Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр. Свищов, 31.07.2017г.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 19.05.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 185/2016г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът Ф.Т.М. и В.Т.П. твърдят, че те и ответниците Б.Т.М.,
З.Б.М. и З.Б.М. са наследници на Т. М. К., починал на 11.11.1978г., като
последният е оставил в наследство недвижим имот, находящ се в гр.Свищов, ***********-
жилищна сграда с идентификатор **********.1 и жилищна сграда с
идентификатор **********.2 , построени в имот с идентификатор
**********. Твърдят, че всеки от тях е наследник на по 1/3 от описаните
имоти, като ответниците също притежават общо 1/3, като наследници на Б. Т.М..
През 2016г., при посещение в Данъчна служба разбрали , че ответниците са се
снабдили с Констативен НА №153, том V,
рег.№7658, н.д.****. на Нотариус А., действаща в района на СвРС , с който са
признати за собственици на процесните имоти по давностно владение и наследство.
Молят съда, да постанови с решение, с което да признае за установено, че Ф.Т.М.
и В.Т.П. са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесните имоти, след което издаденият
Констативен НА №153, том V, рег.№7658, н.д.****. на Нотариус А. да се измени.
Претендират разноски.
Ответниците Б.Т.М., З.Б.М. и З.Б.М., чрез адв.Ц.Д. в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирали писмен отговор, с който оспорват предявения
иск като неоснователен. Заявяват, че по
силата на Констативен НА №153, том V, рег.№7658, н.д.****. на Нотариус А. са
признати за собственици на процесните имоти по давностно владение и наследство,
след като са ги владели повече от 40 години.Успешно са провели процедура по
издаване на Удостоверение за търпимост на строежа и констативен нотариален акт,
при положение че през годините не е имало никакъв документ за собственост или строителни
книжа. Претендират разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Не се
спори по делото, а и от удостоверение за наследници № 06-09-302/29.03.2016г. се
установява, че Т. М. К. с ЕГН ********** е починал на 11.11.1978г. и е оставил
за наследници съпруга В.И.К., починала
на 27.06.1998г., ищците Ф.Т.М. и В.Т.П., Б. Т.М., починал на 15.11.2003г.. След
смъртта на последния наследница са и ответниците Б.Т.М., З.Б.М. и З.Б.М..
Видно
от констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно
владение и наследство № 153, т.V, per. 7658, н.дело №703 от 2015 г. на нотариус
с peг. № 294 на НК Л.А. от 16.11.2015г. ответниците Б.Т.М., З.Б.М. и З.Б.М. са
признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим
имот: Жилищна сграда с идент. №**********.1 по КК и КР, одобрени със
Заповед РД-18-10-12.02.2009г. на ИД на АГКК с адрес гр. Свищов, **************,
сградата е разположена в ПИ с идентификатор **********, застроена площ 83
кв.м. на един етаж и жилищна сграда с идент. №**********.2 по
КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-10-12.02.2009г. на ИД на АГКК с адрес гр.
Свищов, **************, сградата
е разположена в ПИ с идентификатор **********, застроена площ 47 кв.м. на
един етаж, заедно с правото на строеж за построяването им в ПИ с идентификатор
**********.
Приложено по делото е и нотариално дело №****. по описа на нотариус Л.А.. От удостоверение за търпист № 94-ТСУ14-16/17.09.2015г. на главния архитект на Община Свищов се установява, че процесните сгради са построени в УПИ VІ, кв.97 о ПУП на гр.Свищов, одобрен с Решение №348/30.10.2008г. на ОбС Свищов.
Приложени по делото са скици на сградите от СГКК
–Велико Търново с №№ 15-263580- 02.06.2016г. и 15-263623-02.06.2016г., видно от
които е че гореописаните сгради са построени в ПИ с идентификатор ********** с
кадастрален номер VІ-3836, в квартал 97 по ПУП на гр. Свищов. Същото е видно и от приложената и приета като
доказателство Скица № 213/26.06.2015 година на Община Свищов. В последната е отбелязано, че собственика е
неустановен.
По делото е представен протокол за дадена строителна
линия и определено ниво № 51 и сица от 07.04.1960 година, но те се отнасят за имот с номер VІ-3239 в
квартал 200 по ПУП на гр. Свищов.
Видно от писмо с изх. № 94-М-1884/19.11.2008г. Община Свищов
е уведомила ответника З.М., че на името на Т. М. К. за парцел УПИ VІ-3836, кв.
97 по РП на гр.Свищов няма договор за отстъпено право на строеж.
Видно от удостоверение от Община Свищов с изх.№94-з-1047
от 02.06.2016г. при извършената справка в архива на наличните кадастрални
планове на гр.Свищов и имотните регистри към тях се установява, че в имотния
регистър към кадастрален план на гр.Свищов, приет 1962г., поземлен имот с
идентификатор ********** е записан като държавна собственост; в имотния
регистър към кадастралния план на гр.Свищов, одобрен със Зап.№300-4-55/10.07.2002г.
на Агенцията по кадастъра – гр.София, поземлен имот с идентификатор
********** е записан на името на Т. М. К. – без данни за наличието на
документи за собственост.
Представен по делото е и регистър на имот с
идентификатор ********** на административен адрес гр.Свищов, **************
е собственост на Т. М. К. с ЕГН **********.
Видно от АКТ №5804 за частна общинска собственост от
23.01.2017г. недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
**********
е частна общинска собственост.
Разпитани по делото бяха св. Е.Г., С.Н., П.М., А.С., Б.М., С.И., водени от двете страни. Според същите голямата къща на ************** е строена през 1960- 1961г. от Т. М. и неговия баща. Към него момент децата са му били малки и не са участвали пряко в изграждането на къщата. По-малката къща била построена по-късно. След като ищцата В.П. завършила училище, тя се омъжила и напуснала къщата на родителите си. Ищецът Ф.М. *** и след завършване на училище не се е връщал да живее в имота. С възрастните – Т. К. и съпругата му останал да живее синът им Б. М. – съпруг на ответницата Б.М. и баща на ответниците З.М. и З.М.. След брака на Б. М. с ответницата в имота се родили двете им деца. Докато бил жив Б. М., същият се грижел за имота и извършвал подобрения в него – построил баня и кухня. След смъртта на Т. К. и съпругата му в двете къщи останали да живеят само ответниците и техния наследодател. Според част от свидетелите само те осъществявали подобрения на имота. След смъртта на Б. М. грижите за имота продължили да осъществяват и неговите деца - З.М. и З.М..
От отговора на ответниците
в с. з. на поставените им от ищците по реда чл. 176 от ГПК въпроси, се
установява, че същите, когато са се родили сътоветно през през 1970г. и 1976г.
двете къщи в имота на ***********са били построени.
От обясненията на
ищците в с.з. се установява, че къщите са построени периода 1962-1965г. от
техния баща и дядо. По-късно била построена и втората къща. Ищецът Ф.М. лично е
участвал в построяването и на двете къщи.
Видно от материалите
по делото е допусната съдебно-графологична
експертиза с оглед откритото производство по реда на чл. 193 ГПК по повод
оспорването на представената по делото молба-декларация от 1.10.2011г. Безспорно
е установено и изяснено по делото въз основа на подробното и обективно
заключение вещото лице е, че документа е отпечатан еднократно, т.е. същият е
създаден от един и същ уред и по едно и също време.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК. Съдът намира , че искът е предявен от надлежно процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
За уважаването на предявения иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи фактическите основания, въз основа на които твърди, че е възникнало правото му на собственост. Безспорно ищците са наследници на Т. М. К., който е участвал в построяването на процесните имоти. Това обстоятелство обаче не прави автоматично ищците собственици на същите, при положение, че в продължение на много години години – 35г от смъртта на Т. К. през 1978г и 15г. от смъртта на съпругата му В. К. до завеждане на делото през 2016г., същите не са предприели действия да разделят и узаконят собствеността си над наследените имоти.
Междувременно през 2015г. ответниците Б.Т.М., З.Б.М. и
З.Б.М. са признати за собственици на процесните недвижими имоти по давностно
владение и обстоятелствена проверка , съгласно Констативен нотариален акт №
153, т.V, per. 7658, н.дело №703 от 2015 г. на нотариус Л.А., действаща в
района на СвРС.
Издаването на констативен нотариален акт за
собственост е предшествано от проверка дали молителите са собственици на имота,
каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за
сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на
представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез обстоятелствена проверка,
включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След преценка на тези
доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на
собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако
признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като резултат на
специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното.
Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя когато бъде
уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т.е. когато по исков
път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на
собственост.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание .
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта
да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
В случая Нотариусът е взел предвид изтеклата 10
годишна придобивна давност в полза на ответниците, свидетелските показания и
удостоверение от Областния управител, удостоверение за търпимост и е приел, че
ответнците до подаване на молбата до него са владяли явно и необезпокоявано
имотите, с намерение да ги своят. В този период няма доказателства наследниците
на ищците да са заявили интерес или да са предприели действия да оспорят фактическата власт
или намеренията на отетниците за своене
на процесните имоти.
Затова съдът намира за доказано, че са изпълнени
предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗС и ответниците са придобили собствеността на
процесните имоти.
Предвид изложеното съдът намира предявеният иск за неоснователен,
поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото заплатената държавна такса и
разноски остават за сметка на ищците. Ответникът е претендирал разноски в размер на 1500,00лв.-адв.възнаграждение
и 200,00лв. за платена депозит за възнграждение на вещо лице, които следва да
се присъдят.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Ф.Т.М.
с ЕГН ********** *** и В.Т.П. с ЕГН **********,*** против Б.Т.М. с ЕГН **********
***, З.Б.М. с ЕГН **********,*** и З.Б.М.
с ЕГН **********,*** за това да бъде признато за установено правото на
собственост с полагащите се наследствени квоти на Ф.Т.М. и В.Т.П. с ЕГН **********
по отношение на следните недвижими имоти: Жилищна сграда с идент.№**********.1
по КК и КР на гр. Свищов, находяща се в гр. Свищов, **************; и Жилищна сграда с идент№**********.2
по КК и КР на гр. Свищов, находяща се в гр. Свищов, **************,и двете
сгради построени в ПИ с идентификатор №**********, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Ф.Т.М. с ЕГН ********** *** и В.Т.П. с ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Б.Т.М. с ЕГН ********** ***, З.Б.М. с ЕГН **********,***
и З.Б.М. с ЕГН **********,*** направените
по делото разноски в размер на 1700,00, лева /хиляда и седемстотин лева и 00ст./,
от които 1500,00 лева –– заплатено адвокатско възнаграждение и 200,00 лева –
заплатен депозит за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: