Решение по НАХД №300/2025 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 79
Дата: 12 ноември 2025 г.
Съдия: Надежда Веселинова Димитрова
Дело: 20254320200300
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Луковит, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря М.Х.Д.
като разгледа докладваното от НАДЕЖДА В. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20254320200300 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58в, ал.1, т.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по материали по административно наказателна преписка № **** г.
по регистъра на РДГ - Л., водена въз основа на АУАН, съставен срещу Р. М. Ш., ЕГН
********** с адрес: [заличен адрес по GDPR за извършени нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и
т. 2 от Закона за горите. С внесената АНП Директора на Регионална дирекция по горите – гр.
Л. е направил искане на осн. чл. 58а от ЗАНН на нарушителя да се наложи административно
наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“.
В съдебно заседание административнонаказващият орган Директорът на
Регионална дирекция по горите - Л., не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище по съществото на спора.
Нарушителят Р. М. Ш., редовно призован, се явява лично. Признава извършеното
нарушение като посочва, че е безработен и има малко дете. Потвърждава, че това не му е
първото нарушение.
По делото са приложени и приети като писмени доказателства: АУАН № ***г. на РДГ
Л. /оригинал/; Наказателно постановление № **** на директор РДГ Л.
/оригинал/; доклад вх. № РДГ **** /оригинал/; Справки за предходни нарушения /оригинал/;
Заверено копие на Допълнително споразумение №***. към трудов договор ****
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: Акт за
установяване на административно нарушение № ***г. е изготвен на 16.10.2025г., за това, че
на 06.10.2025г. в 17:30 часа в землището на [заличен адрес по GDPR., по асфалтов път от с.
Б. до с. Ъ. с географски координати **** и **** транспортирал с кон и каруца 1 пр. куб.
метра /сурови/ дърва за огрев от цер и благун немаркирани с контролна горска марка,
съответно с производствена марка и общинска марка и непридружени с превозен билет.
Директорът на РДГ - Л., в качеството му на АНО е изпратил материалите по АНП с
№ **** г. по регистъра на РДГ - Л. до Районен съд - Луковит с искане да бъде наложено
административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ спрямо нарушителя
Р. М. Ш. за извършените от него нарушения по чл. 213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите.
1
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административнонаказателното производство, установи
следното:
Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна
Директорът на РДГ- Л. и в срока по чл. 58а от ЗАНН. АНО е бил сезиран от длъжностно
лице по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, съобразно изискванията на закона.
Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения:
АУАН № ***г., серия **** е издаден в съответствие на процесуалните правила:
Деянията, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя са били квалифицирани по чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗГ.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя П. П. К.
и на свидетелите по акта А. О. О. и П. Л. П., чиито показания съдът кредитира изцяло с
оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното: на
06.10.2025г. около 17:00 часа актосъставителят П. К. получил сигнал, който бил подаден на
тел. 112 за извършване на незаконна сеч и извоз на дървесина с конски каруци в землището
на с. Б.. Служителите на РДГ се отзовали на сигнала и в 17:30 часа в землището на [заличен
адрес по GDPR., по асфалтов път от с. Б. до с. Ъ. с географски кординати **** и ****
установили нарушителя Р. М. Ш., който транспортирал с кон и каруца 1 пр. куб. метра
/сурови/ дърва за огрев от цер и благун, които не били маркирани с контролна горска марка,
съответно с производствена марка и общинска марка и не били придружени с превозен
билет, с което нарушил разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗГ.
За горните действия срещу него е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № ***г., подписан от актосъставителя – горски инспектор П. П. К..
Р. М. Ш. е извършвал и други нарушение по ЗГ. Същият е трудоспособен. В съдебно
заседание посочва като основна причина за нарушението му, че е безработен и имал малко
дете, за което трябвало да се грижи.
Съдът намира, че са налице всички елементи от състава на административните
нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и т.2 ЗГ – деянието е извършено виновно, обективно се
установява липса на необходимите документи и на КГМ, производствена и общинска марка
на дървесината.
Към материалите по АНП няма НП, съответно на нарушителя не е налагано
административно наказание за това му нарушение. Видно от приложената справка за
предишни нарушения на Р. М. Ш. по ЗГ, същият има извършено същото нарушение от
18.10.2024г., за което му е било издадено НП. Заверено копие от същото е приложено по
делото. На него е отбелязано, че е влязло в сила на 05.02.2025г.
Нарушителя Ш. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал тяхното настъпване,
което от своя страна е индиция, че нарушителят е бил наясно, че извършва нарушения от
същия вид, но не е съобразил поведението си със законовите норми.
Извън изложените доводи, в това производство съдът следва да съобрази дали от
влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от
същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид е изтекла
повече от една година, за да не попада това нарушение в хипотезата, касаеща повторност.
Тези условия очевидно са налице и извършеното от Ш. нарушение попада изцяло в
условията, фиксирани от законодателя като "повторност", тъй като НП е издадено на
18.12.2024г. и е влязло в законна сила на 05.02.2025г., а извършеното ново нарушение от
негова страна е от 06.10.2025г., т. е. извършено е в едногодишния срок от влизането в сила
на описаното наказателно постановление.
2
Както стана ясно от изложеното по-горе, нарушителят Р. М. Ш. е извършил
нарушенията си в условията на "повторност", поради което и спрямо него следва да бъде
приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ. Настоящият съдебен състав счита, че с оглед
степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на
засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно
увредените отношения, както и личността на нарушителя, който повторно е нарушил Закона
за горите, и с оглед целите на административните наказания, съобразно нормата на чл. 12 от
ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, следва да
приеме искането на АНО за налагането на административно наказание "безвъзмезден труд в
полза на обществото" като основателно. Съобразно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗАНН "За
административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се
предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага
самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1".
Тъй като съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН "безвъзмездният труд" е труд,
който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, то
неговата продължителност не може да бъде по - малко от 40 часа и повече от 200 часа
годишно за не повече от две последователни години, съобразно чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид характера на нарушенията извършени от Р. М. Ш. и превантивната цел на
наказанието, в конкретния случай съда счита, че следва да наложи административно
наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ самостоятелно, но в по – голям от
минималният предвиден размер. Като подходящ размер съдът намира 60 часа годишно за
нарушението за срок от една година, съобразявайки се с нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и
тежестта на нарушението, подбудите за тяхното извършване и имотното състояние на
нарушителя, който е безряботен. Съдът определи наказанието като взе предвид и личността
на нарушителя, който видно от представената към делото справка има две нарушения по ЗГ.
В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да мотивират налагане на
нарушителя и на наказание „глоба“. Ш. посочи, че причината за извършените от него
нарушения е необходимостта да се грижи за малко дете, което с оглед на заявеното от него,
че е безработен, води до извода за липса на средства за закупуване на дърва. Според
материалите по делото нарушителят е съдействал при направената проверка и не оспорва
извършеното от него. Поради изложеното, съдът приема, че целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и с налагане на наказание "безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 60 часа за срок от 1 година" за извършените нарушения.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се
третира като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. по
т. д. № 1/2007г. на ОСНК на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол.
Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се
предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения,
липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и
обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН - "маловажен случай" е този,
при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид".
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за
3
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен
резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно
"други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на
деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно
извършено в едногодишен срок от наказване на Р. М. Ш. за идентично административно
нарушение.
Съдът следва с оглед разпоредбата на чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН да се произнесе и за
отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН.
Съобразно чл. 21 от ЗАНН "Придобитите от нарушителя вещи в резултат на
нарушението се отнемат в полза на държавата независимо от тяхното количество и
стойност".
По идентичен начин са уредени тези правни последици и в Закон за горите, като
съобразно нормата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ, "вещите, послужили за извършване на нарушение,
както и вещите - предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от
това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против
волята на собственика им".
Доколкото по делото няма иззети вещи и предмети от горепосочените, то съда не
следва да се произнася по чл. 58в, ал. 2 от ЗАНН.
Водим от горното и на основание чл. 58в от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 266, ал. 3 от ЗГ на нарушителя
Р. М. Ш., ЕГН ********** с адрес: [заличен адрес по GDPR, административно наказание
"БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО " в размер на 60 (шестдесет) часа за
срок от 1 (една) година, за извършени от него нарушения по чл. 213, ал.1, т. 1 и т.2 от Закона
за горите, а именно затова, че 06.10.2025г. в 17:30 часа в землището на [заличен адрес по
GDPR., по асфалтов път от с. Б. до с. Ъ. с географски координати **** и **** транспортирал
с кон и каруца 1 пр. куб. метра /сурови/ дърва за огрев от цер и благун не маркирани с
контролна горска марка, съответно с производствена марка и общинска марка и
непридружени с превозен билет, за което е бил издаден АУАН № ***г. серия ****, като
деянието е извършено при условията на повторност, в едногодишен срок от наказването му
за същото такова деяние от дата 18.10.2024г., с наказателно постановление № 448 от
18.12.2024г., издадено от директор на РДГ- Л., влязло в сила на 05.02.2025г.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 81а, ал. 1 от ЗАНН наказанието
"БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО " наложено на нарушителя НАЛАГА
на нарушителя Р. М. Ш., ЕГН ********** с адрес: [заличен адрес по GDPR ДА СЕ
ИЗПЪЛНИ от пробационната служба по настоящият адрес на нарушителя.
След влизане на Решението в сила, на основание чл. 81а, ал. 2 от ЗАНН, заверен
препис от същото да се изпрати на съответната Пробационна служба, за сведение и
изпълнение, с указание след изпълнение на наказанието, да се изпрати на съда за прилагане
по делото – препис от Доклада по чл. 81г, ал. 2 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Л. в
14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
4