№ 95
гр. Раднево, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100266 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр.
чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на Р. С. Р. срещу И. Г. П.,
с която се предявява иск с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че с влязла в законна сила присъда № 8 от
10.04.2023 г. по НОХД № 53/2023 г. на РС-Раднево ответникът бил признат за
виновен в извършването на престъпление за това, че на 22.07.2022 г. в гр.
Раднево се е заканил на ищеца Р. С. Р. с убийство с думите ********“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Твърди, че в резултат на престъпното деяние са му причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в осезателен страх за живота му, неудобства,
злепоставяне, намалена работоспособност, силно притеснение и чувство за
несигурност в един продължителен период. Твърди, че за обезвредена на тези
неимуществени вреди претендира сума от 20000 лв. Поради това иска от съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
20000 лв. за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на деянието 22.07.2022 г. до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника И. Г. П., чрез
1
адв. Д., в който взема становище за неоснователност на иска. Твърди, че
изпитването на страх от ищеца от осъществяване на заканата не представлява
неимуществена вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Твърди, че претенцията на
ищеца била изключително завишена и несъответна на евентуално причинени
му неимуществени вреди от деянието, като справедливо такова било в размер
на 1000 лв.-1500 лв. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое
убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността на ответника за
непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка
и непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани
имуществени вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът
следва да докаже всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, с изключение на вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
предполага до доказване на противното.
С протоколно определение от 18.07.2023 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от
09.06.2023 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил липсата на признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване факти,
като на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът разпределил
доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже твърдените
неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с престъпно деяние, за
което ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 във вр. ал. 3 НПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд /в това число и решение в производство по чл.
78а НК съгласно чл. 413, ал. 3 НПК/ е задължителна за граждански съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е.
ако е налице влязла в сила присъда или решение за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а НК с налагане на административно
наказание, то по тези въпроси, които са елементи от фактическия състав на
2
деликта по чл. 45 ЗЗД, съдът ще е обвързан и не следва да ги установява
отново в гражданския процес.
По делото е прието като писмено доказателство Присъда № 8 от
10.04.2023 г., влязла в законна сила на 26.04.2023 г., постановена по НОХД №
53/2023 г. на РС-Раднево /не беше изискано за послужване делото, тъй като е
служебно известно на съдията-докладчик, че изиска за послужване делото по
друго гражданско дело, което възпрепятства изискването му по настоящото
дело/, от която е видно, че с ответникът И. Г. П. е признат за виновен за
извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК за това, че на
22.07.2022 г. в гр. Раднево, се заканил на Р. С. Р. с убийство с думите
********а“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, за което му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3
години.
Поради това съдът приема, че ответникът И. Г. П. е извършил виновно
противоправното деяние чрез описания в диспозитива на присъдата
механизъм, за което е признат за виновен и му е наложено наказание по НК.
Не е възможно гражданският съд да преразглежда тези въпроси, а следва да
ги приеме за установени като част от фактическия състав на претендираното
право, поради което и съдът не ще анализира твърдения и възражения на
страните във връзка с тези обстоятелства /дали е извършено деянието от
ответника, неговата противоправност и виновността на ответника/.
Предмет на делото е разглеждане на понесени от ищеца неимуществени
вреди от въпросното престъпно деяние, поради което съдът ще се
концентрира в изследване на доказателствата, установяващи наличието на
такива претърпени от ищеца вреди, което принципно подлежат на
обезщетяване по реда на чл. 45 ЗЗД във вр. чл. 52 ЗЗД.
За установяване на тези вреди по делото са събрани писмени и гласни
доказателства.
Прието е като писмено доказателство две епикризи /л.25-28/, от които е
видно, че ищецът е пролежал във Вътрешно отделение на „МБАЛ -
Медицински комплекс Св. И. Рилски“ ЕООД – клон Стара Загора, с диагноза
„декомпресирана чернодробна цироза“ и с множество придружаващи
заболявания. Видно е от самите епикризи, че се касае за заболяване с давност
3
от преди деянието, поради което самото заболяване и постъпването в
лечебното заведение не е свързано с извършеното от ответника деяние. Касае
се за периодично постъпване в лечебно заведение за източване на течност
/виж в този смисъл са и показанията на св. Т. Р.а/. Подчертано е в първата
епикриза в жълт курсив текст „малък перикарден излив“, което съдът намира
да няма данни да е в причинна връзка с деянието. Деянието е извършено на
22.07.2022 г., тази констатация е извършена при пролежаване на ищеца в
болничното заведение след 01.09.2022 г., тоест почти 40 дена по-късно.
Отделно от това от епикризата е видно, че е извършена консултация с
кардиолог, не се констатира спешно състояние, а и е ноторно известно, че
натрупването на течност в организма натоварва сърцето. Затова съдът намира,
че няма доказателства както тази констатация, така и констатацията за
артериална хипертония, да са възникнали от процесното деяние.
По делото е прието като писмено доказателство Експертно решение №
90423 от 18.03.2021 г. на ТЕЛК – Стара Загора /л.29/, с което на ищеца са
определени над 90% трайна неработоспособност с чужда помощ, 100 %,
пожизнено, което е по причина от 27.03.2013 г. и с диагноза „Друга
неуточнена цироза на черния дроб“. В експертното решение е посочено, че е
налице допълнително заболяване „Хипертонична болест, хипертонично
сърце“, което потвърждава извода на съда, че тези заболявания датират преди
деянието и не са производни на него. Те могат да предизвикат влошаване на
здравословното състояние на ищеца, с оглед наличните му заболявания и при
тревожност и стрес, но не са първично предизвикани от деянието. В тази
връзка е идентичен изводът на съда и от приетия амбулаторен лист от
18.04.2023 г. /л.30/, в който е констатирано „други видове стенокардия“ и
„застойна сърдечна недостатъчност“.
По делото е осъществен разпит на свидетеля Т.В.Р.. Нейните показания
следва да се преценят съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички други
доказателства по делото. От нейните показания се установява, че ищецът е
бил много ядосан, обиден и разтревожен след извършване на престъпното
деяние, тъй като ответникът му се нахвърлил, само защото се обадил да
повика помощ за другото нападнато лице Д. Т.. Ищецът бил разтревожен от
заканата с убийство, на фона на общите му заболявания, станал напрегнат и
притеснен, имал безсъние и се страхувал като ходи из града.
4
Няма данни по делото изнесените от св. Р.а надрасквания на автомобила
им и счупването на страничните им огледала да е осъществено от ответника,
поради което и с оглед презумпцията за невиновност по никакъв начин съдът
не би могъл да свърже подобни деяние с ответника. Но тези обстоятелства, на
фона на извършеното от ответника деяние, са довели до по-голяма
тревожност у ищеца, който нощем не можел да спи и стоял в тъмното на
прозореца да гледа навън към колата, а като чуел аларма на автомобил
получавал стресови ситуации.
От показанията на св. Т. Р.а се установява, че след извършване на
престъпното деяние не се било случило нищо друго с участието на ответника,
макар същият да минавал по тяхната улица и да го засичат и да нямат никакви
контакти с него.
Други доказателства не са представени от страните за установяване
наличието или липсата на претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Следва да се посочи, че самото престъпление по чл. 144, ал. 3 НК –
закана с убийство, предполага търпене на обичайни неимуществени вреди от
пострадалото лице, доколкото самото престъпление изисква да е възбуден
основателен страх за осъществяването му в представите на пострадалия. Този
страх действително при различните хора има различно измерение в
зависимост от тяхното психично състояние. Няма по делото данни
психичното състояние на ищеца да е било лабилно и да е възприемал по-
тежко подобна заплаха от обичайното. Съгласно чл. 154 ГПК ищецът е този,
който следва да докаже размера на вредите, в това число и претърпени по-
тежки вреди от обичайните. Липсата на такова доказване води до извод, че
следва да се приеме наличие на търпени от ищеца обичайни вреди от това
престъпно деяние, съчетано с установените конкретни вреди от събраните
гласни доказателства.
