Решение по дело №5853/2018 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

                                                           

                                                          Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                двадесет и девети състав

На  единадесети април                             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                           Съдия  Мария Бончева

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 5853 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на   Я.А.А.  против Наказателно Постановление  №18-0819-003232/ 19.09.2018г. на  ВПД Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на  Я.А.А.  са наложени следните административни наказания- по пункт 1  „Глоба" в размер  на 300 лева  на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП  и по пункт 2-  "Глоба" в размер  на 300 лева  на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДП.

            В жалбата се оспорва фактическата обстановка и поради това се иска отмяна на постановлението. В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява но се  представлява от процесуален представител който поддържа жалбата.

            Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 28.06.2018г. жалбоподателя  управлявал лек автомобил  с ДК № В 8419КМ  собственост на  Л. Алексиева като се движел по ул. „Прилеп” посока  бул.”Васил Левски”. Водачът бил спрян за проверка и било установено, че СУМПС му е временно отнето на осн. чл.171 т.1 от ЗДП и управлява автомобил спрян от движение на 27.06.2018г

            Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.

           В хода на съдебното производство бе  разпитан свид. С.–актосъставител, чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно. Бе изискано и прието писмено доказателство справка от  Началника на сектор ПП  ОД МВР Варна и приложена към нея ЗППАМ №18-0819-001568/25.06.2018г.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима. 

            Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от ВПД Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед № Iз-8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

               По пункт 1 от наказателното постановление:

              Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.150 А от ЗДП, като не е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно  се установява от приложената по делото справка за нарушител от района, както и от изисканата и приета като писмено доказателство справка от  Началника на сектор ПП  ОД МВР Варна, че въззивникът е имал издадено  свидетелство за управление на МПС. Доколкото липсват доказателства същият по предвидения в закона ред да е изгубил тази правоспособност към дата 28.06.2018г., съдът намира че жалбоподателя не е бил „неправоспособен” водач, както е посочено в постановлението. Действително, издаденото му свидетелство е било отнето със ЗППАМ №18-0819-001568/25.06.2018г., то тази заповед не е била връчена на жалбоподателя към момента на извършване на нарушението на дата 28.06.2018г. Видно от писмените доказателства /заповед/ същата е била връчена на дата 11.12.2018г. Жалбоподателят не е бил уведомен и към дата 28.06.2018г. не е знаел, че СУМПС му е било отнето със ЗППАМ. В тази връзка съдът приема, че нарушението не е било извършено от субективна страна. Поради това съдът намира, че правната норма, която административно-наказващият орган е приел за нарушена от  въззивника,  не съответства на  безспорно установените фактически констатации, които са били отразени и в постановлението. На жалбоподателя е било наложено наказание за нарушение на правилата на ЗДП, което той не е извършил. Поради това  наказателно постановление в пункт първи се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

               По пункт 2 от наказателното постановление:

     

               В обстоятелствената част на акта и постановлението е посочено, че въззивника е управлавал МПС спряно от движение на дата 27.06.2018г. Това е било квалифицирано като нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДП , която забранява на водача да управлява МПС, което е спряно от движение. По преписката обаче не са приложени каквито и да било доказателства за това, че описаното МПС е било спряно от движение. В НП не е посочено  на какво основание е спряно от движение МПС. От справката за нарушител не се установява, спрямо въз.А. да са били издадени заповеди в тази насока към дата 27.06.2018г., които да са били връчени, за да се приеме, че същият е знаел за това, че автомобилът е спрян от движение. Липсват доказателства че са издадени индивидуални административни актове, които да  се отнасят  именно до управляваното на 28.06.2018г. от въззивника превозно средство. В този смисъл възраженията на жалбоподателя са основателни. Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението в пункт 2 е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

                      

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно Постановление  №18-0819-003232/ 19.09.2018г. на  ВПД Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на  Я.А.А.  са наложени следните административни наказания- по пункт 1  „Глоба" в размер  на 300 лева  на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП  и по пункт 2-  "Глоба" в размер  на 300 лева  на основание чл.177 ал.1 т.4 от ЗДП.

              Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

             След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка  да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: