Решение по дело №109/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 144
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Борислава Илиева Якимова
Дело: 20224430200109
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Плевен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20224430200109 по описа за 2022 година
при секретаря Валя Стоянова като разгледа докладваното от съдия
ЯКИМОВА НАХД дело № 109 по описа за 2022г., за да се произнесе взе
предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН
С Наказателно постановление № 138/23.12.2021г. на *** на Община
Плевен – *** на *** в качеството на *** ПП „ВМРО-Българско национално
движение“ на основание чл. 472, ал.1 и ал.3 вр. с чл. 186, ал.3 от Изборния
кодекс е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000,00
(хиляда) лева за това, че на 13.04.2021г. около 13:00 часа в гр. Плевен
агитационни материали в полза на кандидати за народни представител на ПП
„ВМРО-Българско национално движение в избори проведени на
04.04.2021г., не са премахнати в законово регламентирания срок съгласно чл.
186, ал. 3 от Изборен кодекс на Република България.Агитационните
материали са плакати на фасадна стена на масивна сграда ***а част от спирка
адрес на *** в гр. Плевен ”- нарушение по чл. 186, ал.3 от Изборния кодекс.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателя, който в срока по чл. 59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подала жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
прведставлява. Ангажира се становище от адв.М.П. от САК- с пълномощно,
че наказателното постановление е издадено в противоречие, както с
материалния, така и с процесуалния закон. Твърди се допуснато нарушение
по чл.34 ал.3,чл.43 ал.6 от ЗАНН . Твърди се също,че е налице порок в обекта
1
,т.к. производство е започнало срещу „ВМРО - Българско национално
движение“, политическа партия, която съобразно закона е юридическо лице,
обаче наказан е *** - в качеството си на физическо лице. По този начин се
твърди,че е допуснато смесване на двата вида административнонаказателна
отговорност - личната отговорност на *** - в качеството му на *** партията и
отговорността на самата политическа партия - в качеството й на юридическо
лице. Твърди се ,че това е порок, който довежда до невъзможност да се
разбере действителната воля на наказващия орган. Претендират се разноски в
размер на 500лв.
Ответната страна – Община-Плевен се представлява в съдебно заседание
от юрк. ***, която взема становище, че жалбата е неоснователна и НП
слредва да бъде потвърдено. Претендират се разноски в размер на 100лв.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от
ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
По основателността на жалбата съдът съобрази следното: Обжалваното
наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН №157и от
18.05.2021г., съставен от актосъставителя ОГН. Т. СТ. в присъствието на
свидетеля ХР. ИВ. Х. против ПП „ВМРО-Българско национално движение“
представлявана от на *** за това, че на 13.04.2021г. около 13:00 часа в гр.
Плевен при извършена проверка е установено, че агитационни материали в
полза на кандидати за народни представители на ПП „ВМРО-Българско
национално движение“, в избори, проведени на 04.04.2021г. не са премахнати
в законово регламентирания срок, съгласно чл.186 ал.3 от Изборен кодекс на
Република България. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 186, ал.3
от Изборния кодекс.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е изцяло възпроизведена в
Наказателно постановление № 138/23.12.2021г. на *** на Община Плевен –
***, с което на *** в качеството на *** ПП „ВМРО-Българско национално
движение“ на основание чл. 472, ал.1 и ал.3 вр. с чл. 186, ал.3 от Изборния
кодекс е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000,00
(хиляда) лева.
Описаната в АУАН и в НП фактическа обстанвока се подкрепя от
ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие гласни доказателства
чрез разпит на актосъставителя ОГН. Т. СТ. и свидетеля ХР. ИВ. Х., чиито
показания съдът приема с доверие като обективни и кореспондиращи с
приебщените към доказателствената съвкупност по делот писмени
доказателства.
Следва да се отбележи, че съдът намира за неоснователно
възражението, че в хода на административно наказателното производство,
незаконосъобразно е определен субекта на административнонаказателната
отговорност. Действително, в общия случай на производство по ЗАНН,
възражение в тази насока би се явило основателно, но се касае за специална
правна уредба, съдържаща се в ИК. Съобразно чл.186 ал.3 ИК, „Партиите,
коалициите и инициативните комитети в 7-дневен срок след изборния ден
премахват поставените от тях агитационни материали.“, т.е. правното
задължение за премахване на посочените материали е възложено върху
2
партиите, коалициите и инициативните комитети и следователно,
евентуалното извършване на нарушение на същата правна разпоредба, е
обвързано с дейността на съответната партия, коалиция или инициативен
комитет; оттук – Актът за установяване на административно нарушение
следва да бъде съставен именно срещу партия, коалиция, инициативен
комитет. Същевременно, съобразно чл.472 ал.1 ИК, „При неизпълнение на
задължението по чл. 186, ал. 3 на лицето, което представлява партията или
инициативния комитет, или на лицата, които представляват коалицията,
се налага глоба от 1000 до 5000 лв.“. Видно е, че цитираната
административнонаказателната разпоредба е приложима при нарушение по
чл.186 ал.3 ИК, но административното наказание се следва на лицето, което
представлява партията или инициативния комитет, или на лицата, които
представляват коалицията. Безспорно, налице е своеобразно законодателно
решение, но именно този подход на Законодателя „заменя“ субекта на
административнонаказателната отговорност, т.е. касае се за особеност на
правната уредба на коментираните обществени отношения, която в никакъв
случай не може да се разглежда като допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, както се изтъква в подадената жалба.
Съдът не споделя и възражението за неспазен срок по чл.34 ал.3 от
ЗАНН,т.к. производството било спрято от аминистративно наказващият орган
на 28.06.2021г., а на 2012.2021г. възобновено с мотивирана резолюция
/приложена по делото/ .
Все пак, в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Основателно се възразява, че АУАН и НП не съдържат отбелязване на
времето на твърдяното нарушение. Вместо това е отбелязано, че на
13.04.2021г. около 13:00 часа в гр. Плевен при извършена проверка е
установено, че агитационни материали в полза на кандидати за народни
представители на ПП „ВМРО-Българско национално движение“, в избори,
проведени на 04.04.2021г. не са премахнати в законово регламентирания срок.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл.
57 ал. 1, т. 5 от ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение, респ. наказателното постановление трябва да съдържа: датата и
мястото на извършване на нарушението; описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Изискването на чл. 42, т. 3 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление да съдържат конкретно посочена
дата на извършване на нарушението не е самоцелно, най-малко защото с
оглед датата на извършване на нарушението, следва да бъде преценено
спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН за образуване на административно
наказателно производство. Особеното значение на установяването и
посочването на датата на извършване на нарушение, възведено като
императивно изискване с цитираните разпоредби на ЗАНН, означава, че този
реквизит на акта за установяване на административно нарушение и на
3
наказателното постановление не може да се презюмира, или да се извлича по
предположение от други данни. Отразената в АУАН и в НП дата –
13.04.2021г. не е тази на която е извършено деянието, доколкото се твърди, че
на този ден била извършена проверка, т.е. това е дата на установяване на
нарушението, но не и датата на неговото извършване.
Следва да бъде обърнато внимание, че нарушението по чл.186 ал.3 ИК
предполага бездействие - непремахване на поставени агитационни материали
в 7-дневен срок от изтичане на изборния ден, като именно с изтичане на
посочения срок, нарушението се явява довършено. Също така следва да бъде
подчертано, че времето на извършване на всяко деяние е особено важен
елемент от обективната му страна и е наложително този елемент да е
конкретно, ясно определен; недопустимо е извеждането на същия елемент по
аналитичен път, най-малкото защото правнозадължените лица нито са
длъжни да предполагат волята на
актосъставителя/административнонаказващия орган, нито – подобни
предположения им дават възможност да реализират надлежно правото си на
защита. Ето защо Съдът намира, че отсъстват задължителни реквизити по
чл.42 т.3, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, а липсата на яснота по този основен елемент от
обективната страна на деянието ограничава правото на защита на лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, т.е. налице е
съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство.
Изтъкното съществено нарушение на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство, обуславя
незаконосъобразността на издаденото НП и поради това, същото следва да
бъде отменено, без да бъде разглеждан въпросът по същество.
По делото е направено искане от адв. *** П. от САК за присъждане на
разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. П. е осъществил
правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
4
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е в размер на 300 лева. Приложеният договор за правна
помощ е за 500лв., но тъй като делото не представлява фактическа и правна
сложност, приключило е в едно съдебно заседание, на което адв. П. не се е
явил, а е представил писмено становище, то Съдът намира, че следва да се
присъди минималният размер на адвокатско възнаграждение, съобразно
Наредбата.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че Община гр. Плевен, представлявана от *** на
Община Плевен – *** следва да бъде осъдена да заплати на *** в качеството
на *** ПП „ВМРО-Българско национално движение“ сумата от 300,00 лева за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат ***
П. от САК .
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 138/23.12.2021г. на *** на Община Плевен – ***, с което на *** в
качеството на *** ПП „ВМРО-Българско национално движение“ на основание
чл. 472, ал.1 и ал.3 вр. с чл. 186, ал.3 от Изборния кодекс е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000,00 (хиляда) лева за
нарушение по чл. 186, ал.3 от Изборния кодекс.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с
8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА Община гр.
Плевен, представлявана от *** на Община Плевен – *** да ЗАПЛАТИ на
*** в качеството на *** ПП „ВМРО-Българско национално движение“ сумата
от 300,00 лева, ***а направените от негова страна разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат *** П. от САК по НАХД № 109/2022 година по
описа Районен съд Плевен.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6