Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 06.02.2020 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 27.11. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: ДИАНА
ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 26
по описа за 2018 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са искове с правно основание по чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр.
с чл. 258 и сл. от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че през периода м.февруари 2008г. до края на
2009г. е изпълнил възложени СМР на обекти, одобрени от изпълнителния директор
на ответното дружество и от членовете на съставени от него комисии.
Посочено е, че след
извършване на възложените СМР, ответникът -възложител за дълъг период от време
не заплащал извършените строителни дейности под различни предлози.
След многобройни срещи и
настояване от страна на ищеца, със заповед № 519/27.11.2012г. на изп.директор на М. „П.Д.С.К.” АД С.З. била определена
комисия за проверка и съставяне на приемо-
предавателни протоколи за извършените СМР.
В резултат на това и след
проверка на извършените от ищцовата фирма СМР, на
основание на посочената по-горе заповед, били съставени двустранни протоколи -
Акт обр. 19, каквито са и Акт обр.19
от 22.01.2013г. за обект „ Допълнителни СМР първо хирургическо отделение” на
обща стойност 40 998,88 лв. с ДДС, както и Акт обр.19
от същата дата и за същия обект на обща стойност 70 386,34 лв. с ДДС, или общо
- за 111 385,22 лева с ДДС.
Ищецът посочва, че на
22.02.2017г. е изпратил нотариална покана до ответника - длъжник, по която не
последвал никакъв отговор до настоящия момент.
Законната лихва върху тази
сума, считано от датата отправена и получена от ответника нотариална покана на
22.02.2017г. до 31.12.2017г. по двата посочени акта обр.19 е 9 667,82 лв.
Твърди се, че въпреки така
съставените и взаимно приети и подписани от двете страни протоколи - акт обр.19 за видове, количества и стойност на извършените СМР,
неоспорени и приети като извършени от възложителя и по които съгласно
установената съдебна практика по чл.266 ал.1 от ЗЗД възнаграждение се дължи за
всяка установена и приета работа, до настоящия момент сумата, представляваща
стойността на извършените СМР не е изплатена.
Посоченото до тук, сочело
безспорно неизпълнение на задължението за изплащане на извършените от ищцовата фирма по взаимно приетите и установени с
представители на ответника СМР, а от там и правният му интерес да заведе иск с
основание чл.266, ал.1 и чл.86 от ЗЗД срещу ответника - длъжник за изплащане на
посоченото задължение, заедно с лихвите за забава от датата на изискуемостта -
датата на получаване на посочената нотариална покана - 22.02.2017г. до
31.12.2017г., законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението по главницата на иска и разноските по
това производство.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което на осн.чл.266,
ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника УМ. “П.Д.С. К.” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С.З.,ул.”Ген.Столетов” №2 да му заплати сумата от 111 385,22 лева,
представляваща неизплатени извършени и приети от ответника с 2 бр. актове обр.19 от
22.01.2013г. СМР, подробно описани в него по количества и стойности, сумата от
9 667,82 лева, представляваща лихва за забава
на това задължение от датата на получаване на нотариална покана от 22.02.2017г.
до 31.12.2017г., законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на задължението по главницата на иска, както и направените разноски
по това производство - държавни и деловодни такси и разноски, адв.хонорар.
В отговора на исковата
молба, ответникът взема становище, че искът е недопустим. Сочи, че претенцията за вземания във връзка със
заплащане на тези CMP-та, видно от този текст в ИМ, е възникнала към края на 2009 г., или по
всяка една позиция, към момента на извършването й. Заявява, че исковата молба е заведена на 18.01.2018 г., към който момент
погасителната давност за такова вземане, отдавна е изтекла. Посочва, че съгл.
чл.110 ЗЗД с изтичане на 5 годишна давност се погасяват всички вземания, за
които Закона не предвижда друг срок, а в чл.111 от същия Закон е посочено, че с
изтичане на 3 годишна давност се погасяват вземания за възнаграждение за труд -
буква „а“, и вземания за обезщетения и неустойки по неизпълнен договор - буква
„б“ и най-накрая с такава 3 годишна давност се погасяват и вземанията за лихви
- буква „в“.
Посочва,
че съгл. чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо. В същото време, нямало
уговорка между страните и такава не се твърдяло, че е съществувала, та да има
нужда от покана и в този смисъл поканата рег. №1278/22.02.2017г. нотариално
заверена от нотариус Р.Богданова рег.№435 на НК с район на действие СтРС,
връчена на 23.02.2017 г. на изпълнителния директор, била без правно значение. Ответникът
твърди, че не от тази дата задължението
(ако изобщо съществува) е станало изискуемо. Самият ищец признавал в ИМ, че след извършване на възложените СМР,
ответникът не му ги бил заплатил под различни предлози, т.е. те са били
изискуеми от края на 2009г.
Посочва се, че те не са
станали изискуеми и от датата на протоколите за установяване на завършването и
заплащането на натурални строително-монтажни работи, които са изготвени на
22.01.2013 г. - 12 позиции, втори такъв протокол от с. дата с общо 59 позиции.
Заявява, че оставя настрана истинността на съдържанието на тези протоколи и
формално тук коментира само датата, която е положена на тях.
Това няма да бъде началото на започналата да тече погасителната давност. Още
повече, че за твърдения период на извършване на оформените в общо 71 позиции
отделни строително монтажни работи, липсват каквито и да е актове изискуеми по
ЗУТ и Наредбите по приложението му. Твърди, че протоколите от 22.01.2013 г. са с
абсолютно невярно съдържание.
Заявява,
че изтичането на погасителна давност е юридически факт с пряко отношение към
правото на иск. След като погасителната давност е изтекла, правото
на иск се погасява и то не може, и не следва да получи чрез държавата съдебна
закрила. Допустимостта е една от изрично уредените в процесуалния Закон
проверки, които са служебно задължение на съда на осн.
чл.130 ГПК. При констатиране на основание за недопустимост, Законът разпорежда,
че „…..когато при проверка на ИМ съда констатира, че предявеният иск е
недопустим, той връща ИМ....“ - цитат от самата правна норма.
Счита, че т.к. е налице
това основание за недопустимост на иска, което е с характеристиката на
абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, които следва да не е налице - изтекла
погасителна давност, прави искане съда да върне ИМ и да прекрати настоящото
дело.
Счита иска за неоснователен,
затова защото:
-приложение
на чл. 266 ЗЗД при такъв ответник, за когото
харченето на средствата, с които разполага, които са от публичен характер -
ответникът е държавна болница с преобладаващо мажоритарно участие на държавата
и миноритарно участие на няколко общини от старозагорска област в неговия
акционерен капитал, без участието на каквито и да е частни физически или
юридически лица, за които средства се прилага единствено и само Закона за
обществените поръчки, не може да става. Посочва, че общите правила на договора за изработка и
респективно правилото на чл.266 ал. 1 е недопустимо за прилагане. Това не е
какъв да е поръчващ, това не е частноправен граждански или търговски субект, а
държавно-общинска болница, чийто бюджет се формира от плащания постъпващи от
Държавната Здравно Осигурителна Каса. Поръчки направени не по установения от
Закона ред, (ако действително е имало такива) те очевидно са били устни -
обстоятелство, което ищеца не уточнявал, но най-вероятно ще се окажело, че е
точно така, е практика, която заобикаля закона, абсолютно недопустима и
нищожна, и граничи с действие/бездействие ангажиращо наказателната отговорност
на съответните длъжностни лица.
-
без осъществяване на процедура по специалния Закон
за обществените поръчки - обявяване, разгласа, прозрачност, поощряване на
конкуренцията, равнопоставеност и пр. и пр., чрез реализация на съответната
процедура и уведомяване за това на специализираната Държавна Агенция за
обществените поръчки, такива средства не могат да бъдат харчени, като без
всякакво правно значение е подписаните 2 протокола от 22.01.2013 г.. Те не
могат да заличат в качеството им на частен документи неосъществена процедура по
ЗОП и не означава нито приемане, нито установяване и най-малкото пораждане на
задължение за заплащане на каквито и да е СМР-та.
-
член 170 от ЗУТ задължава цялата дейност по едно
строителство да се документира. Самия договор за
строителство трябва да бъде в писмен вид. В
конкретния случай ищеца не само, че не представял, но и не твърдял, че има
каквито и да е архитектурно-строителни книжа, вън и независимо от
обстоятелството, че очевидно книжа по осъществена процедура по ЗОП той не
притежавал, защото такава не е осъществявана. Липсвали и очевидно не са били
изготвени изобщо, като изброяването, което прави по-долу не било изчерпателно,
а фиксирало само основните документи във всеки един строителен процес - нямало
оферта, нямало приложени идеен проект и количествено стойностни сметки към
него, нямало одобрени работни проекти, нямало одобрение на същите от
съответните контролни органи - строителен надзор и общински власти, нямало
задания на инвеститора, нямало издадено строително разрешение и протокол за
строителна линия и ниво, нямало договор за строителен надзор, нямало
проектанти, нямало актове по съответните образци от Наредбите на ЗУТ, нямало
акт-образец 16 и издадено разрешение за ползване. Нямало никакви документи.
-
по посочените в двата протокола 71 вида работи нямало
представени никакви фактури, пътни листове, нямало посочено с какъв транспорт е
работено, нямало посочени работници, които да са осъществявали това
строителство, нямало представени ведомости за заплати, отново нямало нищо в
този смисъл.
-
в ИМ се претендирало 111 385,22 лв. главница, в
която сума е вкл. и 18564,20 лв. ДДС. Сочи се, че на такова ищеца би могъл да има право, само ако
има издадена фактура, тя е декларирана в справките декларации за съответния
данъчен период и е ползван данъчен кредит. Фактура към материалите на ИМ нямало приложена, най-вероятно такава нямало
издадена изобщо, както и каквито и да е други съпътстващи счетоводни документи
и действия свързани с отчитане на претендираните СМР,
за конкретния обект - допълнителни СМР „Първо хирургическо отделение“. По този
въпрос имало значителна и непротиворечива практика на ВКС, точно във връзка със
спорове за строителни работи.
-
към ИМ била приложена Заповед №519/27.11.2012 г.,
подписана от тогавашния изп. директор на М. „П.Д.С.К.“
- д-р А., която очевидно не се отнасяла за този обект, което ясно личало от
това, че ищецът е имал претенции за: I-во Вътрешно отделение, ІІ-ро Вътрешно отделение,
Клинична лаборатория, VI-то Вътрешно отделение, УНГ, I-во и ІІ-ро Детско отделение. В заповедта било
отразено, че се претендират СМР за тези обекти, като сред тях „допълнителни СМР
„Първо хирургическо отделение“ не присъствало.
-
самата заповед, която ответникът също я оспорва,
защото тя отново не била съобразена със Закона и нямало никакво значение, че
изхожда от тогавашния директор на ответника. Закона не можел да бъде нарушаван
вкл. и с актове изходящи от възложител по употреба на публични средства. Тази
заповед не била съобразена със Закона и по своя характер представлявала частен
документ, който бил нищожен и не следвало да прояви каквато и да е формална или
материална доказателствена сила.
-
в нея се цитирала някаква докладна записка от гл.
счетоводител на тогавашната болница. Заявява, че такава докладна записка в
архивите на болницата не съществува и не е съществувала. Ако ищеца твърдял
обратното (което очевидно било така, след като се позовавал на заповедта) да
бъдел задължен да я представи. Такъв частен документ ответникът твърди, че няма
изготвен и никога не е бил изготвян.
-
в първия протокол от 22.01.2013 г., след преамбюла
му било посочено на втория ред текст „по възлагателен протокол от 15.04.2009
г.“, а по втория протокол от с.д. били посочени два възлагателни протокола,
които били пак от 15.04.2009г. Никакви възлагателни протоколи не съществували и
тук също моли, ако ищеца претендирал, че такъв/такива има, да го/ги представи в
оригинал пред съда и с копие за ответника.
-
никакви CMP-та не са били приемани от ответника, като на първо
място протоколите не били подписани от всички членове на комисията, вкл. и от
двама представители на ищеца. Съгл. заповедта комисията била в с-в 10 човека
плюс двама на ищеца и посочения изрично бивш отговорник инвеститорски контрол
инж.Т.В.. Първия протокол от 22.01.2013 г. бил подписан от 4 човека, от които
лицето К. О. не е член на комисията, определена с посочената по-горе заповед.
Самите разпореждания в заповедта не били изпълнени, защото на първо място ищеца
не е предоставил на комисията подробни количествено-стойностни сметки за
извършените СМР, за конкретно на обекта посочен в двата протокола. На второ
място, било разпоредено със заповедта след извършване на проверката да бъде
съставен доклад придружен с констативни протоколи и актове за извършени СМР. Очевидно такъв доклад не бил изготвен (това
би следвало да бъде писмен документ носещ подписите на всички членове на
комисията) както и нямало никакви констативни протоколи и актове за
извършени СМР. Такива не се твърдяло и не се представяли с ИМ. Срокът
за изпълнение на заповедта бил 15.12.2012 г., а протоколите били от 22.01.2013
г., т.е. след крайния срок за изпълнение на заповедта. Сочи, че не личало по
никакъв начин какъв контрол по изпълнение на тази заповед, който е възложен на
гл. счетоводител, е осъществен. Нямало никакви данни, а и не се твърдяло, че
заповедта е връчена на всички членове на комисията и на другите три лица.
оспорва
всички твърдения в ИМ, оспорва всички обстоятелства, на които се основава иска
и излага следните възражения:
- оспорва
твърдението, че са извършвани някакви СМР, вкл. и на посочения обект.
- оспорва
твърдението, че тези CMP-та са били приети за извършени от ответното дружество.
- не
съществува задължение за плащане по претендираните CMP-та от ответника
към ищеца.
- устно
възлагане на каквото и да е строителство, от страна на който и да е бивш
управител на болницата било абсолютно забранено от ЗОП, ЗУТ и Европейски
Директиви, свързани с обществените поръчки, които са задължителни за прилагане
за Република България, съобразно договора за функциониране на Европейския Съюз
(ДФЕС), на който България отдавна е член. Подобна практика категорично се
забранявала от тези Директиви и се санкционирала от Европейския Съд. В своята правоприлагаща дейност всеки български съд трябвало да се
съобразява и с това обстоятелство.
- общите
правни норми спрямо договора за поръчка били неприложими, т.к. чрез тях се
заобикалял закона и се нарушавали императивни материалноправни
норми.
- устни, неформални договори за поръчка били
допустими в облигационните правоотношения само м/у частно-правни субекти.
- дори и да била осъществена процедура по ЗОП,
договор с ищеца не би могъл да бъде сключен, защото той имал големи публични
задължения и нямал редовно счетоводство.
В допълнителната
искова молба, ищецът заявява, че възражението за допустимост касае
претенция за настъпила давност, чиято констатация е въпрос по същество.
Заявява, че възражението в този му вид е неоснователно - задължението за
заплащане на възнаграждение за извършена и приета работа на изпълнителя по
см.на чл.258 от ЗЗД възниква от момента на приемането, който е момента и на
остойностяване на дължимото възнаграждение, в случая Протокол обр.19 от 22.01.2013г. Със съставянето на този протокол е
бил осъществен и последния елемент от фактическия състав на чл.266 ал.1 от ЗЗД
- приемането на работата, от който момент нейното заплащане ставало изискуемо /
Р.69/27.07.2015г.по дело № 119/2014г.на ВКС,ТК II т.о./
Посочва, че няма писмен договор за възлагане на
описаните СМР, а само устна договореност. Практиката и закона не изисквали
писмена форма на този тип възлагане на допълнителни СМР.
Сочи, че макар и неконкретизирани като основание, в
отговора на ИМ се съдържали твърдения за оспорване на:
1 . Протокола от 22.01.2013г. - стр.2 от отговора -
твърдяло се, че е с: ”...абсолютно невярно съдържание” и
По всяка вероятност и приложената към ИМ Заповед
№519/27.11.2012г.,подписана от тогавашния изп.директор
на М. ”П.Д.С.К.” - в абзац 4 от стр.4 от отговора на ИМ се сочело „ самата
заповед също я оспорвам...”.
Посочва, че тези два документа като доказателства са
частни свидетелстващи документи, които са подписани от ответника - възложител,
който сега оспорва тяхната истинност. Ако това е така, върху него следвало да
лежи и тежестта за доказване.
Въпреки това счита, че при тези два частни
свидетелстващи документа откриването на такова производство по оспорване изобщо
не е задължително, защото съгласно разпоредбата на чл.194 ал.1 от ГПК такава
проверка се извършва и чрез сравняване с други безспорни документи, чрез
разпити на свидетели или чрез вещи лица. В този смисъл е установената
задължителна съдебна практика /Р.№ 254/14.07.2011г.по гр.д.№ 569/2010г.на ВКСДУ
ГО,Решение № 55 от 03.04.2014г. пo т.д.№
1245/2013г.на ВКС, първо т.отделение/.
Сочи, че посочените документи са били вече предмет
на проверка по друго търговско производство, касаещо част от така описаното
възлагане и извършване на СМР за други обекти - обект „Ремонт I -во и ІІ-ро детско отделение „ при
УМ. „П.Д.С. К. „ извършени при условията на същите описани фактически
обстоятелства в ИМ и настоящото допълнение, по повод на които ОС гр.С.З. със
свое решение № 385/14.12.2016г. пo т.д.№ 211/2015г.
присъдил сумите по възложените и изпълнени СМР. Това решение било потвърдено с
Решение № 296/03.11.2017г. постановено по въззивно
търг.дело № 289/2017г.на Апелативен съд гр.П.. В тези производства описаните
по-горе документи били определени като годни доказателства за обосноваване на
извод за наличие на хипотезата на чл.264 ал.3 от ЗЗД - приети без възражение от
ответника допълнително възложени СМР.
В отговора на
допълнителната искова молба, ответникът взема следното становище:
Счита, че съдът е задължен на основание чл.130 ГПК, изреч. първо, във вр. с чл.140,
ал.1, предл. второ ГПК, още при проверка на ИМ, ако
се констатирало, че предявения иск е недопустим, тя да бъде върната и делото
прекратено. Безспорно изтеклата погасителна давност, за която съда не следял
служебно, можела да бъде релевирана като правопогасяващо възражение, още с отговора на
първоначалната ИМ, което автора на настоящото е направил точно в този
процесуален момент. Сочи, че съществува и правно становище, което е намерило и
отражение и в съд. практика, а като цяло в съдебната доктрина, все повече и
повече се налагало като господстващо, че с изтичане на тази давност се погасявало
самото материално право и това вече не било само въпрос по същество, но и
въпрос по допустимостта изобщо на съдебен процес иницииран от лице, което
претендирало съдебна намеса в защита на такива погасени права. И съда, като не
съобразял, или като изобщо не обсъдел още на тази фаза от съд. производство
наличието на такъв правопогасяващ факт, нарушавайки
основни правила и принципи на гражданското процесуално право, въвличал
направилата възражението страна в безсмислени съдебни процеси, свързани с
пилеене на време и усилия, квалифициран юридически труд, както на съдебната
институция, така и на ответното ЮЛ.
Посочва се, че приемането на
една работа, далеч не става единствено и само с подписване на акт образец 19.
Съобразно изричните изисквания на ЗУТ и Наредба №3/31.07.2003 г. на МРРБ за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за да е налице
такова, са необходими да са изпълнени още ред други изисквания, които не са
регламентирани в закона - чл.264 ЗЗД. Форма
за приемане на работата в този общ закон нямало предвидена. Следвало
да се приложи цитирания подзаконов нормативен акт, където в чл.4, ал.1 е
посочено, че: - актовете и протоколите за СМР, следвало да се представят
непосредствено след извършените проверки, огледи и измервания на място, само
когато са постигнати изискванията към строежите по чл.169, ал.1 ЗУТ за съответните извършени CMP, В чл.5, ал.2, 3, 4 и 5 от същата Наредба са уредени още по-големи
подробности относно тези изисквания - строителя бил длъжен да покани
възложителя и другите участници в строителството, следвало съставянето на акта,
или протокола и т.н. и т.н.. Нищо от това в случая, не било сторено.
Освен това, самите протоколи били
оспорени незабавно и те не съответствали на подробните изисквания, посочени в
заповедта от 27.11.2012г. Също така, СМР-тата
извършени като допълнителни такива в Първо хирургическо отделение на болницата,
изобщо не присъствали като обект в тази заповед, т.е. подписалите я лица от
името на възложителя са я нарушили и в това отношение, като не бивало да се
пренебрегва и обстоятелството, че нямало съставен доклад придружен с
констативни протоколи и актове за извършени СМР, нямало предоставени подробни
количествено - стойностни сметки и от никъде не личало какъв контрол е
осъществил главния счетоводител С., във вр. с
изпълнение на тази заповед, и към 22.01.2013г. погасителната давност също е
била изтекла, след като в него протокол, се коментирали CMP-та от 2008г., без ищеца изобщо да уточни кога през тази
2008г. те са били извършени. В първоначалната ИМ формулировката била: “през периода месец февруари 2008 до края на
2009 година“
Твърдението, че практиката и
закона не изисквали писмена форма като тип възлагане на допълнителни, или
недопълнителни CMP-та, било невярно до степен на
абсурдност. Ако взаимоотношенията били между ищеца от една страна и някакъв
друг частноправен субект, това би било допустимо - такива случаи са разглеждани
в съдебната практика. Сочи, че ответникът е публичноправен
субект, акционерния капитал на който в мажоритарната му част (над 80%) е
собственост на държавата, а останалата част е собственост на няколко общини от
старозагорска област - съдът можел да направи проверка в Търговския регистър за
това обстоятелство. Финансовите
средства на дружеството били с публичен характер и те можело да
бъдат харчени за каквито и да е услуги, включително и за строителни такива,
само след спазване изискванията на ЗОП, ЗУТ и наредбите по приложенията му,
плюс спазване изискванията на нормативния режим за болничните заведения в
България. Заявява, че следва да бъдат спазвани и Европейските директиви
свързани с правоотношенията на обществените поръчки, а това последното означавало
и съобразяване с практиката на Европейския съд. Болницата харчела средства,
които пристигат в България и са с произход европейски програми. Договорът за строителство можел да бъде само
писмен, договор по обществена поръчка можел да бъде само писмен, устно
възлагане от който и да е изпълнителен директор, или друга по-долу стояща административна
фигура, не само че било недопустимо, но и основание за ангажиране на
наказателна отговорност, от една страна, а от друга ако са били обект средства
от европейски програми и такова за тежко санкциониране на страната ни и с
финансови санкции.
Твърди се, че протоколите от
22.01.2013г. са съставени и подписани и от самия ищец - частен свидетелстващ
документ, но в неговото изготвяне участвал и ищеца - подписът му бил долу в
дясно и на двата протокола. Частният документ нямал материална доказателствена
сила, като съгласно правилото на чл.179 ГПК такава материална доказателствена
сила имал само официалния свидетелстващ документ, при който съда бил длъжен да
приеме за доказани онези изявления, или действия, които са направени от, или
пред длъжностно лице и са удостоверени в него. Изявленията и действията в
частния документ, нямали обвързващо за съда действие, по отношение на тях. За да бъде верен един частен документ, това
означавало, че изявлението материализирано в него отговаря на действителността.
При направеното оспорване с отговора на първоначалната ИМ, ответника
заявява, че не е поискал откриване на процедура по реда на чл.193 ГПК, защото в
такива случаи това не се правело и закона не го допуска. За него този документ бил
изцяло с невярно съдържание и след като той изхождал и от ищеца,
доказателствената тежест следвало да лежи върху него, защото той желаел да се
ползва от него. Твърдението за неверността на съдържанието, по същността си
представлявало твърдение за отрицателен факт, при която ситуация
доказателствената тежест за това, че тези два протокола са верни, следвало да лежи върху ищеца. Още повече, че
в кориците на делото щели да се представят и писмени доказателства, от които
можело да се заключи, че тези протоколи са с невярно съдържание. Част от
документите били в ищеца и противопоставяйки се в исканията му да бъде задължен
да ги представи, по същество той се стремял по този начин да се защити от
разкриване на истината в това отношение, както и с твърдението, че те следвало
да бъдат при ответника.
Заявява, че при ответника са
налице писмени договори, оферти, истински протоколи образец 19, фактури,
платежни нареждания и счетоводни документи, от които категорично било видно, че
по работите възложени на ищеца по установения от законите ред, всичко му е
платено, сумата била значителна - близо половин милион лева, касаела същия
период и касаела CMP-та, за които били изготвени
всички необходими актове, с които било удостоверено спазване на изискванията
към строежите по чл. 169, ал. 1 -3 от ЗУТ (чл. 1, ал.2 от Наредбата), те касаели
подготовката на строителството, изпълнението на строежа и въвеждането в
експлоатация - приемането на същите. Съобразени били изисквания на чл.2 и следв. от тази Наредба.
Изложените съображения се
отнасяли и към цитирания в двата протокола от 22.01.2013г. възлагателен
протокол от 15.04.2009г. Такъв при ответника нямало и след като чрез двата акта
ищеца желаел да се ползва от този възлагателен протокол, за което възлагане в
крайна сметка искал и свидетелски показания, моли съда да изпълни
доказателственото му искане и ищеца да бъде задължен да го представи. Същото се
отнасяло и за докладната записка, която е цитирана в заповедта и в крайна
сметка касаела лице, на което изрично е възложено упражняване на контрол върху
изпълнението на тази заповед.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за
установено следното:
Със
заповед № 519/27.11.2012г.на изп.директор на М. ,,П.Д.С.К.”
АД С.З., била определена комисия за проверка и съставяне на приемо-
предавателни протоколи за извършените СМР, в която Първо Хирургично отделение не е посочено.
Установява се, че на
22.01.2013 г са подписани Акт обр.19 за обект
„Допълнителни СМР първо хирургическо отделение” на обща стойност 40 998,88 лв.
с ДДС и Акт обр.19 от същата дата и за същия обект на
обща стойност 70 386,34 лв. с ДДС, или общо - за 111 385,22 лева с ДДС. В
протоколите като възложител е посочен „М. „П. Д. С. К.“, а като изпълнител ЕТ „А.-Г.Х.“.
Горепосочените протоколи са подписани от представители на възложителя и
изпълнителя, както следва: За Възложителя – инж.Д. Д., С. С., К. О., инж.Т.В.;
За изпълнителя: Г.Х.;
Видно от съдържанието на
протоколите, на посочената дата, горепосочените представители на възложителя,
определени съгласно заповед №519/27.11.2012г., заедно с изпълнителя, след
проверка на място, са установили, че са извършени и подлежат на заплащане,
описаните в протоколите натурални видове строителни и монтажни работи по
възлагателен протокол от 15.04.2009г., на обща стойност 111 385, 22 лв. с
ДДС.
На 22.02.2017г., ищецът е изпратил
нотариална покана до длъжника УМ. „П.Д.С.К.”
АД С.З., по която не е получил отговор
от ответника.
От заключението на комплексната съдебна
техническа и счетоводна експертиза се установява следното:
При направеният оглед на място на I ХО
през м. Х 2018 г, вещите лица не са видели мраморна настилка от 544 кв.м. /
Протокол №19 от 22.01.2013 г./лист 6/ позиции№№23, 24 и поз.№№25,
26 и 27 /лист 7/, касаят фрезоване, шлайфане,
полиране и подмяна на мраморна настилка и плочи.
От представеният Приемо-предавателен
протокол от 08.07.2009 г. /лист 97/ за извършване на СМР за обект: Осн. ремонт Първо хирургическо отделение -7-мо копче
подписан от инж.Т.В. и Е.Устов от страна на
изпълнителя ЕТ “М.-Е.У.” С.З., съгласно:
- Договор от 12.12.2008г. между болницата
и ЕТ “М.-Е.У.” С.З. с предмет: СМР на Обект I ХО отделение с ЕТ “М.-Е.У.” С.З.
/лист 89/;
Протокол №1 от 16.06.2009г. за
установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР за обект: Осн. ремонт Първо хирургическо отделение -7-мо копче за
74269.54лв. с ДДС от изпълнител ЕТ “М.-Е.У.” С.З. - 2 екз.
/лист 90,91,92 и 93/;
Протокол №2 от 08.07.2009г. за
установяване извършването и заплащането на натурални видове СМР за обект: Осн. ремонт Първо хирургическо отделение -7-мо копче за
45467.84лв. с ДДС от изпълнител ЕТ «М.-Е.У.» С.З. - 1 екз./лист
94,95 и 96/, е видно, че са били направени последващи ремонти на I ХО от ЕТ “М.-Е.У.”
С.З..
Законната лихва за забава върху евентуално
дължимата сума, съгласно протокол /Образец 19/ от 22.01.2013 г. за установяване
вида на СМР на обект: „Допълнителни СМР на Първо хирургическо отделение",
с възложител М. „П.Д.С.К." С.З. и изпълнител ЕТ „А. - Г.Х." С.З. за
40998.88лв. с ДДС, за периода от 22.02.2017г. до 31.12.2017г. е 3553.24лв.
Законната лихва за забава върху
евентуално дължимата сума, съгласно протокол /Образец 19/ от 22.01.2013 г. за
установяване вида на СМР на обект: „Допълнителни СМР на Първо хирургическо
отделение", с възложител М. „П.Д.С.К." С.З. и изпълнител ЕТ „А. - Г.Х."
С.З. за 70386.34лв. с ДДС, за периода от 22.02.2017г. до 31.12.2017г. е
6100.15лв.
Съгласно представените при проверката
документи, подробно описани в раздел II.3 на заключението “Проверени документи”,
при ответника не съществува задължение спрямо ищеца във връзка с процесните СМР, които съгласно твърденията в исковата молба
са от 2008г., за които е издаден протокол /Образец 19/ с дата: 22.01.2013 г. за
установяване вида на СМР на обект Допълнителни СМР на Първо хирургическо
отделение", за които били съставени два двустранни протокола Акт обр.19 с дата 22.01.2013г. - за 40 998, 88 лв. с ДДС и
70386,34лв. с ДДС - на обща стойност 111 85, 22 лв. с ДДС.
Видно от описаните представени от ищеца
документи в раздел II.3 на заключението «Проверени документи», ищецът не
представя документи за наличие на осчетоводено вземане спрямо ответника във
връзка с процесните СМР, които съгласно твърденията в
исковата молба са от 2008г, за които са били издадени протоколи /Образец 19/ с
дата: 22.01.2013г. за установяване вида на СМР на обект „Допълнителни СМР на
Първо хирургическо отделение"с дата 22.01.2013г. - за 40998,88лв. с ДДС и
70386,34лв. с ДДС на обща стойност 111385,22лв. с ДДС
При направените проверки при страните
по делото не е установено фактуриране на тези СМР от ищцовото
дружество. Не е предоставена информация и от ответното дружество за отразяване
на фактура/фактури за процесните СМР на обект
„Допълнителни СМР на Първо хирургическо отделение" с дата 22.01.2013г. -
за 40 998, 88 лв. сДДС и 70 386, 34 лв. с ДДС на обща
стойност 111 385,22лв. с ДДС.
При направената проверка за процесния
период - м.февруари 2008г. до края на 2009г. не са представени счетоводни
регистри за синтетично и/или аналитично отчитане по отделните счетоводни
сметки.
При проверката е установено, че е
водена главна книга през 2009г. Главната книга - като главен регистър за
отразяване на месечните обороти, по видове сметки, на синтетично ниво, ползвана
при журнало-ордерната форма на двустранно счетоводно
отчитане, без ползване на счетоводнен програмен
продукт.
Съгласно извлечението от Главната книга
на сметка №611 на ЕТ«А.Х.» за 2009г, е без начално салдо, т.е. не е отчетено
незавършено производство към 01.01.2009г. (от предходната година), по дебита на
сметката през годината са отчетени разходи в размер общо 325667лв., в т.ч. по
видове и счетоводни сметки:
- 173496лв. -сметка №601 - за материали;
61116лв. - сметка №602 - за външни
услуги
10824лв. - сметка №603 - за амортизациони отчисления
62197лв. - сметка №604 - за РЗ
12328лв. - сметка №605 - за
осигурителни вноски
5706лв. - сметка №609 - за други
разходи
Ежемесечно с общия размер на отчетените
разходи е кредитирата сметката, срещу дебитиране на сметка №703 «Приходи от извършени услуги»,
като към 31.12.2009г. също не е осчетоводено незавършено производство,
т.е.всички обекти според отчетността по главна книга са приключени и набраните
за тях на синтетично нива разходи са отнесени по дебита на оперативно-резултатната
счетоводна сметка №703.
Тъй като не са предоставени регистри за
аналитично отчитане на дейността на ищцовото
дружество - по обекти, също така не са предоставени фактурите за извършваните
от търговеца доставки за периода от 01.01.2008г (съгласно твърденията в
исковата молба) до 31.12.2013г.(годината на съставяне на протокола), е поискана
информация от ТД на НАП - П., Офис С.З., при което са установени фактурите,
издадени от ЕТ “А.Х.” - по години, номера и стойности на документи, подробно
посочени в таблица на стр. 9 - 12 от заключението.
През периода от 01.01.2008г. до
31.12.2013г. ищцовата фирма е назначавала и
прекратявала трудови правоотношения с общо 68 лица, като работници в
строителството посочени в таблица на стр. 13 – 14 от заключението.
Ищецът не е представил пътни листове за
осъществяване превози на строителни материали.
Ищецът не е представил относимите счетоводни книги, поради което не се дава
отговор на въпроса, относно редовното им водене.
При направената проверка в профила на
купувача в Сайта на АОП не са установени документи, които да противоречат на
представените от ищеца в с.з. проведено на 10.10.2018г.
Представената оферта изготвена от ЕТ “А.Х.”,
с дата 18.02.2009 г. за участие в процедура за възлагане на обществена поръчка,
видно от лист 99 по делото, не включва процесиите СМР, както е видно и от
приложената като доказателство по делото от ищеца Заповед №519/27.11.2012г.
/лист 10 от делото/, в която също не е упоменат процесния обект за извършване
на проверка от комисията на всички извършени СМР през периода м. Февруари
2008г. до края на 2009г.
На 30.10.2018г. е направена среща с д-р
Н.-директор РЗИ, д-р П. и д-р В.. Входирано е
заявление с № ОИ-31/30.10.2018г.с искане за проверки в запазения архив на
бившата РИОКОЗ С.З., относно извършвани проверки в болницата за процесния
период. До момента няма отговор от РЗИ.
От допълнителното заключение на
комплексната съдебна техническа и счетоводна експертиза се установява следното:
Съвпадения между извършените описани
СМР при изпълнител ЕТ „М.-Е.У." гр. С.З., съгласно Протокол №1/16,06.2009
г. и Протокол №2/08.07.2009 г., и претендираните да
са изпълнени с устно възлагане СМР-та отразени в двата Протокола обр.19 от 22.01.2013 г. с изпълнител ЕТ"А.-Г.Х."
гр.С.З.:
|
№ |
Вид СМР |
мярка |
К-во |
Ед. Цена /ле/ |
Стойност/л в/ |
|
1 |
Разваляне
настилка оттеракотни плочки |
м2 |
16/15+7=22 |
4,40/4,40 |
70,40/66+30,80=96,80 |
|
2 |
Направа
настилка от теракотни плочки 30/30 см |
м2 |
16/15+7=22 |
25,35/25,35 |
405,60/380,25+177,45=557,70 |
|
3 |
Направа
циментова замазка до 4 см |
м2 |
16/15+7=22 |
18,16/18,16 |
290,56/272,40+127,12=399,52 |
|
4 |
Разваляне на
фаянсова облицовка |
м2 |
69/570+98=668 |
4,40/4,40 |
303,60/2508+431,20=2939,20 |
|
5 |
Направа на нова
фаянсова облицовка |
м2 |
69/570+98=668 |
22,91/22,91 |
1580,79/13058,70+2245,98=15303,88 |
|
6 |
Доставка и
монтаж на хънтьр по стени и тавани |
м2 |
12/19 |
43,36/43,36 |
520,32/823,84 |
|
7 |
Доставка и
монтаж на ПВЦ дограма |
м2 |
208+17,5/21+198 |
181/125 |
37648+3167,50/2625+24750 |
|
7 |
|
м2 |
225,50/219 |
181/125 |
40815,50/27375 |
|
|
|
|
|
|
|
При направените контролни разпробивания в подовата част на обследваното Първо
хирургическо отделение, в присъствието на страните- адв.М.
и Г.Х., и д-р А.Д.- началник на отделението и старша м.с. К.К.,
експертизата констатира, че подовата настилка е врачански камък и теракот.
По думите на д-р А.Д., който работи в
това отделение над 30 години, никога не е имало мраморна подова настилка.
От направени контролни замервания, се
установи:
Налице фаянс- 593,60 м2, а съгласно
Протоколи обр. 19/22.01,2013 г.- 570 + 98 = 668 м2
Налице ъгли за фаянс-132 м, а съгласно
Протоколи обр. 19/22.01.2013 г,- 639+221+71=931 м2
Съгласно позиция 46 от Протоколи обр.19 от 22.01.2013 г- доставка и монтаж на врати МБР по
опис на стойност 9 920 лв.- няма приложен опне.
Съгласно представените документи от адв. М. - довереник на ответника с молба вх. №
1338/04.02.2019г., между ЕТ „М.-Е.У." гр. С.З., ЕИК *** и ответника е
подписан Договор от 12.12.2008г., с който страните са се споразумели ЕТ „М.-Е.У."
да извърши СМР на обект I ХО отделение на стойност 119 737,38 лв. с включен
ДЦС. На 16.06.2009г. между страните е подписан Протокол № 1 за установяване
завършването на СМР на стойност 74269,54 лв. с включен ДДС, за която сума е
издадена и фактура № **********/16.06.2009г. На 08.07.2009г. между страните е
подписан Протокол № 2 за установяване завършването на СМР на стойност 45 467, 84
лв. с включен ДДС, за която сума е издадена и фактура № **********/08.07.2009г.
Съгласно представените документи с
молба вх. № 1338/04.02.2019г., ответника е заплатил на ЕТ „М.-Е.У."
горните фактури, както следва:
С преводно нареждане от 17.06.2009г. е
заплатена сумата 74 269, 54 лв. с записано основание за превода "ф-ра 6/16.06.09г. С.Р.Р. съг.
Протокол № 1/16.06.09г.-1ХО"
- С преводно нареждане от 10.07.2009г. е
заплатена сумата 45 467, 84 лв. с записано основание за превода "ф-ра 7/08.07.09 СМР 1 X0 Договор 12.12.2008".
От представените документи с молба вх.
№ 1338/04.02.2019г., освен за описаните по-горе извършени СМР от ЕТ „М.-Е.У."
гр. С.З., ЕИК *** на обект I ХО, експертизата не може да даде отговор на
въпроса „за „I Хирургично отделение" при ответника колко ремонти са
правени - един, два или повече, кога са правени те и от кого, заплатени ли са
извършените СМР, кога и на кого?".
Съгласно писмо на РЗИ - С.З. изх. №
05-4/27.12.2018г., в М. „П.С.К." АД гр. С.З. през 2008 и 2009 г., относно
строително-монтажни дейности са извършвани проверки от РИОКОЗ С.З. по текущ,
тематичен контрол, при които не са установявани сериозни нарушения на
противоепидемичния режим. По време на проверките през 2009 г. са констатитрани строително - монтажни дейности. Връчвани са
предписания с конкретни мерки за недопускане на вътреболнични
инфекции. В архива на РЗИ С.З. само през 2009 г. са извършвани проверки и
издавани предписания на РИОКОЗ по повод извършвани ремонти, както следва:
Предписание № У-А-159/03.06.2009 г. на
РИОКОЗ С.З. на изп. директор д-р К. Б., относно
протичащ ремонт на ортопедична операционна;
Предписание № У-А-265/16.10.2009 г, на
РИОКОЗ С.З. на изп. директор д-р К. Б., относно
протичащ ремонт в 1 -во и 2-ро Детски отделения;
Протокол от проверка на 10.12.2009 г.,
относно извършвани тогава ремонтни дейности в М. – АД С.З. в 1-во и 2-ро детско
отделение, детско хирургично отделение, 5-то и 6-то вътрешно отделение, ДОТ.
Относно строително-ремонтни дейности
през 2008г. и 2009 г. не са налагани санкции от РИОКОЗ -С.З. на М. „П.С.К."
АД гр. С.З..
По делото са събрани гласни
доказателства:
Свидетелят Т. М. Т., който работи при
ЕТ „А. - Г. Х.“, като технически ръководител заявява, че през периода 2008г. -
2009г. работил при ЕТ „А. - Г. Х.“. Посочва, че фирмата се занимава със
строително-ремонтни работи по обществени сгради, най- вече. За този период
фирмата извършила много ремонти в болницата. Мисли, че се извършил ремонт и в I-во хирургично отделение. Според свидетелят, д-р Б.,
тогавашния директор на болницата събирала завеждащия на отделението, старшата
на отделението, собственика на ЕТ „А. - Г. Х.“ , строителния специалист на
болницата инж. В. и свидетеля, минавало се на оглед, да се види какво точно да се направи спешно.
И после се обръщала към шефа Г.Х. и го питала може ли за кратък период да
извърши ремонта и да изчака плащането да стане по-късно. Това били начините на
възлагане.
Работите в I хирургично отделение били
поддържащи и възстановяващи работи, а изменение конструктивно не е правено,
нямало проекти за ремонти, чертежи и т.н.. Снабдяването с материали го движел
шефа на фирмата, с негови контрагенти и те докарвали с техни превози и той
понякога с лична кола. Материалите се съхранявали в помещение на болницата и
имали и помещение за работниците да почиват и да се събличат.
По време на извършването на тази
ремонтна дейност, инж. В. правел оглед, защото те били най заинтересовани
качествен да бъде ремонта и д-р Б. също
проверявала, както и специалисти на болницата как се движат работите. Огледите
след завършване на ремонта минавали неофициално. Комисия от завеждащ
отделението, старшата сестра, строителен специалист и понякога и д-р Б.. Свидетелят
твърди, че за този обект крайният акт се съставил по- късно, практиката била
такава.
Свидетелят Т.В.В.
заявява, че от 2000 г. до края на 2009 г. работил в болницата като инженер инвеститорски
контрол,
На свидетеля са предявени представените
с исковата молба 2 бр.Протоколи Обр. 19 /лист 6,7,8,и 9 от делото/. Свидетелят В. заявява,
че подписите под 2 бр. акт обр. 19 е негов.
Свидетелят заявява, че е запознат със
заповедта от 2012г. въпреки, че вече не е бил на работа, но бил поканен.
Посочва, че тези видове работи са
извършени по повод предписание на ХЕИ, които са задължителни за изпълнение след
тежки аварии, спукани водопроводи, канализационни тръби и др. По предписание и
в спешен порядък трябвало да се отстранят тези аварии. Д-р Б. го питала кой
работи на територията на болницата, поканва ръководството, разговарят и се
договарят, изготвя се двустранен протокол между фирмата, завеждащ отделението и
главната сестра на отделението, които потвърждават, че това всичко е извършено
и от него, утвърдено от д-р Б..
Работата на ЕТ „А.- Х.” била преди 2009
год., преди свидетелят да напусне
работа. Тогава били съставени тези двустранни протоколи, с видовите работи, количества.
След като била освободена д-р Б., д-р Н.К. предизвикал проверка от инспектората
на министерството, като били проверени обществени поръчки и доклада бил четен
пред администрацията и завеждащ отделения. Били казано, че всичко е правилно
изпълнено и с предписание да се договори с изпълнителя разсрочено плащане във времето. Д-р К., в
края на годината освободил свидетелят, главната сестра, главната
счетоводителка, икономическия директор.
Според свидетелят фирмата на Х. е
извършвала ремонти в I ХО, което била на 5 етаж, седмо копче на асансьора,
завеждащ отделението бил д-р А.Д., старшата сестра - О.. Това било натоварено
интензивно работещо отделение, в коридора имало разлети медицински лекарства
/йод, риванол/. Мъчели се да ги почистят, но това е аморфна структура и те попили
навътре, а ХЕИ открили бактерия Ешерихия коли и в
спешен порядък трябвало да се отстрани това нещо. В началото Д-р Б. мислела да
се положи теракот, след това д-р Ж. предложил да се
шлайфа с машини да се отнеме повърхностния слой и да се гланцира. Това се
възложило също така се подменила и дограмата, за което е съставен протокол.
На свидетеля е предявен рапорт /лист 76
от делото/ и заповед /лист 77 от делото/, количествено-стойностна сметка /лист
78,79,80 от делото/ и количествено-стойностна сметка /лист 81,82,83 от делото/
и още една количествено-стойностна сметка /лист 84,85,86 от делото/ и протокол
/лист 87 от делото/.
Свидетелят заявява, че подписите върху
рапорта от дата 19.11.2008г. и върху протокол от 25.11.2008г. са негови.
Посочва, че не е възможно по едно и
също време в I ХО да са работили и един
и друг изпълнител, но в различно време е възможно да са работили и да са им
възлагани различни работи. Твърди, че ако е обществена поръчка значи, че ЕТ”М.-Е.У.”
е работил.
На свидетеля е предявен акт обр. 19 /лист 90-96 от делото/ и приемо-предавателен
протокол от 08.07.2009г. /лист 97 от
делото/.
Свидетелят твърди, че там където е
отбелязано името му срещу него е положен неговия подпис.
Свидетелят посочва, че върху 2 бр. протоколи
от 16.06.2009 г. и този от 06.07.2009г., както и ППП от 08.07.2009г. подписите
са негови.
Твърди, че не е възможно една фирма да
е правила спешен ремонт, а да тече обществена поръчка и да се избере друга
фирма. Това е ставало в различни времена. Няма спомен коя фирма е работила
първо и после кой е дощъл. Единият може да е шлайфал,
друг друго.
Свидетелят С.В.С. заявява, че от юни
2012г. до началото на м.октомври 2013г. работил като началник стопански сектор
в болницата.
На свидетеля са предявени двата
протокола обр.19 /от лист 6-9 от делото/, както и
заповед / лист 10 от делото/.
Свидетелят посочва, че относно първия
протокол подписът прилича на неговия, относно втория протокол не може да каже.
Няма спомен дали му е връчена такава заповед.
Свидетелят посочва, че са правени замервания
за извършени строителни дейности заедно с Д., Т.В. и други хора, но точно в кои
отделения и на кои етажи няма спомен. Не е чувал да е работила фирма ЕТ”М.-Е.У.”.
Свидетелят Д.Н.Д. заявява, че от
февруари 2010 г. до към края на 2013г. работил в болницата, тогава работил като
експерт „Инвеститорски контрол“.
На свидетеля са предявени 2 бр.
протоколи за изпълнени работи за I ХО от
ЕТ „ А.-Х.” акт образец 19 и заповед от 27.11.2012г.
Свидетелят посочва, че прилича на
неговия подпис срещу името, копието на втория протокол е лошо и не е сигурен.
На
свидетеля е представена заповед № 519/27.11.2012г. /лист 12 от делото/, като
свидетелят заявява, че тази заповед му е известна, имал ксерокопие от нея. Няма
спомен как му е била връчена тази заповед.
Свидетелят твърди, че имало извършени
СМР в стар период, за които изпълнителят предявил претенция в 2011г. на
ръководството на болницата с предоставяне на количествено-стойностни сметки по
различни отделения и по възлагателни писма, които са основания за извършването
на СМР.
Трябвало да се освидетелства със задна
дата дали това строителство е извършено, да се уверят на място за
действителното състояние на нещата със задна дата и след проверката да се установи
стойността на тези СМР. Тази заповед имала тази цел, да се съставят акт обр. 19, които са първичните документи за издаване на
фактура, пълната документация за извършване на СМР. През
Актове за скрити работи, свидетелят не
е виждал и предполага, че не са съставяни.
Докладна записка от Ж.С. - главен
счетоводител тогава на болницата не е виждал.
Доклад,
след извършване на проверката не е изготвен, тъй като преценил, че в случая не
става въпрос за частен случай, в който да се опише някаква ситуация в доклад и
цялата информация, която се съдържа в акт образец 19 е достатъчна, за да даде
представа за действителното състояние на нещата.
Съставили
акт образец 19, след което вече заинтересуваната страна-изпълнителя трябвало да
ги е представил пред ръководството на болницата. Свидетелят подписал последен,
но след това не знае как е представен на ръководството.
Фактически
актовете образец 19 са изготвени от изпълнителя и са проверени от свидетеля, но
те са изготвени от строителя, той е създал логиката на извършените СМР. Задача
била на място да потвърдят, че през 2013г. това го има и е извършено.
Свидетелят
заявява, че в I ХО друга фирма не знае да претендира за този обем СМР и
извършени ремонтни работи.
През
2011г. количествено-стойностните сметки изпълнителят ги представил на
ръководството на болницата, те били достояние на много хора и пред
министерството са ги носили за становище. Изпълнителят ги предоставил на ръководството на болницата,
свидетелят ги е виждал, но след заповедта е работил по тези документи, преди
това не е работил по тази задача, чак 2013г. когато е издадена заповедта.
Свидетелят
заявява, че и двата акта съдържат подпис на К. О., която е главна сестра, тя
имала доста съществена дейност в болницата, тя била в течение на всичко в
отделението като ремонти и като организационна дейност.
Според
свидетелят I ХО е пропуснато в заповед № 519/27.11.2012г.
За
доизясняване на посочените от ищеца факти и обстоятелства относно мраморната
настилка, съдът е допуснал повторен разпит на свидетеля Т.Н.Т..
Свидетелят
посочва, че в I Хирургично отделение настилката била мраморна, силно замърсена,
работило се в коридора. Предварително
вътрешната комисия на болницата била решила какви операции ще се правят и
възложили работата. Д-р Б. винаги питала Г.Х. дали може да изчака с плащането и
в случая станало така. В отделението имало мрамор. Само изчистили настилката, фрезовали, шлайфали, не са полагали настилката.
Според
свидетелят вътрешната комисия определя в отделенията какво ще се извършва във
фоайета и коридори. Завеждащ отделението бил д-р А.Д.. Свидетелят твърди, че с фирмата
на ищеца успоредно друга фирма не е работила в I Хирургично отделение. Възможно
било преди това да е работила друга фирма, но да не са били доволни от
качеството на тази фирма и да са възложили на Г.Х. същите операции, които е
правила другата фирма. Свидетелят заявява, че настилката е мраморна.
Свидетелят Ж.С.С., е
работил в болницата като главен счетоводител от края на 2010г. до м. 08. 2015г.
На
свидетеля е предявена Заповед № 519/27.11.2012г. приложена към исковата молба.
Свидетелят
посочва, че заповедта му е известна и му е връчена срещу подпис.
На
свидетеля са предявени двата протокола Акт-образец 19 от 22.01.2013г. за
работите, които претендира ищеца.
Свидетелят
посочва, че двата акта не ги е гледал, тъй като не му било в задълженията.
По
повод на цитираната в заповедта докладна записка, тя съществувала и въз основа
на нея е изготвена заповедта. Изведена е в деловодството на М. тогава „К.”.
Твърди, че той е изготвил докладната записка. Смисълът на тази докладна записка
се припокрива с издадената заповед във връзка с това, че трябвало да се провери
истинността на извършените строително-монтажни работи, които претендирала
фирмата на Г.Х.. На гърба на заповедта е поставена абривиатура
Ж.С. това са неговите имена и заповедта е съгласувана с него, защото това била практика
във връзка с по-ясен документооборот в болницата. Заповедта
била изготвена на база на докладната записка. Не може да обясни защо я няма в
деловодната система. Според свидетеля заповедта от 27.11.2012 г. е рамка на
това, което трябва да бъде проверено, това са основни обекти, но в процеса на
проверката комисията проверявала и ако нещо не е указано.
Свидетелят
д-р А.Т.Д., който работи като началник на Клиника по Общо оперативна хирургия в
УМ. „П.Д.С.К.“ АД заявява, че през 2009г. е работил в М. „П. д. С.К.“, като
началник на І-во хирургично отделение. Твърди, че поради
извършваните ремонти били пребазирани на друг етаж.
На
свидетеля е предявен констативен протокол от 15.04.2009г. (стр.356, том ІІ от
делото). Свидетелят посочва, че там, където са посочени членове първи номер и е
изписано неговото име не е написано от него, но подписът срещу изписаното име
прилича на неговия.
Свидетелят
заявява, че подовата настилка в отделението е врачански камък, тъй като лично
той е ходил да я избира заедно с колега.
Свидетелката
К.Е.К. работи в УМ. „П.Д.С.К.“ АД, като старша медицинска сестра от 2006г. в
Клиника обща и оперативна хирургия.
Съдът
е предявил на свидетелката констативен протокол (стр.356, том ІІ от делото).
Свидетелката посочва, че д-р Б. й се обадила, за да подпише този протокол.
Твърди, че на членове № 2 - старша медицинска сестра К. О., това е тя по
диплома, името не е изписано от нея, но подписът е неин Не е запозната с тези
дейности, не е участвала при огледи, само при приемане на отделението бегло,
имало строителен техник, строителен инженер.
Съдът
е предявил на свидетелката протокол от 22.01.2013г. обр.
19 (стр. 6, 7 и 8 на том І от делото) и протокол от същата дата 22.01.2013г. обр.19 (стр.9 на том І от делото).
Свидетелката
заявява, че има подпис срещу нейното име, но не е запозната подробно с
описаните дейности. На другия протокол не може да каже със сигурност дали е нейният
подпис, не е виждала тези документи.
Спомня
си, че директорката д-р Б. се обадила и едно циганче се качило горе за подпис
от нея и д-р Д., той нищо не можал да им обясни, по нейно нареждане било
подписано. Твърди, че през 2008г. последно е правен ремонт на отделението,
докато се извършвал ремонта били пребазирани на друг
етаж, дори не разполагала с ключ за отделението. Не се е интересувала и не знае
коя фирма тогава е извършвала този ремонт. С друг не е запозната, но е срещала
името Г.Х..
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
намира за безспорно, че ответното дружество е възложило на ищеца извършването
на процесните СМР, което се установява от
представените по делото Акт обр.19 от 22.01.2013г. за обект „Допълнителни СМР първо
хирургическо отделение” на обща стойност 40 998,88 лв. с ДДС и Акт обр.19 от същата дата и за същия обект на обща стойност 70
386,34 лв. с ДДС. От гласните и
писмените доказателства следва да се приеме, че между страните са възникнали
неформални облигационни правоотношения, с характер на договор за изработка, при
което възложителят (ответникът) е посочвал на изпълнителя (ищецът) къде и какво
иска да се извърши като строително – монтажни работи. Така сключения неформален
договор за изработка от месец февруари 2008 г., попада в приложното поле на
Закона за обществените поръчки от 2004 г./отм./ в редакцията ДВ бр. 59 от
20.07.2007 г. Съгласно нормата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП от 2004 г.
/отм./ обекти на обществени поръчки са: строителството, включително: а)
изпълнение на строеж или проектиране и изпълнение на строеж; б) изпълнение или
проектиране и изпълнение на един или няколко вида строителни и монтажни работи
по приложение № 1; в) изпълнение с каквито и да е средства на една или повече
дейности по изпълнение на строеж в съответствие с изискванията на възложителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, т. 3 от ЗОП от 2004 г. възложители на
обществени поръчки са публичноправни организации, а
видно от легалното определение в §7, т. 21 от ДР от ЗОП от 2004 г. /отм./ "публичноправна организация" е и лечебно заведение -
търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за предходната
година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет, и/или бюджета на НЗОК.
Поради това следва да се приеме, че процесните СМР
съставляват обект на обществена поръчка, като ответното дружество се явява
възложител от кръга на изброените в чл. 7, т. 3 от Закона за обществените
поръчки от 2004 г./отм./.
Съгласно
чл. 14, ал. 1 от ЗОП от 2004 г./ в редакцията от 2006 г./ разпоредбите на същия
закон се прилагат задължително при възлагане на обществени поръчки за
строителство, които имат стойност над 1 800 000 лв. без ДДС. Като в ал. 7 на
чл. 14 от ЗОП от 2004 г./ в редакцията от ДВ, бр. 37 от 2006 г./ е посочено, че
условията и редът за възлагане на обществени поръчки под праговете по ал. 1 се
определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра
на икономиката и енергетиката.
В
случая стойността на възложените СМР без ДДС видно от представените протоколи е
92 820, 02 лв., т. е. е под 1 800 000 лв., поради което приложимият ред за
възлагането им е установеният в Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки, приета с ПМС № 249 от 18.09.2004 г. /ред. ДВ бр. 53/30.06.2006 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от същата наредба /ред. ДВ, бр. 83
от 2007 г./ при договори за строителство на стойност между 45 000 лева и 100
000 лева, възложителят е освободен от задължението за провеждане на процедура
по малка обществена поръчка, но се установява императивно изискване в този
случай той да събере не по-малко от 3 оферти, при това, съдържащи техническо и
финансово предложение, освен ако това е обективно невъзможно. В настоящия
случай по делото не са представени доказателства, а не се и твърди такива
оферти да са били събрани. Липсват доказателства за наличието на обективна
невъзможност за изпълнение на изискването на чл. 2, ал. 1, т. 1 от наредбата,
съобразно уреденото в същата норма изключение. Поради това следва да се приеме,
че сключеният между страните неформален договор е нищожен поради противоречие
със закона. Нищожност на договора, по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД е налице при противоречие с императивни
правни норми, включително и такива, съдържащи се в подзаконов нормативен акт.
Нищожността е обективна категория, при чието наличие договорът изначално не
поражда целените от страните по него правни последици. Ето защо при наличие на
нищожен договор, не може да се приеме, че ответното дружество дължи на ищеца възнаграждение
на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
следва да отхвърли предявените искове от Г.Х. Х. в качеството му на ЕТ „А. - Г.
Х.", гр. С.З. против УМ. “П.Д.С. К.” АД за заплащане на сумата от 111 385,
22 лева, представляваща неизплатени извършени и приети от ответника с 2 бр.
актове обр.19 от 22.01.2013г. СМР, подробно описани в
него по количества и стойности ведно със законната лихва от датата на завеждане
на настоящата искова молба - 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението по главницата на иска и сумата от 9 667,82 лева, представляваща
лихва за забава на това задължение от датата на получаване на нотариална покана
от 22.02.2017г. до 31.12.2017г. като неоснователни и недоказани.
С оглед този изход на спора и съгласно чл.
78 ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него
разноски.
С молба вх. № 15024/27.11.2019г. ответникът
чрез процесуалният си представител е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски като е представил списък по чл. 80 ГПК. Към
същата молба е приложен договор за правна защита и съдействие 105163 от
06.11.2019г., от който е видно, че страните са уговорили адвокатско
възнаграждение в размер на 14 400 лева с ДДС, платимо по сметка. Към
молбата са приложени доказателства за регистрация по ДДС и фактура №
754/06.11.2019г.
След приключване на устните състезания по
делото е представена молба вх. № 16028/16.12.2019г. към която са приложени
платежно нареждане от 06.12.2019г. и извлечение от сметка, удостоверяващи плащане
на уговореното адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че искането на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 14 400
лева следва да бъде оставено без уважение поради следните съображения:
В ТР № 6/6.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК е прието, че съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка /т. 1/. В т. 11 е прието, че искането за
присъждане на разноски може да се направи до приключване на устните състезания,
съответно – доказателства за тях се представят до приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция. След приключване на устните състезания страните
не могат валидно да осъществяват процесуални действия, свързани с фази на
производството, които са приключили.
В случая претенцията за разноски е заявена
своевременно от ответника, но до приключване на съдебното дирене, както и на
устните състезания пред настоящата инстанция, страната не е представила
доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение по банков път, според
вписания в договора за правна помощ начин за плащане. В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – Определение № 711/15.11.2013г. по ч. гр. д. №
2194/2013г., ІІІ ГО; Определение № 24/13.01.2014г. по ч. т. д. № 4376/2013г.,
ІІ ТО; Определение № 247/14.04.2014г. по ч. т. д. № 4202/2013г., ІІ ТО;
Определение № 490/19.12.2017г. по ч. гр. д. № 2474/2017г., ІІІ ГО; Определение
№ 96/16.05.2019г. по ч.гр.д. № 880/2019г., ІІ ГО.
Ищецът следва да заплати на ответника УМ. “П.Д.С.
К.” АД направените в настоящото производство разноски в
общ размер на 1 037 лв., представляващи възнаграждения на вещи лица,
разноски за свидетел и за издаване на съдебно удостоверение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от Г.Х. Х. в качеството му на ЕТ „А. - Г. Х.", гр. С.З. с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: в гр. С.З., *** против УМ. “П.Д.С. К.” АД с ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., *** за заплащане на сумата от 111 385,22
лева, представляваща неизплатени извършени и приети от ответника с 2 бр. актове
обр.19 от 22.01.2013г. СМР, подробно описани в него
по количества и стойности ведно със законната лихва от датата на завеждане на
настоящата искова молба - 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението по главницата на иска и за заплащане на сумата от 9 667,82 лева,
представляваща лихва за забава на това задължение от датата на получаване на
нотариална покана от 22.02.2017г. до 31.12.2017г. като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА ЕТ
„А. - Г. Х.", гр. С.З. с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: в гр. С.З.,
*** да заплати на УМ. “П.Д.С. К.” АД с ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., *** направените в
настоящото производство разноски в размер на 1 037 лв. /хиляда тридесет и
седем лева/.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П. апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: