№ 1326
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Светлана Т. Въззивно гражданско дело №
20223100501597 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Й. К. с ЕГН ********** с адрес ****** чрез
пълномощник адв. Р.Д. лн ********** срещу Решение № 872 от 30.03.2022г., постановено
по гр.д. № 3193/2021г. по описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гСофия р-н Витоша
жк Малинова долина бул. Рачо Петков-Казанджията 4-6 отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника следните вземания-
главница по договор за банков кредит в размер на 9172,02лв, просрочена лихва в размер на
1480,60лв за периода от 05.09.2009- 20.02.2011 г., просрочена наказателна лихва в размер на
243,67лв за периода от 05.11.2009 г. до 11.03.2011 г., просрочена лихва по анекс№1 в размер
на 326,32лв за периода от 25.02.2009 г. до 15.07.2009г., ведно със законната лихва от
19.03.11г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото- 224.47 лв.
държавна такса и 474,47лв. юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист
от 22.03.2011г. по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 4288/2011 г. по описа на ВРС, както и главница по договор за
издаване на международна кредитна карта в размер на 988,86лв, лихва в размер на 204,58лв
за периода от 05.09.2009 г. до 21.02.2011 г., наказателна лихва в размер на 102,11лв за
1
периода от 05.10.2009 г. до 18.03.2011 г., ведно със законната лихва от 19.03.11г. до
окончателното изплащане на задължението и разноските по делото – 25.91лв. държавна
такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от
21.03.2011г. по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч. гр.д. № 4282/2011 г. по описа на ВРС, поради изтекла погасителна давност.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно
развитите доводи са, че по отношение на вземанията и по двете заповеди за изпълнение е
изтекла общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, съответно на 15.09.2021г. по изп.д.
№ 275/2011г. и на 15.03.2022г. по изп.дело № 274/2011г. Жалбоподателят счита, че
доколкото не е бил уведомен за издадените ЗИ и образуваните изп.дела са нарушение
негови конституционни права. Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново с уважаване на заявените искове с присъждане на сторените разноски
пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна чрез пълномощник депозира писмен
отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Намира за правилен
мотива на съда, че за периода от образуване на делата до предявяване на исковете,
взискателят е предприемал многократно действия, прекъсващи погасителната давност.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението,
като този иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в
условията на пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след
2
приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание, които да водят до погасяване на възможността вземането,
предмет на това изпълнително основание, да се събира принудително, в настоящия случай,
съгласно въведените факти – изтекла пълна 5-годишна давност от датата на издаване на
заповедите за изпълнение на парични задължения, считано от 21.03.2011г. В хода на
съдебните прения в исковото производство страната въвежда основание за недължимост на
вземанията, изразяващо се в изтекла десетгодишна погасителна давност. Във въззивната
жалба се позовава на изтекъл в хода на съдебното производство 5-годишен давностен срок,
изтекъл на 15.09.2021г. по изп.д. № 275/2011г. и на 15.03.2022г. по изп.д. № 274/2011г.
Не спори между страните по образуваното гр.д. № 3193/2021г. по описа на ВРС, че е
издаден изпълнителен лист от 23.03.2011г. от ВРС, с който е образувано изп.д. №275/2011г.
по описа на ЧСИ Р. В. Т., вписана под peг. №717, район на действие ОС- Варна; че е
издаден изпълнителен лист от 21.03.2011г. от ВРС, с който е образувано изп.д. №274/2011г.
по описа на ЧСИ Р. В. Т. вписана под peг. №717, район на действие ОС- Варна; че по двете
изпълнителни дела не са връчвани ПДИ и че изпълнителните дела са прекратени на
основание чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
От приобщеното изп.д. №274/2011 г., същото е образувано въз основа на молба на
Райфайзенбанк АД от 06.04.2011г., с която е представен изпълнителен лист от 21.03.2011 г.
по ч.гр.д. №4282/2011г. по описа на ВРС за следните суми: главница по договор за издаване
на международна кредитна карта в размер на 988,86лв, лихва в размер на 204,58лв за
периода от 05.09.2009 г. до 21.02.2011 г., наказателна лихва в размер на 102,11лв за периода
от 05.10.2009 г. до 18.03.2011 г., ведно със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното
изплащане на задължението и разноските по делото – 25.91лв. държавна такса и 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание молба на Райфайзенбанк АД от 06.04.2011 е образувано
производството по изп.д. № 275/2011г. по описа на ЧСИ Р. В. Т. въз основа на издаден
изпълнителен лист от 22.03.2011г. по ч. гр.д. № 4288/2011 г. по описа на ВРС, за следните
суми: главница по договор за банков кредит в размер на 9172,02лв, просрочена лихва в
размер на 1480,60лв за периода от 05.09.2009-20.02.2011 г., просрочена наказателна лихва в
размер на 243,67лв за периода от 05.11.2009 г. до 11.03.2011 г., просрочена лихва по
анекс№1 в размер на 326,32лв за периода от 25.02.2009 г. до 15.07.2009г., ведно със
законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по
делото- 224.47 лв. държавна такса и 474,47лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание молба от 25.03.2013 г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
конституиран като взискател по двете процесни изпълнителни дела съгласно разпореждане
на ЧСИ Р. Т. от 25.03.2013г. Представени са рамкови към договора за прехвърляне на
вземания от 03.01.2011 г., в които под № 300 е вписано задължение на ищеца.
С разпореждане от 14.10.2013г. на ЧСИ по изп.д. №274/2011г. съдебният изпълнител
налага запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодател „Мастър Кент“
ООД.
3
С разпореждане от 15.04.2013г. е постановено налагане на запор до ТЗЛ работодател
Канет ООД по изп.д. № 275/2011г.
Поискано от новия взискател с молба от 24.11.2015 г. е предприемане на
изпълнителни действия спрямо длъжника чрез налагане на запори върху трудови
възнаграждения и справка за имуществото на длъжника по двете изпълнителни дела –
274/2011г. и 275/2011г.
В отговор на отправено до работодател на ищеца, КАНЕТ ООД, искане за налагане
на запор върху трудово възнаграждение по изп.д. 275/2011 г., е получен отказ, тъй като
длъжникът получавал под минималния размер, видно от писмо от 18.12.2015 г.
С молба от 14.09.2016 г. взискателят ЕОС Матрикс ЕООД по изп.д.№275/2011 г. е
поискал извършване на справки и налагане на запори и възбрана на притежавано имущество
на длъжника, като са внесени дължимите авансово такси.
С молба от 14.03.2017 г. взискателят ЕОС Матрикс ЕООД по изп.д. №274/2011 г. е
поискал извършване на справки и налагане на запори и възбрана на притежавано имущество
на длъжника, като са внесени дължимите авансово такси.
С разпореждане от 29.03.2017г. е постановено налагане на запор до трето задължено
лице по изпълнително дело 274/2011г. до работодателя на длъжника КАНЕТ ООД.
Работодателят отказва да превежда суми, поради получавано възнаграждение под
минималния размер.
Съгласно касационната съдебна практика, когато длъжникът оспори вземането по
заповедта за изпълнение чрез отрицателен установителен иск в срока за възражение, или
както е в настоящия случай, преди да е узнал за образуваното от кредитора заповедно
производство чрез връчване на препис от заповедта за изпълнение, респ.на поканата за
доброволно изпълнение, искът по чл.439 от ГПК е допустим (определение №
318/09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2108/2019г. на ВКС, решение № 76/07.05.2013г. по гр.д. №
391/2012г. на ВКС).
В хипотезата на висящ изпълнителен процес, предявяването на отрицателен
установителен иск от длъжника, че вземането на кредитора е погасено по давност, цели да
установи липса (погасяване) на изпълняемото право, подлежащо на принудително
изпълнение, поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт и като
последица - прекратяване на изпълнителния процес (чл.433, ал.1, т.7 ГПК). Липсата на
изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес съществува само
доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени
различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат
събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
4
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. (т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай изпълнителното производство е образувано при действието на
ППВС № 3/1980г., съгласно което давността се прекъсва с образуването на изпълнителното
дело и не тече докато трае изпълнителният процес за принудителното събиране на
вземането.
В съдебната практика (в тази насока ТР №47 от 01.04.1965г. по гр.д. №23/65г., ОСГК)
е установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с
постановление вече настъпилото прекратяване предвид осъществяването на относимите
правно релеванти факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като
прекратяването на изпълнителното производство става по право.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала
значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй
като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни
органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.
Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение
между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно
или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал
необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.
С решение № 37 от 24.02.2021г., постановено по гр.д. № 1747/2020г., ВКС, четвърто
г.о. е пояснено, че общото между двата правни института – на перемпцията и давността е, че
едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това
обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва
5
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва –
обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на
ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.
В конкретиката на казуса от момента на образуване на двете изпълнителни дела на
06.04.2011г. за задължението по изп.д. № 275/11г. не е текла погасителна давност до
15.04.2015г., а за задължението по изп. д. № 274/2011г. – до 26.06.2015г.
Както се посочи по-горе последните изпълнителни действия, предприети от
кредитора, със значение и с последица прекъсване на погасителната давност са извършени,
съответно – по изп.д. № 275/2011г. е подадена молба на 14.09.2016г. за налагане на запор
върху вземания на длъжника, а по изп.д. № № 274/2011г. е депозирана молба на
14.03.2017г., също с искане за налагане на запор върху вземания на длъжника, при редовно
заявено искане с оглед внасяне на съотв.такси.
От датата на посочените действия е започнала да тече нова петгодишна погасителна
давност за вземанията, която за задълженията по изп.д. № 274/2011г., образувано въз основа
на изпълнителен лист от 21.03.2011 г. по ч.гр.д. №4282/2011г. по описа на ВРС за сумите:
главница по договор за издаване на международна кредитна карта в размер на 988,86лв,
лихва в размер на 204,58лв за периода от 05.09.2009 г. до 21.02.2011 г., наказателна лихва в
размер на 102,11лв за периода от 05.10.2009 г. до 18.03.2011 г., ведно със законната лихва от
19.03.11г. до окончателното изплащане на задължението и разноските по делото – 25.91лв.
държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение, изтича на 14.03.2022г.
По посочените съображения погасителната давност за вземането по изп.д. №
275/2011г. по описа на ЧСИ Р. В. Т., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от
22.03.2011г. по ч. гр.д. № 4288/2011 г. по описа на ВРС, за сумите: главница по договор за
банков кредит в размер на 9172,02лв, просрочена лихва в размер на 1480,60лв за периода от
05.09.2009-20.02.2011 г., просрочена наказателна лихва в размер на 243,67лв за периода от
05.11.2009 г. до 11.03.2011 г., просрочена лихва по анекс№1 в размер на 326,32лв за периода
от 25.02.2009 г. до 15.07.2009г., ведно със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното
6
изплащане на задължението и разноските по делото- 224.47 лв. държавна такса и 474,47лв.
юрисконсултско възнаграждение, изтича на 14.09.2021г.
С определение № 4908 от 07.09.2021г. исковият съд е постановил обезпечителна
мярка по реда на чл. 389 от ГПК „спиране на изпълнението“ по изп.д. № 274/2011г. и изп.д.
№ 275/2011г. по описа на ЧСИ с рег. № 717 до приключване на спора по иска с правно
основание чл.439 от ГПК, като на 14.10.2021г. е издал обезпечителна заповед.
Принципно с посочената обезпечителна мярка се ограничава правната възможност на
кредитора да извършва активни действия в хода на изпълнителното производство, период, в
който давност не би текла.
В настоящия случай, обаче, ответникът, комуто е възложена доказателствената
тежест да установи обстоятелствата, относими към факта на спиране/прекъсване теченето на
погасителната давност за процесните вземания, не е ангажирал доказателства за прилагането
на обезпечителната мярка, съотв. че производството по изпълнителните дела е спряно.
Това обосновава извода, че в хода на исковото производството фактът на изтичане на
погасителната давност по отношение и на двете вземания е настъпил.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право и да
зачете изтеклата погасителна давност в хода на висящия процеспо
предявения отрицателен установителен иск на длъжника.
Въззивният съд следва да зачете изтеклата погасителна давност в хода на процеса,
тъй като същата не е била прекъсната с депозиране на исковата молба, с която са предявени
отрицателните установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК. Предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в
чл.116, б. „б“ ЗЗД и чл.115 б. „ж“ ЗЗД действие - ищецът, който оспорва вземанията, които
се изпълняват принудително, не може сам да прекъсне погасителната давност, на която се
позовава (решение № 235 от 21.09.2012 г. по гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО;
решение № 57/27.06.2018 г.по гр. д. № 591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение №
99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 705/29.10.2010 г. по
гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на
ВКС, ГК, І ГО, решение по т.д. № 1248/2013г. на ВКС, І ТО.). Ето защо, в случая давността
не се прекъсва с депозиране на исковата молба. Противното би означавало, че с реализиране
на защитата чрез оспорване на вземането от страна на длъжника по изпълнителното дело, се
прекъсва течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не е смисълът на
разглежданите норми.
Решението на ВРС следва да бъде отменено и постановено ново с оглед
основателността на иска.
Като резултат от изхода на спора в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
сторените съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в размер на 300 лева,
адв.възнаграждение и 533.72 лева за ДТ, и за въззивната инстанция в размер на 266.86 лева –
7
ДТ и 500 лева за адв. възнаграждение. Въведеното от въззиваемата страна възражение за
прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
съотв.въззивника, е неоснователно, доколкото размера на договореното и платено
адвокатско възнаграждение не надвишава този по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 4 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 872 от 30.03.2022г., постановено по гр.д. № 3193/2021г. по
описа на ВРС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Д. Й. К. с ЕГН ********** с адрес
****** срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София р-н Витоша жк Малинова долина бул. Рачо Петков-Казанджията 4-6 отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника
следните вземания- главница по договор за банков кредит в размер на 9172,02лв,
просрочена лихва в размер на 1480,60лв за периода от 05.09.2009- 20.02.2011 г., просрочена
наказателна лихва в размер на 243,67лв за периода от 05.11.2009 г. до 11.03.2011 г.,
просрочена лихва по анекс№1 в размер на 326,32лв за периода от 25.02.2009 г. до
15.07.2009г., ведно със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските по делото- 224.47 лв. държавна такса и 474,47лв.
юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от 22.03.2011г. по Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д.
№ 4288/2011 г. по описа на ВРС, както и главница по договор за издаване на международна
кредитна карта в размер на 988,86лв, лихва в размер на 204,58лв за периода от 05.09.2009 г.
до 21.02.2011 г., наказателна лихва в размер на 102,11лв за периода от 05.10.2009 г. до
18.03.2011 г., ведно със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските по делото – 25.91лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от 21.03.2011г. по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 4282/2011 г. по
описа на ВРС, поради изтекла погасителна давност, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София р-н Витоша жк Малинова долина
бул. Рачо Петков-Казанджията 4-6 по отрицателния установителен иск на Д. Й. К. с ЕГН
********** с адрес ****** с правно основание чл.124, ал. първа във вр.чл.439 от ГПК, че
ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника главница по договор за банков кредит в размер на
9172,02лв, просрочена лихва в размер на 1480,60лв за периода от 05.09.2009- 20.02.2011 г.,
просрочена наказателна лихва в размер на 243,67лв за периода от 05.11.2009 г. до 11.03.2011
г., просрочена лихва по анекс№1 в размер на 326,32лв за периода от 25.02.2009 г. до
15.07.2009г., ведно със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските по делото- 224.47 лв. държавна такса и 474,47лв.
8
юрисконсултско възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от 22.03.2011г. по Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д.
№ 4288/2011 г. по описа на ВРС, както и главница по договор за издаване на международна
кредитна карта в размер на 988,86лв, лихва в размер на 204,58лв за периода от 05.09.2009 г.
до 21.02.2011 г., наказателна лихва в размер на 102,11лв за периода от 05.10.2009 г. до
18.03.2011 г., ведно със законната лихва от 19.03.11г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските по делото – 25.91лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от 21.03.2011г. по Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр.д. № 4282/2011 г. по
описа на ВРС, поради погасяване на вземанията по давност след издаването на
изпълнителните листи.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петров -
Казанджията” № 4-6 да заплати на Д. Й. К. с ЕГН ********** с адрес ****** съдебно-
деловодни разноски за първата инстанция в размер на 300 лева, адв.възнаграждение и 533.72
лева за ДТ, и за въззивната инстанция в размер на 266.86 лева – ДТ и 500 лева за адв.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9