Р Е Ш Е Н И Е
Номер
565 Година
30.05.2018 Град С.З.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми март Година 2018
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско
дело номер 5868 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищецът
О.Н.Г. твърди в исковата си и уточняващата я молба, че на 18.01.2017 г., около
6.48 часа, пътувайки към С. с „-" -, с рег. № -, по А. -, на 198-ми
километър, претърпял автопроизшествие. Вследствие паднал и затрупан от снега
предмет или „дупка" с остри ръбове, и двете десни гуми на автомобила му се
спукали и се оказал в невъзможност да се прибере сА.. В 6.50 ч. се обадил на
телефон - и информирал за произшествието. В 6.59 ч. му се обадили от - и след
като им съобщил, че нямало пострадали, а щетите били двете пукнати гуми, го
насочили към застрахователя и прекратили разговора. Тъй като сключил с
ответника, чрез РЗП С.З. 2, договор за застраховка „Каско на МПС“ с полица №
0020040201600310, с валидност до 02.11.2017 г., в 11.39 ч. се обадил на
денонощния телефон. В първоначалния разговор му било заявено, че трябвало да
запази документите от пътна помощ, а при последващо обаждане - че нямало да
изпратят свой представител за оглед, защото нямало регистрирано ПТП, а и гумите
били стари. На 30.01.2017 г., с нарочно писмо с вх. № 20, изложил претенцията
си и представил доказателства, че гумите били нови, закупени на 18.11.2016 г.,
като представил складова разписка с фискален бон, фактура, която удостоверявала
разходите му за пътна помощ и фактура за закупени 2 нови гуми. На 03.02.2017 г.
подал ново уведомление, вече по образец и бил извършен оглед от инспектор и
технически експерт. В протокола била посочена -еда - „П". На 17.03.2017 г.
получил от ответника отказ да му заплати щетите - цена на гуми и репатриране на
автомобил, с аргумент, че не било възможно да се установи кога и при какви
обстоятелства били настъпили. Позовавал се на чл. 5, ал. 2, т. 9 и чл. 18, ал.
1, т. 6.1. от ОУ, които ограничавали изплащането на застрахователно обезщетение
в случаи на кражба и грабеж, и злоумишлени действия на трети лица, каквито не
бил сочил, а втората хипотеза касаела надраскване, изтрИ.е и други подобни
повреди по гуми и джанти, каквито, ако били констатирани, следвало да се
отразят в протокола от 03.02.2017 г. Според чл. 18, ал. 1, т. 6.1 от ОУ,
застрахованото лице било длъжно да уведоми незабавно компетентните държавни
органи, в зависимост от характера на събитието, както и да изиска издаване на
съответни документи, удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато
такива не се издавали, поради съществуващи нормативни пречки или поради липса
на правна възможност за осигуряването им. Бил уведомил за ПТП на телефон -
незабавно и получил обратна връзка с „Пътна полиция” така, че за застрахователя
и всяко трето лице било възможно да получи информация за регистрирано от него,
от неговия телефон, ПТП, в този ден и час. Съгласно чл. 6, т. 4 от Наредба №
13-41 в редакцията й, която действала до 28.02.2017 г., не се посещавали от
органите на МВР „Пътна полиция" и не се съставяли документи за повреди на
МПС, които не били причинени от друго МПС. След изменението от 28.02.2017 г.,
от тази група изрично се изключвали ПТП с един участник и МПС, което не било в
състояние да се придвижи на собствен ход. Жалкото било, че месец преди това не
знаел за бъдещата промяна, която явно не важала за застрахователя и КФН, ако се
съдело по изпратения му отговор. В 11.39 часа и два пъти след това се обадил и
на дежурния телефон на застрахователя, и информирал за щетата, но му бил
отказан оглед. Едва на 03.02.2017 г. такъв бил извършен, но размер на
обезщетение не бил определен въпреки, че съгласно чл. 19, ал. 11 от ОУ, за
щети, настъпили по гуми, то се редуцирало с процент на овехтяване, според
степента на износване и моментното им състояние към датата на събитието, по
Методика за определяне на застрахователните обезщетения на застрахователя, при
извършване на огледа. Застрахователно обезщетение се дължало, макар и не в
пълен размер, дори и без представяне на документи, което било видно от чл. 20 ОУ.
Обърнал се към КФН, но с писмо от 28.04.2017 г. му била цитирана новата
редакция на посочената Наредба Iз-41 и бил насочен към
съда. Автомобилът бил транспортиран с „Пътна помощ” на -, за което му била
издадена фактура 2190/19.01.2017 г. с цена 120 лева с ДДС, която била платена в
брой, за което бил издаден фискален бон. На 20.01.2017 г. закупил 2 нови гуми
„Nokian" Т428152 на стойност общо 468 лева с ДДС. Искането е да се осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 468 лева за неплатено застрахователно
обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ по договора за имуществена застраховка, за -едените
две гуми вследствие на описаното ПТП и сумата от 120 лева за неплатено
застрахователно обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ по същия договор, за
допълнително извършените в резултат на същото събитие разходи за репатрирането
на автомобила до С.З., и законна лихва върху тези суми от подаване на исковата
молба в съда до изплащането им, както и разноските по делото.
Ответникът
З.А. оспорва иска, който моли съда да отхвърли, като неоснователен и му присъди
разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор и
в представено по факс писмено становище, а в съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, нА.ери за установено
следното:
От показанията на свидетелите
Г. (баща на ищеца) и Г. (съпруга
на ищеца), преценени съвкупно с представените от ответника с
преписката му по щета № 0020-040-0019-2007 – снимки и опис - техническа
експертиза по същата щета, представените от пълномощника на ищеца извлечения от
страницата на АПИ, заключението на
назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза и отговорите на
вещото лице в съдебно заседание, писмото на началник „Р.“ Б. и извършения от
съда в с.з. на 28.03.2018 г. оглед на представеното със същото писмо веществено
доказателство – СД носител, съдържащ регистрирано повикване на 18.01.2017 г. в
6.50 ч. на телефон -, от телефон ***на ищеца, се установява несъмнено, че на 18.01.2017
г., около 6.45 часа, ищецът управлявал по А. -, в посока С., със скорост около
50-80 км/ч, собствения си л.а. „- -“, с рег. № -, в който се возели съответно на
предната му и задна десни седалки свидетелите Г. и Г.. На 198-мият километър същият
автомобил преминал с десните си гуми през незабелязано от ищеца, поради разсъмването
и валящият сняг, препятствие на пътното платно (дупка или метален
предмет с подходяща форма и височина на ръбовете 60-90 мм, видът на което е невъзможно
да се установи към момента с техническа средства – т. 1 от ЗСАТЕ), вследствие
на което са причинени на същия автомобил имуще-еди, изразяващи се в срязване на
борда на предната му и задна десни гуми до степен, че са негодни за
експлоатация и следва да се зА.енят с нови (т. 8 ЗСАТЕ, л. 69). Поради
това автомобилът не е можел да се придвижи на соб-еждане се нА.ира в пряка
причинно-след-ъзка с посочения механизъм на ПТП, видно от т. 8 на ЗСАТЕ (л.
68-70, 77, 83-85, 92-93, 102-103). Веднага след това ПТП
ищецът спрял в аварийната лента и се обадил за същото на тел. -, а след това и за
пътна помощ на - (св. Г. и Г.). Последното транспортирало
по-късно същия ден увреденият автомобил с пътниците му до сервиз срещу С. в С.З.,
за което ищецът му заплатил 120 лева по фактура № 2190/19.01.2017 г., видно от същата
и представения фискален бон, преценени съвкупно с показанията на свидетелите Г.
и Г., Приложение № 1 на ЗСАТЕ и отговорите на вещото лице в с.з. (л.
8, 70 и 102-103). По-късно на 18.01.2017 г. ищецът успял
да уведоми за ПТП по телефона и служител в С.З. на ответния застраховател (св.
Г.).
Съдът кредитира
показанията на свидетелите Г. и Г., тъй като са непосредствени, последователни
и логични, и не противоречат, а се подкрепят от всички останали доказателства
по делото, което ги прави убедителни и оправдава напълно доверието, с което
съдът се отнася към тяхната достоверност, с изключение на показанията на
свидетеля Г. в частта им, че ищецът се обадил за ПТП и на КАТ и срязването на
гумите било с размери около 3 см на 3 см и имало форма на парче, което останало
на гумата (чл. 172 ГПК). Показанията му, че ищецът позвънил и на КАТ са изолирани,
защото не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото, а са и нелогични,
доколкото от изслушаният от съда при посоченият оглед запис на обаждането на
ищеца на тел. - се установява, че след като е уведомен от оператора, че
сигналът му за ПТП е приет и ще му изпрати Пътна полиция, ищецът е заявил, че
това не е необходимо след като е регистриран сигнала му на телефон -, при което
са нелогични показанията на свидетелят Г., че след това ищецът се обадил на КАТ.
Освен това в тази им част те противоречат и на твърденията на сА.ия ищец в
исковата му молба, според които, не той, а от Пътна полиция му се обадили след
това в 6.59 часа (л. 2). А показанията на
същия свидетел, че срязването на гумите било с размери около 3 см на 3 см и
имало форма на парче, съдът не кредитира, защото противоречат на снимките на тези
увредени гуми и отговорите на вещото лице в с.з., че срязването им е с
неправилна форма (л. 83 и 103). Съдът възприема
ЗСАТЕ, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства (чл. 202 ГПК).
При тези установени по
делото горепосочени обстоятелства, неоснователни се явяват възраженията на
ответника в отговора му, че поради липса на съставен от службите за
контрол на МВР протокол за процесното ПТП, не бил установен механизма му и
причинната връзка между същото и на-еди, за които ищецът претендирал обезщетение.
Вярно е, че в предвидените в чл. 125 ЗДвП случаи, службите за контрол на МВР са
задължени да посещават мястото на ПТП и издават протокол за това си посещение по
чл. 125а, ал. 1 ЗДвП. Вярно е, че случаят попада в хипотезата на чл. 125, т. 8 ЗДвП, защото по делото се установи, че макар и процесното ПТП да е с един уча-еденото
при същото МПС не е могло да се придвижи на собствен ход, поради причинените му
от произше-еди, а в този случай службите за контрол на МВР са длъжни, според
чл. 125, т. 8 и чл. 125а ЗДвП, да посетят мястото на събитието и съставят
протокол и то независимо, че в редакцията й към датата на ПТП, посочената от
ищеца норма на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. (Обн.
ДВ ,бр. 8/2009 г.) е предвиждала точно обратното. Защото в
този случай следва да нА.ерят приложение по-високите по степен норми на чл.
125, т. 8 и чл. 125а ЗДвП (чл. 15, ал. 3 ЗНА). Но
също така е вярно, че и в тези случаи законът не предвижда доказването на ПТП сА.о
със съставен за същото протокол (чл. 125 и 125а ЗДвП). Тъкмо
напротив. За доказването на механизма на ПТП и причинната му връзка с на-еди
законът допуска всякакви доказателствени средства, включително и свидетелски
показания, с които ищецът може поради това да доказва механизма на ПТП и
причинната му връзка с на-еди, стига показанията им да са непосредствени и да
не противоречат, а подкрепят от останалите доказателства, какъвто е и случая
(чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК). При него съдът нА.ери за доказан по делото горепосоченият
механизъм на процесното ПТП и причинната му връзка с на-еди именно от съвкупната
преценка на всички събрани по делото горепосочени доказателства, включително и
от кредитираната част на показанията на свидетелите Г. и Г., които, макар и роднини
на застрахованият ищец, са очевидци на това ПТП, а показанията им в
кредитираната им част са не сА.о непосредствени, последователни и логични, и не
противоречат, а се подкрепят от останалите горепосочени и неоспорени от страните
писмени доказателства, ЗСАТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание, но
и липсват по делото други доказателства, които да ги опровергават (чл.
172 ГПК).
От
представената застрахователна полица е видно, че със същата страните са
сключили на 02.11.2016 г. договор за имуществена застраховка „Пълно Каско” на собствения
на ищеца горепосочен автомобил, който е бил в сила към датата на процесното ПТП
(л. 6). Поради това е покривал причинените му при същото горепосочени имуще-еди.
Вярно е, че същият договор е сключен при представените общи условия, а според
посочения от ответника чл. 5, ал. 2, т. 9 от същите (в относимата му за
случая част), застрахователят не покрива щети в случаите на увреждане
или унищожаване на гумите и/или джантите, освен ако не е получено в резултат на
друго застрахователно събитие. Но също така е вярно, че именно в резултат на
такова друго застрахователно събитие, предвидено в р. I “Покрити рискове“, т. 1.1
от Клауза „Пълно каско“, във вр. с чл. 1.2 от Клауза „Частично каско“ и
представляващо ПТП, са настъпили в случая процесните вреди - срязване на десните
гуми на застрахования л.а. на ищеца. Поради това съдът нА.ери, че тези вреди са
били покрити от този сключен с ответника договор за имуществена застраховка (л.
18-19).
В чл. 19, ал. 9, т. 1
от общите му условия е уговорено още, че застрахователят покрива и следните
допълнително възникнали разходи при настъпване на застрахователно събитие,
покрито по полицата на територията на Р.Б., в резултат на което застрахованото
МПС не може да се придвижи на собствен ход, при което в застрахователното
обезщетение се включват и транспортните разходи за репатрирането му от мястото
на събитието, до най-близкото населено място или охраняем паркинг или
най-близкото място, където може да се извърши провизорен ремонт, позволяващ
безопасното му предвижване на собственост ход. Поради това съдът нА.ери, че
договора е покривал и платените от ищеца на - в случая транспортни разходи от
120 лева за репатриране на увредения му при ПТП л.а., който поради уврежданията
му при същото ПТП, не е можел да се придвижи на собствен ход, от мястото на ПТП
(198-ми км на А. -) до сервиза срещу С. в С.З.,
където увредените му гуми са били сменени временно с оборотни, за да може да се
придвижи на собствен ход (св. Г.).
Поради това, с подадена
първоначално на 30.01.2017 г. писмена претенция, а след това и с уведомление от
03.02.2017 г., до офиса на ответника в С.З., ищецът заявил писмено претенцията
си за заплащане на застрахователно обезщетение по договора от ответника за тези
причинени му при ПТП горепосочени вреди (л. 73-74 и 82). По тази претенция
ответникът изготвил представения опис - техническа експертиза по щета от 03.02.2017
г., в който вписал, че при огледа е констатирано, че на застрахования л.а. на
ищеца са повредени посочените в същия опис две гуми (л. 85).
На
17.03.2017 г. ответникът изпратил на ищеца представеното по делото писмо, с
което отказал да му заплати застрахователно обезщетение, тъй като застрахователното
събитие следвало според чл. 18, ал. 1, т. 6.1 от ОУ да бъде доказано с
необходимите документи, издадени от компетентните органи за конкретния случай,
а от представените му до момента обяснения за на-еди не можело да се установи
кога и при какви обстоятелства били настъпили, тоест не се у-едите били
настъпили от покрит риск по условията на застрахователната полица (л.
86). На подадената срещу този отказ жалба, КФН изпратила на
28.04.2017 г. до ищеца представеното по делото писмо, с което го уведомила, че
след извършената по жалбата му проверка установила, че ответният застраховател
отказал да му заплати исканото обезщетение, защото не бил пред- протокол за
процесното ПТП (л. 12-13).
От т. 8 и 9 и
Приложение № 1 към ЗСАТЕ е видно, че вслед-едените при същото две десни гуми на
застрахования л.а. на ищеца са негодни за употреба и следва да се зА.енят с
нови, като увреждането им, чиято действителна стойност с монтажа и демонтажа е
470.50 лева към датата на ПТП, е в пряка причинно-след-ъзка с посочения
механизъм на това ПТП (л. 60).
На 20.01.2017 г. ищецът закупил на мя-едените две нови гуми, за които платил общо
468 лева с ДДС, видно от представената фактура и фискален бон (л.
80). Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът нА.ери, че предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ е основателен.
Ищецът е предявил един иск, защото по същество претендира едно застрахователно
обезщетение за причините при ПТП на застрахования му автомобил вреди от
повреждането на двете му десни гуми и репатрирането му, а разходите за
последното се включват в застрахователното обезщетение съгласно чл. 19, ал. 9,
т. 1 от ОУ на договора. Поради това за тях не се дължи отделно обезщетение по
чл. 405, ал. 1 КЗ. Според нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение. В случая по делото се установи настъпването на 18.01.2017 г. около
6.45 часа на 198-ми км на А. - на процесното застрахователно събитие,
представляващо ПТП, в резултат на което, на лекият автомобил на ищеца са
увредени двете му десни гуми до степен на невъзможност за последващата им употреба,
представляващо имуще-еди, покрити от сключения между страните договор за
имуществена застраховка „Пълно каско“, за обезщетяване на които се дължи по
същия застрахователно обезщетение. А тъй като в резултат на същото събитие
застрахованият автомобил на ищеца не е могъл и да се придвижи на собствен ход,
в застрахователното обезщетение следва да се включат и транспортните разноски
за репатрирането му от място на събитието до сервиза срещу С. в С.З., където му
е извършен провизорен (временен)
ремонт,
позволяващ безопасното му придвижване на собствен ход. В чл. 408 КЗ са визирани
хипотезите, при които ответният застраховател може да откаже заплащане на това обезщетение
при настъпилото застрахователно събитие, представляващо покрит по процесния
договор за застраховка риск. В случая твърденията на ответника са свързани с
неизпълнение от страна на застрахованият ищец на договорното му задължение по
чл. 18, ал. 1, т. 6.1 от ОУ на договора, да представи протокол за процесното ПТП.
Според нормата на чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ обаче, не всяко неизпълнение на
договорно задължение води до изключване отговорността на застрахователя. Според
същата норма той може да откаже изплащането на застрахователно обезщетение сА.о
при неизпълнение от застрахования на такова негово законово или договорно задължение,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е довело до възникване
на застрахователното събитие, като в тежест на застрахователя е да докаже всички
тези предпоставки (Р 102-2012-I т.о.).
В случая, макар и да е
вярно, че ищецът не е изпълнил точно договорното си задължение по чл. 18, ал.
1, т. 6.1 от ОУ на сключения от страните застрахователен договор, като макар да
е сигнализирал за процесното ПТП на телефон -, няма данни по делото да е
представил на ответника доказателства за това, нито да е изискал от службите за
контрол на МВР съставянето на протокол за същото ПТП, въпреки, че нормите на
чл. 125, т. 8 и чл. 125а ЗДвП предвиждат в този случай съставянето му, това му неизпълнение
не е дало основание по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ на ответника да откаже да му
плати дължимото му се за вредите от същото събитие, покрити от този им договор,
застрахователно обезщетение. Не сА.о защото по делото няма данни това неизпълнено
от ищеца задължение да е значително с оглед интереса на ответния застраховател,
а именно последният носи тежестта да представи по делото такива доказателства (чл.
154, ал. 1 ГПК). ВКС приема, че такова значително с оглед интереса на
застрахователя е сА.о това неизпълнено от застрахования задължение, без
изпълнението на което биха се създали съществени пречки за застрахователя да
осъществява своята дейност, а данни за това по делото няма (Р
102-2012-I т.о.). Но и защото, по
делото няма и данни това виновно неизпълнено от ищеца договорно задължение, да
е причина за настъпването на процесното застрахователно събитие/ПТП, покрито от
договора, а тежестта да представи и такива доказателства е на ответника по
делото (чл. 154, ал. 1 ГПК). Непредставянето от ищеца на протокол за ПТП не
може обективно да е причина за настъпването на същото ПТП, защото протокол за
него се съставя след настъпването му (чл. 125 и 125а ЗДвП). Ето
защо съдът нА.ери, че непредставянето от ищеца на протокол за процесното ПТП не
е дало основание по чл. 408, ал.1, т. 3 КЗ на ответният застраховател да не му
плати застрахователно обезщетение по сключения между тях горепосочен договор за
имуществена застраховка, защото това неизпълнено от ищеца договорно задължение
не е значително с оглед интереса на ответния застраховател и не е довело до
възникване на същото ПТП/застрахователно събитие. Не се установи ищецът да е
декларирал неверни данни при доказване на това събитие. Напротив. Установи се
по делото, че уврежданията по застрахования му автомобил са настъпили при
декларираната от него пред ответния застраховател фактическа обстановка. Не са
налице с оглед изложеното и хипотезите на изключено застрахователно покритие по
чл. 5 и сл. от ОУ по договора, включително и по посочения от ответника чл. 5,
ал. 2, т. 9 от същите ОУ, защото според последния, застрахователят не покрива сА.о
такива увреждания или унищожавания на гуми и/или джанти, които не са получени в
резултат на друго покрито застрахователно събитие по чл. 4 от ОУ, а именно
такова е процесното ПТП, при което са увредени двете десни гуми на автомобила
на застрахования ищец, които вреди са били поради това покрити от чл. 1.1 от
Клауза „Пълно каско“, във вр. с чл. 1.2 от Клауза „Частично каско“ на ОУ на
сключения от страните договор за имуществена застраховка.
А след като по делото
се установи, че се е реализирал този покрит от договора за застраховка риск, за
ответникът е възникнало задължението да обезщети застрахования ищец, соб-еденото
МПС (чл. 405, ал. 1 КЗ). Обезщетението трябва
да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, какъвто настоящият не е (чл. 386, ал. 2 КЗ).
Според т. 9 и Приложение № 1 на неоспореното от страните ЗСАТЕ и отговорите на
вещото лице в с.з., прецени съвкупно с представените и неоспорени от страните
фактури с фискални бонове от 18.11.2016 г., от 19.01.2017 г. и от 20.01.2017
г., се установява, че към момента на ПТП действително претърпените вреди от
увредените две десни гуми на застрахования автомобил на ищеца е 470,50 лева, а
платените от него по фактура № 2190/19.01.2017 г. допълни разходи за
репатрирането на същия автомобил, които според чл. 19, ал. 9, т. 1 от ОУ на
договора следва да се включат към дължимото му се застрахователно обезщетение, са
120 лева или общо 590.50 лева (л. 69-70, 79-81 и 103). В
този размер следователно е и дължимото се на ищеца от ответника застрахователно
обезщетение по договора за имуществена застраховка. Последното ищецът
претендира с иска си по чл. 405, ал. 1 КЗ в по-малък размер от 588 лева, до
който поради това, с оглед диспозитивното начало в процеса, този му иск следва
да се уважи, като основателен, заедно с акцесорното му искане за присъждане и
на законна лихва върху тази сума от подаване на исковата му молба в съда до
изплащането й (чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и чл. 6, ал. 2 ГПК).
При този изход на
делото, сА.о ищецът има право да му се присъдят сторените по същото разноски в общ
размер от 605 лева (от които 105 лева внесени д.т. за
производството и издаване на съдебно удостоверение, 200 лева внесено
възнаграждение за вещото лице, и 300 лева платено адвокатско възнаграждение), които
поради това следва да се възложат в тежест на ответника (чл.
78, ал. 1 ГПК). Неоснователно е възражението на пълномощника му за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300 лева,
защото е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, под който съдът не може
да го нА.алява поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК). При
този изход на делото на ответникът няма право на разноски (чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК).
Воден
от горните мотиви Старозагорския районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
З.А., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, да заплати на О.Н.Г.,
с ЕГН **********, с адрес ***. ---, сумата от 588 лева за главница от неплатено
застрахователно обезщетение по сключен със застрахователна полица № 0020040201600310/02.11.2016
г. договор за имуществена застраховка „Пълно каско” за имуще-еди от настъпило на
18.01.2017 г. застрахователно събитие – ПТП на 198-ми км от А. -, и законна
лихва върху тази главница от 17.10.2017 г. до изплащането й, както и сумата от 605
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: