№ 547
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430201732 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №35-0000739 от 27.07.2022г. *** на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен е наложил на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП на Й. И. Н. от ***,
административно наказание глоба в размер на 1500 лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Й. И. Н., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Б. К. от АК-Бургас, който изразява становище, че при съставяне на акта
за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на
него наказателно постановление не са били спазени предвидените в
разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на
същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание
1
за отмяна на процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ гр. Плевен, не се явява представител и не изразява
становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№321843 от *** за установяване на административно нарушение от който е
видно, че на същата дата в ***, като водач на товарен автомобил марка „***“
с рег. № *** и полуремарке с рег. № ***, извършващ обществен превоз
натовари с пътен лист №***, товарителница №*** и лиценз №*** по
маршрут ***, вид на товара – грах, жалбоподателят Н. извършва следното
установено нарушение: Водачът извършва превоз на товари с моторно
превозно средство с две оси с полуремарке с три оси с максимално допустима
маса до 40 тона. Видно от кантарна бележка №*** претоварването е бруто
46900, с 6900кг е претоварил, с което надвишава нормите установени от ***
на регионалното развитие и благоустройство.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител Д. П. Ц. и свидетеля Л. Ц. Б., чиито показания съдът
кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства – кантарна бележка №*** от *** и пътен лист №*** от *** От
показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля Б. се установява, че на *** в
***, жалбоподателят Н. е управлявал товарен автомобил марка „***“ с рег. №
*** и полуремарке с рег. № ***. Според показанията на актосъставителя Ц. и
свидетеля Б. водачът – жалбоподателят в настоящото производство, е
извършвал превоз на товари с моторно превозно средство с две оси и с
полуремарке с три оси с максимално допустима маса до 40 тона.
Актосъставителят Ц. и свидетелят Б. са категорични, че измерената със
сертифициран стационарен кантар маса на моторно превозно средство с две
оси и с полуремарке с три оси, е бруто 46 900кг., при допустима максимална
маса до 40 тона, съгласно нормите установени от *** на регионалното
2
развитие и благоустройство. В тази насока е и приобщената като писмено
доказателство по делото кантарна бележка №*** от ***, според която при
извършеното измерване на *** в *** часа на ППС с рег. №*** с водач Й. Н., с
натоварена стока грах, брутната маса е била 46900 кг. Съдът кредитира
напълно показанията на актосъставителя Ц. и свидетеля Б., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях претоварване на ППС.
Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на
наличието на мотив да набедят жалбоподателя Н. в нарушение, което не е
извършил. Още повече, че нито в съставения АУАН, нито по реда на чл.44
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Н. не е направил възражение, че не е
управлявал ППС, което е претоварено.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Й. И. Н. е извършил нарушение по чл.139 ал.1 т.2 пр.2 от
ЗДвП във вр. с чл.6 ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ и
законосъобразно му е наложил административно наказание на основание
чл.177 ал.3 пр.1 пр.2 от ЗДвП.
За вмененото на жалбоподателя нарушение
административнонакзавщият орган се е позовал на текстовете на чл.139, ал.1,
т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.2, б.”а” от Наредба №
11/03.07.2001г. на МРРБ. Нормата на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП
предвижда, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от *** на регионалното развитие и благоустройството и с товари,
които не представляват опасност за участниците в движението. Другият
цитиран в наказателното постановление текст на чл.6 от Наредба
№11/03.07.2001г. на МРРБ визира допустимата максимална маса на ППС за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, като в ал.1, т.2,
б.”б” от същия текст на Наредбата е определено „състав от ППС с 5,6 и
повече оси, както следва: „Допустимата максимална маса на съчленени ППС с
пет, шест и повече оси е за: съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както
следва: б.”б”: моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и
3
повече оси - 40 t.”
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата на
свой ред задължава всички водачи на движещи се по пътя пътни превозни
средства да спазват изискването на нормативните актове и да не допускат по
пътищата за обществено ползване да се движат товарни автомобили с тегло
над разрешеното. Това задължение е свързано със запазване на пътната
инфраструктура, която при изграждането си е предвидена за движение на
автомобили с определен тонаж. Всеки водач на пътно превозно средство е
длъжен да се съобразява с тези нормативни изисквания.
