РЕШЕНИЕ
№ 3442
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330101028 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл.26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 19 ал.4 ЗПК,
вр. с чл. 11 т.9 и т.10 ЗПК.
Ищец М. П. Т. твърди, че е страна по договор за кредит № ****** сключен с
ответник Микро Кредит АД на 19.01.2019 г.
Ищецът поддържа, че клаузата на чл. 3 от така сключения договор, съгласно която се
дължи заплащане на допълнителни услуги застраховка „Защита“ в размер на 2250 лв.
противоречи на принципа на добрите нрави, заобикаля изискването на чл. 19 ал.4 ЗПК и
нарушава чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК.
Поддържа се, че ГПР по така сключения договор възлиза на 49,80 %, ГЛП възлиза на
30,94%.
Срокът за погасяване на кредита включва 18 месечни погасителни вноски с обща
стойност на всички плащания в размер на 5406,30 лв, като в тази сума била включена и
услугата застраховка „Защита“ в размер на 2250 лв.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожна
клаузата на чл. 3 от договор за кредит №*******, като противоречаща на принципа на
добрите нрави, заобикаляща изискването на чл. 19 ал.4 ЗПК и нарушаваща чл. 11, т.9 и т.10
ЗПК. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник „Микро Кредит“ АД чрез адв. Г. М. възразява, че връченият препис от
исковата молба на ищеца не съдържа приложенията към исковата молба договор за кредит и
погасителен план.
Ищец М. Т. с молба вх. № ******* г. заявява, че е направила доказателствено искане
по чл. 190 ГПК за задължаване ответника да представи процесният договор по кредит, тъй
като не разполага с него.
1
С молба от 01.06.2022 г. ответник Микро Кредит АД посочва, че процесният договор
за кредит е предаден на цесионер „Агенция за събиране на вземанията“, съгласно приемо-
предавателен протокол от 16.01.2020 г.
С молба от 16.06.2022 г. ищцата прави искане по чл. 192 ГПК да бъде задължено
трето неучастващо по делото лице Агенция за събиране на вземания да представи процесния
договор за кредит.
С молба вх. № ***** Агенция за събиране на вземания изпраща процесния Договор
за заем CrediGo № ******, Искане за заем, Погасителен план, застрахователна полица за
застраховка „защита“ № ********, Тарифа за допълнителни услуги.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от
фактическа и правна страна следното.
След подадено искане от ищеца от *****, между страните е сключен договор за
заем Договор за заем CrediGo №******. ведно с ОУ към него, по силата на който на
кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 2 500 лева при договорен ГЛП от
30,94% и посочено в договора ГПР 49,80 %, с посочена обща сума за погасяване 3 156,30
лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски,
всяка една от 175,35 лева.
Съгласно чл. 3 от така сключения договор ищецът е удостоверил желанието си да
ползва допълнителна услуга, която представлява финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка при брой месечни вноски от 18
и размер на месечна вноска от 125 лева или общо 2 250 лева, в която връзка е била
сключена застрахователна полица за застраховка „защита“ № *****.
Видно от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Й.
П., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна ГПР по процесния договор
включва главница, лихви и еднократна такса при отпускане на заема, като включването на
възнаграждението по пакет от допълнителни услуги и застраховка в чл. 3 от договора за
заем ще се увеличи с 35,84% или обща стойност от 85,64%
Съгласно чл. 146 ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Текстът на ал.2 дефинира клаузите, които не са уговорени
индивидуално - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Сумата от 2 250 лева възнаграждение по
застраховка „защита“ не е включена в ГПР и при включването й размерът на ГПР ще
надвишава 50%. Доказателства по отношение на това, че ищецът ще бъде одобрен за заема
за който кандидатства и без тази допълнителна застраховка, не се представят.
Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 3 от Договора за кредит заобикаля
забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, води до неоснователно обогатяване на ответника и се явява
неравноправна на основание чл. 143 ал. 2 т. 20 вр. с ал. 1 от ЗЗП, за потребителя не е било
ясно какво би било оскъпяването на кредита с тази застраховка, което е самостоятелно
основание за недействителност съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
Предвид на горното предявеният иск се явява доказан и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
240 лева, а на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. Т.И. сума в размер на 387 лева,
което се явява в минимален размер с оглед материалния интерес на делото.
Поради, мотивите изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 3 от Договор за заем CrediGo №
2
******. сключен между М. П. Т. с ЕГН ********** и „Микро Кредит“ АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София бул.„Цариградско шосе“ № 137 ет.3
като неравноправна и противоречаща на закона на основание чл. 146 ал. 1 вр. чл. 143 т. 20
от ЗЗП и чл. 26 ал. 1 ЗЗД
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София бул. „Цариградско шосе“ № 137 ет.3 да заплати в полза на М. П. Т. с ЕГН
********** с адрес: ******* сумата от 240 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д.
№ ***** по описа на РС – Пловдив;.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал.2 от ЗА „Микро Кредит“ АД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София бул. „Цариградско шосе“ № 137 ет.3,
представлявано от В. М. В. да заплати на адв Т. И. с адрес: ******** сумата от 387
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
3