Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 23.04.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на втори април две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
138 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата М.Н.К. с ЕГН ********** *** твърди,
че с ответника са съпрузи, сключили граждански брак на ..г., от който имали
родено едно дете Г.Т.К. с ЕГН **********.
След сключване на брака заживели заедно в
село Я.п., където двамата работили в един стопански двор. В началото на
съвместното им съжителство живеели добре, нямали сериозни спорове и проблеми
помежду си. След раждането на дъщеря им, основно ищцата се грижела и отглеждала
детето, като ответникът не ѝ помагал в грижите. Около година след раждането на
дъщеря им, ответникът започнал системно да употребява алкохол. Впоследствие с
времето отношенията им започнали да се влошават, помежду им възниквали
скандали, предизвиквани от ответника вследствие употребата на алкохол. В резултат
на това същият се карал и заяждал с нея всяка вечер за незначителни неща,
ставал агресивен, обиждал я, нагрубявал я, дори започнал да осъществява и
физическо насилие. Неколкократно водили разговори с ответника за това, същият
обещавал, че ще престане да употребява алкохол, но това не станало. С течение
на времето поведението му след употребата на алкохол ставало все по-агресивно,
започвал да буйства, да се заяжда с нея, случвало се е не веднъж да я удря.
Свидетели на агресивното поведение ответника ставали и техните работодатели,
които неведнъж се намесвали, когато ответникът я биел, и я спасявали. Те също
правили опит да разговорят с него, да го мотивират да престане да употребява
алкохол, ответникът обещавал, че няма да пие повече, но на следващия ден отново
започвал. Понасяла тези неща заради детето им и правила опити да заздравят
отношенията си като семейство, но поведението на ответника не се променило. В
края на *** г. заедно с дъщеря им напуснала семейното жилище – стая под наем в
село Я.п. и отишла да живее няколко месеца при своя приятелка в град П.б.. През
*** г. си намерила работа в село В.Л.и се преместила заедно с детето да живее в
селото. Дъщеря й посещавала детска градина в село В.Л.. След напускането на
семейното жилище през 2015 г. и до настоящия момент с ответника не поддържали
никакви контакти. Същият не им се обаждал, не търсил нито нея нито детето, нито
изпращал някакви средства за отглеждането на дъщеря им.
Всички тези обстоятелства довели до
разстройство на брака им, което е дълбоко и непоправимо, и същият и не можел да
продължи да съществува. Отношенията им като съпрузи били изцяло изчерпани.
Бракът им бил изцяло лишен от съдържание, всички духовни връзки между тях били
прекъснати.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати гражданския брак, сключен с акт за граждански брак № .. от ..г.,
съставен в град П., Ц.като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
ответника; да й предостави упражняването на родителските права върху роденото
от брака им дете Г.Т.К. с ЕГН **********, да осъди ответника да заплаща на
детето си месечна издръжка в размер на 160 лева, считано от подаване на
исковата молба до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и да постанови след
прекратяване на брака да носи предбрачната си фамилия
– Н... Претендира за разноските по делото.
Ответникът Т.А.К. с ЕГН ********** *** не е
подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В насроченото съдебно заседание
и в хода на устните състезания заявява, че не желае развод.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК
съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от
съпрузите е поискал това. В настоящия случай такова искане е отправено от
съпругата.
Не се спори и се установява с представеното
удостоверение, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на ..г., с акт
за граждански брак № .. от ..г., съставен в град П., Ц... От брака си съпрузите
имат родено едно дете - Г.Т.К. с ЕГН **********. Не се спори, че съпрузите са
разделени от ** г. Изложените в исковата молба фактически твърдения не се
оспорват от ответника. Същият единствено заявява, че не желае развод.
За доказване твърденията на ищцата е
изслушан свидетелят К., неин работодател. В показанията си същият сочи, че
Познава ищцата от *** години. Имал нужда от човек, който да работи в
животновъдството, научил за нея и я поканил на работа. Ищцата започнала работа
при свидетеля и той научил, че има съпруг в село Я.п.. Свидетелят поканил
ищцата да повика и съпруга си, за да работят заедно. М. му съобщила, че двамата
не се разбират, имат проблеми, но по съвет на свидетеля повикала ответника в
село В.Л.и двамата заработили заедно във фермата на свидетеля. След
пристигането на ответника, между съпрузите възникнали проблеми, веднъж се
сбили, втори път се сбили. Свидетелят бил очевидец, другият работник във
фермата – също. Ответникът биел ищцата. Свидетелят няколко пъти разговарял с
него, направил забележка, защото ищцата била насинена. Казал на семейството, че
не може да вземе страна, явно двамата се биели и не се разбирали. Ответникът
явно много ревнувал ищцата, употребявал алкохол. След първия побой свидетелят
го попитал какво делят, като по-голям искал да им помогне. Ответникът заявил,
че ревнува жена си от един от работниците, съмнявал се за взаимоотношенията им
и че между тях ще се случи нещо, докато се грижат за животните. Свидетелят
предложил на ответника той да ходи да дои животните вместо съпругата си, но
ответникът не го направил, пускал нея, след това я набил още два-три пъти. След
това ищцата напуснала и заминала някъде другаде, върнала се на работа при
свидетеля след около една година, била сама. Свидетелят познавал и друг
работодател на страните – в село Я.п.. От него научил, че ответникът е започнал
да употребява алкохол и след това между двамата възниквали скандали, щели да се
изпотрепят. От връщането на М. ***, тя нямала контакт със съпруга си.
