№ 14047
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110151181 по
описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответниците Д. В. С. и Д. В. П. въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот,
находящ се на адрес: ...., като те не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи
условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към
първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се
приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите
условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху
всяка от главниците. Сочи, че те не са погасили процесните вземания, поради което
претендира при условията на разделност сумите, както следва: 1 155,01 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 225,50 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.; 51,17 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г.; 10,13 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода
от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им
заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 26371/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г., при равни квоти – по 1/2 от
всяка от тях, а именно: 577,50 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
1
01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 112,75 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.; 25,58
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2022 г.; 5,06 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК всеки от двамата ответници Д. В. С. и Д. В. П. е подал
отговор на исковата молба с идентично съдържание, с които оспорват исковете. Навеждат
довод за изтекла погасителна давност на вземанията преди 16.05.2020 г., както и на тези по
обща фактура от 31.07.2020 г., отнасяща се за отчетен период м.05.2019 г. – м.04.2020 г.
Считат, че издаването на последващата изравнителна сметка не променя началната дата, от
която започва да тече давностният срок, като приложение в случая следва да намери чл. 33,
ал. 1 от ОУ, поради което от значение е моментът на изтичане на съответния период.
Оспорват да са били собственици или вещни ползватели на процесния имот, респ.
потребители на топлинна енергия съгласно чл. 153 ЗЕ в рамките на исковия период, тъй като
липсват доказателства в тази насока, което от своя страна обуславя извод за липсата на
облигационно правоотношение с ищеца. Оспорват доказателствената стойност на
представеното извлечение от декларация по чл. 14 ЗМДТ, тъй като същото не е годно да
установи наличието на титулярство на право на собственост или право на ползване. Считат,
че не става ясно от кого изхожда декларацията, тъй като липсва подпис и дата на подаване
на същата, а освен това е отбелязано, че данъчната партида е закрита, респ. същата е открита
служебно на тяхно име. Заявяват, че фактурите, отнасящи се за процесните вземания, са
издавани на името на трето за спора лице – ...., с която не се доказва да имат връзка.
Оспорват начина на определяне и размера на посочените от ищеца квоти, тъй като липсват
доказателства дали и ако да – каква е връзката между ответниците по делото, тъй като
представените от ищеца такива са едностранно съставени и изхождат от него. Оспорват иска
за главница за цена на услуга за дялово разпределение, тъй като ищецът не представя
договор за извършване на услугата дялово разпределение, сключен между сградата – етажна
собственост и ....., поради което липсва облигационно правоотношение, по силата на което
да дължат заплащането на цена за услуга дялово разпределение. Сочат, че услугата е
извършвана от фирмата за дялово разпределение, поради което не тя, а ищецът се явява
кредитор на това вземане. Правят изрично възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземането за цена на услуга за дялово разпределение за м.04.2020 г. –
м.05.2020 г. Оспорват и акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата за цена
на услуга за дялово разпределение, тъй като липсват представени доказателства за
отправяне на покана. Оспорват да са изпаднали в забава и по отношение на вземането за
главница за цена на топлинна енергия. Оспорват доказателствените искания на ищеца.
Претендират и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – ..... изразява становище, че в рамките на
исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна
енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя,
2
в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е
възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – писмо на Столична община, дирекция „Общински
приходи“, адресирано до „...., извлечение от декларация по чл. 14 ЗМДТ, молба за откриване
на партида от 17.02.1992 г., списък към протокол от ОС на ЕС на адрес: .... и удостоверение
за наследници на ...., съдът приема, че в рамките на исковия период ответниците Д. В. С. и
Д. В. П. следва да отговарят за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, касаещи процесния недвижим имот, при посочените от ищеца с
исковата молба квоти – по 1/2 за всяка от тях. Най-напред, от съдържанието на
представената молба – декларация за откриване на партида от 17.02.1992 г. (л. 26 от делото)
се установява, че наследодателката им .... е отправила до топлофикационното дружество
искане за откриване на партида на нейно име, което видно от представените от третото лице
– помагач индивидуални справки и формуляри за отчет (л. 127-132 от делото) е било
удовлетворено, доколкото и към настоящия момент титуляр на партида с аб. № 92418,
отнасяща се до процесния имот, е именно ..... Съдът намира, че приемайки изявлението на
клиента за откриване на партида, последвано от доставянето на топлинна енергия до обекта,
за който партидата се отнася, по своето естество е равнозначно на възникването на
облигационна връзка с предмет продажба на топлинна енергия. Нещо повече, видно е от
данните, удостоверени в представената извадка от декларация по чл. 14 ЗМДТ (л. 20-25 от
делото), че именно .... е декларирала пред общинската администрация качеството си на
собственик на процесния апартамент № 74, находящ се в ......, с посочено правно основание
за това - договор с рег. № 10, том XI/15.12.1983 г., респ. като титуляр на данъчната партида,
касаеща същия. Действително, по делото не е представен цитираният договор от 15.12.1983
г., но следва да се отбележи, че удостоверените в декларацията обстоятелства относно
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, както и кръгът от
лицата, които са го придобили след смъртта на ...., починала на 22.02.2020 г., а именно:
ответниците Д. В. С. и Д. В. П., не се опровергават от други доказателства по делото, поради
което доказателствената стойност на същата не е оборена и тя представлява достатъчно
доказателство за принадлежността на правото на собственост, което в случая е релевантно.
Нещо повече, в подкрепа на отразените в нея данни е и фактът, че наследодателката .... се е
подписала в списъка към протокола от ОС на ЕС от 21.08.2002 г. (л. 30 от делото), чието
авторство не е оспорено в хода на процеса, потвърждавайки по този начин своята
фактическа и/или правна обвързаност с процесния апартамент № 74 с аб. № 92418, което тя
не би сторила, в случай, че не е била собственик на обект в процесната сграда – етажна
собственост. В случая, по делото не са ангажирани никакви доказателства, опровергаващи
отразените в извадката от декларацията по чл. 14 ЗМДТ обстоятелства, очертани по-горе,
3
още повече, че същите се подкрепят от останалите доказателства по делото, а именно:
подадената молба – декларация за откриване на партида, списъкът към протокола от ОС на
ЕС и писмо на Столична община, дирекция „Общински приходи“ (л. 19 от делото), с което
длъжностното лице е потвърдило удостоверените в нея данни, касаещи принадлежността на
правото на собственост върху процесния апартамент № 74, както и лицата, които
впоследствие са го придобили. На следващо място, от представеното удостоверение за
наследници с изх. № УГ51—640/05.12.2023 г. (л. 121 от делото) се установява, че след
смъртта си на 22.02.2020 г. .... е оставила за свои наследници по закон Д. В. С. и Д. В. П.
(дъщери), което обстоятелство съдът приема, че потвърждава наличните в общинската
администрация данни, възпроизведени в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, че понастоящем
именно те са собственици на процесния имот при равни квоти – по 1/2 всеки, на основание
наследствено правоприемство. Това е така, доколкото те не твърдят и не доказват да са се
отказали от наследството на майка си или да са го приели по опис, поради което следва да се
направи извод, че са го приели. Следователно, в периода от 01.05.2019 г. до 22.02.2020 г.
(смъртта на Незиха ....) ответниците следва да отговарят за задълженията за цена на
топлинна енергия, касаещи процесния имот, тъй като те са част от наследствената маса на
наследодателката им – арг. чл. 60, ал. 1 ЗН, а в периода от 23.02.2020 г. до 30.04.2022 г. те
следва да отговарят в качеството си на негови собственици, като обемът на отговорността
им съдът определя на 1/2, на колкото се равнява и размерът на наследствения им дял след
смъртта на майка им – арг. чл. 5, ал. 1 ЗН. Съвкупната преценка на данните, удостоверени
във всички обсъдени по-горе писмени доказателства по делото навежда до крайния правен
извод, че именно ответниците се явяват легитимирани да отговарят за процесните вземания
за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния
апартамент № 74, находящ се в ....А, вх. Г, с аб. № 92418, съобразно обема от правата си
върху него – по 1/2, като заявените от тях оспорвания в тази насока са останали недоказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от
абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено
искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. В случая, несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по
делото нито се твърди, нито се доказва ответниците, респ. наследодателката им, да са
възразили срещу прилаганите от ищеца такива или да са предложили сключването на
индивидуално споразумение с него в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което и с оглед
изложените по-горе съображения, съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените
в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост, списък към него, носещ подписа на
4
наследодателката Незиха ...., чието авторство не е оспорено в хода на процеса, договор №
725/22.08.2002 г. (л. 27-30 от делото), данните, отразени в представените изравнителни
сметки и протоколи за отчет (л. 127-132 от делото), както и предвид изложеното в
констативната част от заключението по съдебно-техническата експертиза, в рамките на
исковия период услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в
сградата - етажна собственост, находяща се на адрес: ....А, вх. Г, е била възложена и
извършвана от третото лице – помагач - ......
