Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260044
гр.
Русе, 07.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в публично заседание на 9 септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Димана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Черкезова гр.
дело № 133 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Гаранционен фонд - София твърди, че по
щета № 210252/07.11.2014г. изплатил на И.М.К.обезщетение
за вреди в общ размер на 61 678,76 лв., от които 40 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, доброволно изплатено от ГФ, както и
14 704,55 лв. – представляващи обезщетение за имуществени вреди. Обезщетението
за имуществени вреди било присъдено с влязло в сила Решение по гр.д. №
8183/2017г. на СРС, по което ответницата Б.М.Б. участвала като трето лице –
помагач на Гаранционния фонд. Вредите са настъпили вследствие на ПТП на
11.08.2012г. в с.А., общ.С., причинено по вина на водача на л.а.“ Фолксваген
Пасат “ с ДК № СО ****МА - М.З.Б., за което МПС нямало валидно сключена
застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите.
Ищецът
твърди още, че с регресна покана поканил ответницата да
възстанови изплатеното от него, но до настоящия момент тя не е погасила
задължението си, поради което иска същата да бъде осъдена да му заплати общо сумата
от 61 678,76 лв., от които 40 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, доброволно изплатено от ГФ, и сумата от 14
704,55 лв. –обезщетение за имуществени вреди, присъдено с влязло в сила Решение
по гр.д. № 8183/2017г. на СРС, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й плащане. Претендира и разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък
по чл. 80 ГПК.
По
реда и в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На
11.08.2012г. в с.А., общ.С. настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а.“
Фолксваген Пасат “ с ДК № СО ****МА - М.З.Б., при което пострадал возещият се в
процесния лек автомобил И.М.К., получил следните
телесни увреждания: черепно -мозъчна травма с контузия на главата, контузия на
главния мозък, причинили постоянно главоболие, несигурна походка със залитане,
нарушение на паметта, и монопареза / непълна пареза/ на дясната ръка, довело до трайно – повече от 30
дни, затруднение на движенията на горния десен крайник. За процесното
МПС нямало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите.
Обезщетението за претърпени вследствие на ПТП неимуществени вреди е изплатено на
И.К.доброволно от ГФ, в размер на 40 000 лева / на 10.02.2015г./. С регресна
покана от 11.05.2015г., получена на 01.06.2015г., ищецът поканил ответницата в
едномесечен срок да му възстанови заплатената от него сума по щета № ГФ
-21-0252/07.11.2014 г.
Обезщетението
за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди в размер на 14 704,55
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2014г. /
датата на подаване на исковата молба/, и деловодни разноски, било присъдено с
влязло в сила Решение по гр.д. № 8183/2017г. на СРС, по което ответницата Б.М.Б.,
като единствен законен наследник на виновния водач, участвала като трето лице –
помагач на Гаранционния фонд. Сумата, в общ размер на 21 090,58 лева, била
изплатена от ГФ на 23.02.2018г., а на 28.02.2018г. - внесена
дължимата по гр.д. № 8183/2017г. на СРС д.т.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Регресното
право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, т.е.
настъпване на застрахователното събитие по риска " Гражданска
отговорност", в случая - датата на
ПТП - 11.08.2012г., към който момент е действал КЗ (отм.). Правото да получи
обезщетение от Гаранционния фонд възниква за увреденото лице от момента на деликта, съобразно действащата към този момент нормативна
уредба, което обуславя приложението на тази нормативна уредба и към регресното право на ГФ към прекия причинител.
Предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 288 ал. 12 от КЗ
/отм./ вр. чл.
45 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 288 ал. 12 от КЗ /отм./ урежда
правото на Гаранционния фонд да предяви регресен иск,
което право е обусловено от плащане на обезщетение на увреденото лице за
причинените му от противоправното поведение на делинквента вреди, причинени от виновно и противоправно поведение, като деликтната
отговорност следва да е възникнала във връзка с използването от делинквента на МПС на територията на Р България и същият да
не е обезпечил своята деликтна отговорност по
застраховка "Гражданска отговорност" към момента на настъпване на
ПТП.
От
ангажираните по делото писмени доказателствата / съдебно решение по гр.д. № 8183/2017г. на
СРС, регресна покана, платежни нареждания, документи
от досъдебно производство, акт за смърт, удостоверение за наследници, удостоверение
за вписан отказ от наследство / се установява, че са се осъществили всички
елементи на горния фактически състав, Гаранционният фонд е встъпил в правата на
увреденото лице до размера на платеното му обезщетение / както за
неимуществени, така и за имуществени вреди / и има вземане спрямо единствения
наследник на виновния водач, вкл. и за разноските за определяне и изплащане на
обезщетението по чл. 288 ал. 8 от КЗ /отм./.
Ответницата
в настоящото производство е участвала като трето лице -помагач на страната на
Гаранционния фонд в развилото се исково производство по гр.д. № 8183/2017г. по описа на СРС / образувано
на 11.08.2014г. - датата на подаване на исковата молба, първоначално в СГС –
гр.д. № 12334/2014г. по описа на СГС/. Възражението на процесуалния й
представител, че на 04.09.2015г. същата е направила отказ от наследството на баща
си М.З.Б., вписан в особената книга към РС –С., поради което и не е легитимна
да отговаря по исковите претенции на ГФ в настоящото производство, е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от ГПК, установеното от
съда в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му
със страната, на която помага.
Ето
защо претенцията на Гаранционния фонд е основателна за изплатеното от него
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, както и за
изплатените от него главница от 14 704,55 лева и лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното й плащане / в размер на 5 286,13 лева /. Следва да
се уважи и претенцията на ищеца относно платената държавна такса и разноски в
исковото производство, представляващи сторени разходи по определяне и изплащане
на обезщетенията, тъй като при нормативно уредената възможност - чл. 32 от
Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, обезщетението да бъде
определено по съдебен ред, като разноски по смисъла на чл. 288 ал. 8 от КЗ
/отм./ следва да се приемат съдебно - деловодните разноски, сторени от фонда в
исковото производство пред СРС, в случая- адвокатско възнаграждение в размер на
1099,90 лв. и д.т. върху присъденото обезщетение в размер на 588,58 лева.
С
оглед изхода от спора, на ищеца се дължат претендираните
деловодни разноски за настоящото производство – 2 467,15 лева платена д.т.,
и юрисконсултско възнаграждение, което следва да
е в размер на 2 380 лева.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Б.М.Б. ***, ЕГН **********, в качеството
й на законен наследник на М.З.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, гр. София,
ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от изп.
директори Б.М.иС.С., сумата от 61 678,76 лева, представляваща
сбор от изплатените от Гаранционния фонд обезщетение за причинени на увреденото
лице И.М.К.от ПТП на 11.08.2012г. в с.А., общ.С., причинено по вина на водача
на л.а.“ Фолксваген Пасат “ с ДК № СО ****МА - М.З.Б., за което МПС нямало
валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, неимуществени
вреди в размер на 40 000 лева / по щета № 210252/07.11.2014г./, и
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 14 704,55 лева –
главница, 5 286,13 лева лихва и д.т. 588,18 лева – съгласно влязло в сила
решение по гр.д. № 8183/2017г. на СРС, по което
Б.М.Б. участвала като трето лице – помагач на Гаранционния фонд.
ОСЪЖДА Б.М.Б. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд,
гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, представляван заедно от изп. директори Б.М.иС.С., деловодни
разноски -платена д.т.в размер на 2 467,15 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 380 лева.
Присъдените
с решението суми могат да бъдат преведени по банковата сметка на Гаранционния
фонд в Уникредит Булбанк АД, IBAN: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: