Решение по дело №790/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. (A. M.) срещу Решение № 108/09.07.2024 г., постановено по АНД № 348/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Същото не отговаряло на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В НП не било направено ясно, точно и пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, които очертавали неговата обективна и субективна съставомерност. Това представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като привлеченият към административнонаказателна отговорност не могъл да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението и да упражни адекватно правото си на защита. Жалбоподателят изтъква, че при извършване на проверката от контролните органи не ставало ясно въз основа на какви доказателства и какъв документ административнонаказващият орган (АНО) приел, че жалбоподателят, управлявайки процесното МПС, виновно е нарушил разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ и е станал причина за настъпилия съставомерен резултат. От събраните доказателства не можело да се установи категорично какво не бил спазил жалбоподателят – дали задължението му като водач на МПС да декларира по установения ред стоката пред митническите органи, или задължението му като превозвач да превози натоварената стока. Според жалбоподателя, било налице несъответствие между формулировката на нарушението в НП и разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Съдът приел, че нарушението е свързано с превозването на стоката, докато АНО санкционирал жалбоподателя за това, че не е декларирал стоката пред компетентните митнически органи. Жалбоподателят отбелязва, че неяснотата относно изпълнителното деяние е довела до неразбиране от негова страна за какво точно бил наказан, което нарушавало правото му на адекватна правна защита. Освен това съдът не приложил разпоредбите на Регламент (ЕС) № 952/2013 относно Митническия кодекс на Съюза, и по-конкретно чл. 139 и чл. 170.

На второ място, жалбоподателят твърди, че съдът неправилно изтълкувал приложението на чл. 84 от ЗАНН относно участието на преводач. Според жалбоподателя, след като в ЗАНН не се предвиждало задължително участие на преводач, нормите на НПК трябвало да се приложат субсидиарно. В случая не било доказано, че жалбоподателят владее български език, което било абсолютно процесуално основание за отмяна на НП поради нарушаване на правото му на защита.

На трето място, според жалбоподателя, съдът не разгледал въпроса за нарушение на чл. 53 от ЗАНН. Не било установено по несъмнен начин колко нарушения били извършени, кой е деецът по всяко от тях и при каква форма на вина били извършени. Жалбоподателят твърди, че преди появата на натоварената автокомпозиция на ГКПП „Капитан Андреево“ било извършено друго нарушение на митническите норми и правила. Липсата на разглеждане на тези факти пречела да се установи дали същият е виновен и дали трябвало да бъде санкциониран.

Жалбоподателят също така отбелязва, че не е било обсъдено приложението на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН относно административнонаказателната отговорност на ръководителите на транспортната фирма. Ако била налице вина, тя трябвало да се разглежда от началото на превоза, а не само в момента на преминаване през ГКПП „Капитан Андреево“.

В заключение, жалбоподателят заявява, че косвените доказателства, представени от административнонаказващия орган, не можели да доведат до единственото заключение, че същият е виновен и да се ангажира неговата административна отговорност. Жалбоподателят счита, че разследването не е било проведено пълно, обективно и всестранно, и поради това вменяването на извършено нарушение било неправомерно. Той също така отбелязва, че наказващият орган не е изпълнил състава на чл. 53 от ЗАНН, тъй като не бил установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, лицето, което го е извършило, и неговата вина.

На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 208 от АПК, жалбоподателят моли съда да отмени Решение № 108/09.07.2024 г., постановено по АНД № 348/2024 г. по описа на Pайонен съд - Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/1000-4352/НП от 19.04.2024 г., издадено от и.д. заместник-директор на ТД „Митница Бургас“, както и да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба - Заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли решението на Районен съд - Свиленград да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Счита, че не са налице сочените в касационната жалба нарушения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита доводите, изложени в касационната жалба, за неоснователни, поради което предлага съдът да остави в сила оспореното решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Свиленград е потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № BG2023/1000-4352/НП от 19.04.2024 г., издадено от и.д. Заместник-директор на Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция „Митници”, с което на А. М. /A. M., роден на [дата]. в *, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците е наложено административно наказание „глоба” в размер на 9 528,90 лв. и на основание чл. 233, ал. 6, вр. с чл. 233, ал. 1 от ЗМ е постановено „отнемане в полза на държавата” на 11 вида лекарствени продукти, всички с митническа стойност 9 528,90 лева, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Агенция „Митници” сумата от 80 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 22.11.2023 г., около 15:40 ч., на МП "Капитан Андреево", трасе "Входящи товарни автомобили", пристигнал товарен автомобил на фирма “BAKIMCI ITHALAT“, с влекач марка * с рег. № *** и полуремарке с рег. № **. Автомобилът пътувал от Турция за България и бил управляван от турския гражданин - жалбоподателят А. М.. Същият декларирал превозвания товар и представил съответните документи – Т1, товарителница и фактура. Автомобилът бил насочен за проверка с рентген, като бил извършен оглед на превозното средство и багажа. Установено било, че пломбите били в изправност и нямало нарушения. В товарното помещение обаче митническите служители открили недекларирани лекарствени продукти. Жалбоподателят заявил, че на 20.11.2023 г. получил вече натоварения и обмитен камион в * и не знаел за наличието на лекарства. Впоследствие автомобилът и лекарствените продукти били задържани. На 23.11.2023 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците, като жалбоподателят не направил възражения по акта. Била изготвена оценка на стойността на недекларираните стоки, която възлизала на 9 528,90 лв. Във връзка с така установеното, на 19.04.2024 г. било издадено наказателно постановление, с което на А. М. била наложена глоба и постановена конфискация на лекарствените продукти.

От правна страна съдът е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването на АУАН и НП. Преценил е, че същите са издадени от компетентни органи, както и че са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. По отношение на наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с превод на съставения АУАН, съдът е посочил, че в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в административнонаказателното производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език. В конкретния случай, с оглед установените по делото факти, съдът е преценил, че е бил извършен превод от актосъставителя на разбираем за нарушителя език, както и че доколкото в съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван от адвокат, следвало да се приеме, че лицето е организирало адекватно защитата си.

Относно материалноправната законосъобразност на НП, съдът е отбелязал, че събраните доказателства в хода на съдебното производство обосновават безспорен извод за осъществяване на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, изразило се в това, че на 22.11.2023 г. през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Р.Турция в Р.България, жалбоподателят е превозил през държавната граница стоки с търговски характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи. Съдът е преценил, че процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Във връзка с размера на наказанието съдът е отбелязал, че съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, при митническа контрабанда на стоки се налага глоба в размер от 100 % до 200 % от митническата стойност на недекларираните стоки, а те се отнемат в полза на държавата, независимо от собствеността им. В случая митническата стойност на стоките била определена на 9 528,90 лв. от вещо лице по вторичен метод, тъй като липсвали доказателства за договорната стойност. Съдът е приел тази стойност за правилно установена и е преценил, че наложената глоба от 100 % е законосъобразна, съобразена с чл. 27 от ЗАНН. Съдът е преценил, че обжалваното НП е законосъобразно и в частта за отнемането на стоките.

Така постановеното решение от Районен съд - Свиленград е допустимо, валидно и правилно. Касационната инстанция възприема изцяло изводите, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 230 и чл. 231 от ЗМ. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Посочени са по безспорен начин всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението (чл. 42, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН). Установените факти са правилно подведени под релевантната по време, място и лица правна уредба. Нарушението е формално, като за осъществяването на неговия фактически състав не се изследва настъпването на определен противоправен резултат.

Възраженията на касатора във връзка с неизвършването на превод на турски език при съставянето и предявяването на АУАН, са били подробно обсъдени от въззивния съд. Съдът е посочил, че в ЗАНН не се предвижда задължителното участие на преводач в административнонаказателното производство във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език, а преценката дали липсата на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално, само въз основа на липсата на отбелязване в акта на надлежно назначен преводач. Развитите от съда съображения, че в конкретния случай правото на защита на административнонаказаното лице не е нарушено, се споделят изцяло от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни. Коректно съдът е възприел, че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на съставения му АУАН на разбираем за него език, като с подписа си е удостоверил това обстоятелство и е организирал адекватно защитата си срещу издаденото въз основа на този акт наказателно постановление. В тази връзка правилна е преценката на съда, че във фазата на съставяне и предявяване на АУАН няма допуснати процесуални нарушения с характер на съществени, тоест такива, чието недопускане да би могло да доведе до различен краен резултат на производството, а възраженията в касационната жалба в посочения смисъл са неоснователни.

В касационната си жалба касаторът твърди още, че е налице несъответствие между описанието на констатираното нарушение и неговата правна квалификация, но след извършената проверка настоящият съдебен състав констатира, че нарушението е надлежно описано, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса на посочване на някой от задължителните му реквизити. Не е налице и твърдяното противоречие между направеното фактическо описание и дадената правна квалификация. Характеризиращите нарушението от обективна страна признаци са изчерпателно и ясно посочени, по начин да бъде обезпечено правото на защита на касатора. Неоснователно е и възражението за неправилно квалифициране на извършеното административно нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Съгласно тази разпоредба, "който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките". Фактическият състав на нарушението - митническа контрабанда, включва следните елементи: 1. адресат е лице, което пренася или превозва стоки през държавната граница, или 2. лице, което направи опит за това, като и в четирите хипотези се изисква наличието на незнание от страна на митническите органи (тоест стоката да не е представена, декларирана или обявена пред тях) и липсата на разрешение. Наказанието за това нарушение е глоба, като размерът й се определя според митническата стойност на стоките – предмет на нарушението. От доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на извършване на нарушението административнонаказаното лице е осъществило фактическия състав на нарушението, като е превозило през държавната граница лекарствени продукти, без да ги декларира, а съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМ всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим. Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя във въззивното производство и аргументирано ги е приел за неоснователни. Несъмнено от събраните доказателства се установява, че като водач на товарния автомобил касаторът е превозил изброените в НП стоки, открити в товарния отсек на МПС, през държавната граница, без същите да са били декларирани или обявени пред митническите органи, с което деянието се явява довършено, независимо, че е установено на митническия пункт.

Настоящият касационен състав намира, че твърдяното митническо нарушение е съставомерно и от субективна страна. Мотивите на районния съд в тази връзка са изключително подробни и на практика дават отговор на всички възражения на касатора. Районен съд – Свиленград е приел, че несъответствието в количеството и артикулите на превозваните стоки, както и в броя на колетите, е следвало да бъде известно на водача, предвид задължението му като фактически превозвач, произтичащо от чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от Конвенция CMR да знае каква стока превозва, а в случай, че не разполага с необходимите средства за нейната проверка, същият е следвало да впише в Международната товарителница мотивирани възражения относно превозвания товар, включително и обстоятелството, че не е присъствал на товаренето, което в случая не е сторено. Правилен е и изводът, че дори и при извод за непредпазливост на деянието, същото съставлява административно нарушение, тъй като не е изрично изключено от кръга на наказуемите, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН.

По отношение на възраженията, че не е обсъдено приложението на чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, следва да бъде отбелязано, че според действащото митническо законодателство, митническите задължения и формалности, включително и тези за представяне, деклариране и обявяване са свързани със субекта – фактически превозвач, тоест шофьорът, който е лицето, фактически въвело стоките на митническата територия на страната ни или Общността. По пряк аргумент от чл. 96, § 2 от Митническия кодекс на Съюза и чл. 8 и чл. 9 от Конвенция CMR, като фактически представител на превозвача, именно той е носител на задължението за представянето на товара, ведно с карнета ТИР и други документи за натоварената стока, съответно е отговорен за съответствието с описаното в ТИР карнета и ЧМР-то.

Доколкото формираните от Районен съд - Свиленград фактически и правни изводи съответстват на събраните доказателства и на материалния закон и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 348 от НПК, то постановеното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

С оглед изхода от спора, в полза на Агенция "Митници", в структурата на която е органът, издал оспореното наказателно постановление, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108/09.07.2024 г. по АНД № 348/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА А. М. /A. M., роден на [дата]. в *, Република Турция, притежаващ паспорт № ****, издаден на *** с постоянен адрес – Република Турция, [населено място], да заплати на АГЕНЦИЯ "МИТНИЦИ", сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.