РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Бургас, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20242000500219 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод постъпилата въззивна жалба на
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против
решение № 96/30.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1416/2021 г. на Окръжен
съд - Бургас, с което е отхвърлен предявеният иск против Д. А. М., в
качеството му на наследник на А. Д. М. и „А-Н М.“ ЕООД за отнемане на
незаконно придобито имущество, както следва: от Д. М.: 1/3 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.222.6.1, находящ се
в гр. Н., общ. Н., ул. „Р.“ - ул. „Д.“ № **, ет. *, обект *, находящ се в сграда №
*, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.222,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива 1, с
площ 12 к в .м; 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 51500.502.222.6.2, находящ се в гр. Н., общ. Н., ул. „Р.“ - ул.
„Д.“ № **, ет. *, обект *, находящ се в сграда № *, разположена в 1 поземлен
имот с идентификатор 51500.502.222, предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, брой нива 1, с площ 15 кв.м; 1/3 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.222.6.3, находящ се
в гр. Н., общ. Н., ул. „Р.“ - ул. „Д.“ № **, ет. *, обект *, находящ се в сграда №
*, разположена в поземлен имот с идентификатор 51500.502.222,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива 1, с
площ 10 кв.м.
от ответника „А-Н М.“ ЕООД:
*******************************************************************************************************************.
Със същото съдебно решение съдът е осъдил КОНПИ да заплати на Д. А. М.
сумата от 5500 лева, представляваща съдебно - деловодни разноски, а на „А –
1
Н М.“ ЕООД- да заплати сумата от 19 393 лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски. В жалбата се оспорва постановения съдебен акт като
неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Като необоснован е посочен изводът на съда, че не е
доказано твърдението на ищеца за получаване на значителни по размер
доходи от заемни договори по занятие на наследодателя А. М. с различни
физически лица в периода 2007 – 2011 г. Позовава се на подадената от А. М.
ГДД за 2009 г., в която същият е декларирал, че е предоставил заеми на пет
физически лица в общ размер на 488 000 лв., непогасени. Налице е позоваване
на показанията на посочените физически лица в ДП № 824/2012 г. за
предоставяне на парични средства в заем срещу уговаряне на лихви, като е
гарантирал връщането на заетите суми с ипотека или запис на заповед.
Поддържа становището си, че не съществува нормативно изискване за
установяване на причинно-следствена връзка между активите, за които се
иска отнемане и престъпното поведение на лицето. Счита, че решението на
ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу България“ не е влязло в сила.
Основният спорен въпрос е за доходите на ответника и техния размер.
КОНПИ счита, че неправилно съдът е приел като доход сумата от 178 331,58
лв. - лихви върху доходи с недоказан произход. Счита, че разликата между
сумата 66 515,52 лв., които Комисията приема за установена и приетото от
съда - 178 331,58 лв. е с неизвестен произход и най-вероятно главницата,
върху която са начислени лихвите е формирана от даването на кредити с
лихви. Оспорен е и изводът на съда, че при определяне на доходите следва да
се вземе предвид и сумата от всички плащания по договорите за цесия,
независимо от това, че част от тях не са платени по банков път. Позовава се
на нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Освен това
счита, че цедираните вземания следва да се разглеждат като разход при
възникването си. Комисията се позовава на подадената от А. М. ГДД за 2009
г., в която са декларирани дадени заеми на трети лица в размер на 488 000 лв.
Договорите за цесия от 2015 г. доказват, че тези заеми не са върнати и следва
да се отразят като разходи за 2009 г. Дори да се приспаднат получените суми
по договорите за цесия остатъкът, който е разход възлиза на 417 154 лв. По
отношение на доходите от наем на сергии, е оспорен изводът на съда за
получени 423 910,92 лв. Този извод е направен, без да са налице писмени
доказателства за платени суми над 66 500 лв., последните получени по банков
път. По отношение на съдебно-икономическата експертиза относно пазарните
цени за отдаване под наем на подобни имоти в С. Н., е посочено, че изводите
на вещото лице А. не почиват на реални данни, а се базират на договори за
наем на подобни обекти в КК „С. б.“ - търговски обект тип „сергия“, тъй като
вещото лице не е открило оферти за подобен обект в Н. и не е получило
информация от О. Н. за отдадени под наем на такива обекти в града. Счита, че
не следва да се вземат предвид свидетелските показания на свид. С., тъй като
от тях не става ясно кои сергии са отдавани под наем от А. М. Няма
представени договори за наем, нито има доказателства за платени суми по
тях, изключая платените по банков път. За такива доказани доходи от наем
Комисията възприема сумата 66 500 лв. Оспорено е приемането като приход и
на сумата 54062 лв., с произход разпределение на дялове от гражданско
дружество „Черно море“ през 2013 г. Сочи се, че липсва писмено
доказателство за плащане на тази сума по банков път. Счита, че ответниците
не са доказали при условията на пълно и главно доказване достатъчно по
размер законни доходи. По отношение на приетите разходи е оспорен
2
възприетият от съда извод за липса на разходи за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. за
издръжка на семейството, тъй като А. М. е прехвърлил имоти на сина си
срещу задължение за гледане и издръжка. Счита, че прехвърлянето на имот с
това основание е възможност да се спестяват данъци и такси. От всички
варианти на заключението на вещото лице се стига до извод за наличие на
релевантно несъответствие. Решението е обжалвано и в частта относно
присъдената в тежест на Комисията държавна такса и в частта за разноските.
