
засяга в границите на допустимите стойности по отношение на общата граница с
имот 101 от парцел VIII, пл.
№ 99,101.
В производството по делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима свидетели – Ц.
К.П., А. И. Д., К. Г. Ц. и А.Д.Д.. От показанията и на четиримата свидетели се
установява, че както ищцата, така и ответникът притежават имоти в кв. Б. на гр.
В., които са съседни и граничат помежду си. От показанията на свид. Ц. се
установява, че видимо имотите не са разделени по някакъв начин, като страните
имат горе-долу представа кой коя част от имота владее. От показанията на свид. П.
и Д. се установява, че имотът на ищцата и този, притежаван от третото
лице-помагач – П.П., също са съседни, като между тях има изградена ограда. Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като счита същите за непротиворечиви и
подкрепящи се с останалите събрани доказателства в производството.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи.
По предявения положителен
установителен иск за собственост в тежест на ищцата е да
докаже, че е собственик на процесните имоти на твърдяното правно основание –
договор за дарение и договор за делба.
Следва да се
посочи, че с оглед допълнително релевираните твърдения от страна на ищцата, в
случая правната квалификация на спора не следва да е по чл. 124 ГПК, както е
първоначално определена от съда, а такава по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Доколкото
обаче разпределената по делото доказателствена тежест, както и дадени указания
до страните, не следва да бъдат изменяни, то преквалификацията на спора следва
да се извърши със съдебното решение, доколкото не биха били засегнати
процесуалните права и интереси на страните.
С изготвения проект на доклад по
делото, приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на
14.10.2020 г. без възражения от страните, е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между тях, че ищцата е собственик на
УПИ IX, като за УПИ VIII, пл. № 99 и пл. № 101 е посочено, че е спорна
собствеността върху 206 кв. м., като останалите 226 кв. метра от тяхната обща
площ от 432 кв. м. не е спорно между страните, че са собственост на ищцата, без
да са ясни точните им граници.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПР на ЗКИР,
урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен,
се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като
поземлен имот. Границите на дворищнорегулационните парцели с неуредените сметки
по регулация се нанасят в кадастралната карта съобразно доказаната собственост.
Легална дефиниция за „непълноти или грешки“ по смисъла на ЗКИР е дадена в т. 16
на §1 от ДР на ЗКИР, според която разпоредба това са несъответствия в границите
и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние.
Видно от приетото по делото
експертно заключение, непълноти и грешки в кадастралната карта са налице,
когато има незаснети граници или грешно заснети имотни граници от кадастралния
план са пренесени в картата, ако в процеса на създаването ѝ не са
постъпили данни за вярното им местоположение и не е било възможно да се
установи без съдействието на заинтересованите лица.
Границите на поземлените имоти в
урбанизираните територии се установяват след анализиране на данните от
регулационните планове при приложена дворищна регулация – чл. 43, ал. 1, т. 5,
б. „г“ ЗКИР. В случая границите на образуваните по регулация парцели VIII, IX и
X в кв.7 по плана на гр.В.. кв. Б., трансформирали се в имотни граници след
доброволната делба на имота са частично нанесени в отразения в КККР имот с
идентификатор 12259.1006.63 /в този смисъл СТЕ/.
Установи се от експертно заключение,
че в случая съществува несъответствие и непълнота по отношение на общата
граница /вътрешна регулационна линия/ между парцели VIII, IX и X в кв.7, по
предходния /недействащ/ кадастрален и регулационен план за гр. В.. кв. Б.,
одобрен със Заповед № 939/04.12.1967 г. за кв. ***.
При всички закони до приемането на
ЗУТ, а именно: Закон за благоустройството на населените места в Княжество
България от 1898 г., Закон за благоустройство на населените места от 1941 г., Закон
за планово изграждане на населените места от 1949 г. и Закон за териториалното
и селищно устройство от 1973 г. – дворищната регулация има непосредствено
отчуждително действие, т. е. в момента на влизането в сила на
дворищнорегулационния план дворните места или частите от тях, придадени към
съседните парцели, се считат за собственост на лицето, на което е принадлежала
кадастралната основа, за която е отреден парцелът. В това се състои
непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно
придаваемото се място. Заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения
му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на
собствеността, а поражда само облигационни отношения между отчуждения
собственик и лицето, в чиято полза е извършено отчуждаването. Но това пряко и
непосредствено отчуждително действие на дворищнорегулационния план
е поставено под условие, което има прекратителен характер, съгласно ТР №
3/1993 г. Следователно отчуждителното действие на регулационния план настъпва
от момента на влизането му в сила, но окончателното разместване на
собствеността настъпва от момента, в който този план бъде „приложен”, при
наличие на предпоставките по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./.
Неприлагането на регулацията обуславя извода за отпадане на отчуждителното
действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не
са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно
лице към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните
граници на двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположението
преди регулацията, съгласно разпореждането на чл. 33, ал. 1, изр. първо ЗТСУ
/отм./. С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен
дворищнорегулационен план правното положение на имотите се възстановява по
предходния регулационен план, който е приложен или до първоначалното положение
на имотите.
Със задължителните разяснения,
дадени с ТР № 3/1993 г., предпоставките за „приложението” на регулацията са
разграничени в зависимост от различните хипотези за изменение на регулационния
план, регламентирани в ал. 1 и ал. 2 на чл. 33 ЗТСУ /отм./. Прилагането на
плана, може да се осъществи чрез заемане на придаваемите части по
законоустановения ред, но също и когато са изминали десет години от заемане на
придаваемите части, без този ред да е спазен. Въпреки отчуждителното
вещноправно действие на плана и по режима на ЗТСУ/отм./, дворищната регулация
се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за придадения имот и в
резултат на това той е завзет на база съставен нотариален акт за придаваемото
място /в този смисъл Решение №
780/13.11.2009 г. по гр. д. № 3024/2008 г., ВКС, III г. о./.
Дворищнорегулационният план има отчуждително действие по отношение на
придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно и
прехвърля само голата собственост. Едва със заплащането и завземането на
придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на
регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и
създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване
на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3 вр. ал. 1 и 2
ЗТСУ/отм./. Съответно, ако до изработването на следващ регулационен план
регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и
съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при
изработване на новия план /в този смисъл Решение
№ 304/12.07.2010 г. по гр. д. № 263/2010 г., ВКС, II г.о./.
С § 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ е
определен 6 месечен срок за прилагане на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни
планове. Ако този срок не бъде спазен, отчуждителното им действие за
изравняване частите на образуваните с плана съсобствени парцели и за заемане на
придаваемите имоти или части от имоти отпада - §8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените
разпоредби се прилагат тогава, когато със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен
план има образуван по регулация съсобствен парцел или придаваеми части от един
имот към съседен парцел. При действието на §8, ал. 1 ЗУТ, ако в предвидения
шестмесечен срок не бъдат уредени регулационните сметки, то отчуждителното
действие на плана отпада. С Тълкувателно решение № 3/ 2011 г. по т. дело №
2010г. на ОСГК на ВКС е прието, че отпадането на отчуждителното действие на
неприложените дворищнорегулационни планове в срока по §6, ал. 2 от ЗУТ настъпва
автоматично.
В производството по делото не са
събрани данни за уреждане на сметки по изравняване на частите на съсобственост
в парцелите XIII, пл.99,101 с придаваема част от съседния
имот с кад.№ 99 и парцел Х, пл.№ 101 с придаваема част от съседния имот с кад.№100 и част, която се придава към съседния парцел
XI-100,
поради което се установява, че дворищната регулация за парцели VIII, пл.№
99,101 и парцел VII, пл.№ 99 и за парцели Х, пл. № 101
и парцел ХI, пл. № 100, както и уличната регулация към парцел IХ, пл. № 101, не са приложени в срока на § 6 от ПЗP
на ЗУТ.
