№ 115
гр. Бургас, 09.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно частно търговско
дело № 20222001000095 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. с чл.220 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „И. м.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ул. „О. № 15, ет.9, ап.902,
представлявано от Г. И. П. - управител, с адрес за връчване: гр. Стара Загора,
ул. „К. Г., № 64, кантора № 6 – адв. В.Д., срещу Определение № 147/
11.03.2022 г., постановено по т.д. № 221/ 2021 г. по описа на Окръжен съд
Бургас, в частта му, с която е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател за привличане на трети лица - помагачи.
Въвеждат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното определение. Обосновава се наличието на интерес от
привличането, предвид обвързване от доказателствената сила на мотивите,
при евентуално осъдително решение срещу молителя, ако такова бъде
постановено. Сочи се, че по силата на договорености по договор за
прехвърляне на дружествени дялове и рамково споразумение, привличащият
има право на регресен иск срещу сочените трети лица.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното определение и
постановяването на ново такова, с което да се допусне участието като трети
лица - помагачи на ответника по горепосоченото търговско дело, на „М. АД,
ЕИК ******, и „Е. - Г.“ АД, ЕИК *******.
В законоустановения срок, отговор на частната жалба не е постъпил.
1
Апелативен съд Бургас констатира, че частната жалба е подадена от
легитимирана страна, срещу акт подлежащ на обжалване, като е спазен
преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК и са изпълнени останалите
процесуални предпоставки за допустимост. Ето защо, същата подлежи на
разглеждане по същество.
Апелативен съд Бургас, след като се запозна с частната жалба,
обстоятелствата по делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за
установено следното:
Предмет на разглеждане пред Окръжен съд Бургас са осъдителни
искови претенции, предявени от „М. И.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. Б. 9178, ул. „Св. Св. К. и М.“ № 16, вх.3, ет.2, ап.28,
представлявано от В. Х. В. и Х. В. В. заедно и поотделно, против „И. м.“
ЕООД, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, за присъждане на
суми за дължима наемна цена за отдадени от ищеца на ответника по иска
станция за компресиране на природен газ и полуремарке, както и за
присъждане на неустойка за забава в плащането на наемните вноски, като се
претендират и направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба, ответникът е въвел искане за
конституиране, в качеството на трети лица – помагачи, на „М. АД, ЕИК
******, и „Е. - Г.“ АД, ЕИК *******, като е изложил съображения, че
посочените дружества са страни – прехвърлители, по договор за продажба на
дружествени дялове, по силата на който дружествата, заедно с Д. К., са
отчуждили в полза на „М.“ ЕООД, ЕИК ****, 100 % от дружествените дялове
в ответното дружество - „И. м.“ ЕООД. Посочено е, че в договора за
продажба на дружествени дялове и рамковото споразумение към него
страните са уговорили, че при претенции на трети лица, за възникнали
задължения преди 18.12.2020 г., продавачите са солидарно отговорни с „И.
м.“ ЕООД за пълното погасяване на отговорността на това дружество.
С атакуваното в настоящото производство определение съдът от
първа инстанция е отказал да допусне конституирането на третите лица, като
е изложил съображения, че ответното дружество не е страна по договора за
продажба на дружествени дялове, нито по рамковия договор, поради което за
него, при евентуално осъдително решение в полза на ищеца, не ще се породи
правото да търси присъденото от сочените трети лица, тъй като такова право
2
не е залегнало в горните договорености.
Настоящият състав отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл. 219,
ал.1 ГПК, с отговора на исковата молба ответникът може да привлече трето
лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага, т.е. има правен
интерес решението да бъде постановено в полза на подпомаганата страна.
Привличащата страна също следва да има правен интерес от привличането на
третото лице, изразяващ се във възможността, при неблагоприятен за нея
изход от делото, да може да предяви регресна претенция спрямо третото
лице, при обвързваща сила на мотивите на решението.
Видно от данните по делото, искането е направено своевременно, а
по въпроса за правния интерес от привличането следва да се заключи, че
такъв не е налице, като съображенията за това са следните:
От представения в производството Рамков договор за покупко-
продажба на дружествени дялове от 1.04.2021 г. – чл.5.3, става ясно, че
прехвърлителите са се обвързали да отговарят солидарно с купувача „М.“
ЕООД и/ или дружеството, чиито дялове прехвърлят - „И. м.“ ЕООД, за
задължения, възникнали в резултат на търговската му дейност, осъществявана
преди прехвърлянето на дяловете, произтичащи от сключени договори, без
ограничение в сумата на отговорността, задълженията или обезвредата, като
видно от чл.4.3 от договора прехвърлителите са приели да отговарят за
съществуващите задължения на „И. м.“ ЕООД само до размера, определен
било в тристранно споразумение между продавачите на дяловете, длъжника
„И. м.“ ЕООД и кредитора, било установен в съдебен процес, проведен с
участието на продавачите.
По съществото си тези уговорки разкриват белезите на встъпване на
продавачите – юридически лица, в дълг, солидарно с първоначалния носител
на задължението, но, докато за задължения на дружеството – купувач
обвързаността може да произведе действие, тъй като то е страна по
съглашението, по отношение задължения на дружеството „И. м.“ тя е
неотносима, тъй като, по разума на чл.101 ЗЗД, встъпването в дълг е
съглашение между встъпващия и задълженото лице или кредитора, а
споразумението, на което привличащият се позовава, не инкорпорира
волеизявление на „И. м.“ ЕООД, нито на неговия кредитор – ищец във
висящото пред Окръжен съд Бургас производство. Доколкото обективираното
3
в договора за продажба на дружествени дялове изявление на прехвърлителите
за встъпване в дълг, по отношение на задължения на „И. м.“ ЕООД, не е
скрепено с договорно съгласие, изхождащо от това дружество или неговия
кредитор, то същото следва да се квалифицира като обещание за встъпване в
дълг, без конститутивен правен ефект, и солидарна отговорност на
привличаните трети лица не е възникнала, респективно ответникът не
разполага с обратен иск против тях, при неблагоприятен за него изход от
процеса, който се развива по повод задължения, датиращи отпреди 18.12.2020
г.
Ето защо, настоящият апелативен състав намира, че не са налице
предпоставките, регламентирани в чл.219 ГПК, поради което участието на
сочените дружества, като трети лица помагачи на ответника, не следва да се
допусне и изводът в горния смисъл на съда от първа инстанция следва да се
подкрепи.
Горното обосновава потвърждаване на определението на Окръжен
съд Бургас.
Водим от горните съображения, Апелативен съд Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 147 от 11.03.2022 г., постановено
по т.д. № 221/ 2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, по описа на Окръжен
съд Бургас, в частта му, с която е оставено без уважение искането на „И. м.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000,
ул. „О. № 15, ет.9, ап.902, представлявано от Г. И. П. - управител, с адрес за
връчване: гр. Стара Загора, ул. „К. Г., № 64, кантора № 6 – адв. В.Д., за
привличане на трети лица - помагачи.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5