№ 38
гр. Велико Търново, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20214110201420 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано по жалбата на адв. Й.Ц. (ВТАК) в качеството му на повереник на ПР. М.
П., ЕГН:**********, гр.*** ****, срещу законността на задържането му от полицейски
органи от РУ на ОД на МВР гр. В. Търново. Обжалва се фактическото задържане на П.,
изразено чрез действие волеизявление от – полицейски орган при РУ-В. Търново, с което е
било ограничено правото на свободно предвижване на жалбоподателя на 25.05.2020г., около
18,00ч. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на отвеждането в сградата на РУ
В.Търново и фактическото задържане на лицето - без издаване на писмена заповед.
Навеждат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на
административно-производствените правила и на приложимия материален закон, както
неспазване на Конвенцията на правата на човека и основните свободи, на международния
пакт за граждански и политически права и на Конституция на Република България.
Претендирано е признаване задържането за незаконно и имащо за последица неговата
отмяна, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ц., който поддържа
жалбата и изразява становище за отмяна на постановения административен акт. Сочи на
незаконосъобразност на процесната заповед, поради противоречие с материалния закон и с
целта на закона. Отправят искане за присъждане на направените разноски по делото в
1
размер на адвокатско възнаграждение и държавна такса. Представено е подробно писмено
становище.
Ответната страна - инсп.ЛЮДМ. В. МЛ. - ПИ в Сектор ПП ОД МВР - В.Търново
заема становище, според което подадената жалба следва да бъде отхвърлена.
Ответната страна - мл.инспектор А.И. Спиродонов, - мл.автоконтрольор в Сектор ПП
при ОД МВР В.Търново, заема становище според което депозирана жалба следва да бъде
отхвърлена.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 25.05.2020год., около 18.00 часа, жалбоподателят ПР. М. П., заедно с негови
приятели - свидетелите Л.Н. и М.И. пътували, с управлявания от жалбоподеля, л.а "Пежо
307", с рег. № *******, в гр. В.Търново. В района на кръстовище на ул."Беляковско шосе" и
ул."България" полицейски екип на Сектор ПП в състав пол. Л.М. и пол. А.С. спрели
автомобила за проверка на водача. Видно от показанията на св.Л.Н. и св.М.И. това станало,
като полицейския автомобил преградил пътя на техния автомобил, за което навлязъл в
насрещното движение. На тримата било разпоредено да излязат от автомобила. На мястото,
с оглед на установените правила за осъществяване на патрулна дейност и на полицейски
проверки (брой на полицейските служители да е по - голям или равен на проверяваните
лица) служителите на МВР изискали съдействие от РУ- В.Търново, при което пристигнали
и други два полицейски екипа (сред които бил и св. Хр. Ц. и полицай Д.Х.), които да
окажели, при необходимост, съдействие.
При проверката била извършена такава за документите на пътуващите лица и тези на
превозното средство. В хода на същата, поведението на П. усъмнило полицейските
служители (2 бр. докладни записки, издадени от пол. Л. М. и Ал. С - л. 10-11 от АХ №
1785/20г. на ВТРС), че водачът може да е употребил наркотични вещества. В тази насока са
данните изложени в цитираната докладна записка от полицай Ал. С, които сочи „…водача
П. беше неспокоен и притеснен, като имаше и зачервени конюктиви, което ни усъмни, че
може да употребил наркотични вещества“.
Възприятията на ответниците по жалбата били затвърдени от свидетеля Д.Х., който
сочи (л. 37 от АХ № 1785/20г. на ВТРС), че П.П. е „служебно известен“ на полицейските
служители като „лице от криминалния контингент по линия на наркотици“. В показанията
си свидетелят .Х. твърди, че тези данни са провокирали проверката, като навежда
обстоятелства за осъществена такава на лицето, при което жалбоподателят бил изхвърлил
наркотични вещества, извън прозореца на колата.
Във връзка с това било извършено претърсване на автомобила от полицай Д.Х. (мл.
експерт при ГООР РУ- В. Търново), за откриване на наркотични вещества, в присъствието
на жалбоподателя и на свидетеля Любен Любенов, при което не били открити забранени
вещи и предмети. (Протокол - л. 15 от АНХД № 806/20г. на ВТРС).
В хода на проверката полицейските служители констатирали, че св. М.И. не носи в
2
себе си лична карта.
При извършването проверката на водача и на останалите лица от автомобила не е
била ограничавана възможността за свободно движение както и не са били използвани
белезници или физическа сила, или принуда за извършването на действия (св. Д . Х.).
След това служителите на Сектор ПП - ответниците М. и С., устно, разпоредили на
жалбоподателя ПР. М. П., ги последва, с неговия автомобил до сградата на РУ В.Търново, за
извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Такова
разпореждане, за явяване в сградата на РУ- В.Търново, било отправено и до св. Л.Н. и
св.М.И.. Тримата се съгласили и в изпълнение на същите, П. заедно със свидетелите се
качили на л.а на жалбоподателя и последвали полицейския автомобил, ползван от
ответниците по жалбата, до сградата на РУ- В.Търново. В тази насока са както показанията
на св. Н. и И., така и тези на св. Х., който сочи, че П., при това бил казал, че не е
употребявал наркотични вещества, и че ще съдейства на проверката.
Отправеното изискване за явяването на проверявано лице в полицейското управление
било продиктувано от въведените в управлението правила за осъществяване на проверки за
употребата на наркотични вещества с техническо средство Дрегер тест 5000, да бъдат
извършвани в сградата на същото.Тази практика била съобразена с техническите
характеристики на ползваната апаратура и изисквания за неговата правилна употреба,
свързани с поставянето на равно място, температурни диапазони на съхранение, правила и
време за използване и др., които създавали затруднения при осъществяване на проверки при
„полеви“ условия в работните полицейски автомобили.
Отправянето на процесното, устно, разпореждане от страна на двамата ответници, за
явяване на П. в сградата на РУ- В.Търново по делото се установява и от показанията на
свидетелите Н. и И., които заедно със съдържащите се в приобщените като доказателства
два бр. докладни записки, издадени от ответниците (л. 10-11 от АНХД № 1785/20г. на
ВТРС), в изискуемата от закона степен, установяват този подлежащ на доказване в
производството по делото факт.
В РУ- В.Търново, съобразно разпоредбите на ЗМВР и издадените наредби по
прилагането му и Инструкции (Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани
лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи и др.) е въведен пропускателен
режим и правила, регламентиращи осъществяването на поверените дейности, както и на
поведението на лицата свързано с тях.
След пристигането на П. и свидетелите Н. и И. в полицейското управление, тримата
били разделени, като свидетелите останали във фоаето на полицейското управление.
При това във водената книга (Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г.) за
пропусквателния режим на ПОСТ № 1 на РУІ В. Търново на 25.05.20г., в 18,37 ч., под № 52,
било отразено влизането на същия на територията на РУ – В.Търново. Като причина за
посещението е отразено – извършване на Дрег тест, като е налице и отразяване „съставяне
3
на АУАН“, а в графа – при кого отива е посочен индекс 39/5, отговарящ на служебен такъв
на полицай Ал. С. В съдържанието на направеното отбелязване от отношение на
жалбоподателя липсва вписване на промяна на основанието на осъщественото посещение,
както и налагането на принудителна мярка свързана със задържане, съобразно чл.11, ал. 7 от
(Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г.).
П. заедно със ответниците по жалбата и свидетеля Х. напуснали фоаето на
управлението и отишли в стая, където бил монтиран и разположен за работа апарат за
измерване на употребата на наркотични вещества средство Дрегер тест 5000. Докато
свидетелите подготвяли средството за работа, П. се намирал в коридора на помещението,
като стаята в която били нямало врата, която да ограничава предвижването. Данни в такава
насока не са събрани, в това число при разглеждането на делото, от друг състав на съда.
При отправена покана за тестване на техническо средство за употреба на наркотични
вещества жалбоподателят отказъл. Това действие изненадало св. Х., който сочи, че до този
момент, свидетелят е заявявал, че не е употребявал наркотични вещества и ще съдейства за
проверка.
Направеният отказ на водача за извършването на проверка за наркотични вещества
бил удостоверен в издадения талон за изследване № 0046545 от 25.05.20г., който бил връчен
на П.. Непосредствено след това, при придружаване от полицейски служители съобразно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, жалбоподателят бил отведен
до ЦСМП – В.Търново, където, след направен отказ да даде кръв за изследване бил върнат,
отново с сградата на РУ- В. Търново.
Направените от П. откази да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества, във връзка с качеството му на водач на МПС, са възприети полицейските
служители като осъществяване на административно нарушение на разпоредбите на чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДВП, за което, ответника по жалбата Ал. С, в присъствието на въззивника
Л.М. и на свидетеля Д.Х., му бил съставен АУАН № 225563 от 25.05.2020г. Същият бил
връчен на нарушителя на същата дата.
В съдържанието на АУАН е отразено, че на 25.05.2020год., около 18.15 часа
жалбоподателят ПР. М. П., е управлявал л.а "Пежо 307", с рег. № *******, в гр. В.Търново,
като в районна на кръстовище на ул."Беляковско шосе" и ул."България бил спрян за
проверка, както и че бил съпроводен до РУ – В. Търново, където в 18,45ч. бил отказъл да
бъде изпробван за наркотични вещества с техническо средство Дрегер Дрег Тест 5000.
Отразено е също така, че водачът бил неспокоен, със зачервени конюктиви, както и че бил
заявил, че не е употребявал наркотични вещества.
След връчването на издадения АУАН П.П. напуснал, в 19,30ч., територията на РУ- В.
Търново, което било отразено във водената книга на пропускателния режим под №52. В
съдържанието на направеното отбелязване от отношение на жалбоподателя липсва вписване
на промяна на основанието на осъщественото посещение, както и налагането на
4
принудителна мярка свързана със задържане, съобразно чл.11, ал. 7 от (Инструкция №
8121з-78 от 24.01.2015г.). С оглед на изложеното съдът приема, че предстоят на
жалбоподателя в сградата на РУ- В. Търново, следва да бъде фиксиран в периода от 18.37 до
19.30 часа.
Към момента на напускането на жалбоподателя на сградата на полицейското
управление свидетелите Н. и И. са били напуснали същото, като по време на престоят им в
служебните помещения не са осъществявали контакт с П., като единствено са възприели
съпровождането му до ЦСМП - В.Търново и неговото връщане.
По делото (АХД № 1785/20г. л. 12) е приобщено като доказателство писмо с рег.
№127500-24296/29.12.2020год. на Сектор ПП при ОД МВР В.Търново. От съдържанието на
същото се установява, че жалб. П. е бил „доведен“ в сградата на РУ- В. Търново, от
ответниците по жалбата.
В съдебно заседание от ответника М. са представени технически указания/ТТ данни/
и методически указания при работа с техническо средство "Drug Test 5000".
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по
делото доказателства: от разпита на свидетелите Л.Н. и М.И., Хр. Ц. и Д.Х. както и от
приобщените по реда на чл. 226 от АПК писмени доказателства съдържащи се в АНД №
АНХД № 806/20г. на ВТРС и по АНХД № 1785/20г. на ВТРС.
Със съществено значение за изясняването на фактическата обстановка съдът приема
показанията на свид. Д. Х., които следва да бъдат кредитирани, като последователни,
безпротиворечиви и логични и взаимно свързани със събраните по делото писмени
доказателства (3 бр. докладни записки, протокол за проверка на МПС, книга за
пропускателен режим при РУ- В.Търново и АУАН № 225563 от 25.05.2020г. Същите не
влизат в противоречие по отношение на основните подлежащи на доказване факти, свързани
с предмета на доказване по делото с останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства.
Свидетелят заявява, че по поискано от полицейски служители М. и С съдействие, е
бил изпратен на мястото на проверката, при които оказали такова във връзка с проверка за
наличието на наркотични вещества спрямо жалбоподателя и неговите спътници. Свидетелят
твърди, че П. бил служебно известен“ на полицейските служители като лице от
криминалния контингент по линия на наркотични вещества. При това посочва, че е участвал
в извършването на претърсване на лекия автомобил, което било осъществено в
присъствието на жалбоподателя, и за което му бил връчен екземпляр от съставения
протокол. При това свидетелят е посочил, че ответникът М. „….покани водача на л. а
Пресиян в сградата на РУ, където да му бъде извършена проба за употреба на наркотични
вещества…“. Във връзка с това свидетелят декларира, че жалбоподателят е съдействал при
извършването на проверката, като е заявил, че нямал против да бъде тестван за наркотични
вещества, както и че П., доброволно се е явил в сградата на РУ – В.Търново. На следващо
място свидетелят Х. сочи (л. 37 от АНХД № 1785/20г.), че „…както на водача, така и на
5
останалите лица присъстващи на проверката не е ограничавано правото на свободно
придвижване, не е поставяно белезници, не е употребявана физическа сила или принуда да
извършват действия..“ При това заявява, че в служебните помещения, в сградата на РУ-
В.Търново, е въведен пропускателен режим, както и че П. е изчаквал ответниците по
жалбата да подготвят техническото средство за проверка на употребата на наркотични
вещества за работа в коридора, а самата стая за проверка не е имала врата.
По отношение на изложените от св. Х. обстоятелства се констатират несъществени
противоречия, относно субективните възприятия на свидетелите Н. и И., свързани с тяхната
личност; участието им в самата проверка и, отиването им в сградата на РУ – В.Търново,
както и по отношение на обстоятелствата, свързани с техния престой там. Тези
обстоятелства са ирелевантни за предмета на доказване на настоящето производство, поради
което не следва да бъдат обсъждани.
При това съдът възприема за достоверни наведените от свидетелите Н. и И. данни,
според които пред сградата на РУ В.Търново П. е бил въведен, респективно и изведен
(отиване до ЦСМП – В.Търново) от двама полицейски служители, при което не се е движел
„свободно“. Доколкото в случая не са установени какви разпореждания са били дадени на
жалбоподателя и какво е било неговото поведение в тази връзка, описаните обстоятелства са
без значение за предмета на доказване на делото. Като такива следва да се разглеждат и
наведените от тези свидетели обстоятелства касателни осъществяването на спирането на
превозното средство и създаването във връзка с това на, твърдяни затруднения в
движението на заобикалящите ги превозни средства .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима въпреки липсата на издадена писмена заповед за задържане по
чл.72ал.1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.4 от ЗМВР задържаното лице има
право да обжалва пред съда законността на задържането. Следователно предмет на съдебен
контрол е законосъобразността на ограничаването на правото на свободно придвижване на
лицето, което ограничаване може да бъде извършено и без съответна заповед. Поради това
следва да се приеме, че неиздаването на писмен акт не е равнозначно на липса на
разпореждане за задържане, ако правото на свободно придвижване е ограничено от
полицейски орган. Независимо от липсата на писмен акт, фактическото задържане подлежи
на обжалване по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК, доколкото има характеристиките на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 1 от АПК - изразено чрез
действие волеизявление, с което се засягат правата на задържаното лице. Възприемането на
обратното означава да се признае съдебна защита само на лица, задържани след постановена
писмена заповед и да се откаже такава на лица, за които писмен акт не е издаден,
независимо от причината за това, което е недопустимо. В този смисъл е и трайната съдебна
практика (Опр. ВАС № 17386/18.12.2019 г. по адм.д. №12804/2019г.; Опр. № 9964 от
26.07.2017г. на ВАС по адм.д. № 7461/2017г., V о.).
Доколкото в случая се твърди осъществено спрямо ПР. М. П. от полицейски органи
6
пол. М. и пол.С. фактическо задържане в Районно управление – В.Търново, при твърдение
за ограничаване правото на жалбоподателя на свободно придвижване, задържаното лице има
право, според съда, да обжалва, в настоящето производство, законността на задържането.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна имаща
право и интерес от обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена
от необходимите приложения.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от
АПК.
В разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е
предвидено че дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред, пожарна безопасност и защита на населението. При това сред
основните дейности на МВР са оперативно-издирвателната дейност, дейността по
разследване на престъпления, контролна дейност, превантивна дейност и
административнонаказателна /чл.6,ал.1, т.1, т.3, т.7, т.8 и т.9 от ЗМВР/.
В случая от доказателствата по делото се установява, че на 25.05.2020г., в гр. В.
Търново ответниците по жалбата са изпълнявали вменените им в ЗМВР функции, като
извършвали патрул с ползвания от тях полицейски автомобил. Около 18.00 часа, в района на
кръстовище на ул."Беляковско шосе" и ул."България" М. и С., видели П.П. да управлява лек
автомобил "Пежо" с рег.№******* в гр.В.Търново. Жалбоподателят им бил „служебно
известен“ като лице от криминалния контингент по линия на деяния, свързани с наркотични
вещества,
което обусловило вземането на решение за извършване на проверка на водача. Предприето
било спиране, чрез препречване на пътя, с полицейския автомобил. След спирането на
автомобила и извеждането на П. и пътуващите в него две лица (св.Л.Н. и св.М.И.) им била
извършена проверка, от ответниците по жалбата пол.М. и пол.С., служители на сектор ПП
при ОД МВР В.Търново на документите на лицата и на автомобила, както и личен обиск на
същите (за това действие не е удостоверено с писмен протокол) за откриване на наркотични
вещества или други такива неразрешени от закона. При това бил проверен и автомобила на
жалбоподателя, за наличието на такива вещества, за което бил издаден от свидетеля Д. Х.
протокол. Непосредствено след това пол.М. и пол.С. разпоредили на П., да ги последва до
сградата на РУ В.Търново, за да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Такава не
била извършена на водача на място, тъй като наложената в Сектор ПП ОД МВР В.Търново
практика при употреба на техническо средство Дрегер тест 5000, била съобразена с
техническите характеристики на ползваната апаратура и изисквания за неговата правилна
употреба, свързани с поставянето на равно място, температурни диапазони на съхранение,
правила и време за използване и др., които създавали затруднения при осъществяване на
7
проверки при „полеви“ условия в работните полицейски автомобили, като създавали и
съмнения в достоверността на получаваните резултати.
От събраните по делото доказателства (три бр. докладни записки и показания на св.
Х.)се установява, че жалбоподетелят се съгласил и последвал полицейските служители до
РУ- В. Търново, като декларирал готовност да му бъде извършено изследване, във връзка с
което заявил, че не е употребявал наркотични вещества. Това обстоятелство не се оборва от
показанията на св. Л.Н. и св.М.И., които потвърждават, че им било разпоредено да отидат в
сградата на РУ В.Търново. При и това не се излагат данни и неса съъбрани и други
доказателстваза изразено изрично или с конклудентни действия несъгласие на лицето да
сътрудничи и да се яви в сградата на полицейското управление.
След пристигането на П. и свидетелите Н. и И. в полицейското управление, тримата
били разделени, като свидетелите останали във фоаето на полицейското управление.
В РУ- В.Търново, съобразно разпоредбите на ЗМВР и издадените наредби по
прилагането му и Инструкции (Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за
осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани
лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи и др.) е въведен пропускателен
режим и правила, регламентиращи осъществяването на поверените дейности, както и на
поведението на лицата свързано с тях. Във връзка с това влизането на П.П. било отразено,
във водената книга (Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г.) за пропусквателния режим на
ПОСТ № 1 на РУІ В. Търново на 25.0520г., в 1837 ч., под № 52, влизането на същия на
територията на РУ – В.Търново. Като причина за посещението е записана – извършване на
Дрег тест, като е налице и отразяване „съставяне на АУАН“, а в графа – при кого отива е
посочен индекс 39/5, отговарящ на служебен такъв на полицай Ал. С. В съдържанието на
направеното отбелязване от отношение на жалбоподателя липсва вписване на промяна на
основанието на осъщественото посещение, както и налагането на принудителна мярка
свързана със задържане, съобразно чл.11, ал. 7 от (Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г.).
П. заедно със ответниците по жалбата и свидетеля Х. напуснали фоаето на
управлението и отишли в стая, където бил монтиран и разположен за работа апарат за
измерване на употребата на наркотични вещества средство Дрегер тест 5000 и след
подготовката му за работа, жалбоподателят бил поканен извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества, при което жалбоподателят отказъл.
Направеният отказ за прооверка на употреба на наркотични вещества бил
удостоверен в издадения талон за изследване № 0046545 от 25.05.20г., който бил връчен на
П.. Непосредствено след това, при придружаване от полицейски служители съобразно
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, жалбоподателят бил отведен
до ЦСМП – В.Търново, където, след направен отказ да даде кръв за изследване бил върнат,
отново с сградата на РУ- В. Търново.
Направените от П. откази да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
8
вещества, във връзка с качеството му на водач на МПС, били възприети полицейските
служители като осъществяване на административно нарушение на разпоредбите на чл. 174,
ал. 3, пр. 2 от ЗДВП, за което, ответника по жалбата Ал. С, в присъствието на въззивника
Л.М. и на свидетеля Д.Х., му бил съставен АУАН № 225563 от 25.05.2020г. Същият бил
връчен на нарушителя на същата дата, като непосредствено след това, П.П. напуснал, в
19,30ч., територията на РУ- В. Търново, което било отразено във водената книга на
пропускателния режим под №52
Съгласно разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да
призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този
закон правомощия.
В конкретния случай в полицейските служители (2 бр. докладни записки л. 10-11 от
АНХД № 1785/20г. и показания на св. Д. Х.) са били възникнали съмнения, за управление
на МПС, след употреба на наркотични вещества от страна на жалбоподателя. Същите били
обусловени от неспокойното поведение и зачервени конюктиви, обстоятелства подлежащи
на изследване от полицейските служители при проверка на водачи на МПС, съобразно
приобщените като доказателства по делото Методически указания за признаци за откриване
на водачи, които биха могли да бъдат под въздействието на наркотични вещества).
Въз основа на това е разпоредено, от ответниците по жалбата, придвижване на
жалбопадателя до сградата на РУ – В. Търново за извършване на употреба на наркотични
вещества с техническо средство.
При това по делото, както бе посочено по - горе не са събрани данни, още по -малко
доказателства, това да се е случило против волята на П.. или без неговото съгласие.
С оглед на което съдът приема, че разпоредените и осъществени действия по
довеждането на жалбоподателя. в сградата на РУ – В.Търново, изчакването на същия;
осъществяването на действия по подготовка за извършването на проверка с техническо
средство за употреба на наркотични вещества; реализирания от жалбоподателя отказ;
издаването на талон за изследване; довеждането до сградата на ЦСМП - В.Търново,
респективно довеждането му обратно в сградата на РУ- В.Търново и последващото издаване
на АУАН за извършено административно нарушение на разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДВП на 25.05.2020г., са били законосъобразни. Същите са съобразени с нормативно
регламентираните материалноправни и процесуални изисквания за законосъобразност и
съответно на целта на закона, в изпълнение на вменените като функционални задължения
на полицейските органи задачи и дейности на МВР по контролна дейност, разследване на
престъпления превенция и административно наказателна (чл.6,ал.1, т.1, т.3, т.7, т.8 и т.9 от
ЗМВР/ на лица, като същото е било реализирано при наличието както на правни, така и на
фактически основания /данни/ за това.
Процесните действия са били извършени от полицейски органи в изпълнение на
функционалните им задължения и при упражняване на правомощията по чл.64, ал.1 във вр.
с ал.2, чл. 69, ал.1 от ЗМВР, във вр. с чл.4 и чл.6, ал. 1, т.3, т.7-9 от ЗМВР, като
9
разпореденото придвижване до сградата на РУ – В. Търново и изчакване е с цел изпълнение
на дейностите, възложени от закона на органите на МВР /в частност по разследване на
престъпления, по осъществяване на контрол, превенция и административнонаказателна
дейност). Действията са предприети и извършени в условията на неотложност във връзка с
извършваната проверка, като са били насочени единствено към установяване на употребата
на наркотични вещества, от жалбоподателя, във връзка с управление на МПС. По тази
причина е извършено и отвеждането, съответно и връщането на жалбоподателя до ЦСМП –
В.Търново, за вземане на кръв за изследване, което е осъществено съобразно изискванията
за Наредба № 30/2017г. за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
средство от водачите на МПС и издадените във връзка с това методически указания.
Обстоятелството че длъжностните лица, извършили довеждането на П. във фоайето
на РУ-В. търново не са удостоверили писмено така извършеното призоваване и довеждане,
не може да обуслови извод, че жалбоподателят е незаконосъобразно заведен до сградата на
РУ.
Съобразно разпоредбата на чл. чл. 64,ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
издават разпореждания до гражданите, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Предвидено е че разпорежданията се издават писмено, като в ал. 2
е регламентирано изключение от въведения принцип съобразно който -при невъзможност да
се издадат писмено разпорежданията, могат да се издават устно или чрез действия, чийто
смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. В настоящия случай, такава
невъзможност е налице предвид на обстоятелства, че същите издадени в хода на
осъществяваща се проверка на пътя, при „полеви“ условия и обективиращата се
неотложност от извършването на изискваните действия. При това и с оглед на разпоредбата
на чл. 4 от ЗМВР, П. е бил длъжен да оказва съдействие и да спазва разпорежданията на
органите на МВР, издадени при или по повод осъществяване на определените им със закон
функции, доколкото по делото не са събрани доказателства, разпорежданията на
ответниците по жалбата да са налагали извършването на очевидно за лицето престъпление
или нарушение, или да са застрашавали живота или здравето му, като основание за тяхното
неизпълнение, съобразно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
От своя страна неизпълнението на дадени от полицейските разпореждания дадени в
кръга на функциите им, до колкото извършеното не съставлява престъпление, подлежи на
самостоятелно обжалване, по ред, различен от настоящето производство - по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН, тъй като съставлява административно нарушение на разпоредбите на чл. 257,
ал. 1 от ЗМВР.
От друга страна както бе посочено по – горе, по делото не са събрани данни за
изразено изрично или с конклудентни действия несъгласие на лицето да сътрудничи и да
влезе в сградата на полицейското управление. При това безспорно от доказателствата по
делото се установява, че спрямо П. не са използвани физическа сила, помощни средства,
същият не е поставен в помещение задържани лица, и не е бил лишен от свободно
придвижване в рамките на служебните помещения на РУ.
10
Недоказано и като такова неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
извършените спрямо него действия от полицейските органи, са такива, осъществяващи
фактическия състав на задържането по смисъла на чл.72 от ЗМВР. Задържането по реда и на
основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна
административна мярка, прилагането на която се свързва с ограничаване правото на
свободно придвижване, чрез поставянето на лицето в определено за задържане място и
предприемането на съпътстващи мерки - извършване на обиск, проверка на личните вещи и
др.
В случая от представеното и прието като доказателство по делото извлечение от
книга за пропусквателния режим, водена във РУ за дата 25.05.20209г., се установява, че П. е
влязъл в сградата на РУ – В. Търново по повод извършване на „дрег тест“ и съставяне на
АУАН, при което е посочено и лицето, при което отива, а именно ответника по жалбата
Ал.С (индекс 39/5). В съдържанието на направеното отбелязване от отношение на
жалбоподателя липсва вписване на промяна на основанието на осъщественото посещение,
както и налагането на принудителна мярка свързана със задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР,
съобразно чл.11, ал. 7 от (Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г. за реда за осъществяване
на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях
в МВР. По делото е установено и не е спорно между страните, че не е била издавана и
заповед в този смисъл.
П.П. не е настаняван в помещение за задържани лица, като с негово участие,
единствено, са били извършвани действия насочени към установяване, или не, на употреба
на наркотични вещества, във връзка с качеството му на водач на МПС.
Както съдът възприе, по делото липсват каквито и да е било доказателства, че лицето
е било настанявано и съответно е престоявало в помещението за задържане в районното
управление. Това обективира извод, че правото му на свободно придвижване не е било
ограничавано, поради което престоят му в полицейското управление за извършване на
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, респективно
издаването на необходимите документи за това и последващото съставяне на АУАН за
извършено административно нарушение по чл. 174,ал.3, пр. 2 от ЗДВП (отказ за извършване
на проверка), не следва да бъде разглеждан с качество на „задържано лице“ по смисъла на
Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015г., а определен като „доведено лице“.
Настоящият състав приема, че не всяко пребиваване на лице в район на сграда на
МВР може да се квалифицира като „задържане". С оглед вида и характера на извършваните
проверки и предвид естеството на работа на МВР, в работните сгради и в помещенията е
въведен строги правила и режим на придвижване, престой и напускане на същите, както от
граждански лица, така и от самите служители. При това не всяко действие, регламентиращо
спазване на определени ограничения при движението и поведението на едно лице на
територията на една институция (в случая полицейско управление), може и следва да се
квалифицира като „задържане" по смисъла на закона. Въз основа на изложеното съдът
приема, дадените разпореждания за влизане в сградата на РУ- В. Търново, оставането там и
11
участието в производство по установяване на употребата на наркотични вещества, за което
са били осъществени необходимите проверки, не може да обуслови извод, че спрямо П. е
било осъществено фактическо задържане по см. на чл.72, ал.1 от ЗМВР.
На следващо място съдът приема, че предвид на обективирания извод за липса на
приложена спрямо П.П. принудителна административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР,
възраженията на жалбоподателя за неспазване на императивното изискване по чл.74ал.1 от
ЗМВР за издаване на писмена заповед за задържането по чл.72ал.1 от ЗМВР; за липса на
нормативно предвидените материалноправни предпоставки за задържането по чл.72ал.1т.1–
т.6 от ЗМВР, както на тези за допуснати процесуални нарушения, довели до нарушаване на
правата му по чл.72ал.5 – ал.7 от ЗМВР, не следва да бъдат разглеждани и обсъждани.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, искането за присъждане на разноски, от страна на жалбоподателя, е неоснователно и
като такова следва да бъде отхвърлено.
Водим от горните съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ПР. М. П., ЕГН:**********, гр.*** ****, чрез адв. Й.Ц. от
ВТАК, съдебен адрес гр.В.Търново, ул.**** ***** ****, срещу незаконосъобразно
отвеждане и задържане на ПР. М. П. в Районно управление – В.Търново при Областна
дирекция на МВР – В.Търново, на 25.05.2020г. по разпореждане на инсп.ЛЮДМ. В. МЛ. -
ПИ в Сектор ПП ОД МВР В.Търново и мл.инспектор А.И. Спиродонов - мл.автоконтрольор
в Сектор ПП при ОД МВР В.Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12