В настоящия случай е налице осъществяване от обективна и субективна
страна на състава на вмененото на жалбоподателя нарушение. Същият е
управлявал пътно превозно средство, състоящо се от МПС с две оси и
полуремарке с три оси, с обща маса 46900 кг. Измерената маса надвишава
нормите от допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата
отворени за обществено ползване от 40000 кг. с 6900 кг., поради което следва
да се приеме, че са налице всички елементи от състава на нарушение по
чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закон за движение по пътищата във вр. с чл.6, ал.1,
т.2, б.”а” от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Осъщественото нарушение правилно е било съотнесено към съответната
санкционна норма, а именно разпоредбата на чл.177, ал.3, предл.2 ЗДвП /в
редакцията й от ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г./. Съобразно
същата лице, което управлява пътно превозно средство с маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от *** на
регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за
това ред, се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. Съдът счита, че с оглед
очертаната по – горе фактическа обстановка, тежестта на допуснатото
нарушение и фактът, че липсват данни за допускани предходни нарушения от
страна на жалбоподателя, размер на санкцията от 500лв. се явява адекватен на
извършеното нарушение, справедлив и достатъчен за постигане на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание. С
оглед на горното съдът намира, че наложената глоба следва да бъде намалена
от 1500лв. на 500лв.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
4
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Съдът,
преценявайки разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП, счита, че в
правомощията именно на проверяващите е да извършат замерването и да
констатират извършеното нарушение, тъй като цитираната разпоредба им
предоставя такова право. Съгласно нея „При изпълнение на функциите си по
този закон определените от *** на транспорта, информационните технологии
и съобщенията служби имат право да ползват технически средства за
измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка
на техническата изправност на превозните средства, предназначени за
обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и
товари.“
Безспорно е, че по отношение компетентността на актосъставителя не е
приложима разпоредбата на чл.167, ал.3 от ЗДвП, съобразно която общата
маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни
средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници” и на
Агенция „Пътна инфраструктура” с оглед правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване. Безспорно е също така, че с
тази разпоредба, на горепосочените два органа са вменени задължения по
контрол на общата маса на превозни средства, но единствено и само по
отношение правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване. И това е така, защото именно Агенция „Пътна инфраструктура”
разходва средства за изграждане на нова пътна инфраструктура;
за експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските
пътища, по аргумент от Закона за пътищата.
Извън въпросите, свързани с правилната експлоатация на
пътищата и предпазването им от разрушаване, контролни функции по
отношение на движещите се по пътя пътни превозни средства,
извършващи обществен превоз, са вменени не на визираните от
жалбоподателя агенции, а на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” и от там - на работещите в нея длъжностни лица. Ето
защо, съставеният АУАН е издаден от компетентно по смисъла на чл.189,
ал.1 от ЗДвП длъжностно лице. Настоящото разрешение на въпроса относно
компетентността не е изолирано в практиката на съдилищата /в този
5
смисъл Решение № 360 от 9.11.2012 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
318/2012 г., Решение №320/01.07.2016г. по к.а.н.д. № 451/2016г. на
Административен съд – Плевен, Решение от 09.05.2016г. по НАХД №
626/2016г. по описа на Плевенския районен съд и много други /. В тази
връзка следва да се има предвид и константната практика на
Административен съд Бургас, обективирана в Решение №1592/06.10.2014г.
по КНАХД №1337/2014г., Решение №153/04.02.2016г. КНАХ дело №
1656/2015г., Решение №2437/22.11.2011г. КНАХ дело № 1656/2015г. и
много други, в които последователно се застъпва, че органът, съставил акта
за установяване на административно нарушение /*** при ОО „АА”/ е
компетентен, тъй като съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2, т.8 от ЗДвП на
органите от ИА „Автомобилна администрация“ е възложен контрола относно
товара и габаритите на МПС, движещи се по пътищата за обществено
ползване на територията на Република България. В тази връзка по делото е
представена и Заповед РД-08-30/24.01.2020г. на *** на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, посредством която на *** на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Плевен са делегирани
правомощия да издава наказателни постановления за установени нарушения
на регламенти на ЕС, Закона за автомобилните превози, Закона за
движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на тях. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано както
от правна, така и от фактическа страна, като същото се изразява в извършване
на превоз с ППС, чиято маса надвишава нормите от допустима максимална
маса за движение по пътищата отворени за обществено ползване. Именно във
връзка с така посоченото нарушение е ангажирана и отговорността на
жалбоподателя, видно от цифровата квалификация, дадена от
административнонаказващия орган.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по 177, ал.3,
пр.1 от ЗДвП, като бъде намален размера на наложената глоба от 1500лв на
500лв.
Водим от горното
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №35-0000739 от 27.07.2022г., с
което *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен
е наложил на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.3, т.1 пр.2 от ЗДвП на Й.
И. Н. от ***, административно наказание глоба в размер на 1500 лв., като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 1500лв на 500лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7