Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№15662 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №463913 от 03.08.2018год.,
постановено по гр.дело №63060/2015 год. по описа на СРС, ГО, 68 с-в, ответникът
„Б.К.”ЕООД е осъден да заплати на Г.Л.Б. на основание чл.200, ал.1 от КТ сумата
60000лв.- обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените от
ищеца болки и страдания от уврежданията му (политравма, контузия на мозъка, двустранна
челна пневмоцефалия, счупване на задната стена на челния синус, счупване на
предната стена на синуса на дясната горна челюст, счупване на страничната част
на орбитата без разместване, оток на дясната орбита, разкъсно-контузна рана на
дясната половина на челото, контузия на гръдния кош, контузия на белите дробове,
счупване на ребрата вдясно, счупване на
израстъка в горната част на лявата лакътна кост и изкълчване на главичката на
лявата лъчева кост, счупване на лявата лъчева кост на типично място, счупване
на таза на крилото на дясната хълбочна кост, счупване на шийката на лявата
бедрена кост без разместване), причинени му при настъпила на 12.05.2015г.
трудова злополука, заедно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на увреждането до окончателното изплащане, както и 49лв. разноски по
делото. Ответникът е осъден също така да заплати на адв.П.Ш. сумата 2330лв.
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА и по сметка на
Софийския районен съд 2400лв. дължима държавна такса за уважения иск, както и
350лв. възнаграждения на вещи лица.
Решението
е постановено при участието на трето лице- помагач „У.Ж.“АД.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника по делото „Б.К.”ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че бил
изпълнил задълженията си да осигури здравословни и безопасни условия на труд,
имало предпазен парапет на шахтата на асансьора. Бил проведен ежедневен инструктаж
в деня на злополуката. Неправилно не било уважено направеното възражение за
прихващане със сумата от 561,50 лева. Размерът на присъденото обезщетение бил
необосновано завишен, в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Претендира
намаляване на присъденото обезщетение и уважаване на възражението за прихващане
със сумата от 561,59 лева, както и направените по делото разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът оспорва същата и моли
решението на СРС да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за сумата от 60000 лева (след
допуснато увеличение на размера в о.с.з на 20.04.2018г.)- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от трудова злополука на 12.05.2015г. ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на злополуката до окончателното
изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Между страните не се спори относно
наличието на трудово правоотношение между тях, както и факта на настъпване на
процесната злополука и характеризирането и като трудова такава по смисъла на
чл.55, ал.1 КСО.
Спорен между страните е въпросът
относно размера на обезщетението във връзка с разпоредбите на чл.201, ал.2 от КТ и чл.52 от ЗЗД. Съгласно първата разпоредба отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е
допуснал груба небрежност. Понятието „груба небрежност“ не е легално дефинирано
в гражданското право, но по аналогия от наказателното право може да се определи
като „съзнавана непредпазливост“- работникът осъзнава, предвижда настъпването
на вредоносните последици, но мисли да ги предотврати. От събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства може да се
направи извод, че ищецът е допуснал несъзнавана, обикновена непредпазливост,
която обаче не е основание за намаляване на дължимото обезщетение. За да се
приеме че има груба небрежност би следвало да се приеме, че ищецът е знаел че ще
падне във въпросната асансьорна шахта и ще причини уврежданията си, каквито доказателства
по делото не са събрани. В тежест на работодателя е да докаже твърдението си за
наличие на груба небрежност, а такова доказване не е проведено с представените
по делото доказателства, поради което и възражението по чл.201, ал.2 КТ е
недоказано.
Размерът на неимуществените вреди по
чл.200 от КТ следва да бъде определен от съда по справедливост съгласно
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и въз основа на събраните по делото доказателства.
В тази връзка първоинстанционният съд
правилно е преценил, че в случая ищецът е получил множество травми, някои от
които (политравма и контузия на мозъка) причиняват постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за Ж.а, а други- временно разстройство на здравето, неопасно
за Ж.а, или трайно затрудняване движението на снагата за срок по-дълъг от 30
дни. Преценена е и намалената трудоспособност на ищеца вследствие на уврежданията
за срок от една година, остатъчните болки в ръцете, кръста и таза,
ограниченията в движението на лявата ръка, които са пожизнени, както и
физическите болки и страдания, причинили на ищеца физически и психически
дискомфорт за продължителен период от време. Не на последно място ищецът е
претърпял психически стрес от инцидента, представляващ също вид неимуществена
вреда. Надлежно отчетени са фактите и обстоятелствата, водещи до редуциране размера
на дължимото обезщетение- ищецът не е инвалидизиран, а лечението на повечето от
травмите е успешно. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обезщетение
в размер на 60000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие
на процесната злополука, преценени в тяхната съвкупност, изцяло отговаря на
изискванията за справедливост залегнали както в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
така и съгласно ППВС 4/1968г.
Възражението за прихващане правилно
е преценено като неоснователно- липсват по делото доказателства за задължение
на ищеца да възстанови тази сума на ответника.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на процесуалния
представител на ответника по жалбата следва да се присъди адвокатско
вазнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на 2330 лева съгласно Наредба
№1 на ВАдвС.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №463913 от 03.08.2018год.,
постановено по гр.дело №63060/2015 год. по описа на СРС, ГО, 68 с-в.
ОСЪЖДА „Б.к.“ЕООД с ЕИК******** да заплати на адв.П.И.Ш. с ЕГН:********** сумата от 2330лв. (две хиляди триста и тридесет лева)- адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, определено по реда на чл.38, ал.2 от
ЗАдв и Наредба №1 на ВАдвС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.
1 ГПК в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/