№ 38
гр. гр. О., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – О. в публично заседание на петнадесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20211460100479
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 1
ЗГР.
Образувано е по повод постъпила молба от Н. Г. БР., ЕГН **********,
чрез адв. Ц.К., като искането касае от фамилно име „Б.“ да се промени на
фамилно име „Н.“. В молбата се твърди, че молителката е сключила
граждански брак на 21.12.2012 г. с И.А.Б. и е приела неговата фамилия „Б.“, а
с влязло в сила на 13.06.2017 г. решение на РС Франкфурт на Майн, бракът е
прекратен. След развода се сочи, че молителката е продължила да носи
брачното си фамилно име „Б.“, което в житейски план й създава неудобства,
поради това, че отдавна е прекратила съжителството си с г-н Б. и не желае
околните да я свързват повече с него. В този смисъл се твърди, че са налице
важни обстоятелства, които налагат промяна на фамилното име, а именно -
затруднения и/или неудобства в личен и професионален план. Към молбата са
приложени в заверени копия легализиран превод на Справка от брачния
регистър на Общински съвет Ф в Б от 03.08.2017 г., удостоверение за
раждане, удостоверение за постоянен и настоящ адрес, лична карта на
молителката и легализиран превод на декларация за приемане отново на
предишно фамилно име.
Община О. e изрaзила становище по молбата, като са представени и
приети по делото становище, заверено копие от акт за раждане и справка от
електронната система НБДН.
Столична община, Район „Средец“ е изпратила становище по молбата,
което е прието по делото, заедно с приложен Протокол № 16/30.03.2021 г. и
Акт за сключен брак от 31.07.2013 г.
РП Враца, ТО О. не изразяват становище по молбата и не се явяват в
съдебно заседание.
Оряховският районен съд, като прецени събраните по делото
1
доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане № 345/08.10.1984 г., които са приложени по
делото (л. 12 и л. 41), молителката е родена с фамилното име „Н.“.
От представеното от Столична община Район „Средец“ удостоверение
за сключен граждански брак се установява, че на 31.07.2013 г. в Р България е
издаден Акт за сключен граждански брак № 3131 на основание представен
документ за сключен брак в Р Германия - Ф в Б с № Е1102/21.12.2012 г.,
когато молителката е сключила брак с И.А.Б. и е приела фамилно име след
брака „Б.“.
От приложения легализиран превод на Справка от брачния регистър на
Общински съвет Ф в Б от 03.08.2017 г. се установява, че в регистъра под
запис № 1 е отразено наличието на представено пред общинския съвет влязло
в сила на 27.06.2017 г. съдебно решение за развод. Под № 2 в брачния
регистър е отразено и представен в съвета влязъл в сила на 05.07.2017 г.
документ за приемане на предишно фамилно име след развода, а именно
фамилно име „Н.“ относно Н.Г..
От представения легализиран превод на декларация за приемане отново
на предишно фамилно име се установява, че молителката си е върнала
моминското фамилно име след развода, а именно „Н.“, което е декларирала
пред общинския съвет Франкфурт на Майн от 03.07.2017 г. Тази декларация е
отразена под № 2 в брачния регистър на общинския съвет и е влязла в сила на
05.07.2017 г.
От становищата на Община О. и Столична община Район „Средец“ е
видно, че молителката Н.Г. не е депозирала заявления, искания или
документи във връзка с прекратения граждански брак, вкл. не са заявявани
искания за вписване на промяна на фамилното й име след развода по реда на
Закона за гражданската регистрация. Установява се единствено, че в
Столична община Район „Средец“ от името на И.А.Б. е представен
легализиран превод на решение за развод и съответна декларация за
вписването му, като е издаден Протокол № 16/30.03.2021 г., удостоверяващ
признаването на територията на Р България на Решение за развод № 464 F
10026/17 S на Районен съд Франкфурт на Майн, семеен съд в гр. Франкфурт.
На база този протокол разводът е отразен в Акт за брак № 3131/31.07.2013 г.,
както и в данните от НБД „Население“ на името на И.А.Б. и на името на Н. Г.
БР. – съответно отразяване „разведен“, респ. „разведена“.
До края на месец юли 2021 г. молителката е имала постоянен адрес в гр.
София на ул. „Юрий Венелин“ № 18, ет. 2, ап. 2, видно от представеното
копие на документа за самоличност, издаден на 05.08.2013 г. от МВР София и
от удостоверение за постоянен адрес от 27.07.2021 г. на община О., което
удостоверява променения постоянен адрес на молителката (л. 13 и л. 14).
С оглед на така очертаната фактическа обстановка и събраните по
делото писмени доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е
уредено с императивни правни норми и представлява основен
индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на
име е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно
определени от закона основания. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗГР промяна на собственото, бащино и фамилно име може да се извърши,
2
когато то е осмиващо, опозоряващо, обществено неудобно или други важни
обстоятелства налагат това.
В настоящия случай молителката желае да се допусне промяна на
фамилното й име и от брачното име „Б.“ да приеме отново своята фамилия
„Н.“. Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР фамилното име на всяко лице е фамилното
или бащиното име на бащата с наставка –ов или –ев и окончание съобразно
пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции
на родителите налагат друго.
Съгласно Решение № 77/16.02.2012 г. по гр. д. № 344/2011 г., IV г.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, важни обстоятелства по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са онези, които създават преди всичко затруднения при
общуването в обществото и пред държавните институции. С Решение №
434/24.06.2010 г. по гр. д. № 712/2009 г., IV г.о. на ВКС е прието, че
"значимостта на обстоятелствата по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР следва да
се преценява в контекста на всеки отделен случай".
В разглеждания случай съдът намира, че съвкупната преценка на
събраните в хода на производството доказателства не е в състояние да
мотивира извод за основателност на молбата. На първо място, въпреки
изричните указания на съда, по делото не бяха ангажирани доказателства,
респ. не се доказаха неудобствата, които молителката твърди, че изпитва от
факта, че все още носи брачното си фамилно име "Б.". Освен това съдът
безспорно установи, че фамилното име на молителката след развода е
променено от „Б.“ на „Н.“ още през 2017 г., което изрично е посочено като
декларирано обстоятелство в справката на Общинския съвет Ф в Б и в
брачния регистър е отразена именно тази промяна - че съпругата след
разтрогване на брака приема фамилното си име „Н.“. Този факт се
потвърждава още веднъж от представения легализиран превод на Декларация
за приемане отново на предишно фамилно име. Именно затова съдът изпрати
запитване към Община О. и Столична община Район „Средец“ дали
молителката е подавала съответните заявления за вписване на тази промяна в
актовете й за гражданско състояние и се установи, че същата не е представяла
заявления, искания или документи във връзка с прекратения граждански брак,
вкл. не са заявявани искания за вписване на промяна на фамилното й име след
развода по реда на Закона за гражданската регистрация. Във връзка с това
съдът установи, че молителката не се е възползвала от уредения в Закона за
гражданската регистрация административен ред за отбелязване на промени в
данните за гражданското състояние на лицата, като не се установи да е налице
пречка това да бъде направено от нейна страна. При наличие на постановена
вече промяна на фамилното й име от „Б.“ в „Н.“ и административна
процедура за отбелязване на тази промяна в съответната община, то не са
налице основания за постановяване промяната на фамилното име по съдебен
ред. Още повече, че по делото не се доказаха твърдените от молителката
важни обстоятелства, които да налагат допускане на промяна във фамилното
й име по съдебен ред на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
С оглед гореизложеното съдът приема, че не са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, обуславящи необходимостта
от търсената промяна, поради което молбата за промяна на фамилното име
следва да бъде отхвърлена. Молителката все още не се е възползвала от
правото си да заяви тази промяна по административен ред пред съответната
3
община, която да отрази вече промененото й фамилно име от „Б.“ на „Н.“, въз
основа на влязлото в сила съдебно Решение за развод № 464 F 10026/17 S на
Районен съд Франкфурт на Майн, семеен съд в гр. Франкфурт.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 538 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. Г. БР., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. О., ул. „Ю.Г. № 24 за промяна на фамилното й име от „Б.“ в „Н.“ на
основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Враца в
едноседмичен срок от връчването му на молителката.
Съдия при Районен съд – О.: _______________________
4