Решение по дело №1058/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 416
Дата: 3 декември 2024 г.
Съдия: Карамфила Тодорова
Дело: 20241000601058
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241000601058 по описа за 2024 годИ.
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21- ва НПК.
Подаден е въззивен протест срещу присъда № 7 от 27.02.2024г. на Окръжен
съд Монтана, постановена по нохд № 243/2023, с която подсъдимите М. Н. Ц. и Б.
И. С. са признати за невиновни за това на 18.02.2023г., около 16 ч. в с. ***, обл.
Монтана, в съучастие като съизвършители да са отвлекли лице, което не е
навършило 18 г. - непълнолетната В. Б., и са оправдани по обвинението по чл.
142, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал 2 НК. Прокурорът изразява несъгласие
с приетото от съда основание за оправдаване – хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК. Излага
подробни съображения, че деянието не отговаря на тази хипотеза. Моли на
основание чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК присъдата да се отмени и вместо нея
подсъдимите се признаят за виновни по обвинението и им се наложат справедливи
наказания.
В съдебно заседание пред апелативния съд представителят на Софийска
апелативна прокуратура поддържа протеста. Развива доводи, че подсъдимите са
извършили вмененото им престъпление, то е с съответната степен на обществена и
не е налице основанието на чл. 9, ал. 2 НК. Възразява срещу безкритичното
отхвърляне от страна на окръжния съд на показанията на пострадалата, че е била
принуждавана от баща си да проституира. Моли да се съобразят доказателствата
за уязвимото семейство, от което пострадалата произлиза, за предварителната
организация на отвличането, за това, че е извършено от две лица, за упражненото
1
върху пострадалата насилие, за психо-емоционалното състояние, в което е
изпаднала. Моли да се уважи протеста, отмени присъдата и се постанови нова, с
която подсъдимите се признаят за виновни и им се наложат справедливи наказания.
Подсъдимите се явяват в съдебно заседание. В производството се
защитават сами.
Подс. М. Ц. в лична защита изразява несъгласие с прокурора. Отрича да са
отвеждали пострадалата насила. Отрича да са искали да проституира. Напротив.
Желаели й само доброто. Предоставя на съда да реши.
Подс. Б. С. в лична защита счита присъдата за правилна. Изразява
известна критичност за начина, по който двамата с подс. Ц. са процедирали, но това
обяснява с обстоятелствата, в които са се намирали. Прави паралел между
положението на пострадалата преди раздялата на родителите й, докато подс. Ц. –
баща й, се грижел за нея, и след това - когато била оставена на грижите на майка си
и когато започнал моралният й упадък. Подс. Ц. искал да вземе дъщеря си и се
грижи за нея. И.че се разкайва за стореното и съжалява, че изобщо се е съгласил да
участва.
В последна дума и двамата подсъдими заявяват, че искат справедливост и
да се потвърди присъдата.
Софийски апелативен съд, като разгледа доводите на протеста, на
страните в съдебно заседание, материалите по делото и като сам по реда на чл.
314 НПК провери изцяло правилността на присъдата, прие следното:
Протестът е неоснователен. Присъдата е законосъобразна, обоснована и
правилна. Като такава следва да се потвърди.
Въззивната инстанция изцяло се съгласява с приетите от първия съд факти,
установени по правилен начин и в резултат на вярна интерпретация на
доказателствата. Този извод не се разстройва от относителната лаконичност на
описанието в мотивите на присъдата, в които не всички значими и релевантни
обстоятелства са намерили отражение. А това са обстоятелствата, касаещи най-
вече отношенията между подс. Ц. и дъщеря му, както и елементи от нейния начин
на живот, които са със съдържание да разкрият по-широко и в дълбочИ. както
обективната ситуация, така и личните мотиви, от които подсъдимите са били
движени като важни за определяне степента на обществената опасност на
извършеното от тях. Съответно, и според правомощието си по чл. 316 НПК,
въззивният съд намери за необходимо да допълни в тази част фактите на
присъдата. И.че, за да достигне до установените от него факти, окръжният съд е
обхванал доказателствата в необходимата пълнота. Подложил ги е на вярна оценка,
както поотделно, така и като съвкупност. В тази дейност не се открива
едностранчивост или селективност. Съдът не е пренебрегнал и това, че по част от
фактите доказателствата са противоречиви, като ги е обсъдил специално, макар
отново лаконично, ясно е показал волята си кои от тях намира за достоверни и кои
не. Не се откриват пороци или логически грешки при формиране на вътрешното
съдийско убеждение по смисъла на чл. 14 НПК
За допълнително изясняване на личното положение на пострадалата, която
към времето на процесните събития е била непълнолетна, за изясняване на
отношенията, в които се е намирала с родителите си, за начина й на живот като
2
цяло, за това дали като непълнолетна не се е намирала в риск, както и дали при
това положение спрямо нея са предприемани специални мерки за закрила на
детето, въззивният съд изиска съответни сведения от Агенция за социално
подпомагане. По този ред съобрази допълнително установени по делото факти,
свързани най-вече с личността на св. В. Б. и значението, което имат за мотивите на
подсъдимите и за степента на опасност на извършеното от тях деяние.

От фактическа стана се установява:
Подсъдимите М. Ц. и Б. С. са приятели и колеги. Те живеят и работят в гр.
София. Подс. Ц. е роден в с.***, област ***, там живял за известно време на
семейни начала със св. М. Б.. Двамата имали биологична дъщеря – св. В. Б., родена
на ********г., която не била припозната от баща си. След известно време двамата
родители се разделили. Дъщерята останала на грижите на майката. Подс. Ц.
пътувал до селото и не преустановил контактите с дъщеря си.
Докато подс. Ц. и майката на В. Б. - св. М. Б. живели заедно, В. се развивала
добре, била обгрижвана, облечена, нахранена, посещавала училище. След
раздялата на родителите си обаче, още малолетна, на 13 г., прекъснала училище.
Майката М. Б. не полагала дължимите грижи за дъщеря си, периодично я
изоставяла и се местила да живее в други села с различни партньори на семейни
начала. В. Б. от своя страна започнала интимни връзки с различни мъже. Живеела и
на семейни начала с тях. Забременявала на два пъти, родила две деца от различни
бащи. Едното дете оставила в социален дом, другото почИ.ло. Няколко пъти
пътувала до София и гостувала на баща си и другата си еднокръвна сестра - св. Н.
Х.. При едно от гостуванията подс. Ц. й намерил училище в София, и искал да
продължи образованието си, но В. отново се върнала на село. В едно от
гостуванията си В. Б. била бременна в 6-ти месец.
Отношенията между родителите на В. Б. били напрегнати и конфликтни.
Подс. Ц. искал да вижда дъщеря си и да й помага, но майката – св. М. Б., не
позволявала.
Към датата на процесното деяние, още непълнолетна, св. В. Б. се намирала в
интимни отношения и живеела на семейни начала със св. Я. Ц. М. в неговия дом,
където живеела неговата майка - св. Р. И.. Подс. Ц. бил много недоволен от начина
на живот на дъщеря си В.. В селото й се носело лошо име, чувал от разни хора, че
само сменя мъжете, а майка й не се грижи и не се интересува от нея. Хората сами
му казвали да дойде и си я вземе оттам.
На 18.02.2023 г. подс. Ц. решил да посети дъщеря си и я изведе от средата, в
която се намира. Имал желание да я вземе и припознае, да й осигури условия да
живее с него. Поканил подс. С. да го придружи и му помогне. Подс. С. също бил
наясно с положението на В. Б., което оценявал като недобро, знаел, че има славата
на „селската проститутка“. Двамата подсъдими отишли до селото с такси.
Пристигайки там, временно се разделили. Подс. С. останал да чака в селото, а подс.
Ц. отишъл на гроба на майка си, след което до къщата, в която живеела дъщеря му
В..
Подс. Ц. поканил дъщеря си да излязат на кафе и тя се съгласила. Тръгнали
пеш към магазина в селото. Подс. Ц. й обяснявал, че иска да я вземе в София, че
3
трябва да промени начина си на живот. В един момент към тях се присъединил и
подс. С.. В. Б. била в окаяно състояние, много слаба, мръсна, дрехите и обувките й
били окъсани.
В. Б. обаче не искала да тръгне с подсъдимите. Уплашила се от подс. С..
Разплакала се. Двамата подсъдими започнали да я дърпат към мястото, на което ги
чакало такси с водач св. И. М., В. се съпротивлявала. Подс. Ц. й обяснявал, че не
може да живее така, да ходи от „мъж на мъж“, всяка годИ. да ражда дете и ги
оставя в дом, а трябва да учи. Подс. Б. С. й ударил шамар. В. Б. не искала да върви
с подсъдимите, те я дърпали и така стигнали таксито, качили се в него и тръгнали.
Подс. Ц. и в автомобила по път обяснявал на дъщеря си, че ще я заведе в София, ще
я припознае, че не може повече да „обикаля от къща на къща“, „да я подиграват, а
„трябва да се изучи“.
Пристигнали в гр. Лом, откъдето взели друго такси за гр. София. Тъй като
подсъдимите привършили парите, спрели в гр. Костинброд. Подс. Ц. се обадил на
другата си биологична дъщеря - св. Н. Х., която живеела в София, с молба да ги
прибери с автомобил от Костинброд. В. Б. също провела разговор със сестра си,
плачела и я молела да дойде и я вземе от Костинброд. Н. Х. заедно със съпруга си
св. В. Б. дошли и взели подсъдимите и В. Б. с личния си автомобил и всички
отишли в дома на Н. Х. и съпруга й. Там св. Н. Х. се погрижила за сестра си, която
си взела душ. В. Б. се успокоила. На другия ден св. Н. Х. й купила нови дрехи,
обувки и бельо.
Св. Р. Й., майка на св. Я. М., научила за отвличането на В., отишла до селото,
в което живеела тогава св. М. Б. – с. *** и й разказала за случилото се. М. Б. подала
сигнал до полицията за отвличане на дъщеря си. Междувременно на няколко пъти
й се обаждала по телефона, говорела й да се прибира, че баща й нямало да я пусне
повече при нея. В. Б. питала сестра си Н. Х. дали може да се прибере, че майка й се
притеснявала и искала да ходи в полицията. Тогава св. Н. Х. се обадила на св. М. Б.
и й казала, че щели да се прибират след няколко дена в Лом и да закарат тогава В.,
за да не пътува сама с влака.
В един от телефонните разговори между св. М. Б., св. В. Б. и св. Н. Х., се
включила и св. Р. И., която казала на св. Н. Х., че ако не върнат В. ще видят какво
ще се случи, настоявала да я върнат, защото живеела при тях, била „женена“ за сИ.
й, а подс. Ц. и Н. Х. били „никакви“, заявявала, че има връзки със „Закрила на
детето“.
На втория ден от пребиваването на В. Б. в София, на подс. Ц. се обадили
служители на полицията от 05 Районно управление, МВР - София, да заведе
дъщеря си в управлението. Подс. Ц. я и оставил. В. Б. била върната обратно в село
***.
Допълнително въззивният съд от събраните писмени доказателства - доклади
от Агенцията за социално подпомагане, установи, че Отдел „Закрила на детето“
/ОЗД/ към Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Монтана, е работил по случаи
със св. В. Б. след получен сигнал от 14.10.2022г. от ОЗД гр. Лом. Повод за сигнала е
постъпила информация от г-жа Л. П. – дежурна акушерка в РО при МБАЛ гр. Лом,
в който се съобщава, че непълнолетната В. Б., род. на ********г., на 15 г., е родила
дете от мъжки пол, с тегло 1,500 гр. и ръст 47 см. След регистриране на сигнала
4
социален работник от ОЗД към ДСП гр. Монтана посетил семейството в с. ***,
където били открити В. Б. и г-н А. А., когото момичето наричало „деди“. В.
споделила пред социалния работник, че от около две години живее на семейни
начала със С. С., на 28 г., когото посочва за баща на детето. Живеела на семейни
начала с разрешението на нейната майка – М. Б.. Във връзка с това Отдел „Закрила
на детето“ открил случай на „дете в риск“. Предприети били мерки за закрила в
семейна среда съгласно чл. 23 Закона за закрила на детето. Непълнолетната майка
била насочена за работа с Центъра обществена подкрепа, гр. Монтана, с цел
изграждане на родителски умения, оказване на подкрепа, застъпничестно и
посредничество. След лечение в Болница „Пирогов“, на 14.12.2022г. новороденото
дете било върнато на майката В. Б., но много скоро след това – на 01.01.2023г.,
почИ.ло поради вродена малформация.
На 23.02.2023г. социален работник посетил адреса на св. Я. М. във връзка с
подаден сигнал за отвличане, установил, че В. Б. и свидетелят живеят на семейни
начала. /доклад на л. 30 внохд/.
От 10.03.2023г. по повод постъпило направление за ползване социални
услуги, в Центъра за обществена подкрепа, гр. Монтана е започнало предоставяне
на такава услуга, по направление „Превенция ранен брак и ранни раждания“.
Проведени били от социалния работник множество домашни посещения и срещи с
В. Б., с близките й, срещи с други специалисти. По време на оказване на
подкрепата В. Б. живеела на семейни начала с Я. М., после се разделила с него.
/доклад на л. 33 внохд/.
Констатациите на доклада на социалния работник не са с категорично
позитивно съдържание за начина на живот на В. Б., още повече, че тя е
регистрирана като „дете в риск“. Констатира се в доклада, че В. Б. е неангажирана
с образование и работа, че майка й – св. М. Б. изразила съгласие дъщеря й да живее
на семейни начала с Я. М., че В. Б. често сменя местожителството си от едно в
друго населено място, като една от основните причини е несполучлива връзка с
мъж, че „базовите потребности“ на момичето „се задоволяват в известна степен“,
потребностите за стабилни, сигурни и позитивни взаимоотношения със значими за
В. Б. възрастни се задоволяват също „в известна степен“. В „известна степен“
майката - св. М. Б. полага усилия да откликва адекватно на нуждите на В. Б. за
емоционално развитие. /доклад на л. 33, внохд/
Изводи, които прави въззивната инстанция от така проведената работа на
социалните служби, приключила на 07.03.2024г. поради изтичане на срока на
направлението за ползване на социална услуга, са, че като цяло, след процесното
деяние и след връщането й на село не се установява значима положителна промяна
в живота на В. Б.. Тя очевидно продължила стария си начин на живот, не го
прекъснала, не е сменила средата си, не е започнала да учи.
Установява се от проведеното спрямо св. В. Б. психиатрично-психологическо
изследване, че притежава коефицент на интелигентност – 78 по Реймън, който е
горна граница на граничен интелект. Прима се, че установеният граничен интелект
най-вероятно се дължи на социален характер, за което способстват израстването в
бедна семейна битова среда, лоши материални условия, наличие на педагогическа
занемареност, изразяваща се в неразвитост, необразованост, невъзпитаност на
5
детето, изоставане от неговите възможности и от изискванията на възрастта по
педагогически причини – липса на стимулиране и взискателност от страна на
семейството за придобиване на познания.
Родителският стил на възпитание в семейството е установен като крайно
либерален. Нивото на контрол върху непълнолетната е ниско или изобщо липсва.
Често В. Б. била принудена да взема самостоятелни решения, от малка й се
налагало да се грижи сама за себе си. Това е довело до липса на трайни
интегрирани морално – етични и социални норми, регулиращи поведението.
Младежите от такива семейства не са в състояние да се ориентират правилно за
отношенията между хората, не са подготвени за ограниченията и отговорностите в
живота. /заключение на л. 11 ДП/.
Също така, бидейки в юношеска възраст, В. Б. е с характер, който е все още в
процес на изграждане. Личностово е в период на развитие и структуриране, на този
етап се представя като първосигнално структурирана, с белези на незрялост в
емоционално-волевата сфера. Психологичните преживявания от събитията, във
връзка с които е изследвана, са свързани с изживяване на страх и безсилие,
съответни на фрустриращата ситуация. Стресор е внезапността на случилото се и
физическото превъзходство на подсъдимите. Успяла е да организира психичния си
ресурс и умения за справяне в трудни ситуации. Притежава психична годност
правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания за тях, не е
страдала и не страда от психично заболяване./комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза/ л. 6 ДП/

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: обяснения на подсъдимите, показания на св. В. Б., св. М. Б., св. Р.
И., св. М. М., св. Я. М., св. И. М., св. В. П., св. М. Ц., св. В. Б. и св. Н. Х., от
изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
от приложените по делото писмени доказателства.
За да достигне до приетата фактическа обстановка, окръжният съд правилно
е оценил доказателствата за принудителното извеждане на св. В. Б. от мястото й
на живеене. Именно в упражнената спрямо нея принуда се състои и същИ.та на
обвинението срещу подсъдимите. А за това, че В. Б. е изведена насилствено от
селото, доказателствата са безспорни и еднопосочни. Правилно първостепенният
съд е отбелязал, че доколкото се наблюдават различия, те касаят само
интензивността на упражнената сила, не и това, че е била упражнена. Вярно, на
следващо място, първостепенният съд е констатирал, че различия в показанията за
степента на упражнена принуда се съдържат само в показанията на В. Б. от
досъдебното и съдебното производство. Правилно съдът е отказал да кредитира
показанията на свидетелката от досъдебното производство, според които
упражнената спрямо нея сила се изразила в удари и побой. От тези показания сама
св. В. Б. се отрича в съдебно заседание, обяснявайки ги със стресовото си
състояние. Показанията за нанасяне на удари и побой не намират подкрепа в нито
едно от останалите доказателствени средства. Обобщено силата се е изявила в
дърпане и от двамата подсъдими и удряне на шамар от подс. С.. Сам подс. С.
6
признава, че е ударил един шамар на В. Б., което и тя потвърждава, както и че
двамата подсъдими са я дърпали.
Освен обясненията на подсъдимите и показанията на В. Б., тези факти се
извеждат и от други доказателствени източници. А това са показанията на
очевидците на действията на подсъдимите спрямо В. - св. М. М. и св. М. Ц., и
относително – показанията на св. И. М. и на св. В. П.. Потвърждава се, че
подсъдимите само са дърпали В.. При това дърпането е било докато стигнат
таксито, в което пострадалата влязла спокойно. /показания на св. В. П. и св. И. М./.
Преценявайки самостоятелно доказателствените източници, този съд намира
за недостоверни обясненията на подс. Ц., че В. Б. доброволно се качила в таксито,
доколкото в тази част обясненията са с характер на оценка, изолирана от
собствените обяснения на подсъдимия, че преди качването в автомобила двамата с
подс. С. са я дърпали, като той я държал за дясната ръка, а Б. С. - за лявата, както и
че са я „качили“ в таксито“, като „малко я дърпали от началото преди таксито“. За
това, че като цяло св. В. Б. се качила принудително в таксито, тъй като дотогава
спрямо нея е упражнявана сила, са обясненията на подсъдимите и показанията на
В. Б., макар това да не означава сила упражнявана в момента на самото качване.
Достатъчна е била упражняваната сила преди това.
За това, че св. В. Б. е била принудена да дойде с подсъдимите в гр. София
говори в показанията си и св. Н. Х.. Тя производно пресъздава разговор с В. Б.,
която й споделила, че дошла „насила“ и че подсъдимите я били „накарали да дойде
насила“ в София. Очевидец на качването на В. Б. в таксито – св. И. М., също не
описва на свидетелката да са нанасяни удари, тя само плачела, тримата - двамата
подсъдими и В., се качили в таксито, и нещо преди това си говорели. Свидетелят
не описва упражнена спрямо В. Б. сила, за да влезе в автомобила в самия този
момент. За това, че подс. Ц. само бил „повел“ дъщеря си и че тя си влязла „леко и
спокойно в таксито“ са и показанията на св. В. П.. За това, че подсъдимите дърпали
В. Б. са и показанията на св. М. Ц.. Само за дърпане на В. Б. говори и св. М. М..
Въззивният съд се съгласява напълно с изводите на първостепенния по
въпроса била ли е принуждавана В. Б. да проституира. В показанията си
свидетелката заявява, че била принуждавана да проституира от сестра си Н. Х. и
подс. Б. С., както и че дори е проституирала, а сестра й вземала парите. За
процесното отвличане допълва, че баща й я дърпал, за да помогне на подс. С. да я
вземат и заведат да проституира. Този факт се заявява единствено от св. В. Б., в
която част показанията са напълно изолирани. По никакъв начин не е обективиран
мотив на подс. С. да организира и участва в отвличането на В. Б. с цел да я
принуди да проституира, още по-малко, че подс. Ц. е участвал в отвличането със
същото това намерение.
Отделно, в тази част показанията на В. Б. сами по себе си са неубедителни,
уклончиви, вътрешно противоречиви и очевидно повлияни от напрегнатите и
сложни лични отношения, в които са се намирали тя и двамата й родители. От една
страна В. Б. приписва на баща си мотиви да я накара да проституира, от друга
страна заявява, че макар да не е „хубаво“ това „как е постъпил“, не бил „виновен“,
защото бил „принуден да го направи“ и че други - сестра й Н. Х., св. В. Б. и подс.
С. му казали да я отвлече, за да не живее с Я.. На това място следва да се
7
отбележи, че след раздялата на родителите, основна роля в живота на В. Б. имала
майка й – М. Б.. Именно от този момент нататък започнали неблагоприятните
тенденции в живота на малолетната и непълнолетна В.. И в хода на наказателното
производство В. Б. продължава да се намира под влиянието на майка си - нещо
показано в разговора между нея и сестра й - св. Н. Х. в София за настояването на
М. Б. В. да се прибере на село, независимо че към този момент майката не е
живеела там, и изобщо не е живеела с дъщеря си. Интересите на майката М. Б. са
явно противоположни на тези на бащата – подс. Ц.. Св. М. Б. същевременно
показва безразличие и омаловажаване на процеса на социално занемаряване на
дъщеря си /показано в показанията й пред окръжния съд/. При тази картИ. на
отношенията между родителите и детето, приписването от страна на В. Б. на
недоброжелателни и користни подбуди на баща, така че да оправдае оставане в
старото положение, стават логични.
Независимо от това, дори В. Б. не отрича желанието на баща си да я изведе от
средата й и да прекъсне досегашния й начин на живот. С това показанията й
придобиват смесен характер. На подс. Ц. се приписват едновременно добри и лоши
подбуди, при това, пак ще се подчертае, че по никакъв начин, подбуди на подс. Ц.
различни от това да помогне на дъщеря си, не са били изявени. Тук следва да се
отбележи, че основен идеен двигател да се изведе В. Б. от селото е бащата – подс.
Ц., не подс. С.. Освен това подс. С. е бил поканен от бащата – подс. Ц., да го
придружи и му помогне /в този смисъл са обясненията и на двамата подсъдими/, и
подс. С. в този план не е изпълнявал собствени намерения и желания, а двамата
реализирали плана на подс. Ц.. Ето защо, показанията на В. Б., че подс. С. искал да
я отвлече, за да проституира, а баща й само му помагал, при така изложеното, се
явяват нелогични и се оценяват като недостоверни. Не се установява по никакъв
начин подс. Ц. да е имал приписаните му намерения. Не се установява също така В.
Б. да е знаела за други намерения на подс. Ц. освен тези да й помогне. Такива
намерения не са и обективирани, поради което не могат да се приемат за
действителен факт.
Описаната непоследователност и вътрешна противоречивост на показанията
на В. Б. личи в частта, в която тя заявява, че св. Н. Х. била казала на баща й да
дойде и я отвлече, за да не живее с майка си и с „това момче“ – Я., с което живеели
като съпрузи и че баща й в таксито й говорел, че ще я припознае. С това самата В.
Б. показва, че мотивите на баща са да я изведе от средата й. В показанията си в
досъдебното производство обаче /прочетени/ В. Б. заявява, че баща й я дърпал, за
да помогне на Б. да я заведе да проституира.
На следващо място, чисто обективно, неясно е поради какво В. Б. е стигнала
до убеждение, че именно в този случай, ще бъде принуждавана да проституира.
Категорично се установява, че двамата подсъдими не са изричали и не са заявявали
по друг начин никакви такива намерения, такива не се твърдят дори от В. Б..
Напротив, тя потвърждава в показанията си пред съда, че баща й водил разговори с
нея и й казвал, че „не е добре това, което прави“ и че този „живот не е за нея“.
Освен това, допълващи и в подкрепа на обясненията на подсъдимите и
показанията на св. Н. Х., че подбудите на подсъдимите са да се изведе В. от начина
й на живот, са напълно безпристрастни и обективни доказателствени източници. В
този смисъл са показанията на св. В. П., на когото подсъдимият обяснил, че иска да
8
„махне“ дъщеря си от ***, да я заведе в София, защото в селото тя само „ходила от
мъже на мъже“. Св. М. Ц. също заявява в показанията си, че „няма особено хубаво
впечатление“ за В., която имала „някакви мъже“.
Поради това съответните показания на В. Б. - че подсъдимите са я дърпали, за
да я отведат да проституира, не почиват на никакви обективни положения.
Единствените представени пред нея мотиви на подсъдимите, и най-вече на бащата
- подс. Ц., са неговото желание и необходимостта да бъде преустановен
досегашният й лош и безперспективен начин на живот. А за този й начин на живот
са налице множество доказателства по делото, което допълнително прави именно
изказаното от подс. Ц. желание да й помогне, а не желанието да я накара да
проституира, логично.
Убеждението на св. В. Б., че подсъдимите са искали да я отвлекат, за да
проституира, стриктно погледнато, е и едно чисто вътрешно преживяване,
непочиващо на достоверни обективни факти, при това, дори като вътрешно
преживяване, т.е. субективен факт, то остава недостоверно.
Тук следва да се посочи, че докладът на социалния работник в една част
повтаря твърденията на В. Б., че е била подтиквана от близките си да проституира.
В тази част докладът не е надлежен доказателствен източник. На практика се
явява носител на производни свидетелски показания в писмена форма и не такава
по реда на НПК. Дори докладът в тази част да се цени като писмено доказателство,
той само повтаря това, което св. В. Б. веднъж вече е казала в показанията си пред
съдия в досъдебното производство и което не преодолява изолирания им характер.

Обясненията на двамата подсъдими, че В. Б. води лош начин на живот, с
ранни сексуални контакти, ранни фактически бракове, ранни бременности, с
изоставяне на училището, без никакви амбиции за лично развитие и социална и
професионална реализация, при което дори физически В. Б. не била добре, се
подкрепят и от показанията на редица свидетели: св. Н. Х., св. В. Б., св. М. Б. –
майката на В. Б.. В такъв смисъл са включително и показанията на св. Р. И. –
майката на св. Я. М., която заявява за В. Б., че „това не е начинът на живот с тоя, с
оня, с трети, с пети, а тя така прави“, а за майка й - М. Б. – че не била „майката,
която трябвало да бъде“. За начина на живот на В. Б. дават показания и
фактическият й съпруг – св. Я. М., както и св. В. П..
В заключение, не се установяват недоброжелателни или користни мотиви в
действията на двамата подсъдими да изведат В. Б. от селото, напротив.
Влошените отношения между подс. Ц. и св. М. Б. се установяват от
обясненията на подс. Ц. – за това, че М. Б. се противопоставяла на желанието му за
припознаване на дъщеря си и която счита за жена с неморално поведение, от
обясненията на подс. Б. С., показанията на св. Н. Х. – че подс. Ц. обича В. Б. много,
звънял на В. и страдал, но майка й не й позволявала да говорят.

От правна страна:
При така изложеното, верни са изводите на първостепенния съд от правна
страна, че деянието на подсъдимите само формално покрива признаците на състава
9
на отвличането по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 НК, макар грешно да е
поддържал квалификацията на обикновено съучастие по чл. 20, ал. 2 НК. Правилно
съдът е обосновал хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, при която не е престъпно деянието,
което макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна.
От обективна страна подсъдимите формално са отвлекли непълнолетната В.
Б., тъй като чрез принуда – упражняване на сила, са я преместили от
местонахождението, което тя по своя собствена воля е била определила, и на което
се е намирала, и въпреки нейното несъгласие, респективно, недоброволно за нея,
са я отвели на друго място. С това свободата й на самоопределение, и в частност да
решава къде, кога и защо да отиде, свободата й на придвижване и на вземане на
решения във връзка с това, е била отнета. За обективната страна на престъпния
състав е възприето в съдебната практика, че е необходимо да бъде установена
принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалия, което в
случая е налице. /Решение № 284 от 12.10.2015 г. по н. д. № 899/2015 г., н. к., ІІІ н.
о. на ВКС/. Деянието е квалифицирано по чл. 242, ал. 2, т. 2 и т. 3 НК, тъй като
отвлечената към момента на извършването му е била непълнолетна, както и
деянието е извършено от две лица.
Квалифицирайки формално от правна страна деянието, прокурорът
неправилно е приложил общата норма на съучастието, и в частност на
съизвършителството по чл. 20, ал. 2 НК, тъй като квалифициращият признак от
обективна страна на извършване на деянието от две лица дерогира общата норма
на съучастието. Тази неправилност не е отбелязана от окръжния съд, а е възприета
като формално верен закон. От своя страна въззивният съд отбелязва грешката
само за пълнота, доколкото е налице основание не само за оправдаване на
подсъдимите по неправилната квалификация за обикновено съучастие, но и за
пълното им оправдаване, тъй като извършеното то тях не е престъпление.
Извършеното не е престъпление, тъй като е малозначително и е с явно
незначителна обществена опасност. Малозначителността и явно незначителната
обществена опасност на деянието на подсъдимите се обуславят от специфичната
конкретика на случая, както и от спецификата на личното положение на
участниците в него и отношенията между тях.
Правилни са доводите на окръжния съд, че решаващо значение за снижаване
на обществената опасност на извършеното, до степен на явно незначителна, е това,
че подс. Ц. е биологичен баща на пострадалата, че е искал да промени начина й на
живот, да я изведе от населеното място, в което е живеела и в което не учила, не
работила, където поддържала безразборни сексуални контакти и била
неглижирана от своята майка. Извършеното от подс Ц. е било продиктувано от
разбирането му за родителска отговорност. Чисто обективно, положението на В. Б.
се е нуждаело от прояви на такава отговорност и грижа, доколкото, оставена на
себе си, тя не е вземала правилните и полезни за нея решения. Както се установява
майката – св. М. Б., не е била никакъв коректив на дъщеря си, оставяйки я в
прекалено безконтролни и вредни за развитието й условия. В този смисъл е и
заключението на съдебно психиатричната и психологическа експертиза, според
която, ще се припомни, родителският стил на възпитание в семейството на В. Б.
10
бил крайно либерален – нивото на контрол било ниско или изобщо липсва. В. Б.
била принудена от малка да взема самостоятелни решения. Това е довело до липса
на трайни интегрирани морално – етични и социални норми, регулиращи
поведението. Младежите от такива семейства не са в състояние да се ориентират
правилно за отношенията между хората, не са подготвени за ограниченията и
отговорностите в живота. /заключение на л. 11 ДП/.
Мотивите на подс. Ц. за деянието са били да се противопостави на този краен
либерализъм с опасни последици в живота на дъщеря си, доколкото тя е била все
още непълнолетна и все още е можел да упражни някакъв контрол. Мотивите му са
били насочени изцяло в полза, а не срещу интересите на детето.
Респективно, като съпътстващо деянието на подс. Ц., и деянието на подс. С.
придобива същия характер на малозначително и с явно незначителна обществена
опасност, като това на подс. Ц..
Освен изложеното, явно незначителната обществена опасност на деянието
на подсъдимите се обуславя и от това, че В. Б. е била отведена в семейна среда,
където е била посрещната добре, нахранена и облечена. През това време
контактите с майка й не са били прекъснати – те са разговаряли по телефона.
Майка й е знаела къде се намира. Подсъдимите не са и крили плана да отведат В.
Б., а са го извършили явно, оповестили са го на лицата, с които са разговаряли – на
св. И. М. и св. В. П.. Тук следва да се подчертае, че към този момент В. Б. дори не е
живеела с майка си и не е била под нейн надзор. Майката М. Б. от години живеела с
мъж на семейни начала в с. ***, оставяйки дъщеря си сама. В. Б. живеела на
семейни начала със св. Я. М.. Към този момент тя е била все още непълнолетна и
подс. Ц. като биологичен баща, макар й непризнат юридически, се е чувствал в
родителската си власт да промени посоката на живот на детето си, каквато
родителска власт фактически и упражнил, макар по насилствен начин. До голяма
степен в деянието се изявяват възпитателните и превъзпитателни желания на
подсъдимия - да изправи посоката на живот на дъщеря си, а упражняването на сила
се е наложило доколкото тя не е била съгласна с такива промени, а е предпочитала
дотогавашната инерция. Следва да се подчертае, че основните права на
самоопределение на пострадалата, доколкото е била все още непълнолетна и
специално спрямо отношенията й с родителите, а подсъдимият Ц. е бил именно
такъв, не са пълни, а относително ограничени. Например, непълнолетната не би
могла да сключва брак, тъй като все още не е навършила 18 години – чл. 6 от
Семейния кодекс. Към момента, в който е започнала да живее на семейни начала с
различни партньори, тя не е можела да сключи брак без разрешение на районен
съдия, който изслушва родителите - нормата на чл. 6 от Семейния кодекс в
редакция до изменението с ДВ бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023г. В. Б. не е
можела да извършва и правни действия без съгласието на родителите си – чл. 4 от
Закона за лицата и семейството. Нейната дееспособност, именно поради
презумпцията за незрялост на личността на тази възраст и ограничената
способност да взема решения, е съответно ограничена. Непълнолетната се е
намирала и във все още специфичното уязвимо положение на „дете“ по смисъла на
Закона за закрила на детето, за което родителите следва да полагат грижи и не го
оставят да живее само и избира живот, вреден за неговото физическо и морално
здраве. А именно това е станало с живота на В., докато е била под опеката, и по-
11
скоро лишена от опеката, на майка си.
Независимо че В. Б. е „дете“ по смисъла на Закона за закрила на детето – все
още не е била навършила 18 години към момента на деянието, тя е годен обект на
насилствени действия за отвличане, най-малкото поради разбирането на
законодателя с включването на съответния квалифициращ признак на състава на
престъплението по чл. 142, ал. 2, т. 3 НК - отвличане на лице, което не е навършило
18 години. Следователно разбирането на законодателя е, че малолетно лице,
независимо че е неспособно да формира своя воля, още повече непълнолетно лице
– което може да формира, поне по ограничени въпроси, своя воля, се явява годен
обект на отвличане, с цялата специфика на това деяние, когато става въпрос за
отношения между бивши съпрузи и собствени деца. В случая В. Б. е била на
възраст, в която е можела достатъчно съзнателно, ясно и дефинитивно да покаже с
какво е съгласна и с какво не, какво желае и какво не.
В изложеното не се обосновава типичен случай на престъплението
отвличане по чл. 142 НК, в частност - по чл. 142, ал. 2, т. 2 и т. 3 вр. ал. 1 НК, тъй
като определящи в него са противоборстващите желания и намерения на двете
страни – баща и дъщеря. В този конфликт, на намерението на бащата М. Ц. да
осигури благосъстоянието на детето си, към този момент - все още незряло и
особено социално уязвимо, следва да се отдаде дължимото положително значение.
Правилно, за да приложи нормата на чл. 9, ал. 2 НК окръжният съд е
съобразил и данните за личността на подсъдимите. Те не са лица с престъпни
прояви, не са осъждани. Те са трудово заети - работят като общи работници. За тях
няма обстоятелства, свързани с личността, заради които на отделно основание да
се счита, че извършеното не е маловажно. И за двамата подсъдими са налице добри
характеристични данни. Така, св. Р. Й. описва подс. М. Ц. като „кротък“ човек,
била дори изненадана, че е прибягнал към подобни действия спрямо дъщеря си. Св.
Н. Х. пък познава подс. Б. С. като „добро момче“, макар и много избухлив, не е от
типа да нарани някого. Св. В. Б. също описва подс. Б. С. като добро момче, което
работи, трудолюбив е, помага. /показания на л. 74 нохд/
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не намери
първостепенният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения, които да
налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, Софийски апелативен съд,
наказателно отделение, 1 – ви състав









12


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7 от 27.02.2024г. на Окръжен съд Монтана,
постановена по нохд № 243/2023.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протестиране пред Върховен
касационен съд в 15 дневен срок от съобщение до страните.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13