Следва да се отчете също, че ищецът е възрастен човек, на 70 години, не
е способен да защитава здравето и телесната си неприкосновеност като млад
човек в разцвета на силите си, има множество заболявания, които се отразяват
на цялостното му състояние. Ответникът е на 66 години, 4 години по-млад от
ищеца, но на фона на множеството заболявания на ищеца, това в известна
степен засилва чувството на по-слаба защита у ищеца.
Съдът намира, че при така установеното наличие на противоправно
5
поведение и настъпил от него вредоносен резултат за пострадалия ищец,
следва да се определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката
на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално
положение, обусловени от съществуващата икономическа конюнктура в
страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III
г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
По принцип деликтното обезщетяване преследва пряко за цел
възстановяване на вредните последици, но като неговата вторична последица
е възпиране на членовете от обществото от неправомерно засягане на чужда
правна сфера под страх от репарация на вредните последици. В този смисъл
вредните последици като неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД
следва да възстановяват реалната вреда, чийто размер да постига като своя
последица и превантивна цел, въздържане от последващо извършване на
деликти.
Съдът, в настоящия съдебен състав, с оглед икономическата обстановка
в страната, както и с пряко установените настъпили вреди за ищеца като стрес
и уплаха, налагат обезщетяване със сума в размер около два пъти и половина
на двукратния размер на средната работна заплата, тоест сума около 4000 лв.
По-нисък размер на обезщетението нито би могъл да постигне като крайна
цел реална репарация на вредата, нито би имал за последваща цел въздържане
от извършване на подобен род деликти. От друга страна по-висок размер на
обезщетението в случая би довел до нарушаване на принципа на
неоснователното обогатяване, като се има предвид липсата на травматични
увреждания, но пък и продължаващия психически стрес у ищеца.
Претендираният размер на обезщетението от ищеца в размер на 20000 лв.
далеч надхвърля разумния и справедлив размер на обезщетението за подобен
род деяние, при установените факти.
Поради това ще следва да се уважи иска за неимуществени вреди до
размера от 4000 лв., ведно със законната лихва от датата на деликта –
6
22.07.2022 г. до погасяване на задължението, като се отхвърли за разликата до
претендираните 20000 лв. като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които се
установиха в размер на 1000 лв. адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита /л.4/. Съразмерно на уважената част от иска на ищеца ще се
присъдят разноски в размер на 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за
отхвърлената част от иска, които се установиха в размер на 2200 лв. по
договор за правна помощ /л.10/. Съразмерно на отхвърлената част на
ответника ще се присъдят разноски в размер на 1760 лв.
Съдът намира, че следва изрично да посочи, че крайният резултат на
присъдена сума и разноски на ищеца, съпоставена с присъдените разноски на
ответника, са в известна степен несправедливи като краен резултат, но това се
дължи на неоснователно завишеното претендирано обезщетение, довело до
отхвърляне на значителна част от исковата претенция.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 160,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, да
заплати на Р. С. Р., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и във вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
84, ал. 3 ЗЗД сумата от 4000 лв. (четири хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и уплаха, които
вреди са настъпили вследствие на извършено от И. Г. П. престъпно деяние на
22.07.2022 г., установено с Присъда № 8 от 10.04.2023 г. по НОХД № 53/2023
г. на РС-Раднево, ведно със законната лихва върху главницата от 22.07.2022 г.
до окончателното погасяване на задължението, и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 200 лв. (двеста лева), представляваща разноски за
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 ЗЗД за разликата между
7
присъдената сума от 4000 лв. до общо претендираната от 20000 лв. като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, да
заплати на И. Г. П., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1760 лв. (хиляда седемстотин и
шестдесет лева), представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА И. Г. П., ЕГН **********, от гр. Раднево, ул. ********, да
заплати по сметка на РС-Раднево сума в размер на 160 лв. (сто и шестдесет
лева), представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8