№ 34063
гр. София, 15.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110132544 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите поставени в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 350,00 лева, платими от
бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж. тел. 0., 0.1 като й УКАЗВА, че следва да изготви
заключението след проверка в счетоводството на ответника.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.11.2025 г. от 09.30 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. П. Н. срещу
УМБАЛ „С. И. Р.“ ЕАД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ за осъждане ответника да заплати сумата 19200 лв.,
1
представляваща разликата над изплатения размер обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ до
пълния му дължим размер, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 05.06.2025 г., до окончателното й плащане, и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 1766,45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
06.10.2024 г. до 04.05.2025 г.
Ищцата излага твърдения, че е заемала длъжността на медицински лаборант в
клинична лаборатория при ответника, като със Заповед № 96/26.09.2024 г. трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ поради придобИ.е на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 06.10.2024 г. Твърди, че към
момента на прекратяване на ТПО е имала 10-годишен трудов стаж при ответника, поради
което й се е дължало обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за срок от 6 месеца. Сочи, че в
изплатеното й обезщетение е включено само основното трудово възнаграждение и
допълнително такова за трудов стаж и професионален опит, но не и допълнителното
възнаграждение за извършени дейности и постигнати финансови резултати, а именно – за
работа по клинични пътеки. Поддържа, че през месец септември 2024 г. работодателят е
начислил и изплатил с 2000 лв. по-малко допълнителното възнаграждение за работа по
клинични пътеки от изплатеното на други служители на същата длъжност и със същите
труди функции. Счита за дискриминация и заобикаляне на закона неоснователното
определяне на значително по-нисък размер на допълнително възнаграждение за работа по
клинични пътеки. Сочи, че ответникът е изпаднал в забава за заплащане на дължимото
обезщетение, поради което претендира и мораторна лихва. Моли за уважаване на исковите
претенции. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
иска като неоснователен. Сочи, че съгласно чл. 16 от вътрешните правила за работната
заплата в УМБАЛ „Св. И. Р.“ възнаграждения с непостоянен характер са тези за
извършените дейности и финансови резултати. Поддържа, че възнаграждението за работа по
клинични пътеки е с непостоянен характер и неговото изплащане не е задължително. Сочи,
че такова може да бъде изплатено при кумулативното наличие на посочените в чл. 41 от
вътрешните правила за работната заплата предпоставки. Оспорва да е налице
дискриминация спрямо ищеца. Сочи, че допълнителното възнаграждение за извършени
дейности и финансови резултати се определя от комисия съгласно вътрешната методика на
структура „Клинична лаборатория“ и съобразно точкова система за служителите според
заеманата от тях длъжност и общи критерии и показатели за оценка. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ в тежест на ищеца е да установи че към 06.10.2024 г. е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, че е работил при този
работодател през последните 10 години и размера на брутното му трудово възнаграждение,
получено за последен пълен отработен месец, в това число и че допълнителното
възнаграждение за работа по клинични пътеки е следвало да бъде включено при определяне
размера на обезщетението.
В тежест на ответника е докаже, че е заплатил претендираното обезщетение.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличие на главен дълг и
изпадане на длъжника в забава, както и размера на претендираното обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между
страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността на медицински лаборант в клинична лаборатория при ответното дружество,
което е прекратено със Заповед №96/26.09.2024 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ поради
придобИ.е на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца, считано от
06.10.2024 г., както и че при определяне размера на брутното възнаграждение като база за
дължимото обезщетение са включени единствено основаната заплата и допълнително
2
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, а на ищеца – и препис от писмения отговор и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3