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ....А, вх. Г, е
измервана чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е отчитан в
края на всеки месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество
топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на ответниците са начислявани
суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детайлно е посочено как
се формират те, възприемайки се крайният извод, че това е ставало съобразно изискванията
на действащата нормативна уредба. Така сумите за отопление са начислявани с оглед
наличието на 2 броя отоплителни тела и щранг лира с мощност 322 Вт, сумите за битово
гореща вода са начислявани въз основа на данните от 1 брой водомер, който е редовно
отчетен, за което са съставени съответните протоколи, а тези за топлинна енергия, отдадена
от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т. 6.1.1. от Методиката за
дялово разпределение към горната Наредба – между абонатите съобразно пълния отопляем
обем на имота – 106 куб. м. и този на етажната собственост – 6 833 куб. м. От техническа
гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла индивидуалните
изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на което вещото
лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна енергия и е
извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като от
страна на ответниците не са ангажирани доказателства за опровергаване на този извод. В чл.
155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Ето
защо, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в
края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. Съдът намира, че
посочените по-горе разпоредби на ЗЕ не са в противоречие с чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно ефективността на крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Тази Директива е
транспонирана в българското законодателство и изискванията са въведени както в Закона
за енергетиката, така и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, поради
което няма пряк ефект и са приложими нормите на националното ни законодателство.
Поради спецификата на самостоятелните обекти в сгради – етажна собственост и начина на
5
потребление на топлинна енергия в същите, законодателят е предвидил както монтиране на
средства за търговско измерване на количествата топлинна енергия в абонатната станция,
така и монтиране след него на индивидуални разпределители на топлинна енергия,
инсталирани върху всички отоплителни тела и/или индивидуални топломери за имотите. По
този начин е спазен и принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за
изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. В случая, според чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия, сумите за топлинна енергия за процесния
период са начислявани от ищеца именно по горния ред, а именно: по прогнозни месечни
вноски, за които са издавани фактури, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение. В случая, при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, експертизата е приела, че реално реално доставеното до имота на ответниците
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1 196,68
лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури (1 867,36 лв.) и
сумите за възстановяване на абоната по изравнителните сметки (670,68 лв.), като посочената
стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
От страна на ответниците не са ангажирани доказателства във връзка с възражението им
относно качеството на предоставяната услуга, поради което с оглед констатациите по
съдебно-техническата експертиза съдът приема, че същата е в съответствие с БДС.
Ето защо, въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в процесния имота
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
При този извод на съда следва да се даде отговор на въпроса каква част от тази сума
всеки един от ответниците дължат да заплатят, като в тази връзка бъде разгледано
своевременно релевираното от тях възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните, разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС,
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението
на давността, като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 16.05.2023 г., а
за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял
да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост след и на 12.05.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД (давността не е текла
единствено в периода от 12.05.2020 г. до 16.05.2020 г.). От страна на ищеца се претендират
вземания за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от
приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила
от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително е налице изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, отнасящи
се за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г. Това е така, тъй като най-късното месечно
задължение – това за м. февруари 2020 г. е станало изискуемо на 14.04.2020 г., т. е. преди
12.05.2020 г., поради което то, както и прехождащите го месечни задължения, включени в
рамките на исковия период, са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук следва да се
отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни
6
дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност,
позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2020 г., и чрез включването им в
тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
който започва да тече погасителната давност за тях. В случая, крайният размер на главното
задължение за цена на топлинна енергия на ответниците следва да бъде определено въз
основа приетия от съдебно-техническата експертиза такъв, а именно: 1 196,68 лв., отразяващ
реално доставената и потребена такава в рамките на исковия период. Ето защо, от тази сума
следва да следва да се приспаднат сумите, отнасящи се за периода от 01.05.2019 г. до
29.02.2020 г., които съдът прие, че са обхванати от изтекла погасителна давност, които
предвид данните по таблици № 4 и № 5 от заключението по съдебно-техническата
експертиза, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия за процесния период и
годишното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 380,15 лв. Така след
извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, размерът на месечните задължения за
цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., които не са обхванати
от изтекла погасителна давност, възлиза на 816,53 лв. (1 196,68 лв. – 380,15 лв.), като от
страна на ответниците не се твърди, а и не се доказва погасяване на процесните вземания.
Ето защо, при съобразяване на размера на дълга им – по 1/2, Д. В. С. и Д. В. П. се явяват
задължени за сумата от по 408,26 лв., до които размери предявените срещу тях главни искове
за цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. са основателни и
следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълните предявени размери от
577,50 лв., или за размера от 169,24 лв., и за периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения от ищеца
размер от 51,17 лв. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия,
чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите
условия на договорите между „.... и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост,
тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Ето защо, предвид ангажираните по делото доказателства, ищецът „.... се легитимира
като носител на вземането за цена на извършваната услуга дялово разпределение за периода
от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., което също не се твърди и не се доказва да е било заплатено
от ответниците. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да се
отбележи, че в общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това
7
задължение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага - арг. от чл. 69, ал. 1
ЗЗД. Следователно, погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението, при което най-ранното месечно задължението, включено в
исковия период – това за м.04.2020 г. се счита за възникнало на 30.04.2020 г., или същото е
станало изискуемо на 01.05.2020 г., т. е. преди 12.05.2020 г., поради което то също е
обхванато от изтекла погасителна давност. С оглед данните, удостоверени в представеното
извлечение за аб. № 92418 (л. 44 от делото), задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за м. април 2020 г., което съдът прие, че е погасено по давност, се равнява на
1,99 лв. Следователно, това за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., което не е обхванато
от изтекла погасителна давност, се равнява на 49,18 лв. (51,17 лв. – 1,99 лв.).
Отново при съобразяване на дълга на всяка една от ответниците – по 1/2, Д. В. С. и Д.
В. П. се явяват се явяват задължени за сумата от по 24,59 лв., до които размери предявените
срещу тях главни искове за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2022 г. са основателни и следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата
до пълните предявени размери от 25,58 лв., или за размера от 0,99 лв., и за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г., попадащ в обхвата на общите условия от
2016 г., се равнява на сумата от 162,90 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2020
г. до 27.04.2023 г. Отново при съобразяване на дълга на всяка една ответниците – по 1/2, Д.
В. С. и Д. В. П. се явяват задължени за сумата от по 81,45 лв., до който размер предявените
срещу тях акцесорни искове за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия са основателни следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за разликата до пълния
предявен размер от по 112,75 лв., или за размера от по 31,30 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 16.05.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 10,13 лв., начислена за
периода от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г. е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
8
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
– частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от страните,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
заявителя – ищец следва да се присъдят направените разноски в производството по ч. гр.
дело № 26371/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство,
съразмерно с уважената част от исковете, които съответно възлизат на 56,24 лв. – платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и на 307,60 лв. – платена държавна
такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален
размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни
производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и съответно чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство/ и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство/, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото. При това положение всяка една от ответниците следва да бъде осъдена
да заплати на заявителя - ищец сумата от по 28,12 лв. (1/2 от 56,24 лв.) – разноски по
заповедното дело, както и сумата от по 153,80 лв. (1/2 от 307,60 лв.) – разноски по исковото
дело. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата Д. В. П. следва да се присъди
сумата от 114,63 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство,
както и сумата от 114,63 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч.
гр. дело № 26371/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, а в полза на ответницата Д. В. С. следва
да се присъди сумата от 114,63 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Реалното заплащане на същите съдът прие за доказано с оглед представените
3 броя договори за правна защита и съдействие, в които е отбелязано заплащането им в
брой, поради което имат характер на разписки.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ..... срещу Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: ....., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. С. дължи на „.... сумата от 408,26 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....; сумата от 24,59 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 81,45 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 26371/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
408,26 лв. до пълния предявен размер от 577,50 лв., или за размера от 169,24 лв., и за
периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 24,59 лв. до пълния предявен размер от 25,58 лв., или за
размера от 0,99 лв., и за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.; иска за мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.
за разликата над уважения размер от 81,45 лв. до пълния предявен размер от по 112,75 лв.,
или за размера от по 31,30 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена
9
на услуга за дялово разпределение в размер на 5,06 лв. за периода от 15.06.2020 г. до
27.04.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: ..... срещу Д. В. П., ЕГН **********, с адрес: ....., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. В. П. дължи на „.... сумата от 408,26 лв., представляваща
цена на топлинна енергия за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2022 г. по отношение на
топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....; сумата от 24,59 лв., представляваща цена на
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 16.05.2023 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 81,45 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 26371/2023 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
408,26 лв. до пълния предявен размер от 577,50 лв., или за размера от 169,24 лв., и за
периода от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.; иска за цена на услуга за дялово разпределение за
разликата над уважения размер от 24,59 лв. до пълния предявен размер от 25,58 лв., или за
размера от 0,99 лв., и за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.; иска за мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.
за разликата над уважения размер от 81,45 лв. до пълния предявен размер от по 112,75 лв.,
или за размера от по 31,30 лв., както и иска за мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение в размер на 5,06 лв. за периода от 15.06.2020 г. до
27.04.2023 г.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 28,12 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 26371/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 153,80 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 28,12 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 26371/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 153,80 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на Д. В.
П., ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 114,63 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело №
26371/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 114,63 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на Д. В.
С., ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 114,63 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца ...... – ......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10