Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 03. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, III - В въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Николай Димов
Членове: 1. Велина Пейчинова
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 16145
по описа на Софийския градски съд за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Л.И.П., адрес *** (въззивница)
чрез процесуалните представители адвокат Р.К. и Д.Д.срещу
решение № 438650, постановено на 27. 06. 2018 г. от Софийския районен съд, 68-и
състав, по гр. д. № 21285 по описа на Софийския районен съд за 2016 г.
(обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд изцяло е отхвърлил
предявения преобразуващ иск с правно основание чл. 30 от Закона за наследството
(ЗН) за възстановяване на запазената част от наследството чрез намаляване на
извършеното от наследодателката разпореждане.
Решаващите мотиви на районния съд са били, че разпоредителната сделка не може
да бъде предмет на иск по чл. 30 ЗН, защото всъщност не е договор за дарение.
Въззивницата
твърди, че обжалваното решение е несъобразено с материалния закон, съдопроизводствените правила и събраните доказателства. Заявява,
че районният съд неправилно е отменил и елиминирал формалната доказателствена сила на нотариалните актове № 119, том 10,
дело 1995/96 и № 161, том 5, дело 935/1996 на Първи нотариус при СРС, при
положение, че ответникът нито е предявил насрещен иск за обявяването на
нищожността им, нито е конкретизирал основанията за това, нито е направил
изрично възражение за нищожността им по чл. 131 ГПК, нито е конституирал като
страни по делото останалите участници в двете покупко-продажби. Оспорва извода
на първата инстанция, че е налице твърдяната от ответника персонална симулация,
твърдейки, че ответникът не е провел пълно и главно доказване на това
обстоятелство. Заявява, че по делото не е било направено твърдение от ответника
и не са били представени доказателства за съответен договор за поръчка в
писмена форма с нотариална заверка на подписите. Приема, че свидетелските
показания са недопустими, а освен това от тях се установява, че парите не са
били платени от ответника. ПоР.тази причина прави
извод, че алтернативно поддържаното твърдение на ответника за наличието на
основанията на чл. 12, ал. 2 ЗН, е опровергано. Поддържа, че районният съд
драстично не се е съобразил със закона и събраните доказателства, че лековерно
е възприел някои от тях, както и че не е обсъдил наведените от ищцата аргументи
и не е мотивирал тяхното неприемане и отхвърляне. Иска от въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
първоначалния иск. Не прави доказателствени искания.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство А.И.П.,
адрес *** (въззиваем). Твърди, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно постановено. Оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Заявява, че наследодателката
е придобила имотите като подставено лице. Поддържа, че липсва правен интерес да
иска обявяването на нищожността на сделките – покупко-продажба и дарение, а
освен това тези сделки не са нищожни, а само привидни относно действителния
собственик и не засягат правата и интересите на останалите участници в
сделките. Твърди, че доказването на прикритата сделка е проведено с
представената по делото нотариално заверена писмена декларация от майката с
нейното изявление. Заявява, че от свидетелските показания се установява, че
имотът е закупен с негови пари. Иска от въззивния съд
да потвърди обжалваното решение. Не прави доказателствени
искания. Претендира направените по делото разноски.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства,
съдът направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт в законоустановения срок. След указания на
администриращия съд е бил представен документ за внесена държавна такса в
необходимия размер. При това положение въззивната
жалба е редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд установява, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Относно правилността му приема следното.
Въззивницата
(ищцата) претендира накърняване на запазената ѝ част от наследството
вследствие на извършено от Л.Г.П. (наследодателка)
дарение в полза на въззивника (ответника) на следното
имущество: 1/4 идеална част от празно дворно място с площ 700 квадратни метра, находящо се в град София, ж. к. „Младост-2“, съставляващо
имот с планоснимачен номер 1701 в квартал 18 по плана
на град София, ж. к. „Младост-2“ с идентификатор 68134.4091.197 при съседи: В.П.,
наследници на И.Н., Й.И.Н.; и 1/12 идеална част от урегулирано дворно място с
площ 1 059 квадратни метра, съставляващо имот с планоснимачен
номер 1422 в квартал 18 по плана на град София, ж. к. „Младост-2“ с
идентификатор 68134.4091.195 при съседи на имота по нотариален акт: от север –
имот с планоснимачен номер 3885, от юг – имот с планоснимачен номер 3883, собственост на Й. И. ***, от
запад – имот с планоснимачен номер 1482, собственост
на Р.И. Н.и наследници на Г. И. Н.(нататък за краткост описаните имоти ще бъдат
обозначавани като „недвижимите имоти“). Твърди, че съответните идеални части от
недвижимите имоти са били придобити от наследодателката
с нотариален акт № 101, том V, нотариално дело № 935 от 26. 01. 1996
г. и нотариален акт № 119, том X, нотариално дело № 1995 от 13. 02. 1996
г. Претендира възстановяване на 1/3 запазена част от наследството, която да
ѝ бъде присъдена от 1/4 идеална част от единия недвижим имот, съответно
от 1/12 идеална част от другия недвижим имот.
Фактическият
състав на преобразуващото право по чл. 30, ал. 1 ЗН съобразно твърдяното в
разглеждания случай обема следните елементи: 1) валидно сключен от
наследодателя договор за дарение на имущество, което му принадлежи; 2)
откриване на наследството; 3) въззивницата (ищцата) да
има качеството на наследник със запазена част; 4) дарението да нарушава
запазената част на въззивницата (ищцата) от
наследството.
Своевременно с
отговора на исковата молба въззиваемият (ответникът)
е въвел следното възражение: „Извършените от майка ни покупки през 1996 г. на процесните имоти (идеални части от два поземлени имота) са
направени от нея като подставено лице вместо от мен и с мои средства.
Представям нотариално заверена декларация от нея в потвърждение на горните
обстоятелства (…). Именно поР.това на 29. 08. 2012 г.
беше извършено дарението ѝ към мен, като по този начин се възстанови
действителното положение на собствеността“. В откритото съдебно заседание пред
първата инстанция на 13. 12. 2017 г. въззиваемият
(ответникът) е направил следното изявление: „Аз бях принуден закупените имоти
да бъдат на името на майка ми, за да не бъдат СИО между мен и съпругата ми, поР.възникнали проблеми между мен и съпругата ми Ц. П.,
причинени от сестра ми – ищцата“ (л. 121, гръб). В представените от въззивницата (ищцата) писмени бележки пред районния съд се
говори за твърдяна от ответника персонална симулация (споменава се също
подставено лице и „сламен човек“), докато във въззивната
жалба се говори както за недоказаност на приетата от районния съд персонална
симулация, така и за липса на доказателства за поръчка под формата на писмен
договор с нотариална заверка на подписите.
При това
положение въззивният съд приема, че страните допускат
смесване на подставеното лице (персоналната симулация) и скритото пълномощно
(косвеното представителство). Въпросното смесване е било пренесено в мотивите
към обжалваното решение. Така районният съд е приел, че договорът за дарение е
привидна сделка; че прикритата сделка е тази по връщането в патримониума
на ответника на правата на собственост, придобити с негови средства и за него
от наследодателката като подставено лице по придобивните сделки; че неспазването на формата по чл. 292,
ал. 3 ЗЗД относно уговорката (договор за поръчка), по силата на която наследодателката се е явила като подставено лице на
ответника по придобивните сделки не променя ествеството на отношенията между ответника и наследодателката и не дерогира
правното основание на отчетната сделка. Настоящият състав на въззивния съд разграничава подставеното лице (персоналната
симулация), от една страна, от скритото пълномощно (косвеното представителство),
от друга. Основната разлика между двата института на гражданското право се
изразява в това, че сключената между подставеното лице и третото лице правна
сделка е нищожна поР.привидност (чл. 26, ал. 2 във
връзка с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, чийто частен случай е персоналната симулация), а
сключената между скрития пълномощник и третото лице правна сделка е
действителна и поражда правни последици. Разграничението между подставеното
лице и скрития пълномощник е последователно проведено в трайната съдебна
практика на върховната инстанция: решение № 3831 от 13.ХI.1960 г. по гр. д. №
7247/59 г., I г. о. на ВС, решение № 83 от 20.02.1996 г. по гр. д. № 4199/1995
г., IV г. о. на ВС и решение № 247 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 4288/2016 г., IV г. о. на ВКС. Видно от отговора на исковата молба въззиваемият (ответникът) своевременно е направил
възражение, че наследодателката е действала като подставено
лице (персонална симулация), а не възражение за скрито пълномощно досежно покупките от 1996 г. При това положение и съобразно
възприетото от настоящия състав разграничение възражението на въззивницата за липса на договор за поръчка в надлежна
форма е неотносимо към направеното от въззиваемия (ответника) възражение за персонална симулация.
Що се отнася до възражението, че в първоинстанционното
производство не са били конституирани третите лица, страни по договорите за
покупко-продажба, то е неоснователно. Въззиваемият
(ответникът) не е предявил инцидентен установителен
иск, а е направил възражение, поР.което не е
било необходимо останалите страни по сделките от 1996 г. да бъдат конституирани
като страни по делото.
По делото са били събрани следните писмени доказателства: нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 101, том V, дело № 935/96 год. по описа на И.Д., I нотариус към Софийския районен съд, и нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 119, том Х, дело № 1995/96 год. по описа на И.Н.,
I нотариус към
Софийския районен съд. В тези нотариални актове е отразено, че наследодателката Л.Г.П. е придобила 1/4 (предвид
презумпцията по чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността), съответно 1/12 от
недвижимите имоти. Представен е също така нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 105, том V, дело
№ 785 от 2012 г. по описа на нотариус И.Д., в който е отразено, че наследодателката Л.Г.П. дарява на въззиваемия
1/4, съответно 1/12 идеални части от недвижимите имоти. Представена е и
нотариална декларация, подписана от наследодателката Л.Г.П.
(л. 30 от делото на районния съд), в която пише: „По сделки, сключени с
нотариални актове Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том V, дело № 935/1996 г. на СРС и Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 119, том X, дело № 1995/1996 г. на СРС, с които се придобиват
идеални части от два поземлени имота, находящи се в
град София, ж. к. „Младост-2“, съм се явила за и за сметка на сина ми А.И.П.,
който изплати цялата продажна цена за придобития дял. По този начин аз бях
негов скрит пълномощник и желаех правните последици да бъдат за него“.
Приложено е и удостоверение за наследници на наследодателката
Л.Г.П..
Автентичността на нотариално заверената декларация е била установена с
експертното заключение по допуснатата съдебно-графическа експертиза.
Процесуалният представител на въззивницата е оспорил
експертното заключение пред първоинстанционния съд
без да посочи конкретен недостатък и без да поиска повторна или допълнителна
експертиза. Въззивният
съд приема експертното заключение за пълно, обосновано и компетентно.
В подписаната от наследодателката декларация са
употребени изразни средства, които се отнасят към фигурата на скрития
пълномощник (явила се е „за сметка“ на въззиваемия;
„бях негов скрит пълномощник“). В практиката обаче скритият пълномощник често
неправилно се смесва с подставеното лице, което личи и от твърденията и
възраженията на страните по настоящото дело. Освен това са използвани и други
изразни средства, които биха могли да бъдат отнесени към фигурата на
подставеното лице (явила се е „за“ него; „желаех правните последици да бъдат за
него“). Законът не изисква този документ да установява с пълна сигурност, че наследодателката е била подставено лице; достатъчно е
изявлението ѝ пред нотариуса да прави вероятно твърдението на въззиваемия (ответника) за персонална симулация (чл. 165,
ал. 2, изр. първо ГПК). В дадения случай нотариалната декларация прави вероятно
това твърдение и има характера на „начало на писмено доказателство“.
Обстоятелството, че нотариалната декларация е с достоверна дата от 29. 08. 2012
г., тоест 16 години след двата нотариални акта за покупко-продажба на идеални
части от недвижимите имоти, е правноирелевантно.
Изявлението, което прави твърдението за симулация вероятно, може да е направено
преди, едновременно или след привидната сделка. Законът не поставя изискване то
да е направено преди симулативната сделка, заедно с
нея или в срок от сключването ѝ.
При това положение районният съд правилно е допуснал разпит на свидетели.
Според показанията на свидетелката В.К.К.въззивницата и наследодателката
са били семейни приятелки с майка ѝ. Наследодателката
била шивачка. Спомня си, че когато започнала инфлацията, някъде преди 1997 г., наследодателката споменала, че имала спестени средства и
желаела да ги вложи в земя и впоследствие да има жилище. Спомня си също така,
че тя казала, че е купила имот – земя в ж. к. „Младост“ – върху която не е
построена сграда. Не си спомня в какъв размер са били спестените от наследодателката суми. Заявява, че не е присъствала на
самата сделка. Свидетелят Н.А.Б., от друга страна, заявява, че познава въззиваемия и наследодателката
отдавна и че живеят в един квартал. През 1996 г. въззиваемият
го помолил да придружи него и наследодателката до
нотариус. Два пъти бил с тях при нотариус за сделки. Наследодателката
нямала пари, това били пари на въззиваемия. Въззиваемият бил чиновник. Доколкото си спомня, въззиваемият е искал имотите да бъдат на името на наследодателката, но не знае защо.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция за доверяване на показанията на
свидетеля Н.А.Б. за сметка на тези на свидетелката В.К.К..
Както изтъква районният съд, свидетелката В.К.К.не е
присъствала на сделките, нито знае колко са били наличните спестявания на наследодателката (липсват непосредствени впечатления).
Освен това шивачеството обикновено е свързано с ниски доходи и наследодателката трудно би спестила достатъчно парични
средства, които да вложи в недвижимо имущество.
Свидетелските показания на свидетеля Н.А.Б., нотариално заверената
декларация и експертното заключение по съдебната графическа експертиза
образуват доказателствена съвкупност, от която
възражението за персонална симулация на въззиваемия
(ответника) следва да бъде прието за установено при условията на пълно и главно
доказване. Въззивният съд приема, че наследодателката е била подставено лице на въззиваемия (ответника) по договорите за покупко-продажба,
отразени в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 101, том V, дело № 935/96 год. по описа на И.Д., I нотариус към Софийския районен съд, и нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 119, том Х, дело № 1995/96 год. по описа на И.Н.,
I нотариус към
Софийския районен съд. Следователно посочените два договора за покупко-продажба
са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
ПоР.нищожността на договорите наследодателката не
е придобила правото на собственост върху 1/4, съответно 1/12 от недвижимите
имоти. Правото на собственост върху съответните идеални части от недвижимите
имоти всъщност не е преминало в патримониума
на наследодателката. Освен това договорът за дарение,
отразен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 105, том V, дело № 785 от 2012 г. по описа на нотариус И.Д., не
е породил вещно-прехвърлително действие: наследодателката не може да прехвърли права, каквито
всъщност не притежава. При това положение договорът за дарение не може да
накърни запазената част на въззивницата (ищцата) от
наследството, тоест установява се липсата на елемент от правопораждащия
фактически състав. ПоР.тази съображения преобразуващият
иск е неоснователен. Обжалваното решение е правилно в крайния си резултат, поР.което то следва да бъде потвърдено при настоящите
мотиви.
Разноски. Предвид
изхода на делото в полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебни разноски, които е
претендирал с отговора на въззивната жалба. Доколкото
обаче липсват данни за сторени разноски във въззивното
производство от въззиваемият, разноски не следва да
бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
438650, постановено на 27. 06. 2018 г. от Софийския районен съд, 68-и състав,
по гр. д. № 21285 по описа на Софийския районен съд за 2016 г.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на преписа при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Служебно
изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Председател:
Членове:
1. 2.