Установи се от приетото по делото
експертно заключение, че реалните граници на недвижимите имоти, притежавани от
ищцата се простират върху: 216 кв. м.
площ от парцел VIII – пл. № 99, 101 в кв. 7, с обща площ от общо 432 кв. м.,
обособен от имот с идентификатор 12259.1006.63 и 400 кв. м. площ от парцел IX – пл. № 101 в кв. 7, с обща площ от общо 400 кв. м.,
обособен от имот с идентификатор 12259.1006.63, а тези на ответника - върху 467 кв. м. площ от парцел X – пл. № 101 в кв. 7, с обща площ от
общо 450 кв. м., обособен от имот с идентификатор 12259.1006.63.
В проведеното открито съдебно
заседание вещото лице е пояснило, че границата, отразена в кадастралния план,
не е материализирана. Така е нанесено и отразено в плана и по нея са
изчислявани като притежавани от ищцата 226 кв.м. идеални части от парцел VIII с пл. № 101, но понастоящем на място границата не е по тази
линия, а малко по-надолу, поради което, в резултат на това изместване и
отлагане на терен на реалната ограда, се явяват тези 10 кв.м. разлика.
Така общо установената реална част,
притежавана от ищцата се равнява на 616
кв. м., а тази на ответника – на 467
кв. м. от имот с идентификатор 12259.1006.63, целият с площ от 1083 кв. м. Реалните
граници между имотите на страните, съответстващи на установената по делото
площ, са нанесени на изготвена от вещото лице комбинирана скица и координати, които
следва да бъдат неразделна част от настоящото решение. Следва да бъде признато
за установено между страните, че ищцата е собственик на процесните недвижими
имоти съобразно установеното в експретното заключение, като искът бъде
отхвърлен за площта от 216 кв. до 226 кв. от парцел VIII – пл. № 99, 101 в кв.
7, с обща площ от общо 432 кв. м.
Ответникът е направил искане да бъде
отхвърлен предявеният иск изцяло, но да бъде допуснато изменение в кадастраната
карта съгласно направеното искане от ищцата. Съгласно чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, въз основа на влязлото в законна сила съдебно решение, придружено от
проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за
изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Така посочената
разпоредба предпоставя влязло в сила решение, с което се разрешава материалният
спор между страните, поради което в отношенията помежду им следва да бъде
установена притежаваната реална част от имота от ищцата така, както е доказана
в производството.
По
разноските:
С оглед частичната основателност на
предявения иск и като съобрази направеното искане и от двете страни за
присъждане на разноски, съдът намира, че по компенсация такива не следва да
бъдат присъждани в полза на нито една от тях.
Водим от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на К.И.К., ЕГН **********, че М.Т.В.,
ЕГН **********, е собственик на общо 616
кв. м. от имот с идентификатор 12259.1006.63, от които: 216 кв. м. площ от парцел VIII – пл. №
99, 101 в кв. 7 по
плана на гр.В., кв. Б., с обща площ от общо 432 кв. м., обособен от имот с
идентификатор 12259.1006.63 и 400 кв. м.
площ от парцел IX
– пл. № 101 в кв. 7 по
плана на гр.В., кв. Б., с обща площ от общо 400 кв. м., обособен от имот с
идентификатор 12259.1006.63, целият с площ от 1083 кв. м., с граници на имотите
по комбинирана скица и нанесени координати на имотите, представляващи
неразделна част от настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 216 кв.м. до 226 кв. м. от парцел
VIII – пл. № 99, 101 в кв. 7 по плана на гр.В., кв. Б., с обща площ от общо 432
кв. м., обособен от имот с идентификатор 12259.1006.63, целият с площ от 1083
кв. м.
ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото
решение комбинираната скица, скица за част от имот № 101, скица – проект и приложени
към тях координати на имотите на страните М.Т.В. и К.И.К., представляващи
приложение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и намиращи се на
листа от 104 до 107 по делото, приподписани от съдията-докладчик, които да
послужат за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР.
Решението
е постановено при участието на третото лице-помагач П.Г.П. на страната на М.Т.В..
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: