№ 7194
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100507347 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №7347/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на
„Геосервизинженеринг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ****
срещу решение №6340 от 09.04.2025 г постановено по гр.д.№7192/23 г на СРС , 145 състав ,
в частта , с което е признато за установено по иск на „Елаците-Мед“ АД, ЕИК ********* от
с. Мирково , че въззивникът дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.чл. 127, ал. 2 ЗЗД
сумата от 3916,26 лева представляваща припадащата се на ответника част от платено
солидарно задължение на страните към Н.С.Л. за обезщетение за неимуществени вреди от
ексцес на професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви. Шумов синдром.
Периферен световъртеж компенсиран“, заедно с лихвите и разноските, за които ищецът е
бил осъден с влязло в сила решение № II-61-20862 от 14.12.2016г. по гр. дело № 55407/2014г.
на СРС, 61 състав, потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. № 7788/2017г. на
СГС, IV В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от
30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27870/2022г. на СРС, 26
състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането ; както и
въззивникът е осъден да заплати на основание чл.86 ЗЗД на „Елаците-Мед“ АД сумата от
694,05 лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 3916,26 лева
в размер на законната лихва за периода от 27.08.2020г. до 26.05.2022г., сумата от 88,70 лева,
1
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 641,69 лева,
представляваща разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната част .
Въззивникът не е правоприемник на „Геоинженеринг“ ООД респ.на Геолого-проучвателно
предприятие-Асеновград , което е било работодател на Н.Л. за период от три години и 10
месеца , а е дружество , което е закупило дялове /акции/ при приватизацията от това
дружество. Самото „Геоинженеринг“ ООД е обявено в несъстоятелност и заличено от
търговския регистър още 2011 г , а вземанията срещу него са се погасили . Липсва
хипотеза по чл.123 КТ , трудов договор , цесия или друго основание въззивникът да дължи
процесните суми за главница и лихва . Не е ясно как СРС определил процент на
съпричастност на ответника като солидарен длъжник . Въззивникът не дължи допълнително
начислените лихви и разноски в изпълнителното производство , защото те са начислени по
вина на ищеца . Въззивникът не е получил документите-приложения към исковата молба ,
не е могъл да направи съответните доказателствени искания и делото е останало неизяснено
от фактическа страна .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Въззивникът е бил конституиран като трето лице помагач в процеса по иска на Н.Л. , а в
мотивите на решението е посочено , че е бил работодател на Л. . „Геоинженеринг“ ООД е
правоприемник на Геолого-проучвателно предприятие-Асеновград , а чрез приватизационна
сделка ответникът е придобил 80 % от дяловете в това дружество , а предметът на двете
дружества съвпада напълно . Налице е хипотезата на чл.123 ал.1 т.6 или т.7 КТ като е
„прехвърлена дейност“. Правилно е определена частта от солидарното задължение , като
същото се дължи и със съответните лихви за забава и разноски . Не са допуснати от СРС
процесуални нарушения като ответникът е могъл да подаде отговор на исковата молба и да
представи съответните доказателства .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 15.04.2025 г
и е обжалвано в срок на 29.04.2025 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая
не се констатират Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В случая от фактическа страна СРС е приел , че безспорно ищецът е бил осъден на
основание чл.200 КТ да заплати на Н.С.Л. сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение
2
за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „Неврит на слуховите
нерви. Шумов синдром. Периферен световъртеж компенсиран“, ведно със законната лихва
от датата на установяване на ексцеса до окончателното изплащане на вземането и сумата от
900 лв. – разноски за производството, че решението по делото било постановено при
участието на трети лица-помагачи на страната на „Елаците-Мед“ АД – с. Мирково, сред
които и ответникът „Геосервизинженеринг“ АД, като решението на първата инстанция е
било потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV-В
въззивен състав, последното недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от
30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, .
Ищецът е платил на Н.С.Л. сумата от общо 18652,80 лв., включваща главница, лихва и
разноски, включително по изпълнителните дела с № 20198460400373 и с № 20198460400337,
образувани въз основа на решението по гр.д. № № 55407/2014г. на СРС, 61 състав.
Посочените факти се установяват и от представените с исковата молба писмени
доказателства – преписи от съдебни решения по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав и
по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен състав, както и определение № 422 от
30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, както и платежни нареждания от
28.06.2019г. и от 10.07.2019г., с които от ищеца е платена по изпълнителните дела с №
20198460400373 и с № 20198460400337, образувани въз основа на решението по гр.д. № №
55407/2014г. на СРС, 61 състав, сумата от общо 18648,87 лв.
Според СРС съгласно чл.223 ал.2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на
решението си е задължително за третото лице в отношенията му със страната , на която
помага или която го е привлякла. Установеното не може да се оспорва поради това , че
страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност
е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. В
случая ответникът „Геосервизинженеринг“ АД е бил конституиран като трето лице-
помагач на ищеца - „Елаците-Мед“ АД - ответник в производството по гр. дело №
55407/2014г. на СРС, 61 състав и по това дело е постановено решение, с което е уважен иск
по чл. 200 КТ и е присъдено обезщетение на увреденото от професионална болест лице Н.Л.
поради ексцес на заболяването.
Според СРС в постановеното определение за конституиране на трети лица-помагачи
(включително на ответника) от 10.05.2016г. по делото на 61 състав, както и в решението на
първоинстанционния съд липсват мотиви защо е привлечен ответникът като третото
лице-помагач. В мотивите на постановеното въззивно решение по гр.д. № 7788/2017г. на
СГС, IV-В въззивен състав е посочено че „видно от решение № 12553 от 20.11.1991г.,
постановено по фирмено дело № 11346/1991г. на Пловдивски окръжен съд за регистриране
на „Геосервизинженеринг“ ООД, неоспорена от страните извадка от сайта на
„Геосервизинженеринг“ АД и от устава на дружеството, третото лице-помагач
„Геосервизинженеринг“ АД е правоприемник на ДФ „Геоинж“, явяваща се от своя
страна-правоприемник на ГПП-Асеновград, работодател на Н.Л. в периода от
26.02.1985г. до 05.01.1989г. В решението за регистриране на дружеството от 1991г. изрично
3
било посочено, че същото е правоприемник на активите и пасивите на ГПП-Асеновград“.
Според СРС в настоящото производство ответникът оспорва в производството по гр. дело
№ 55407/2014г. на СРС, 61 състав да са били налице предпоставките за конституирането му
като трето лице-помагач, респ. да е обвързано от мотивите на постановеното решение, тъй
като не се явява правоприемник на Геологопроучвателно предприятие (ГПП) –
Асеновград . Това оспорване принципно е допустимо, тъй като третото лице е обвързано
от съдебното решение само доколкото в действителност са били налице
предпоставките за неговото привличане, т.е. от значение е не просто конституирането му,
а действителното правно положение, обуславящо интереса от такова конституиране.
Следователно, винаги, когато е налице позоваване на действието на чл. 223 ГПК, следва да
се установи не само участието на третото лице в производството, но и наличието на
процесуалните предпоставки за това по чл. 218 и чл. 219 ГПК (така решение №
685/12.06.2000г. по гр.д. № 1223/1999г. на III ГО).
Според СРС това възражение е неоснователно . От представените по делото писмени
доказателства се установява, че с решение от 20.11.1991г. по фирмено дело № 11346/1991г.
на Пловдивски окръжен съд е вписано в регистъра на държавните и общински предприятия
и дружествата на обществени организации „Геоинженеринг“ ООД, което поема всички
активи и пасиви на Геологопроучвателно предприятие –Асеновград по баланса му към
30.06.1991г. Обстоятелството, че „Геонженеринг“ ООД е правоприемник на ГПП-
Асеновград следва и от Разпореждане № 23 на МС от 23.09.1991г. за образуване на
еднолични търговски дружества с държавно имущество, в Приложение 6 от което това е
изрично посочено.
Установява се и че с решение № 9784 от 30.10.1998г. по фирмено дело № 4733/1998г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив е регистрирано дружеството-ответник
„Геосервизинженеринг“ ООД (впоследствие с променена правно-организационна форма –
акционерно дружество) с предмет на дейност – участие в приватизацията на
„Геоинженеринг“ ЕООД – Асеновград. След проведен конкурс и определен кандидат,
спечелил конкурса, на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Закона за
преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП), (отм.,
обн. ДВ, бр. 38 от 08.05.1992г.), чл. 1, ал. 2, т. 1, чл. 2 от Наредбата за конкурсите и заповеди
№ РД-21-61 от 16.02.1999г. на министъра на промишлеността и Заповед № РД-21-410 от
06.07.1999г. на Министъра на промишлеността, на ответника „Геосервизинженеринг“ АД
са прехвърлени от държавата, представлявана от Министъра на промишлеността
37228 дружествени дяла от капитала на „Геоинженеринг“ ЕООД, гр. Асеновград,
представляващи 80 % от регистрирания капитал на дружеството съгласно договор за
продажба на дружествени дялове от 20.07.1999г. (стр. 157 от делото пред СРС ). Станалата
продажба е отразена по фирменото дело на „Геоинженеринг“ ЕООД с решение от
21.09.1999г. по фирмено дело № 3748/1999г. на ОСПловдив, с което е вписано преобразуване
на „Геоинженеринг“ ЕООД в „Геоинженеринг“ ООД със съдружници Българската
държава, представлявана от Министъра на промишлеността, притежаваща 20 % от капитала
4
и ответникът „Геосервизинженеринг“ АД, притежаващ 80 % от капитала на дружеството,
както и вписване на преобразуването на „Геоинженеринг“ ООД в „Геоинженеринг“ АД.
С решение от 21.09.1999г., след извършване на продажбата, е вписано по фирменото дело №
4733/1998г. на ОС-Пловдив на ответника „Геосервизинженеринг“ АД ново обстоятелство
относно предмета му на дейност, който съвпада изцяло с този на приватизираното
предприятие „Геонинженеринг“ ООД.
Впоследствие с решение № 132 от 04.05.2007г. по т.д. № 86/2007г. по описа на ОС – Пловдив
спрямо дружеството „Геоинженеринг“ АД е открито производство по несъстоятелност,
прекратена е дейността му и производството е спряно в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
С решение № 240 от 30.06.2008г. по т.д. № 86/2007г. по описа на ОС – Пловдив
производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на търговеца
„Геоинженеринг“ АД, гр. Асеновград – в ликвидация.
Според СРС ответникът е правоприемник на „Геоинженеринг“ ООД, който от своя страна е
правоприемник на активите и пасивите на Геологопроучвателно предприятие –Асеновград,
работодател на Н.С.Л. за периода от 26.02.1985г. до 05.01.1989г., общо 3 години, 10 месена и
10 дни. Това е така, тъй като съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗППДОбП (отм.) преобразуването
на държавни предприятия представлява разпределянето на имуществото, предоставено им
от държавата, в дялове и акции съгласно разпоредбите на Търговския закон, а
приватизацията – прехвърляне на физически или юридически лица с под 50 на сто държавно
и/или общинско участие на: 1. дялове и акции, собственост на държавата и общините, от
търговски дружества; 2. собствеността на цели предприятия, обособени части и
незавършени обекти на строителството; 3. общински нежилищни имоти, невключени в
състава на общински предприятия, които се използват за стопански цели (магазини,
ателиета, складове, сервизи, цехове и други). Съгласно приетото в решение № 153 от
04.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1132/2000г., според което приватизацията на държавно
предприятие, независимо от способа на извършването й и от подлежащите на
раздържавяване обекти на собственост съставлява прехвърляне на предприятие по смисъла
на ЗППДОбП .
Според СРС по силата на сключената приватизационна сделка ответникът
„Геосервизинженеринг“ АД се явява правоприемник на „Геоинженеринг“ ООД, респ.
на ГПП-Асеновград, включително по отношение на трудово-правните отношения,
възникнали с работници/служители на приватизираното предприятие и отговаря за
заплащане на задълженията, възникнали в тяхна полза, във връзка с тези правоотношения
(арг. от чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ при смяна на собственика на предприятието или на
обособена част от него).
Според СРС са били налице предпоставките за привличането на ответника като трето лице
– помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК и същият е обвързан в отношенията си с ищеца от
мотивите на влязлото в сила решение по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав,
потвърдено с решение по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен състав, недопуснато до
5
касационно обжалване с определение по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО. В мотивите на
тези решения е прието, че Н.Л. страда от „Неврит на слухови нерви“, което заболяване е
признато за професионално на 01.01.1989г. и се намира в причинна връзка с условията, при
които последният е полагал труд като подземен миньор в продължение на повече от двадесет
години предвид експонирането му на наднормени нива на шум и вибрации, част от който
период е трудовият му стаж в Геологопроучвателно предприятие (ГПП) – Асеновград за
периода от 26.02.1985г. до 05.01.1989г., както и че е налице ексцес на заболяването,
поради което е осъдил ищеца – ответник в производството по иска по чл. 200 КТ, при който
Н.Л. е полагал труд за друга част от периода, да заплати обезщетение за неимуществени
вреди от ексцеса на това заболяване в размер на общо 9000 лв., ведно със законната лихва от
датата на установяване на ексцеса – 28.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата. На
Н.Л. са присъдени и разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 1985 лв.
Според СРС след влизане в сила на съдебното решение по гр. дело № 55407/2014г. на СРС,
61 състав и въз основа на издадения по него изпълнителен лист са били образувани
изпълнително дело с № 20198460400373, по което ищецът „Елаците-Мед“ АД е платил
сумата от 16174,41 лв., включваща 9000 лв. – главница, 5572,72 лв. – законна лихва за
периода от 28.05.2013г. до 03.07.2019г. и законна лихва за периода от 04.07.2019г. до датата
на плащането – 10.07.2019г., 200 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на
взискателя и 1384,14 лв. – такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и
изпълнително дело № № 20198460400337, по което ищецът „Елаците-Мед“ АД е платил
сумата от 2474,46 лв., включваща 1985 лв. – присъдени разноски, 200 лв. – разноски по
изпълнителното дело в полза на взискателя и 289,46 лв. – такси и разноски по Тарифата за
такси и разноски към ЗЧСИ, или общо сумата от 18648,87 лв.
Според СРС съгласно чл.53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят
солидарно. В случай че обезщетението за вредите е платено само от един от солидарните
длъжници, който е изпълнил повече от своята част, същият има иск срещу останалите
съдлъжници за разликата – чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Според приетата пред СРС съдебно-
медицинска експертиза положеният от Л. трудов стаж в Геологопроучвателно предприятие
(ГПП) – Асеновград е три години, десет месеца и десет дни, което се равнява на принос от
21 % за професионалното заболяване (така разпит на вещото лице в открито съдебно
заседание на 07.03.2024г.), поради което ответникът като правоприемник на това
предприятие дължи 21 % от платената от ищеца на увреденото лице сума.
Според СРС неоснователно е възражението на ответника, че същият не дължи разноските
по исковото и изпълнителното дело, платени от ищеца. Това е така, тъй като съгласно чл.
127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг
такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което
е платено за погасяване на дълга, такъв какъвто е бил в момента на погасяването. Без
значение е дали дългът е погасен чрез плащане или чрез поемане на ново задължение от
погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново задължение /по-голямо и по-тежко или
по-голямо, но по-леко, или по-малко, но по-тежко, или по-малко и по-леко, или задължение
6
за друго/, той не може да претендира повече от съдлъжниците си, нито те могат да
възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за изпадането в забава или не
са били готови да изпълнят задължението точно – в този смисъл Решение № 211 от
23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК. Правото на регрес се основава на
принципа за забрана на неоснователното обогатяване, поради което и във всеки конкретен
случай на погасяване на дълга към кредитора от един от солидарните длъжници, същият
има иск срещу останалите само за разликата над своята част – пределите са от една страна
размера на неговия дял, а от друга страна – размера на дълга към кредитора. С оглед
принципа на недопускане на неоснователно обогатяване, делът на всеки солидарен длъжник
следва да обхваща не само главницата, но и съответната част от всички разноски – разходи
по изпълнението, съдебни разноски, разноски по принудителното изпълнение, щом същите
са спестени от останалите длъжници.
Следователно според СРС ответникът дължи на ищеца 21 % от платената от последния сума
на целия дълг от общо 18648,87 лв. (16174,41 лв.по изп. дело № 20198460400373 + 2474,46
лв. по изп. дело № № 20198460400337) или сумата от 3916,26 лв., за която е основателен и
следва да се уважи иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Липсват доказателства ответникът
да е правоприемник на ГПП-София, обект „Свещи плаз“, ГПП-Человеч, нито на Геоложки
проучвания, обект „Свещи плаз“ или „Геоложки проучвания, обект „Осогово“, за които се
твърди, че също имат съпричастност към възникналото професионално заболяване. Поради
частично уважаване на иска за главница трябва частично да се уважи и иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД до размера от 694,05 лв. за периода от 27.08.2020г. до 26.05.2022г.
Решението на СРС е неправилно в обжалваната част . Първоинстанционният съд
правилно е установил и възпроизвел наличните факти по случая , но решението му е
необосновано в осъдителната му част . Настоящият съд не споделя водещите мотиви на СРС
, че ответникът е правоприемник на „Геоинженеринг“ ООД, респ. на ГПП-Асеновград .
Липсват доказателства за каквото и да е правоприемство между ответника и посочените
лица , както и друго основание поради което ответникът да е солидарно задължено лице с
ищеца за присъденото и заплатено задължение за обезщетение за неимуществени вреди на
Н.С.Л. от ексцес на професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви. Шумов
синдром. Периферен световъртеж компенсиран“, заедно с лихвите и разноските, за които
ищецът е бил осъден с влязло в сила решение № II-61-20862 от 14.12.2016г. по гр. дело №
55407/2014г. на СРС, 61 състав, потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. №
7788/2017г. на СГС, IV В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО.
От описаните от СРС и налични по делото писмени доказателства се установява , че
действително обявеното в несъстоятелност и отдавна заличено от търговския регистър
„Геоинженеринг“ ООД е било правоприемник ГПП-Асеновград , което от своя страна е
било работодател на Н.Л. за посочения по-горе период от 80-те години на 20 век . От своя
7
страна ответникът е дружество , което е участвало в приватизацията и е придобило дялове
/после акции/ на „Геоинженеринг“ ООД , после преобразувано в „Геоинженеринг“ АД . С
оглед основополагащи принципи на търговското право при капиталовите дружества
ответникът като бивш съдружник и акционер не е разделно или солидарно задължен за
дълговете на заличеното дружество , в което е имал дялове/акции , включително и за
дълговете към негови бивши работници или служители – чл.113 ТЗ и чл.158 ал.1 ТЗ .
Не следва друго от чл.123 ал.1 т.6 и т.7 КТ , като т.6 няма отношение в случая , защото
ответникът е различно юридическо лице от „Геоинженеринг“ ООД , а за приложение на
т.7 по делото липсват каквито и да е данни. Не е установено да има преотстъпване или
прехвърляне на дейност от едното предприятие на друго, включително прехвърляне на
материални активи касаещи някогашната трудова дейност на Н.Л. . Само данни от фирмени
дела са абсолютно недостатъчни , за да докажат подобни обстоятелства .
До друг извод не води и фактът , че ответникът е бил конституиран като трето лице помагач
по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав, решението по което е потвърдено с решение
№ 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV В въззивен състав, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III
ГО . Не съответстват на обективната истина мотивите на решение по гр.д. №7788/2017г. на
СГС, IV-В въззивен състав , в частта , според която се сочи , че „видно от решение № 12553
от 20.11.1991г., постановено по ф.д. №11346/1991г. на Пловдивски окръжен съд за
регистриране на „Геосервизинженеринг“ ООД и неоспорена от страните извадка от сайта на
„Геосервизинженеринг“ АД и от устава на дружеството, третото лице-помагач
„Геосервизинженеринг“ АД е правоприемник на ДФ „Геоинж“, явяваща се от своя
страна-правоприемник на ГПП-Асеновград, работодател на Н.Л. в периода от
26.02.1985г. до 05.01.1989г „. Ответникът въобще не е дружество създадено 1991 г , а е
регистриран с решение № 9784 от 30.10.1998г. по ф.д. №4733/1998г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив. Очевидно в посоченото въззивно решение на СГС се бърка ответникът-
дружество участвало в приватизацията през 1999 г с обявеното в несъстоятелност и
заличено бивше държавно дружество , което е регистрирано през 1991 г като част от
„вълната“ на образуване на дружества с държавно и общинско участие през този период .
Трябва да се отбележи , че въпросните мотиви на влязлото в сила решение по гр.д.
№7788/2017г. на СГС, IV-В състав не са обвързващи за настоящия съд . Както е посочено в
решение №83 от 02.05.2012 г по гр.д.№943/11 г на ВКС , III ГО и решение №60167 от
02.02.2022 г по т.д. № 2490/2020 г, ТК , І ТО на ВКС /а това е безспорно и в доктрината –
изданията на „Българско гражданско процесуално право и монографията „Сила на
пресъдено нещо“ на проф.Живко Сталев от 1959 г / във вътрешните отношения между
подпомаганата и подпомагащата страна важи задължителната сила на мотивите /чл. 223,
ал.2 ГПК/. Последната има за предмет всички становища на съда, намерили израз в
мотивите на решението /фактически констатации на съда, правни изводи, становища
относно преюдициални въпроси/, но само доколкото те обуславят изводите относно
спорното право . Такива в случая са мотивите дали ищецът е дължал на Л. съответната
8
сума , налице ли е фактическият състав за присъждане на обезщетение по чл.200 КТ , има ли
съпричиняване или съпътстващи заболявания , какъв е размерът на обезщетението и пр. Не
са обвързващи всички останали мотиви , които не обуславят спорното право , а факти на
съизвършителство и солидарна отговорност , на вътрешни отношения между
съизвършителите и пр. Отделно , при встъпване или привличане на трети лица помагачи
съответният съд изхожда от твърдения на встъпващата или искащата привличане на трето
лице страна и извършва проверка само по процесуална допустимост , а не и дали тези
твърдения са подкрепени с достатъчно доказателства , дали би бил основателен евентуален
обратен иск срещу третото лице и пр.
В случая извън предмета и спорното право по гр.д. №7788/2017г. на СГС, IV-В състав са
въпросите дали третите лица-помагачи вкл.ответникът действително са били работодатели
на ищеца Л. , за какви точно периоди , как трябва да се разпредели между тях задължението
за обезщетение и пр., защото обратни искове не са били предявени . С оглед на изложеното
процесните искове за главница и лихва за забава са недоказани и изцяло неоснователни .
Ответникът не е правоприемник на работодател на Л. и не дължи на ищеца съответна част
от заплатеното на Н.С.Л. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално
заболяване „Неврит на слуховите нерви. Шумов синдром. Периферен световъртеж
компенсиран“.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в обжалваната част и исковете
да се отхвърлят . Въззивникът има право на допълнителни разноски пред СРС и на разноски
пред СГС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №6340 от 09.04.2025 г постановено по гр.д.№7192/23 г на СРС , 145
състав , в частта , с което е признато за установено по иск на „Елаците-Мед“ АД, ЕИК
********* от с. Мирково , че „Геосервизинженеринг“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. **** дължи на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.чл.127, ал.2 ЗЗД
сумата от 3916,26 лева представляваща припадащата се на ответника част от платено
солидарно задължение на страните към Н.С.Л. за обезщетение за неимуществени вреди от
ексцес на професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви. Шумов синдром.
Периферен световъртеж компенсиран“, заедно с лихвите и разноските, за които „Елаците-
Мед“ АД е било осъдено с влязло в сила решение № II-61-20862 от 14.12.2016г. по гр. дело
№ 55407/2014г. на СРС, 61 състав, потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. №
7788/2017г. на СГС, IV В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, за което вземане е
издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 27870/2022г. на СРС, 26 състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2022г. до окончателното
9
изплащане на вземането; както и „Геосервизинженеринг“ АД е осъдено да заплати на
основание чл.86 ЗЗД на „Елаците-Мед“ АД сумата от 694,05 лева, представляваща
обезщетение за забава плащането на главницата от 3916,26 лева в размер на законната лихва
за периода от 27.08.2020г. до 26.05.2022г., сумата от 88,70 лева, представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 641,69 лева, представляваща разноски пред СРС ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Елаците-Мед“ АД, ЕИК ********* от с. Мирково да се признае
за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.127 ал. 2 ЗЗД , че
„Геосервизинженеринг“ АД, ЕИК ********* от гр. **** дължи сумата от 3916,26 лева
представляваща припадащата се на ответника част от платено солидарно задължение на
страните към Н.С.Л. за обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално
заболяване „Неврит на слуховите нерви. Шумов синдром. Периферен световъртеж
компенсиран“, заедно с лихвите и разноските, за които „Елаците-Мед“ АД е било осъдено с
влязло в сила решение № II-61-20862 от 14.12.2016г. по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61
състав, потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV В
въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от 30.05.2019г.
по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, за което вземане е издадена /частично/ заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27870/2022г. на СРС, 26
състав , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането; както и да
се осъди „Геосервизинженеринг“ АД, ЕИК ********* от гр. **** да заплати на основание
чл.86 ЗЗД на „Елаците-Мед“ АД сумата от 694,05 лева, представляваща обезщетение за
забава плащането на главницата от 3916,26 лева в размер на законната лихва за периода от
27.08.2020г. до 26.05.2022г.
ОСЪЖДА „Елаците-Мед“ АД, ЕИК ********* от с. Мирково да заплати на
„Геосервизинженеринг“ АД, ЕИК ********* от гр. **** допълнително сумата от 534,33 лева
разноски пред СРС и 892,21 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10