Свидетелят не знаел ответникът да е ходил в село В.Л.. След раздялата на
съпрузите, свидетелят не знаел ответника да е давал нещо за издръжка на детето,
бил почти сигурен, че не е давал никакви средства. Докато двамата работели във
фермата, детето на съпрузите не ходело на детска градина, било малко, тогава
ответникът помагал на съпругата си. Понастоящем свидетелят полагал повече грижи
за детето, отколкото бащата, детето израснало покрай него.
При така установеното, съдът намира, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като фактите довели до разстройството
му крайно влошеното отношение на ответника към съпругата м, изразяващо се във
физическо насилие вследствие употреба на алкохол, като съдът намира за
установени при условията на пълно и главно доказване твърденията на ищцата за
злоупотреба с алкохол и физическо насилие над нея. Дори ответникът да е имал
някакъв повод за ревност, какъвто нито се твърди, нито се доказва, крайно
неприемливо е решаването на семейни проблеми чрез физическо насилие, което не е
било скрито от колеги и работодател. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за каквото и да било виновно поведение на ищцата. Съпрузите са
разделени от около две години, икономическите връзки между тях са прекъснати,
двамата са изгубили всяка духовна и интимна близост. Липсата на взаимност между
страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е
престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е
изцяло и окончателно разстроена. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е
прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради
което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и
бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод. С решението за
допускане на развода, съдът се произнася и относно вината за разстройството на
брака, ако някой от съпрузите е поискал това – чл. 49, ал. 3 СК. В конкретния
случай такова искане е направено от ищцата и изключителните брачни провинения
на ответника се доказват посредством свидетелските показания, обсъдени по-горе.
Брачни провинения на съпругата не са установени в процеса. С оглед изложеното
съдът приема, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.
ОТНОСНО
родителските права и режима на лични отношения:
Спор за
родителските права между съпрузите няма. Само майката претендира за упражняване
на родителските права, установено е и не се спори, че от времето на раздялата,
детето живее с нея. Изслушани са два социални доклада, като понастоящем майката
е тази, която разполага с по-добри жилищни условия и възможност да полага
непосредствените грижи за детето си. По изложеното, съдът следва да предостави
упражняването на родителските ищца на майката, а на бащата да определи режим на
лични отношения, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09:00 часа в
събота до 17:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, несъвпадащи с
годишния отпуск на майката.
ОТНОСНО иска
за издръжка на детето:
Съдът го
намира за доказан в пълния му предявен размер. Понастоящем минималната издръжка
на дете е в размер на 140 лева. Двамата родители имат приблизително еднакви
доходи – около 750 лева за майката – установено с показанията на свидетеля и
около 770 лева за бащата, установено от обясненията му, дадени по реда на чл.
176 от ГПК. Никой от родителите няма задължение за друго ненавършило пълнолетие
дете, и двамата живеят на квартира. Сумата от 160 лева, както е претендирана, е
напълно във възможностите на ответника, съобразена както с нуждите на детето,
така и с жизнения стандарт в страната, която и двамата родители обитават.
Същата надвишава минималния праг само с 20 лева.
ОТНОСНО
ползването на семейното жилище:
Никой от
съпрузите не е направил претенция за ползването му, поради което съдът не се
произнася по този въпрос.
ОТНОСНО
фамилното име:
Следва съдът
да постанови след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име Н., с оглед направената от ищцата претенция в тази насока.
ОТНОСНО
издръжката между съпрузите:
Страните не
поддържат претенции за издръжка по между си и такава не следва да се дължи.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
приетото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника,
следва същият да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото
разноски в размер на 25.00 за внесена държавна такса и 600 лева адвокатско
възнаграждение.
При този изход
на делото и на основание чл. 329 от ГПК, във връзка с чл. 6, т. 2 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
разноските да останат в тежест ответника, а окончателният размер на таксата по
развода – в размер на 50.00 лева. Като взе предвид, че ищцата при завеждане на
исковата молба е внесла 25 лева, следва да бъде осъден ответникът да заплати в
полза на държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавна
такса по иска за развод в размер на 25.00 лева. Следва да се осъди ответника да
заплати по сметка на КрлРС държавна такса върху
исковете за издръжка в размер общо на 230.40 лева.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт № .. от ..г.,
съставен в град П., Ц.., граждански брак между М.Н.К. с ЕГН ********** *** и Т.А.К.
с ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга Т.А.К..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху детето Г.Т.К. с ЕГН **********, на майката М.Н.К. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ
бащата Т.А.К. с ЕГН **********
да
осъществява лични отношения детето Г.Т.К. с ЕГН ********** при режим: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, с преспиване, от 09:00 часа на съботния ден до 17:00 часа на
неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на
майката.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплаща на Г.Т.К. с ЕГН **********, чрез нейната майка
и законен представител М.Н.К. с ЕГН **********,***, издръжка в
размер на 160 (сто и шестдесет) лева месечно, считано от предявяване на иска – 31.01.2019
г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
падежа на съответната месечна вноска до окончателното плащане.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака
съпругата да носи предбрачното си фамилно име Н..
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати на М.Н.К. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 625 (шестстотин двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Т.А.К. с ЕГН ********** *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
държавни такси в общ размер на 255.40 ЛЕВА (двеста петдесет и пет лева и
четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.