Р Е Ш Е Н И Е
№ 166 16. 05. 2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд
на 16. 04. 2019г.,
в
публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков Членове : Димитър Ковачев мл. с-я Симона Кирилова
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от
съдия Методи Величков, въззивно гражданско дело № 153 по описа
за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното :
С
решение № 1143 / 09. 11. 2018г., постановено по гр. д. № 7725 / 2017г. по описа
на Пернишкия районен съд е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. “Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.2, да заплати на Л.Н.Н., с ЕГН *********** ***, на
основание чл. 432 КЗ, сумата в размер на 6800.39 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност –
отговорност на работодателя“ по застрахователни полици № *** и № *** за
неизплатени от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД на ищеца трудови възнаграждения за месец
февруари, март и април 2016г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба 08.11.2017г. до окончателно изплащане
на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 384.23 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
19.04.2017г. до 07.11.2018г., като предявеният иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния заявен размер на претенцията 1065.34 лева и
периода от 26.03.2016г. до 18.04.2017г. е отхвърлен.
С
решението е осъдено „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.
“Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.2, да
заплати на Л.Н.Н., с ЕГН *********** ***, на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата
в размер на 1338.14 лева, представляваща сторени в производството съдебни
разноски.
В
решението е отбелязано, че то е постановено при участието на „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, ул. „Райчо
Даскалов“ 1, Бизнес комплекс „Перник“, ет.2, ап. 6 в качеството на трето лице –
помагач на страната на ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ж.к. “Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет.2.
Недоволно от така постановеното решение, в частта, с която са
уважени исковите претенции и са присъдени разноски, е останало ответното „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
– ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София. Навежда доводи, че решението в обжалваната му
част е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли решението в
обжалваната част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност моли присъденото
обезщетение да бъде намалено до реално претърпените вреди. Основните доводи в
жалбата са, че исковете не са доказани по основание и размер; че не е доказано
наличието на покрит риск по валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Обща гражданска отговорност“; че не е доказано „Електрисите“ ЕООД да е уведомило
застрахователя своевременно и в рамките на предвидения в общите условия срок за
настъпване на застрахователното събитие, а това е станало едва 3 месеца след
настъпване на събитието; че
първоинстанционния съд не е посочил императивната материалноправна разпоредба,
приложима към процесния период, въз основа на която да се ангажира
отговорността на застрахователното дружество; както и че присъденият размер на
възнаграждението съществено надвишава реално договорения. За съдебно заседание е депозирал молба, с която
претендира направените разноски. С нея прави и възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение от насрещната страна.
Насрещната страна Л.Н.Н., чрез адвокат И.В., е
подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна,
необоснована и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Поддържа това си становище и в
съдебно заседание, като моли да му бъдат присъдени направените разноски.
Третото
лице – помагач на ответника - „Електрисите“ ЕООД гр. Перник не е изразило
становище по жалбата.
За да постанови
решението си, Пернишкият районен съд
е приел следното:
Приел е, че
предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.
432 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От приетите по
делото застрахователни полици по застраховка „Обща гражданска отговорност,
секция I „Отговорност на работодателя“ № *** и № ***, е приел за установено, че
между „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД и ответника е
сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които
застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работници и
служители, представляващи вземания, произтичащи от сключени трудови договори за
осигуряване на временна работа, със срок на действие по двете полици от
17.04.2015г. до 16.04.2017г.
Въз основа на
представения по делото Трудов договор № ***, съдът е приел, че Л.Н.Н. и
„ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е заемал при дружеството длъжността „***“ с основно месечно възнаграждение в
размер на 420 лева, като съгласно споразумение между страните за предоставяне
на временна работа от 04.01.2016г.
работникът е следвало да полага труд на територията на Република Франция
за чуждестранното предприятие SAS ATCE
срещу възнаграждение в размер на 10 евро на час. Отбелязал е, че съгласно
Заповед № *** трудовото правоотношение между ищеца и третото лице помагач на
страната на ответника е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, считано
от 21.09.2016г.
Въз основа на
приложената по делото кореспонденция в превод от френски език съдът е отбелязал,
че дружеството – ползвател поддържа становище, че не разполага с финансови
средства за заплащане на дължими трудови възнаграждение на работниците
изпратени от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД.
Съдът е отбелязал,
че с уведомление за щета с рег. № *** „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД е уведомило ответното
дружество относно щета, открита на 20.06.2016г., изразяваща се в неизплащане на
възнаграждения за положен труд в предприятието – ползвател, в което временно е
бил зает и ищеца.
От представената по
делото молба от 22.03.2017г., постъпила при ответното дружество видно от
ангажираната обратна разписка на 29.03.2017г., съдът е приел за установено, че
ищецът, чрез процесуалния си представител в настоящото производство адвокат В.,
е направил искане да му бъдат заплатени дължимите му от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД
трудови възнаграждения, като в искането е посочена и банкова сметка.
От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, което съдът е възприел, е посочил, че
размерът на начислените, но незаплатени на ищеца от „ЕЛЕКТРИСИТЕ“ ЕООД трудови
възнаграждения възлиза на сумата в размер общо на 6800.39 лева, от която
2106.75 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец февруари 2016г.,
2936.99 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец март 2016г. и
1756.65 лева, представляваща трудово възнаграждение за месец април 2016г.
С оглед изложеното
и доколкото съдът е приел, че по делото са установени всички кумулативни
предпоставки на отговорността на застрахователя по договор за застраховка
„отговорност на работодателя“, то същият е направил извод, че предявеният иск с
правно основание чл. 432 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен.
Съдът се е позовал
на Решение № 199/21.06.2018г. по в.гр.д. № 155/2018г. по описа на Окръжен съд –
гр. Перник, постановено по идентичен казус, с което е прието, че съгласно
чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от този по чл. 108, ал. 1 – 3
или 5 КЗ. Посочил е, че съгласно чл. 20 от Общите условия по застраховка „Обща
гражданска отговорност“ срокът за изплащане на застрахователно обезщетение е
петнадесет работни дни от датата на представяне на всички
необходими документи за определянето му
и същия съвпада със срока по чл.108 КЗ. Предвид изложеното и при
съобразяване на представената по делото покана за плащане от Л.Н.Н., съдът е
приел, че ответното дружество е изпаднало в забава на 19.04.2017г., поради
което и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
19.04.2017г. до деня преди подаване на исковата молба – 07.11.2017г. в размер, изчислен по реда на
чл. 162 ГПК, на 384.23 лева, като за разликата до пълния заявен размер от
1065.34 лева и периода от 26.03.2016г. до 18.04.2017г. искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Пернишкият районен
съд е изчислил дължимите от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД разноски на Л.Н., както в исковото, така и в заповедното
производство, както и е изчислил дължимата държавна такса по сметка на
Пернишкия районен съд.
След като взе предвид направените
с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Подадената
въззивна жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Служебно преценявайки допустимостта на
решението в обжалваните му части, Пернишкият окръжен съд намира, че то се явява
допустимо. В исковата молба ищецът твърди, че е завел през 2016г. правен спор.
Установява се, че действително ищецът е завел гр. д. № 5102 / 2016г. по описа
на Пернишкия районен съд, като с решение № 134, постановено на 16. 02. 2017г.,
което е влязло в сила е признато за установено по отношение на „Електрисите“
ЕООД, че дължи на Л.Н.Н. сумата 6800,40лв., представляваща неизплатени трудови
възнаграждения за месеците февруари 2016г., март 2016г. и април 2016г., ведно
със законната лихва за върху главницата, считано от 27. 07. 2016г. /датата на
подаване на ЗИПЗ/, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2859 / 2016г. по
описа на Пернишкия районен съд /л.232 от първоинстанционното дело. В настоящето
производство няма нито твърдения, нито доказателства, тази сума да е била
изплатена на Л.Н.. Напротив от представеното писмо до адвокат И.В., изпратено
от „Електрисите“ ЕООД, носещо печата на това дружество, чрез пълномощник А.А.,
се установява, че дружеството не може да изплати на Л.Н. и на още двама други
работници, присъдените им суми по съдебни решения, поради финансова
невъзможност /л. 157 и л. 229 от първоинстанционното производство/. С оглед
гореизложеното Пернишкият окръжен съд намира, че предявените искове срещу
застрахователя, които са уважени от Пернишкия районен съд в размер на 6800,39лв.
се явяват процесуално допустими.
По
неправилността на обжалваното съдебно решение, Пернишкият окръжен съд е
обвързан от изложеното във въззивната жалба. Изхождайки от изложеното във
въззивната жалба и доводите на насрещната страна, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
Ищецът
и „Електрисите“ ЕООД са сключили трудов договор № ***. и споразумение за
предоставяне на временна работа от същата дата 04.01.2016 г., сключено при
условията на чл. 107р и сл. КТ, ищецът е започнал работа при ответника на
длъжност „***”, сключен на осн. чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ - до завършване на
определена посочена в договора работа, като предприятието ползвател, мястото на
работа, работното място съгласно т.т.1, 2 и 3 от споразумението за предоставяне
на временна работа е Arcachon rue leon cigarroa arcachon 125 boulevard la
plage, France. С трудовия договор е уговорено в размер на 420лв., с
периодичност на плащане веднъж месечно на 25-то число и с допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6% за всяка
година трудов стаж при този работодател. Със споразумение за предоставяне на
временна работа е уговорено заплащане -
10 евро на час. Следователно „Електрисите“ ЕООД, което е работодател на ищеца
се явява „предприятие, което осигурява временна работа“ по смисъла на п-ф 1,
т.17 от ДР от КТ, а френското предприятие се явява „предприятие ползвател“ по
смисъла на п-ф 1,
т.18 от ДР от КТ. Работодателят дължи заплащане на трудовото възнаграждение на
работника, съгласно уговореното. Видно
от заключение рег. № 14 255 от 30. 05. 2018г. на вещото лице Е.Н. по съдебно –
икономическата експертиза /л. 80 и сл. от първоинстанционното дело/, както и от
устните обяснения на вещото лице дадени в съдебното заседание на 07. 06. 2018г.,
дължимите трудови възнаграждения на работника за м. февруари, месец март и
месец април 2016г. са в същите размери, които е присъдил Пернишкия районен съд,
т.е. в общ размер от 6 800,39лв.
Основният
спорен въпрос е дали за процесния период е имало застрахователно правоотношение
между „Електрисите“ ЕООД гр. Перник и „ОЗК – Застраховане“ АД гр. София, тъй
като в тази насока има оплаквания във въззивната жалба. Видно от приложените по
делото две застрахователни полици - № *** и № ***, първата е с период на
действие от 17. 04. 2015г. до 16. 04. 2016г. включително, а втората е с период
на действие 17. 04. 2016г. до 16. 04. 2017г. включително /л.210 и л. 215 от
първоинстанционното дело/. Същите са сключени между „ОЗК – Застраховане“ АД и
„Електрисите“ ЕООД, като застрахователното покритие е : сумите, които
застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, които ще бъдат
наемани от застрахование, по трудов договор за осигуряване на временна работа. Общата
застрохователна сума и по двете полици, които застрахователят се е задължил да
изплати, при настъпване на застрахователно събитие е по 200 000лв. за
имуществени вреди. Следователно процесният период на неизплатените трудови
възнаграждения на ищеца Л.Н. – м. февруари, март и април 2016г., попада в
обхвата на действие на двете застрахователни полици.
С молба
изх. № В – 065 / 21. 06. 2016г. на „Електрисите“ ЕООД до „ОЗК – Застраховане“
АД, с вх. № 446 от 22. 06. 2016г. на застрахователното дружество, последното е
уведомо, че „Електрисите“ ЕООД е получило на 20. 06. 2016г. писмо от предприятието ползвател /френското
предприятие ползвател/, че поради финансови затруднения няма възможност да
плати на задълженията си по договори за осигуряване на персонал в размер на
79 708,50евро. В писмото е
отбелязано, че съгласно сключената застраховка застрахователят покрива
отговорността на застрахования работодател до лимита на отговорност
200 000лв. Към молбата е приложен списък на 25 работници, като под № 8
фигурира Л.Н.Н.. След като „Електрисите“ ЕООД е узнало на 20. 06. 2016г. за
настъпилиото застрахователно събитие и
още на другия ден е изпратило писмо до застрахователя, то е спазен 7 дневния
срок за уведомяване на застрахователя по смисъла на чл. 15, ал.3 от Общите
условия по застраховка „Обща гражданска отговорност“, а оплакваният в
противната насока са неоснователни.
Доколкото
първата застрахователна полица е сключена през 2015г., то съгласно п-ф 22 от ПЗР
на ЗК от 01. 01. 2016г. /Дв бр. 102 от 29. 12. 2015г./, се прилага част
четвърта по отменения КЗ от 2015г. Следователно предявеният иск е с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 432 КЗ /сега действащ/ и това са
имрперативните материалноправни разпоредби, приложими към процесния период, въз
основа на която е ангажирана отговорността на застрахователното дружество. Това
с нищо не променя последиците от непрецизираната правна квалификация от страна
на Пернишкия районен съд, нито пък обстоятелството, че застрахователят е длъжен
да заплати присъдената сума на увреденото лице /работникът/. По делото не се
спори, че до този момент застрахователят не е изплатил застрахователно
обезщетение на увреденото лице, нито има доказателства за извършено такова
плращане. Що се отнася до доводите във въззивната жалба, че присъдената сума е
завишена, то Пернишкият окръжен съд следва да отбележи, че Пернишкия районен
съд е присъдил обезщетения за неполучени трудови възнаграждения за м. февруари,
март и април в общ размер на 6800,39лв., каквато сума е посочена и в
заключението на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза на вещото
лице Е.Н..
С оглед
изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че всички изложени доводи във
въззивната жалба са неоснователни.
Следователно
въззивната жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД се явява неоснователна, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, като Пернишкият окръжен съд възприема по реда на чл. 272 от ГПК мотивите на Пернишкия районен съд.
Банковата
сметка, по която следва да се преведат сумите на ищеца е представена пред
Пернишкия окръжен съд и фигурира като писмена молба л. 12 от
първоинстанционното производство и изрично е указана в с.з. на 07. 07. 2018г.
от адвокат И.В..
Въззиваемият
ответник е направил разноски пред Пернишкия окръжен съд в размер на 700лв. за
адвокатски хонорар. Дружеството жалбоподател е направило възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Обжалваемият интерес, предмет на
настоящето въззивно дело е в размер на 7 184,62лв. При това положение
минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.
7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, би могъл да бъде 639,23лв. При положение, че
минималното възнаграждение би могло да е 639,23лв., а конкретното адвокатско
възнаграждение е 700лв., то същото не се явява прекомерно и съдът намира, че не
следва да бъде намалявано.
С оглед
изхода по делото дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемия
ответник сумата 700лв. адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Тъй
като цената на иска за заплащане на трудовите възнаграждения е над 5000лв. и се
касае за гражданско дело, то решението подлежи на касационно обжалване.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава № 1143 / 09. 11. 2018г.,
постановено по гр. д. № 7725 / 2017г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му осъдителни части.
Осъжда „Застрахователно акционерно
дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. “Света София“ №7, ет.3, да заплати
на Л.Н.Н., с ЕГН **********,***, сумата 700лв., представляваща изплатено от
него адвокатско възнаграждение пред Пернишкия окръжен съд.
Решението
може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок, считано от
датата на връчването му на страните.
Председател :
Членове : 1.
2.