По делото е постъпил отговор от ответниците, в който жалбата е
оспорена като неоснователна. Изложени са съображения за липса на
съставомерност на извършените от наследодателя деяния - даване на заеми,
което води до начална липса на основание за започване на проверката.
Поддържа се, че по делото липсват данни за предоставени заеми на
физически лица от страна на наследодателя. Счита, че посоченото в ГДД за
2009 г. е волеизявление на проверяваното лице, но не и съглашение между
страни по договор за заем. От друга страна се посочва, че в следващата ГДД за
2010 година не са декларирани дадени на заем парични средства, чийто
остатъци да надвишават 40 000 лв., съобразно изискването на ЗДДФЛ,
действал към този момент. Задължението за деклариране на дадени парични
заеми е възникнало с изменение на ЗДДФЛ през 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.
и е обхващало непогасените остатъци от предоставените през същата и през
предходните пет данъчни години парични заеми, ако остатъкът надхвърля
40 000 лв. При това задължението обхваща не само предоставените през 2009
г. заеми, но и тези през предходните данъчни години - касае периода от 2004 г.
до 2008 г., което не доказва доводът на ищеца, че заемите са дадени през 2009
година. Оспорен е доводът на Комисията, че не следва да се установява
наличие на причинно-следствена връзка между твърдяната престъпна дейност
и придобитото имущество. Оспорени са и доводите на Комисията въз връзка
с приетите от съда доходи и приходи - доходите от продажба на вземания,
както и връзката на цедираните вземания с договори за заем; доходите от
отдаване под наем на недвижими имоти; доход от договора за разпределение
на ползване на съсобствен имот в размер на 54 000 лв. Счита, че правилно е
възприето от съда, че след прехвърлянето на имот срещу гледане и издръжка
не са начислявани разходи за следващите години. Моли да се отхвърли
жалбата и да се потвърди обжалваното решение.
Производството е по чл. 153, чл. 145, чл. 150 ЗОНПИ.
При служебната проверка на валидност и допустимост на обжалваното
решение не се констатираха пороци, водещи до нищожност или
недопустимост на акта, а по правилността съдът е обвързан от посоченото в
жалбата - чл.269 ГПК.
С атакуваното решение ОС - Бургас е отхвърлил предявеният иск от
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане в
полза на държавата на недвижими имоти и МПС, предявен против Д. А. М.,
в качеството му на наследник по закон на А. М. и против „А - Н М.“, като е
изложил мотиви, че въпреки констатираното релевантно несъответствие по
смисъла на пар. 5, ал. 2, вр. пар. 1, т. 3 от ПР на ЗОНПИ предявените искове са
неоснователни поради липса на събрани доказателства за причинна връзка
между претендираното за отнемане имущество и престъпна дейност,
извършването на която е послужило като основание за проверката пред
комисията. Другият мотив за отхвърляне на част от претенциите е, че по
отношение на недвижими имоти: 1/2 ид.ч. от сграда с идентификатор
3
51500.84.47.5, ½ ид.ч. от сграда с идентификатор 51500.84.47.6 и ½ ид.ч. от
сграда с идентификатор 51500.84.47.7 към датата на предявяване на иска е
изтекъл предвидения в чл.152, ал. 2 ЗОНПИ абсолютен давностен срок, който
е 10-годишен и тече от датата на придобиване на имуществото. По отношение
на изградения в поземлен имот 51500.84.47 басейн съдът е приел, че не
представлява годен самостоятелен обект на правото на собственост и не
подлежи на отнемане отделно от терена като негова принадлежност.
Безспорно е установено по делото, че по повод постъпило в ТД Бургас
уведомление от Окръжна прокуратура, че срещу А. М. е образувано
досъдебно производство № 824/2012 г., за това, че от 2006 г. до 2011 г. като
физическо лице, без съответно разрешение е извършвал по занятие банкови
сделки - отпускане на заеми с лихви, за която дейност се изисква разрешение
съгласно пар.1, т. 20 от ЗКИ - престъпление по чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 вр. с чл.
26, ал. 1 НК, е образувано производство по отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество. Досъдебното производство е прекратено с
постановление от 24.03.2016 г. поради смърт на лицето. Безспорно е, че
посоченото престъпление попада в приложното поле на чл. 108, ал.1 ЗОНПИ.
Ответникът Д. М. е единствен наследник по закон на починалото проверявано
лице, след вписан отказ на други двама наследници - Н. М. и Р. М.
Пред окръжния съд са били назначени няколко експертизи - за оценка на
недвижимите имоти, предмет на иска и за момента, от който е постигната
степен на завършеност на сгради с идентификатори 51500.84.47.5,
51500.84.47.6 и 51500.84.47.7, за пазарната стойност на автомобила и
съдебно-икономическа експертиза за доходи и разходи на проверяваното лице
през проверявания период; съдебно-икономическа експертиза за
средногодишния наем на покрит базар „Черно море“ за периода 2004 г. - 2013
г. и за средногодишния наем на обособения дял от базара, ползван от А. М.;
съдебно-икономическа експертиза за пазарната стойност на търговското
предприятие на ЕТ „М. - А. М.“ към момента на продажбата му - 30.06.2015 г.,
съдебно- графологична експертиза.
В жалбата на първо място се твърди, че изводът на съда за липса на
значително несъответствие в имуществото на ответниците е неправилен и
необоснован. Следва да се отбележи, че такъв извод съдът не е направил -
напротив, прието е, че е налице такова несъответствие. Искът е отхвърлен с
други мотиви, посочени по-горе. Независимо от това съдът ще разгледа
възраженията във връзка с доходите, разходите и наличието на релевантно
несъответствие. Във връзка с установяване съществуването на договори за
заем срещу лихва и твърденията на ответниците, че наследодателят не е
сключвал такива договори, Комисията се позова на подадената от последния
ГДД за 2009 г., в която той е декларирал дадени заеми на физически лица в
размер на 488 000 лв. Действително, от приложената по делото данъчна
декларация е видно, че е налице такова деклариране. В следващата данъчна
декларация за 2010 г. липсват декларирани парични заеми съобразно
изискването на ЗДДФЛ. Чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, в редакцията към
момента на подаване на данъчната декларация, е предвиждал задължение на
местните физически лица да декларират непогасена част от предоставените
парични заеми през данъчната година, ако размерът им надхвърля общо 10
000 лв. и непогасената към края на данъчната година част от предоставените
през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако
размерът им общо надхвърля 40 000 лв. Това задължение възниква към
4
1.01.2010 г., когато влиза в сила изменението на ЗДДФЛ. Налице е признание
на наследодателя, че е предоставил такива парични заеми на посочените лица.
Възражението на ответниците, че не е установено кога са предоставени тези
заеми, с оглед задължението да се декларират непогасени остатъци от заеми
през предходните пет данъчни години, ако размерът им надхвърля общо 40
000 лв. е неоснователно. Видно от подадената от наследодателя ГДД,
въпросните заеми на стойност 488 000 лв. са декларирани таблица 1, част
седма от декларацията, като предоставени през 2009 година. Липсата на
декларирани неплатени остатъци от предоставени парични заеми в ГДД за
2010 г., по принцип не доказва, че всички заеми са върнати, тъй като на
деклариране подлежат само остатъци над 40 000лв. Само от фактът, че
проверяваното лице не е декларирало никакви остатъци от заеми през 2010 г.
не може да се направи обоснован извод нито, че заемите са върнати, нито
извод в обратния смисъл, още повече, че по делото липсват други
доказателства в тази насока. От друга страна следва да се отбележи също, че
от представените договори за цесия от 2015 година, макар да са цедирани
вземания против част от лицата, посочени като длъжници в ГДД за 2009 г., не
може да се установи категорично, че става въпрос за същите договори за
заем, тъй като те са индивидуализирани като такива по изп. листи, издадени
от съда и записи на заповед, а също има значителни разлики и в размерът на
цедираните вземания в сравнение с тези, които са декларирани в ГДД за 2009 г.
- напр. декларираното вземане против Х. Х. по ГДД е в размер на 109 000 лв., а
цедираното вземане против същия длъжник е в размер на 218 000 лв.;
декларираното вземане от А. Д. е в размер на 60 000 лв., а цедираното вземане
от същия длъжник е в размер на 125298,23 лв. Тъй като липсват приложени
договори за заем, не може да се установи откъде произтича тази голяма
разлика. От представените договори за цесия от 2015 г., с които
наследодателят цедира вземанията си на ответника Д. М. се установява
следното: наследодателят е цедирал вземания към различни физически и
юридически лица в размер общо на 511 580,77 лв. Тъй като не може да се
установи по категоричен начин, че сумите декларирани през 2009 г. са същите,
които са цедирани през 2015 г., а в самите договори за цесия е посочено, че се
прехвърля вземане по изпълнителни листи и запис на заповед, то не може да
се приеме, че се касае за непогасени заеми от 2009 г. и да се включат в
разходите за 2009 г., както претендира Комисията. Дори да се приеме тезата на
Комисията, че предмет на цесията за дадените заеми през 2009 г., при
положение, че през 2015 г. са цедирани задължения на стойност 511 580,77
лв. за сумата общо 70 846 лв., то като разход следва да остане сумата 440
734, 77 лв. С оглед на изложеното във въззивната жалба на Комисията и
липсата на твърдения от страна на Комисията за давани от наследодателя
други заеми, извън посочените в ГДД за 2009 г., съдът приема, че като разход
следва да се вземе предвид сумата 417 154 лв.
Оспорен е приетият размер от 423 910,92 лв., доход от отдаване под
наем на сергии в покрит базар „Черно море“. Безспорно е по делото, че
проверяваното лице, заедно със още две физически лица - Т. П. и Д. С. са
признати за собственици на СОС с идентификатор 51500.501.301.4.1, находящ
се в гр. Н., ул. „М.“ № **, ет. *, ****** - бивш ********* „Ч. М.“, като
собствеността е придобита през 2001 г. Комисията счита, че следва да се
приеме за доказан доход от наем в размер на 66 500 лв., за които има
доказателства, че са преведени по банков път. В тази връзка е разпитан
свидетеля Ставрев, който е участвал в ДЗЗД, заедно с наследодателя.
5
Свидетелят в показанията си установява, че след закупуването на ********
„Ч. М.“ той е бил преустроен в базар със 60 сергии, които са отдавани под
наем. Наемната цена е била средно около 2000 лв. на сергия и всеки от
съдружниците е вземал по 20 000 лв. на година до 2006 г., докогато са ги
отдавали общо. За отдаването под наем съдружниците не са ползвали
брокерски услуги и не са пускали обяви във вестниците. Наследодателят е
ползвал самостоятелно 20 сергии, като наемите за тях са били по-високи - по
около 2000 лв. на година на серия. През 2013 г. е било разпределено
ползването на базара. По делото е приложен договор за разпределение на
ползването на съсобствен имот от 29.10.2013 г. и от него се установява, че
наследодателят е получил ползването на магазин № 1 с площ 66 кв.м закрита
част и 50,58 кв.м от прилежащата открита част или общо 116,58 кв.м. Във
връзка с установяване на размера на пазарния наем за посочения обект по
делото са назначени няколко експертизи. В първото заключение, по
назначената от ОС експертиза, вещото лице А. е отговорило на поставените
въпроси, като е взело предвид средноаритметична стойност на наемите от КК
„С. б.“ и О. Н. /на база наредбите на О./ по метода на посредственото
сравняване на обекти - пазарни аналози, с характеристики максимално
близки до тези на оценявания обект. Тъй като О. е отказала да представи
договори, сключени с такива обекти, вещото лице е взело предвид договори,
сключени за обекти в КК „С. б.“. За целия проверяван период размерът на
пазарния наем за частта на наследодателя А. М. от имота е в размер на 360
514 лв. Във връзка с поставената допълнителна задача вещото лице е взело
предвид реално сключени договори за обекти от подобен тип в КК „С. б.“,
поради нов отказ на О. Н. да предостави информация за реално сключени
договори. Съобразно допълнителното заключение пазарният наем е в размер
на 423 910,99 лв. Пред въззивната инстанция е назначена нова съдебно-
икономическа експертиза, вещото лице по която да отговори отново на
въпроса за пазарния наем на отдаваните под наем сергии за релевантния
период. Вещото лице не е открило оферти за наем на търговски обекти, тип
сергии в С. Н. При отговор на поставените въпроси е взело предвид
сключените наемни договори за обекти в КК „С. б.“, като за пазарни цени на
наеми върху частни имоти в С. Н. за сергии, е определило добавка
/коефициент 1,25/. Пазарният наем за 1/3 от базара за периода от 2006 до
2013 г. вкл. възлиза на 347 372,26 лв., а за периода 2014 г. - 2015 г. е в размер
на 186 772,37 лв. или общо 534 144,63 лв. Назначена е и допълнителна
експертиза, вещото лице, по която е взело предвид представените договори
за наем на търговски обекти, сключени с О. Н. Размерът на пазарния наем
определен на тази база за периода от 2006 до 2013 г. е 216000 лв., т.е. за 1/3
възлиза на 72 000 лв. Наемът за периода от 2014 г. до 2015 г. за частта на
проверяваното лице след разпределението на ползването, е в размер на 14 688
лв. или общо 86 688 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно сключените
между О. и наемателите договори за срок повече от една година, е следвало
да се променя наемната цена при промяна на инфлационния индекс, като
наемната цена се актуализира ежегодно от първи януари на всяка следваща
година с инфлационния индекс, отчетен от НСИ за предходната година. Тъй
като на вещото лице не са представени анекси или платежни документи,
които да удостоверяват промяна в плащаната наемна цена, посочените данни
са без актуализация. Първото заключение на вещото лице Т. А. пред ОС е
изготвено на база информация от реално сключени договори за наем в КК „С.
б.“ и наредбите на О. Н., в които се съдържа информация за цените на
6
отдаваните под наем различни активи на О. по метода на посредственото
сравняване на обекти. Второто заключение на същото вещо лице е извършено
на база представени договори за наем в С. б., като и в двата случая вещото
лице посочва,че липсват данни за оферти за наемане на подобни обекти в С.
Н. в пресата, а договарянето става между наемодател и наемател, но наемите в
С. Н. се отличават с висока цена. Първото заключение на вещото лице Г. Г. е
изготвено по метода на посредственото сравнение, който се прилага при
използване на пазарни свидетелства за сходни обекти, като при отклонения
на влияещите върху стойността характеристики се прилагат добавки или
отбиви чрез подходящи корекционни коефициенти. За да отговори на
поставените задачи вещото лице е взело данни от договори за наем на сергии
в КК „С. б.“, като за пазарни цени на наеми върху частни имоти в С. Н. за
сергии е определил такива с добавка 1,25. Второто заключение е изготвено
на база предоставена от О. Н. за сключени договори за наем върху общинска
земя на търговски обекти в С. Н. Съдът счита, че следва да се вземе предвид
допълнителното заключение на заключение на вещото лице А., тъй като то е
изготвено на база договори за наем на подобни обекти в С. б. /дори без
корекционен коефициент/, имайки предвид местоположението на обектите в
С. Н. и тяхната по-голяма атрактивност- местоположението им в град под
егидата на ЮНЕСКО и много археологически и исторически находки и голям
туристопоток. Наемните договори с О. се сключват на база действащите
наредби и проведена тръжна процедура , докато договорите за наем на частни
обекти са на база пряко и свободно договаряне между двете страни по
наемния договор. Освен това вещото лице изрично е посочило, че макар в
договорите с О. да е имало клаузи за ежегодна актуализация на наемните
цени, такива анекси не са му предоставени от О. и дадената от него наемна
цена е без актуализация.
По отношение на приходите от лихви в размер на 178 331,58 лв.
Комисията счита, че те не следва да се вземат предвид при определянето на
доходите на проверяваното лице. Следва да се имат предвид само начислените
върху началното салдо по разплащателните сметки в размер на 66 515,52 лв.
Възражението, е че те са начислени върху доходи с недоказан произход.
Изрично вещото лице установява, че взетите предвид от него лихви са
начислени върху всички банкови депозити и са в размер на 178 331,58 лв.
При определяне на приходите съдът взема предвид всички приходи през
проверявания период, като преценката дали са със законен произход се прави
едва след констатиране на несъответствие,а не предварително. Голословно е
предположението, че главницата по банковите кредите вероятно е формирана
от незаконни доходи - от давани кредити с лихви, още повече, че това не е
незаконна дейност. Както сочи самият ищец, за да се направи обосновано
предположение за наличие на имущество с незаконен източник се изисква
повдигане на обвинение за престъпление, което по естеството си предполага
извличане на сериозна имотна облага - такова в настоящия случай не е налице,
с оглед даденото задължително тълкуване в ТР № 1 от 15.03.2024 г. на ВКС
по т. д. № 1/2020 г., ОСНК.
Неоснователно е възражението относно включването на сумата 54 062
лв. в приходите през проверявания период. Безспорно е установено, че
съгласно сключения договор за разпределение на ползването на съсобствен
имот от 29.10.2013 г. А. М. е получил сумата 54065 лв. от Д. С., в който
смисъл е направено изявление в договора. Това се потвърждава и от
7
показанията на С., разпитан като свидетел. Фактът, че сумата не платена по
банков път в нарушение на ЗОПБ може да говори за административно
нарушение, но не опровергава дадените показания от свидетеля, нито
направеното изявление от страна на наследодателя в договора.
По отношение на разходите, в жалбата се оспорва възприетото във
втори вариант от заключението на вещото лице Х. да не се определят
обичайни разходи за издръжка 2013 г., 2014 г. и 2015 г., с оглед на това, че А.
М. е прехвърлил през 2012 г. на ответника собствеността върху два имота
срещу задължение за гледане и издръжка- СОС с идентификатор
51500.501.301.4.6, който представлява самостоятелен обект
********************************* по плана на гр. Н. и 102,95/650 кв.м
ид.ч. от ПИ с идентификатор 51500.501.301. по КККР на гр. Н. Оспорването е
в смисъл, че прехвърлянето на собствеността срещу гледане и издръжка е
основание да се спестят данъци и такси. Липсват обаче твърдения за липса на
изпълнение на задълженията за гледане и издръжка, поети от приобретателя
по този договор, поради което възражението за включване на суми за
обичайни разходи за 2013, 2014 и 2015 г. е неоснователно.
По отношение на стойността, на която е прехвърлено търговското
предприятие на ЕТ „А. М. - А. М.“ на „А - Н М.“ ЕООД с договор за продажба
от 31.07.2015 г., вписан в СВ на 15.09.2015 г., съдът приема, че
действителната цена, на която е прехвърлено предприятието е в размер на 10
000 лв., колкото е посочено в договора, поради липса на твърдение от страна
на ответника, че действителната цена е различна от посочената в договора и
по-точно, че цената, на която е прехвърлено търговското предприятие е тази,
определена по баланс към 30.06.2015 г. по метода на чистата стойност на
активите в размер на 390 073,08 лв. /съобразно заключението на вещото лице
по назначената експертиза Т. А./.
С оглед на гореизложеното съдът прави следните изводи относно
приходите, разходите, нетния доход и наличието на несъответствие по смисъла
на пар. 1, т. 3 от ПЗР на ЗОНПИ. По отношение на приходите за проверявания
период съдът приема за такива: начално салдо по сметките на физическото
лице А. М. и ЕТ „А. М. - А. М.“ към началото на проверявания период: 147
646,51 лв.; доход от положителен финансов резултат на ЕТ: 562 157,93 лв.;
получени имуществени и здравни застраховки и обезщетения: 4255,55 лв.;
продажба на търговско предприятие на ЕТ „А. М. - А. М.“: 10 000 лв.;
получена сума по предварителен договор за продажба на недвижимо
имущество: 60 000 лв.; цена по договори за цесия: 70 846 лв.; банкови
кредити, овърдрафти, заеми от физически лица: 29 295,43 лв.; изплатени суми
от ЧСИ и възстановени такси - 37 506,72 лв.; наеми от недвижим имот:
423 910,99 лв.; лихви от депозити и сметки на физическото лице - 178 331,58
лв.; получена сума по договор за разпределение на ползване - 54 065 лв.;
други източници - 30 911,55 лв. или общо 1 608 927,26 лв.
По отношение на разходите за проверявания период: обичайни разходи
21 210,90 лв.; кредити - 24 980,88 лв.; публ. Задължения - 9219,81 лв.; разходи
за пътувания в чужбина - 405,22 лв.; извънредни разходи - 253 562,71 лв.;
дадени и невърнати заеми - 417 154 лв. Дори да се вземе предвид посоченото
във въззивната жалба и обичайните разходи да се увеличат, съобразно
заключението на вещото лице Х., на 37 767,81 лв., то сумата на разходите
възлиза на 743 090,43 лв. Нетният доход е на стойност 865 836,83 лв.
Стойността на придобитото имущество възлиза на 901 842,05 лв. и включва
8
придобити недвижими имоти на стойност 88 800 лв. /придобити с
постановления за възлагане на публичен изпълнител на ТД на НАП Варна и
по изп.дело № 957/2011г на ЧСИ Д.Николов/, ½ ид.ч от товарен автомобил
марка „БМВ“ модел Х 320 Д - 76 353,25 лв. /без платените лихви по договора
за лизинг и ДДС, тъй като лихвата представлява разход за търговеца, а
платеното ДДС е ползвано като данъчен кредит/ и недвижимо имущество на
ЕТ - 736 688, 80 лв. и не се констатира релевантно несъответствие по смисъла
на пар. 1, т. 3 от ПЗР на ЗОНПИ в размер на 150 000 лв. Предоставените заеми
на трети лица, направени вноски по банкови сметки и наредени и получени
суми от трети лица не участват в определяне на имуществото, съобразно
дадените разрешения в ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на
ВКС, тъй като заемите, дадени на трети лица не са имущество, а се
изчисляват към разходите, а що се отнася до сумите, преминали по банковите
сметки, не се установява да са налични в края на проверявания период.
Независимо от горното, настоящият състав намира, че искът е
неоснователен и по други съображения. Първоинстанционният съд е
отхвърлил иска по причина за липса на доказателства за причинна връзка
между претендираното за отнемане имущество и незаконна дейност,
извършването на която е послужило като основание за проверката на
Комисията и производството пред съда. Настоящият състав споделя тези
съображения, които се подкрепят и от практиката на ВКС. С Решение № 695
от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III г. о., ГК , е прието, че
установеното значително несъответствие в имуществото на проверяваното
лице, които не доказват наличието на законни доходи за придобиването на
имуществото, предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а
задължава съда да извърши проверка дали престъпната дейност е довела до
придобиване на имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката
между тази дейност и въпросното имущество (§ 128 - § 138 от Дело Й. и др.
срещу България от 23.09.2023 г. по жалби № 265/17 и 26473/18). Както е
посочено в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 464 от 9.07.2024
г. ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV ГО, връзката може да бъде пряка - в
случаите, когато имуществото е непосредствено придобитото от
престъплението, или косвена - когато придобиването е опосредено чрез една
или няколко пълни или частични трансформации на средства чрез
разпоредителни сделки. Тя може да бъде установена както при условията на
пълно и главно доказване, така и чрез обосновано въз основа на
обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение.
Липсата на доказан от проверяваното лице законен източник на средства за
придобиването на имуществото би довела до обосновано предположението за
наличие на такава връзка, но необходимо условие за това е възможността от
доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на средства,
получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане
се иска. Неоснователни са възраженията на Комисията, изложени пред
въззивния съд относно това, че чрез въвеждането на изискване за причинно-
следствена връзка се създава нова, непредвидена в закона предпоставка за
отнемане на незаконно придобито имущество, която противоречи на
изричната воля на законодателя, изменя същността на производството,
стеснява приложното поле на закона и обезмисля част от основанията за
отнемане. Поставеното изискване е такова по ЕКЗПЧОС /Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи/ –
ратифицирана и приложима за РБ, която е нормативен акт от по-висша степен,
9
и с която, на първо място, следва да се съобразяват в дейността си
законодателният орган, съдилищата и администрацията. Същото се отнася и
за решенията на ЕСПЧ, които дават задължително тълкуване на Конвенцията
и улесняват държавите при прилагането й, за да не се допусне неправомерно
засягане на човешките права – респ. държавата да понесе съответни санкции,
ако чрез своите органи е допуснала такова засягане. Ето защо, дори в
националния закон да не е поставено изискване в горния смисъл, съдилищата
са длъжни да съблюдават дали то е налице или не. Съгласно чл.1 от Протокол
1 към Конвенцията „всяко физическо или юридицеско лице има право мирно
да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята
собственост освен в интерес на обществото и съгласно указанията,
предвидени в закона и в общите принципи на международното право.“ Ясно е,
че не е достатъчно, за да се отнеме придобитото имущество при условията на
гражданска конфискация, това да бъде предвидено като възможност при
определени предпоставки в националния закон и те да са налице, ако след
преценка и на другото императивно изискване - за съответствие с общите
принципи на международното право, се установи, че указанията на
международното право не са спазени. Безспорно отнемането на имущество по
ЗОНПИ е намеса в правата по чл.1 от Протокол 1. Както е посочено в решение
на ЕСПЧ от 13.07.2021 год. по делото Т. и други срещу България, принципите
на международното право предвиждат необходимата намеса да е: законна и в
обществен интерес и да постигне справедлив баланс между нуждите на общия
интерес и правата на засегнатите лица, като тези предпоставки следва да са
кумулативно налице. Първата предпоставка- законност е налице, тъй като
ЗОНПИ и предхождащите го закони предвиждат възможност за отнемане на
имущество от лицата при определени условия. Налице е и втората
предпоставка - намесата в мирното ползване на притежания е с легитимна цел
в обществен интерес. Трябва обаче да е налице и третата предпоставка– т.е. да
е спазен принципа на пропорционалността чрез постигане на справедливия
баланс между нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица.
Приема се, че намесата не е пропорционална, когато не е установена връзка
между имуществото, за което се иска конфискация и престъпна дейност,
включително когато се отнася за нетрудови доходи, ако не е установено, че са
придобити от престъпна дейност. Ето защо, когато не е установена
изискуемата връзка между имуществото, за което се иска гражданска
конфискация и престъпна дейност, с които възможността за такава
конфискация се свързва, е нарушен принципа на пропорционалността, за
постигане на справедливия баланс между нуждите на общия интерес и
правата на засегнатите лица, което препятства извършването на гражданската
конфискация. В конкретния случай Комисията твърди, че имуществото, за
което се претендира отнемане е придобито в резултат на престъпна дейност,
осъществяваща състава на чл.252,ал.2, вр.ал.1 от НК – като физическо лице,
без съответното разрешение, проверяваното лице е извършвало по занятие
банкови дейности – отпускане на заеми с лихва, за която дейност се изисква
такова разрешение съгласно пар. 1, т.20 от ЗКИ. Съобразно задължителното
тълкуване, дадено в ТР № 1 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСНК, предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без
разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от
НК.С оглед на това тълкуване, тъй като не се твърди от Комисията
10
средствата, които е давал на заем на физически лица наследодателя А. М. да
са набрани чрез публично привличане на влогове, то той не е осъществил
престъпление по чл.252, ал.1, вр. с ал.1 от НК. От друга страна, предоставяне
на средства в заем на физически лица срещу лихва като занятие не може да
се определи като незаконна дейност, тъй като липсва такава законова забрана.
Самата Комисия във въззивната жалба признава, че, за да се приеме един
източник на доход за незаконен, достатъчно е при извършване на дейността
или придобиване на дохода да са нарушени законови изисквания.Не се сочи
обаче кои изисквания и на кой закон са нарушени от проверяваното лице, при
извършване на сочената от него дейност – предоставяне на заеми срещу
лихва по занятие със собствени средства.Дори вследствие на предоставяне на
такива заеми, Ангел М. да е генерирал средства, то тези доходи не могат да
бъдат възприети като незаконни.
При липса на установена връзка между престъпна дейност и
имуществото, чието отнемане се претендира, намесата в мирното
упражняване на притежанията от страна на ответниците не би била в
съответствие с изискванията и гаранциите на Член 1 от Протокол № 1 към
ЕКЗПЧ.
Отделно, с оглед поддържаното в цялото производство твърдение на
Комисията, че всички дадени на заем средства, чрез което според Комисията
е осъществявана незаконна дейност - 488 000 лв., не са погасени и следва да
се приемат за разходи, то противоречи на формалната логика изводът, че
тези средства, придобити от незаконна дейност са вложени в придобиване на
имущество, което се претендира да се отнеме – няма как невърнати заеми да
бъдат вложени в имущество.
С оглед на изложеното съдът намира въззивната жалба на КОНПИ за
неоснователна, а решението следва да се потвърди с горните мотиви.
По постъпилата частна жалба от КОНПИ против определение на
съда по реда на чл. 248 ГПК:
Обжалваното определение, постановено по молба на адв. Н. за
изменение на решението в частта за разноските, присъдени на ответника „А -
Н М.“ ЕООД. Във въззивната жалба на КОНПИ също се съдържа искане за
изменение на постановеното решение в частта за разноските по чл. 248 ГПК.
Съдът е приел,че молбата на ответника „А - Н М.“ ЕООД е основателна и е
изменил решението в частта за разноските, като е присъдил допълнително
сумата 99 000 лв., а молбата на КОНПИ е оставена без уважение. С частната
жалба е атакувано определението само в частта, в която е уважена молбата на
дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Излагат се
съображения, че настоящото производство не е по-различно по сложност от
обичайните дела по ЗОНПИ. Съдебните заседания, по които са се извършвали
процесуални действия са шест, а в останалите не е даван ход на делото или не
са извършвани процесуални действия, поради неизпълнена експертиза.
Подаденият отговор на исковата молба е 30 страници, а не 148 страници и
част от приложените доказателства не са обсъждани. Продължителността на
производството в рамките на три години не е зависело от съда или страните, а
е било с оглед на събиране на доказателства и изготвяне на експертизи. От
друга страна се сочи, че посочените в Наредба №1/2004 г. могат да служат
като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи
съда.Тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са вида на спора,
11
интересът, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Позовава се и на практика на
ВКС. Моли да се отмени определението в обжалваната му част.
В отговора на частната жалба дружеството я оспорва като
неоснователна. Излага съображения, че спорът е с голяма фактическа и правна
сложност, проведени са много съдебни заседания, в част от които не са
извършвани процесуални действия, но адвокатите са се готвили за тях,
продължителността на производството е много голяма, голям е и
материалния интерес, с оглед стойността на имуществото, което се
претендира за отнемане. Моли да се потвърди обжалваното определение.
При преценката за прекомерност на дължимите разноски за адв.
хонорар следва да се извърши преценка на положения от адвоката труд
съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените
от пълномощника действия. Тази преценка следва да се извърши съобразно
предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, вида и
обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални
действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният
представител на страната е участвал, действително вложените процесуални
усилия за защита на поддържаната от страната теза. При определяне на
възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските
услуги за процесуална защита по подобни дела. Безспорно, че делата,
разглеждани по реда на КОНПИ се отличават със значителна фактическа и
правна сложност- обстоятелство, което се признава от Комисията;
процесуалният представител на дружеството „А-Н М.“ ЕООД е подал
подборен отговор на исковата молба, съдържащ мотивирани възражения,
направил е множество доказателствени искания, участвал е в проведените
съдебни заседания, по делото са назначени седем експертизи, разпитани са
свидетели, подавани са множество допълнителни становища от
процесуалния представител на дружеството, материалният интерес е голям /4
350 495 лв./ и би се засегнало съществено имуществото на дружеството, в
случай на уважаване на иска. Минималният хонорар по Наредба № 1/2004 г.,
действала към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие е в размер на 89 907,42 лв. без ДДС /с ДДС - 107 888,90 лв./.
Настоящият състав, като взе предвид Решение по дело С-438/22 г. на СЕС,
задължаващо съдът да не прилага наредба, която определя минимални
възнаграждения и има задължителен характер, при съобразяване на
посочените по-горе обстоятелства във връзка с извършената от
процесуалните представители на ответника процесуални действия по
осъществяване на неговата защита, намира направеното възражение за
прекомерност на уговорения и заплатен адв. хонорар на процесуалния
представител на дружеството ответник за основателно. С оглед това
обжалваното определение следва да се отмени в частта, в която е присъдена
сума над 60 000 лв. с ДДС.
По отношение на присъдената държавна такса в тежест на КОНПИ,
това по съществото си е искане за изменение на решението в частта за
разноските, съдържащо се във въззивната жалба. Макар съдът да не е
изложил мотиви в тази връзка, той е оставил изцяло без уважение искането
на КОНПИ за изменение на решението в частта за разноски и в тази част няма
постъпила жалба.
С оглед изхода от спора, следва да се разгледат възраженията на
12
Комисията, че не дължи заплащане на държавна такса в производствата по
отнемане на незаконно имущество при отхвърляне на иска. Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ при подаване на исковата молба такса
не се дължи. Чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ предвижда, че с решението съдът присъжда
държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото.
При действието на тези разпоредби е формирана актуалната към настоящия
момент съдебна практика, обективирана в: определение № 2226/08.05.2024 г.
по ч. гр. д. № 1386/2024 г. на III г. о.; определение № 4274/26.09.2024 г. по ч.
гр. д. № 2782/2024 г. на III г. о.; определение № 6028/20.12.2024 г. по ч. гр. д.
№ 4863/2024 г. на III г. о.; определение № 2366/03.08.2023 г. по гр. д. №
4777/2022 г. на III г. о.; определение № 5306/20.11.2024 г. по ч. гр. д. №
4336/2024 г. на IV г. о.; определение № 4501/09.10.2024 г. по ч. гр. д. №
3739/2024 г. на IV г. о.; определение № 2510/23.05.2024 г. по ч. гр. д. №
1814/2024 г. на IV г. о.; определение № 13/12.01.2021 г. по ч. гр. д. №
3107/2020 г. на IV г. о.; определение № 1666/15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023
г. на IV г. о.; решение № 147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV г. о. и
др., според която КОНПИ дължи заплащане на държавна такса, когато искът е
отхвърлен или производството е прекратено. В тази практика е разяснено, че
Комисията е публично държавно учреждение, но вземането - предмет на
делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. Приема се още, че в
производството по ЗОНПИ Комисията не брани интереси от по-висш порядък,
тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не
претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален
субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на
имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до
неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно
действие, това имущество няма публичноправен характер. Тъй като
обжалваното решение се потвърждава, КОНПИ дължи държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 87 579,90 лв.
Претендират се разноски пред въззивната инстанция. С оглед изхода от
делото, такива се дължат от КОНПИ. За ответника Д. М. се претендират
разноски в размер на 4800 лв., съобразно уговореното в договора за правна
услуга, които са платени в брой, като е посочено в издадената фактура. За
въззиваемото дружество „А-Н М.“ ЕООД се претендират разноски в размер
на 80 000 лв. без ДДС, за които има доказателства, че са уговорени и платени
по банков път. В съдебно заседание процесуалният представител на
Комисията е направил възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК. В рамките на въззивното производство са проведени три заседания,
изслушано е вещото лице по основна и допълнителна съдебно-икономическа
експертиза, ответниците са подали отговори на въззивната жалба на
Комисията. Възражението за прекомерност на уговорения и заплатен адв.
хонорар на процесуалния представител на ответника Д. М. е неоснователно -
оглед извършените процесуални действия и фактическата и правна сложност
на дело уговореният хонорар в размер на 4800 лв. не е прекомерен.
Основателно е възражението за прекомерност на заплатения адв. хонорар на
дружеството ответник. Вземайки предвид същите обстоятелства съдът
намира, че разноските за адв. хонорар следва да се намалят до 48 000 лв. с
ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
13
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/30.01.2024 г., постановено по гр.д. №
1416/2021 г. на Окръжен съд - Бургас.
ОТМЕНЯ определение № 900/01.04.2024 г., постановено по гр.д. №
1416/2021 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, в която е изменено
постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени на „А-Н
М.“ ЕООД за първа инстанция за сумата над 60 000 лв. и вместо него
постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А-Н М.“ ЕООД за изменение на
решение № 96/30.01.2024 г., постановено по гр.д. № 1416/2021 г. на Окръжен
съд - Бургас в частта за разноските за присъждане на допълнителни разноски
за сумата над 60 000 лв. до претендираните 99 000 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисията за отнемане на
незаконно придобито имущество против определение № 900/01.04.2024 г.,
постановено по гр.д. № 1416/2021 г. на Окръжен съд - Бургас в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати държавна такса в размер на 87 579,90 лв. по сметка на Апелативен
съд - Бургас.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на Д. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „М.“ № ** сумата
4800 лв., съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество
да заплати на „А-Н М.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Н., ул. „М.“ № ** сумата 48 000 лв., съдебно-деловодни
разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14