№ 475
гр. Монтана, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20221630101399 по описа за 2022 година
Разглежда се отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищцата П. Д. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с.М, общ.Чипровци, обл.Монтана, ул.,,Ч‘‘ № 4 е
предявила срещу ,,С КЕШ‘‘ООД, ЕИК: ............... със седалище и адрес
на управление: гр.София, р-н ,,С‘‘, ул.,,С‘‘ № 29, ет.7 положителен
установителен иск със следния петитум: да бъде прието за установено в
отношенията между двете страни, че П. Д. П. не дължи на сумата в
размер на 2 018,36 лв. по Договор за потребителски кредит № 369004, която
сума представлява разликата между предоставената от кредитора главница
в размер на 1 000,00 лв. и претендираната от дружеството сума. Претендира
деловодни разноски по делото.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
П. Д. П., ЕГН ********** сключила
договор за паричен заем от разстояние № 369004 със ,,С КЕШ‘‘ООД,
ЕИК: ................ Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 1 000,00 лв., видът на вноската е месечен, броят на пог.вноски-18,
размерът на месечния лихвен процент не е посочен.
При подписване на договора на ищцата не бил представен копие
от договора или от погасителния план към него. Въпреки многократните
опити на ищцата да получи копие, такова не й било предоставяно.
Във връзка със задълженията си по кредита П. П. многократно
1
била посещавана от инкасатора по кредит/специалист просрочени
вземания/ Мартин Йорданов. Изисквала от него многократно информация
как се формира вземането, тъй като всеки път, по думите на
представител на ответника, вземането се увеличава. След последното
посещение, посредством Вайбър е предоставен снимков материал от
представител на дружеството, който снимков материал показва извадка
от системата на кредитното дружество. След преглед на снимките се
установява, че към настоящия момент, потребителят дължал на
кредитора по негово усмотрение сумата в размер на 3 642,40 лв., въпреки
извършените от ищцата две плащания в размер на 3 642,40 лв.
Твърди, че било ноторно известно, че в чл. 6 от типовите договори на
Дружеството присъствала уговорката, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант-физическо лице, поръчител или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита, за което поръчителят
следвало да отговаря на определени условия.
Още със сключването на договора на потребителите се начислявали
неустойки в размер на почти половината от сумите, тъй като изначално било
ясно и на двете страни, че няма да бъде предоставен поръчител.
Ищцата смята, че процесният договор е нищожен на осн. чл. 10, ал.1,
вр. с чл. 22 от от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от
закона форма.
На следващо място, се твърди, че договорът е нищожен на осн. чл. 11,
ал.1, т.1 от, вр. с чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/
по кредита. В договора единствено бил посочен годишен лихвен
процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора
такси и разходи/в това число възнаградителна лихва и неустойка/ обаче
водят до различен ГПК от посочения.
На следващо място ищцата твърди, че в договора за потребителски
кредит е налице погрешно посочен размер на ГПР, а действителният
такъв бил в размер многократно над допустимия и описания такъв. Т.е. е
нарушено изискването на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
На следващо място в договора не било посочено каква е
договорната лихва, която ищцата следва да плати. Единствено били посочени
грешни ГПР и ГЛП, които, ако са изчислени правилно възлизат много
над посочения в договора размер.
В договора било уговорено, че в случай, че заемателят не
предостави посоченото в договора обезпечение в тридневен срок от
сключване на договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
почти равна на главницата, която ще бъде заплащана на части, съгласно
погасителния план.
Твърди се, че от една страна е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител/солидарен
2
длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора. Ето
защо ищцата намира, че е налице нищожност на договора по смисъла
на чл. 26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД.
На следващо място се твърди, че ответното дружество е събрало
от ищцата незаконосъобразни такси.
Твърди се, че неустоечната клауза в договора за непредставяне от
длъжника в тридневен срок от сключването на обезпечение е нищожна,
за което се излагат аргументирани съображения.
На следващо място се сочи, че е налице заобикаляне на закона по
смисъла на чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД относно неустоечната клауза.
Неустоечната клауза се оспорва като изцяло неравноправна и нищожна
на осн. чл. 143, ал.2, т.5 от ЗЗП/тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка/ и не е индивидуално уговорена.
Твърди се, че ответното дружество в нарушение на императивното
правило на чл. 19, ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не е включило в ГПР
разходите за заплащане на ,,неустойка‘‘, която по своята същност е печалба за
кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради
което трябва да бъде част от годишния лихвен процент и ГПР.
Търговецът бил заблудил потребителя за действителния размер на ГПР.
В исковата молба се твърди, че на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК,
клаузи в договора, надвишаващи пет пъти размера на законната лихва са
нищожни.
Поради грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни
на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от
ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
осн. чл. 22 от ЗПК.
Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не
е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
,,заблуждаваща търговска практика‘‘ по смисъла на чл. 68 д, ал.1 и ал.2
от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.
На следващо място се твърди, че Договорът за потребителски кредит е
нищожен на осн. чл. 11, ал.1, т.9, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, пр.2 от
ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави-поради прекомерно високия й размер.
На следващо място била налице разлика между посочената в процесния
договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане и тази, която
ищцата реално била върнала на ответното дружество.
Липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП.
Клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал.1 от ЗЗП и
разглеждането както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите
уговорки не позволяват на потребителя да прецени икономическите
3
последици.
Евентуално, ако съдът приеме, че договора е валиден и
действителен, ищцата смята, че са нищожни отделни клаузи от процесния
договор на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, респективно на
осн. чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал.1 от ГПК. В законния
едномесечен срок, от ответника е постъпил писмен отговор на исковата
молба, в който искът се оспорва, като неоснователен.
Не се оспорва облигационното правоотношение между страните по
процесния договор за паричен заем № 369004/11.11.2019 г., по силата на
който ищцата била получила заем от 1 000 лв.
В отговора се твърди, че не са налице нарушения в процесния договор/
за което се излагат пространни съображения/,както следва:
-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК;
- неправилно е твърдението, че в размера на ГПР следва да бъде
включен и размерът на неустойката;
-неправилно е твърдението, че действително приложеният в договора за
кредит ГПР е различен от посочения в него;
- не е налице нищожност на клаузата за възнаградителна лихва;
-клаузата на договорната лихва и ГПР не са неравноправни по смисъла
на чл., 143 от ЗЗП;
- не е налице заблуждаваща търговска практика, довела до
неравноправност на уговоркат аза ГПР;
- не е налице нищожност на клаузата за неустойка;
- договорът не бил сключен при крайна нужда при явно неизгодни
условия.
С отговора на исковата молба са направени доказателствени искания.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено
следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, съдът го намира за основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
Доказателствата по делото са писмени, прието е заключение на вещото
лице по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза.
От приетите по делото доказателства, безспорно се установява
следното:
По делото е безспорно облигационното правоотношение между
страните по договор за паричен заем от разстояние № 369004/01.11.2019
4
г. Кредитът е усвоен.
Съгласно заключението по ССЧЕ на вещото лице И.:1./ Размерът на
годишния процент на разходите по кредита, определен съгласно Приложение
№ 1 на Закона за потребителския кредит е 49,02%; 2./ Разходите, взети
предвид от кредитора при определяне размера на ГПР са възнаградителната
лихва в размер на 401,64 лв./40,05%/; 3./ В сключения договор за кредит и
погасителния план към него се съдържат всички допускания, взети предвид
от Кредитора за изчисляване на ГПР съгласно Приложение № 1 от Закона за
потребителския кредит. Съдът не кредитира в цялост заключението на вещото
лице, като го цени съобразно чл. 202 от ГПК, поради следното:
Видно е от приложения на л.26-27 от делото Договор за паричен заем
,,КРЕДИРЕКТ‘‘ № 369004/01.11.2019 г., сключен между страните, същият е
със следните параметри, както следва: размер на отпуснатия заем: 1000,00 лв.;
годишен процент на разходите по заема: 48,17 %; брой вноски: 18; фискиран
годишен лихвен процент: 40,05%; обща сума за плащане: 1 401,64 лв. В
договора е уговорено също, че ГПР на разходите на заема не включва
възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно
Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална
интернет страница. На следващо място е налице уговорка/ т.6 от Договора/, че
заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на
заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на
условията по чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова
гаранция/поне едно от изброените/. При неизпълнение на това изискване,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 018,36 лв.
Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването
на настоящия договор за заем заемателят се счита за уведомен за нейното
начисляване.
Съдът намира, че в нарушение на императивното правило на чл.19,
ал.1, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК ,,С КЕШ‘‘ООД не е включило в ГПР
разходите за заплащане на т.нар. неустойка, която по своята същност
представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент ГЛП
и ГПР. Аргумент за това е, че, както и вещото лице посочва, двете страни са
знаели още при сключване на договора, че няма да бъде дадено обезпечение и
неустойката се дължи- в погасителния план неустойката е включена към
месечната вноска, също така неустойката се дължи ежемесечно, а не
наведнъж. Посоченото несъмнено навежда на извода, че т.нар. неустойка
представлява ,,скрита лихва‘‘ и е следвало да се включи в ГЛП и ГПР.
Според императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с Постановление на МС,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
5
% от взетата сума. По делото посочения ГПР от 48,17 % по разбиране
на съда е заблуждаващ, реално е много по-висок, като също така не е ясно
определен и определяем- в договора е посочено,че ГПР на заема не включва
възможни разходи, които заемателят може да се наложи да заплати при
неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите, съгласно
Тарифата за таксите на заемодателя.
С посочените действия на ответното дружество е заобиколено
изискването, залегнало в ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на
кредита за длъжника.
Обстоятелството, дали ГПР е правилно изчислен и посочен, се
установява на база изискванията за единната формула, залегнала в Директива
2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити и транспонирана в
ЗПК, поради което същата има и нормативно значение. Посочените такси и
,,неустойка‘‘ безспорно попадат в изискванията на Директивата-те са
предвидими общи разходи, които обуславят сключването на договора при
тези условия и са предварително заложени. По тези съображения тези клаузи
следва да се включат в ГПР. Неправилното изчисляване и посочване на
размера на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора
по чл. 11, ал.1, т.10- неправилното посочване на ГПР следва да се приравни
на липса на такъв/некоректно посочен размер/. Това е така, тъй като
функцията на правилно посочване на ГПР в договора за кредит е
кредитополучателят да е напълно наясно какви разходи в цялост ще направи
по договорното си правоотношение, без да има скрити и неясни разходи.
Съгласно чл. 22 от ЗПК ,,когато не са спазени изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗПК:,, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита‘‘.
Водим от горното съдът намира, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал.1,
т.10 от ЗПК, поради което ищцата дължи само чистата стойност на
кредита/усвоената главница от 1000,00 лв./, а всички останали претендирани
суми по договора/ лихви, неустойки, такси и др./ са недължими в цялост. Тъй
като договорът е недействителен само на това основание, респективно- сумата
недължима и искът основателен, то съдът намира, че е безпредметно да
обсъжда и останалите възражения, направени в исковата молба.
Водим от горното, съдът намира, че отрицателният установителен иск,
като изцяло основателен и доказан, следва да се уважи.
При този изход на делото, сългасно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцата има право
да й бъдат заплатени от ответника сторените деловодни разноски за заплатена
държавна такса от 80,74 лв. На осн. чл. 38 от ЗАдв. на Еднолично адвокатско
дружество ,,Д М‘‘, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено
6
дело № 24/2021 г. по описа на 24 състав-Софийски градски съд сумата за
адвокатско възнаграждение от 445,60 лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 11, ал.1,
т.10 от ЗПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че: П. Д. П., ЕГН ********** с
постоянен адрес: с.М, общ.Чипровци, обл.Монтана, ул.,,Ч‘‘ № 4 не
дължи на ,,С КЕШ‘‘ООД, ЕИК: ............... със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н ,,С‘‘, ул.,,С‘‘ № 29, ет.7 сумата в размер на
2 018,36 лв. по Договор за потребителски кредит ,,КРЕДИРЕКТ‘‘ №
369004/01.11.2019 г., сключен между страните, която сума представлява
разликата между предоставената от кредитора главница в размер на 1 1000
лв. и претендираната от дружеството сума.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ,,С КЕШ‘‘ООД, ЕИК: ...............
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н ,,С‘‘, ул.,,С‘‘ № 29,
ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на П. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес:
с.М, общ.Чипровци, обл.Монтана, ул.,,Ч‘‘ № 4 сумата от 80,74 лв.-
внесена държавна такса по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38 от ЗАдв. ,,С КЕШ‘‘ООД, ЕИК: ...............
със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н ,,С‘‘, ул.,,С‘‘ № 29,
ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество ,,Д М‘‘, вписано в
регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021 г. по описа
на 24 състав-Софийски градски съд сумата за адвокатско възнаграждение от
445,60 лв. с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7