Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия П.К.П. *** в това, че:
На 18.11.2009
г. в с.С., обл.Р.,
умишлено умъртвил баща си К. П.К.,
като убиството е
извършено с особена жестокост- престъпление по
чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр.4 вр. чл.115 от НК.
Прокурорът
ПОДДЪРЖА обвинението и иска Русенския окръжен съд да признае подсъдимия П.К.П. (П.) за
виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр.4 вр. чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК, да му наложи наказание около 19 години лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо
заведение от закрит тип, като на основание чл.59 от НК се приспадне времето,
през което подсъдимият е бил задържан по настоящото производство, считано от 19.11.2009год.
По отношение на веществените доказателства прокурорът иска дрехите на
подсъдимия и личните му вещи да му бъдат върнати, с изключение на черната шуба,
с която бил облечен по време на инкриминираното деяние и по нея имало кръв,
мобилният телефон на убития да бъде върнат на неговите наследници, а брадвата
да бъде отнета в полза на държавата, като вещ без стойност.
Защитникът
на подсъдимия твърди, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства. Иска съдът да признае подсъдимия за виновен по
повдигнатото му обвинението за престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр.4 вр. чл.115 от НК и
предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства да му наложи наказание ориентирано около предвидения в
закона минимум, а именно между 14 и 15 години лишаване от свобода.
Подсъдимият
П.К.П. (П.) се признава за виновен, дава подробни обяснения как е извършил
престъплението, изразява съжаление и критично отношение към извършеното, като
твърди, че не само той е виновен, защото баща му го е предизвикал. Поддържа
казаното от защитника му по време на съдебните прения и иска съдът да му
определи минимално наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
Подсъдимият П.К.П. (П.), ЕГН **********, е роден на ***г***, с постоянен
адрес в същото село и настоящ такъв в с.С., обл, гр.Р., български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, неосъждан.
Пострадалият К. П.К. с ЕГН **********,*** и имал 4 деца. Към 2009 година те били пълнолетни. Едното
от тях било подс.П.К.П. (П.), роден на *** год. К. П.К. бил пенсионер, вдовец. От 2005 год. живеел сам в
къща с двор към нея в с.С., обл.Р., намиращ се на ул.***. Той
бил наемател на една от стаите. Имотът бил собственост на съпругата на св.Г.Д.С. ***, а той и съпругата му живеели в
друга къща в същото село. К. П.К. имал средства за препитание и битуване от получаваната пенсия. Злоупотребявал
с алкохол, но в пияно състояние не бил агресивен.
Подс.П.К.П. (П.) живеел до 2005 год. заедно с родителите си
в с.С. с., обл.С.. Отношенията с баща му К. П.К. не били винаги добри. Често по между им
възниквали скандали, наякой от които
прераствали и във физическа саморазправа. Подс.П.К.П.
(П.) също злоупотребявал с алкохол. До пролетта на 2009 год. той работел като
строител в Курортен комплекс Слънчев бряг. След това заживял в с.С. и гр.Р. при
свои познати. Често ходел и при баща си. От лятото на същата година заживял в
дома на ул.***, въпреки несъгласието на наемодателя- св. Г.Д.С.. Подс.П.К.П. (П.) нямал средства за препитание и често искал пари от баща си. С
получените пари си купувал алкохол и се напивал. Между
него и К. П.К. възниквали скандали. К. П.К. се оплаквал от поведението на подсъдимия на хора от селото, а така също и в кметството. К. П.К.
искал от св.Г.Д.С.
съдействие, за да изгони П.К.П. ***, но св.Г.С. отказал. При един от разговорите им Кулю К. му казал: „Или аз него или той мен”,
като под „него” визирал подсъдимия. Като ходил да се оплаква от подсъдимия в
кметството на село С., К. П.К. разговярял със св.С.В.Б., който работел там като
охрана и му казал: „Тук ще стане убийство”. Въпреки нежеланието на баща си, подсъдимият продължил да живее при него.
На 17.11.2009 год. през деня, подс.П.К.П. (П.) и К. П.К. били заедно. Приготвяли кисело зеле, а след
това пили вино и ракия. Около 21,00ч. К. П.К.
изпратил подсъдимия да купи цигари и той излязъл. Не намерил цигари и влязъл в едно барче в центъра на
селото, където изпил една бира. После отишъл в друго барче, където също изпил
една бира. След полунощ, вече
на 18.11.2009 год., подс.П.К.П. (П.)***. Между
него и баща му К. П.К. възникнал поредния конфликт, поводът за който бил това, че
подсъдимият не е купил и донесъл цигари, както се били разбрали с баща му. В последствие, продължили да се карат и разправят за
други минали работи. К. П.К. решил да изгони подсъдимия и му казал: „Махай се,
не искам да те виждам!” Подсъдимият П.К.П. (П.)
отишъл в коридора, за да се обуе. К. П.К. също излязъл в коридора и взел
брадвата, която стояла подпряна зад входната врата. Брадвата била с дървен сап и метален Г-образен
режещ клин. Гърбът на металната част на брадвата бил с форма на четириъгълник
(квадрат) със стени по около 4.5
см. всяка една. Общата
дължина на инструмента била 77
см. К. П.К. казал на подсъдимия: „Махай се или ще те убия!”. Подсъдимият се
ядосал, хванал баща си за реверите и го
изблъскал към стаята, в която спял. Кулю П.К. хванал брадвата за дръжката с
двете си ръце и я вдигнал, като замахнал назад над дясното си рамо. Подсъдимият
П.К.П. (П.) направил крачка към него, хванал дръжката
на брадвата и понеже бил по-силен успял да я изтръгне от ръцете на баща си. След
това го блъснал с ръка в областта на гърдите и Кулю П.К. паднал на леглото. При
падането казал: „Ти не си мой син, ти си копеле, от тебе нищо не става.” Това
още повече ядосало подс.П.К.П.
(П.), който хванал
дръжката на брадвата с двете си ръце, вдигнал я и с гърба на металната й част
нанесъл не по-малко от 4 силни
удара в областта на главата на баща си К. П.К., който през това време бил легнал на леглото и бил
обърнат на дясната си страна и ударите попаднали в лявата част на главата му. Още след първия удар Кулю П.К. изпаднал в травматична кома, след което не могъл нито да се защитава с ръце, нито
да възприема събитията и да чувства болка. От ударите с брадвата К. П.К. получил следните
увреждания: многофрагментно импресионно счупване на черепа с отваряне на
черепната кухина, разкъсване и размачкване на мозъка, разкъсване на мозъчните
обвивки, разкъсно-контузни рани в ляво челно на лицето и в ляво слепоочно на
окосмената част на главата, разкъсване и размачкване на лявата ушна мида. Тази
тежка черепно-мозъчна травма довела до несъвместимо с живота увреждане на централната
нервна система. Веднага след многофрагментното
счупване на черепа с разкъсване и размачкване на мозъка настъпила
смъртта на К. П.К.. След това, подс.П.К.П. (П.) оставил брадвата в коридора на
къщата. Завил изцяло, така както било на леглото, тялото на баща си с одеало и
юрган. Със себе си взел личния си багаж и мобилния телефон на К. П.К. марка „Сони Ериксон”, модел J100i, с IMEI №
355528013997128, с поставената в него Сим карта с абонатен номер +***. След това излязъл, като заключил входната врата на къщата, но оставил светната външната лампа пред нея. Подс.П.К.П. ***, на гости
на свои познати. Външната лампа на къщата в с.С.,
обл.Р. на ул. ***
останала светната до сутринта на 19.11.2009год. Това било необичайно и
направило впечатление на св.Р.И.Й., която живеела в съседна къща. Тя предположила, че К. П.К. отсъства, свързала се със св.Г.Д.С., казала му, че външната лампа на
къщата, в която живеел К. П.К. свети и поискала от него да я загаси. Св.Г.Д.С. взел със себе си св.С.В.Б.
и двамата отишли до дома на ул***. С
ключ предоставен от св.Г.Д.С. отключили
входната врата на къщата и св.Стояан В.Б. влязъл вътре.
Отвил тялото на К.П.К., разбрал, че е мъртъв в резултат на упражнено насилие и
уведомили органите на МВР. Подсъдимият П.К.П. (П.)
бил установен от полицията в с.С. с., обл.С.,
където бил задържан на 19.11.2009год.
Подсъдимият П.К.П. (П.) не страда от психично
заболяване. Той е разбирал свойството и значението на
извършеното от него деяние на 18.11.2009г. и е могъл да ръководи постъпките си, както към
момента на деянието, така и в последствие, включително и до постановяването на присъдата по делото. Могъл е да участва в наказателното
производство и да дава достоверни обяснения за случилото се. По време на извършване на
деянието подс. П.К.П. (П.)
не се е намирал в състояние на патологично алкохолно опиване или в друго психично състояние,
което да може да бъде приравнено на „умствена недоразвитост, краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието” по смисъла на чл.33 от НК. Бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване лека към
средна степен. По време на извършване на
инкриминираното деяние подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение /т.нар. „физиологичен афект”/. Въпреки, че е налице фаза на „провокация”, в случая
липсва т.нар. „вегетативна фаза”, а освен това липсва и фаза на „изчерпване”
(астения).
В кръвта иззета от трупа на К. П.К.
е установено наличието на алкохол в концентрация 1,16 промила, което е над
средните стойности на лека степен на алкохолно опиване.
По вещественото доказателство-
черна шуба от шушляков плат с надпис под горния ляв джоб на латиница „Армани”,
с номер на яката ХL,
доброволно предадена от подсъдимия, по обтривките с червено кафява материя иззети при огледа на местопроизшествие и по
вещественото доказателство- брадва иззета при огледа на местопроизшествие е установено наличие на зацапване с човешка кръв, която при всички посочени
обекти е с кръвногрупова принадлежност „0/алфа,бета/”. Кръвногруповата й
принадлежност е сходна с тази на кръвта иззета от трупа на Кюлю П.К.,
която също е „0/алфа,бета/” и различна с тази на кръвта на подс.П.К.П. (П.),
която е „А/бета/.
В акта за раждане и в регистрите
за гражданско състояние, като фамилно име на подсъдимия е посочено: „П.”, но в
личната му карта, като фамилно име е посочено: „П.”.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин от събраните и
проверени по делото доказателствени материали, а именно:
-от гласните доказателства- обяснения
на подсъдимия П.К.П. (П.) /дадени на съдебното следствие и дадени на
досъдебното производство пред съдия, прочетени по реда на чл.279 ал.1 от НПК/,
показания на свидетелите Г.Д.С. /дадени на съдебното следствие/, Р.И.Й. /дадени
на съдебното следствие и дадени на досъдебното производство, прочетени по реда
на чл.281 ал.3 вр. с ал.1 от НПК/, М.З.С. /дадени на съдебното следствие/, С.В.Б.
/дадени на съдебното следствие/, К.М.П.
/дадени на съдебното следствие/ К.Н.П. /дадени на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281 ал.3 вр. с ал.1 от НПК/;
-от писмените доказателства-
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протоколи за доброволно
предаване, протокол за вземане на образци за сравнително изследване,
удостоверение за наследници, декларация, автобиография, справка за съдимост,
заверено копие от акт за раждане, удостоверение за идентичност на лице с
различни имена, писмо от ОД на МВР Русе с приложена разпечатка от
автоматизирана система „БДС”;
- от веществените доказателства-
брадва с дължина 77 см.
с дървен сап и метален Г-образен режещ клин, с гръб с форма на четириъгълник
(квадрат) със стени по около 4,5
см. всяка една, черна шуба от шушляков плат с надпис под
горния ляв джоб на латиница „Армани” с номер на яката XL, жилетка с цип на черни и сиви цветове, с два предни джоба, трикотажна
тениска с къс ръкав, черна на цвят с жълто-зелени орнаменти и надписи отпред и
на гърба, с етикет на яката с надпис “Wax Lord”,
дънков панталон с етикет с надпис „Ekonomy Jeans”, модел № 555, № 31, долнище на анцунг, тъмносиво на цвят със светлосини
кантове от страни № 48, два чифта чорапи, черни на цвят, чифт кожени мъжки
обувки, кафяви на цвят № 40 с надпис „Cross”,
мобилен телефон, марка „Nokia”, модел 1200, с IMEI, № 358057011910823, с поставена в него Сим карта с
абонатен номер ++359*********, спортен комплект (долнище и горнице) марка
„Адидас”, мобилен телефон, марка „Сони Ериксон”, модел J100i, с IMEI № 355528013997128, тефтерче.
-от
приетите заключения по съдебномедицинска експертиза № 1678/2009г. , съдебномедицинска експертиза
на труп № 138/2009г., съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
1083/2010г., комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза,
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, техническа
експертиза, химическа експертиза.
Приетата за установена по-горе
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от всички
горепосочени доказателствени материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, включително и от обясненията
на подсъдимия.
По отношение на противоречията
между обясненията на подсъдимия П.К.П. (П.) дадани на съдебното следствие и
тези дадани на досъдебното производство пред съдия, съдът намира, че същите се
дължат на изминалия период от време между даването им, но тези противоречия не
водят до извод за недостоверност като цяло на обясненията на подсъдимия, тъй
като се отнасят само за определени детайли
и подробности. Освен
това обясненията на подсъдимия в по-голямата им част са логични, вътрешно
непротиворечиви и не се опровергават от останалите доказателствени материали по
делото. Изключение прави само частта им, в която подсъдимият твърди, че през
последните месеци преди убиството е работил, разполагал е с парични средства и
не е имал конфликти с баща си. В тази им част, обясненията на подсъдимия се
опровергават от показанията на св.Г.С.Д., св.Р.И.Й., св.С.В.Б. и св.М.З.С., от
които е видно, че между подсъдимият и баща му е имало конфликти по повод на
това, че подсъдимият не е разполагал с пари и е разчитал на баща си да го
издържа, като последният се е оплаквал и е искал
съдействие от св.Д., и от кметството в
селото, за да изгони подсъдимия от домът си, защото се е чувствал тормозен от
него. Съдът намира за достоверни обясненията на подсъдимия относно твърдяното от
него, че при инкриминирания инцидент баща му Кулю П.К. е искал да го изгони от
домът си, при което го е заплашил с убийство и е замахнал с брадва, тъй като
това косвено се потвърждава от показанията на св.Г.С.Д. и показанията на св.С.В.Б.. Видно от показанията на тези свидетели, преди
инкриминирания инцидент К. П.К. е казал на св.Д.: „Или аз него или той мен”, визириаки под „него” подсъдимия,
а на св.Б. е казал : „Тук ще стане убийство”. Тези изявления на К. П.К. и
установените лоши отношения между него и подсъдимия преди инкриминирания
инцидент, косвено потвърждават
обясненията на подсъдимия в обсъжданата им част, включително и в частта за
отпаравената от пострадалия към подсъдимия обида- че не е негов син, че е
копеле и че нищо не става от него.
При направата на фактическите си
изводи съдът намира за достоверни и кредитира показанията на всички
горепосочени свидетели, като намира, че същите са незаинтересовани от изхода на
делото, нямат мотив да не казват истината и достоверността на показанията на
всеки от тях не се опровергава от други доказателствени материали по делото.
По отношение показанията на св.Р.Й. дадани на съдебното следствие, съдът
намира, че поради изминалия период от време св.Й. не си спомня някой
обстоятелства, във връзка с които е била разпитвана, като по отношение на тях
следва да се кредитират показанията й дадени на досъдебното производство, които
са приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на
чл.281 ал.3 вр. с ал.1 от НПК.
При направата на фактическите си
изводи съдът кредитира изцяло и всички горепосочени писмени доказателства, тъй
като липсват основания за съмнения относно достоверността на същите.
При направата на фактическите си
изводи съдът съобрази и горепосочените веществени доказателства по делото,
които са иззети и приложени по надлежния ред предвиден в НПК.
При направата на фактическите си
изводи съдът съобрази и горепосочените заключения на вещите лица по извършените
на досъдебното производство експертизи. Всички приети по делото експертни
заключения съдът намира за обосновани и правилни, тъй като са добре
аргументирани, обосновани и липсва причина да се поставя под съмнение
професионалната компетентност и обективността на вещите лица.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи :
Подсъдимият
П.К.П. (П.) е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр.4 вр. чл.115 от НК, тъй като на 18.11.2009 г. в с.Сандрово,
обл.Русе, умишлено умъртвил баща си К. П.К., като убиството е извършено
с особена жестокост.
От обективна страна, с действията си на инкриминираната дата подсъдимия П.К.П. (П.) е причинил смъртта на К. П.К.. Той сторил това, като с гърба на металната
част на брадвата- веществено доказателство по делото, нанесъл най-малкои четири
на брой силни удара в областта на главата на К. П.К., с които му причинил тежка
черепно-мозъчна травма, довела до несъвместимо с живота увреждане на
централната нервна система. Ето защо е налице пряка причинно - следствена
връзка между действията на подсъдимия и причинената
смърт на пострадалия.
От субективна страна подсъдмият П.К.П.
(П.) е причинил смъртта на К. П.К. при пряк умисъл, с ясното съзнание за общественоопасния
характер на деянието му, като е предвиждал, че в резултат на дейстията му ще настъпи
смъртта на пострадалия и е искал настъпването именно на този резултат. Този
извод съдът прави от действията и обясненията на подсъдимия. Подсъдимият е
пълнолетно лице и е извършил инкриминираното деяние в състояние на вменяемост. Средството,
с което са нанесени ударите, големият им брой, силата с която са нанесени и
мястото на ударите- главата на пострадалия, където се намират жизненоважни
органи, са обстоятелства, които несъмнено показват, че подсъдимият е
предвиждал, че с действията си ще причини смъртта на баща си и е искал това.
От гореизложеното е видно, че са
налице всички обективни и субективни признаци на основния състав на престъплението
„убийство” визирани в чл.115 от НК.
Съдът намира, че подсъдимият е
извършил убийството при наличие на квалифициращите признаци по чл.116 ал.1 т.3
пр.1 и т.6 пр.4 от НК.
Квалифициращият признак по чл.116
ал.1 т.3 пр.1 от НК- „убиство на баща” е налице както от обективна, така и от
субективна страна. Видно от приложените по делото заверено копие от от акт за
раждане на подсъдимия и удостоверение за наследници на К. П.К., последният е баща
на подсъдимия П.К.П. (П.). От субективна страна, по време на извършването на
убийството подсъдимият е съзнавал това, че пострадалият е негов баща. Ето защо,
съдът приема, че умисъла на подсъдимия е обхващал и този квалифициращ деянието
му признак.
Квалифициращия признак по чл.116
ал.1 т.6 пр.4 от НК- „особена жестокост” също е налице, както от обективна,
така и от субективна страна. За да
определи убийството, като такова извършено с особена жестокост, съдът изхожда
от средството, с което са нанесени ударите, от големия брой на същите и силата,
с която са били нанесени, от това, че са били насочени в областта на главата
на пострадалия, където се намират
жизненоважни органи, както и от обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл на
пострадалия повече на брой удари от необходимото за причиняването на смъртта
му. Поради изложеното съдът да намира, че по интензитет изпълнителната дейност
явно надхвърля необходимото за причиняването на смъртта на пострадалия и сочи
на допълнително субективно отношение на подсъдимия към жертвата, съдържащо
изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност и садизъм. От субективна страна
подсъдимият е съзнавал особената жестокост, с която се характеризира деянието
му. Ето защо, съдът приема, че умисъла на подсъдимия е обхващал и този
квалифициращ деянието му признак.
Съдът намира, че подсъдимият не е
извършил инкриминираното деяние в условията на неизбежна отбрана по смисъла на
чл.12 ал.1 от НК. Замахването с брадвата от страна на пострадалия представлява
противоправно нападение по отношение на подсъдимия, но с отнемането на брадвата
това противоправно нападение е било прекратено. Подсъдимият е нанесъл ударите
довели до смъртта на баща му не за да се защити от нападанието му, което вече е
било прекратено, а за да отмъсти на баща си. Ето защо не са налице основания да
се приеме, че деянието на подсъдимия не е обществено опасно на основание чл.12
ал.1 от НК. С оглед на това, че деянието на подсъдимия не е извършено при
условията на неизбежна отбрана, липсват основания за обсъждане на въпроса дали не е налице превишаване
пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.2 от НК и евентуално
квалифициране на деянието му по привилегирования състав на чл.119 от НК.
Съдът намира, че не са налице
основания за квалифициране деянието на подсъдимия и по привилегирования състав
на чл.118 от НК. Подсъдимият не е извършил убийството в състояние на силно
раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или клевета или
с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за подсъдимия или
за негови ближни. Независимо че непосредствено преди убийството пострадалият е
казал на подсъдимият, че ще го убие, замахнал е с брадва и го е обидил, като му
е казал: „ти не си мой син, ти си копеле, от тебе нищо не става”, с оглед на
което е налице противозаконно поведение на пострадалия, следствие на тези
противоправни действия извършени от него подсъдимият не е изпаднал в състояние
на силно раздразнение- състояние, при което съзнанието на дееца е овладяно до
такава степен от чувствата, че волята му се определя предимно от тях /т.нар.
„физиоголичен афект”/. Това е видно от заключението по комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, което съдът изцяло
кредитира, тъй като, е добре аргументирано, обосновано и липсват основания да
се постави под съмнение професионалната компетентност и обективността на вещите
лица. Видно от това експертно заключетние и от заявеното от вещото лице Н.А.- Б.
при разпита й на съдебното следствие, по време на извършване на инкриминираното
деяние подсъдимият не е бил в
състояние на „физиологичен афект”. Въпреки че е налице фаза на „провокация”, в случая липсва т.нар.
„вегетативна фаза”, а освен това липсва и фаза на „изчерпване” (астения),
поради което вещите лица са категорични, че към момента на инцидента подс.П.К.П.
(П.) не се е намирал в състояние на „физиологичен афект”.
По изложените съображения, съдът
намира, че подс. П.К.П. (П.) следва да бъде признат за виновен и осъден за
извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр.4 вр.
с чл.115 от НК, за което му е било повдигнато обвинение с внесения в съда
обвинитилен акт.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление по чл.116
ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр.4 вр. с чл.115 от НК, съдът съобрази следното :
За престъплението по чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6 пр.4 вр. с чл.115 от НК законът
предвижда алтернативно следните наказания: 1.лишаване от свобода от петнадесет
до двадесет години; 2. доживотен затвор; 3. доживотен затвор без замяна.
Съдът намира, че са налице следните
смекчаващи обстоятелства: чистото съдебно минало на подсъдимия, направените от
него самопризнания, изразеното съжаление и критично отношение към извършеното,
оказаното съдействие за разкриването на обективната истина по делото от самото
начало на разследването, и това, че непосредствено преди деянието е бил провокиран
от пострадалия с извършени от последния противоправни действия.
Като отегчаващи обстоятелства
съдът отчита лошите характеристични данни свързани най-вече със системната злоупотребата
с алкохол, а така също и наличието на две квалифициращи обстоятелства,
наличието на всяко от които е достатъчно да обуслови приложението на
квалифицирания състав по чл.116 ал.1 от НК.
С оглед гореизложеното и като
съобрази относителната им тежест, съдът намира, че е налице значителен превес на
смекчаващите над отегчаващите обстоятелства. Съдът приема, че не са налице нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
приложението на чл.55 от НК. Във връзка с този въпрос съдът намира и това, че в
случая най- лекото предвидено в закона наказание- 15 години лишаване от
свобода, не е несъразмерно тежко. По отношение на смекчаващото обстоятелство
изразяващо се в това, че подсъдимият непосредствено преди деянието е бил
провокиран от пострадалия с извършени от последния противоправни действия съдът
счита, че същото не е от категорията на изключителните смекчаващи обстоятелства,
защото противоправното поведение на пострадалия е било провокирано от поведението
на подсъдимия през предхождащите убийството месеци, което не само е морално
укоримо, но също е противоправно. Подсъдимият противно на волята на баща си се
е настанил да живее при него и го е подложил на психически тормоз. Въпреки, че
е бил физически здрав и работоспособен, подсъдимият фактически е принудил баща си
да го издържа с пенсията, която последният получавал, като дори му е искал
пари. Останалите посочени по-горе смекчаващи обстоятелства също не са от
категорията на изключителните такива. Що се отнася до горепосочените две
отегчаващи обстоятелства, според съда те не са с голяма относителна тежест.
Ето защо съдът намира, че за
извършеното от подсъдимия П.К.П. (П.) престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и
т.6 пр.4 вр. с чл.115 от НК, следва
да му се определи и наложи наказание при условията на чл.54 от НК, което по вид да бъде ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а
размерът му да е ЗА СРОК ОТ ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Това наказание, по вид и размер, е
съответно на конкретно установената степен на обществена опасност на деянието и
на дееца, съобразено е наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с
относителната тежест на всяко от тях, както и с наличието на значителен превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства. Посоченото наказание е справедливо
и с него в пълен обем ще се постигнат целите по чл.36 от НК, както по отношение
на специалната, така и на генералната превенция. С него ще се поправи и
превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави. С ефективното
му изтърпяване ще се отнеме възможността на продсъдимия да върши други
престъпления. В най-голяма степен ще се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото за предотвратяване или
поне ограничаване извършването от тях на
престъпления от същия или друг вид.
Ето защо, съдът приема, че най- подходящото, законосъобразно и справедливо
наказание на подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.3 пр.1 и т.6
пр.4 вр. с чл.115 от НК е ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ.
Така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като размерът му е по-голям от три години лишаване от свобода и не
са налице основанията по чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването му. Поради невъзможността
за приложение института на условното осъждане, заради липсата на посочената
формална предпоставка свързана с размера на наказанието, съдът намира за
ненужно да обсъжда налице ли са неформалните предпоставки за приложението на
този институт.
Наказанието се налага за умишлено престъпление и размерът му е повече от пет
години, поради което не са налице предпоставките по чл.59 ал.1 от НК за
настаняването на подсъдимия в затворническо заведение от открит тип. Ето защо и
на основание чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да се определи ЗАКРИТ ТИП на
затворническото заведение, в което подсъдимият да изтърпи наложеното наказание лишаване
от свобода. Тъй като наказанието лишаване от свобода трябва да се изтърпи от
подсъдимия в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП, на основание императивната
разпоредба на чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален СТРОГ
режим за изтърпяване на същото.
На основание чл.59 ал.1 т.1 пр.1
от НК, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, следва да се приспадне
времето, през което подсъдимия П.К.П. (П.)
е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 19.11.2009год., като един ден задържане се
зачете за един ден лишаване от свобода.
Не са налице основания за приложението на чл.53 от НК, тъй като брадвата
послужила за извършването на престъплението не е собственост на подсъдимия.
Относно разпореждането с веществените доказателства по делото, съдът намира
следното:
Веществените доказателства:
-черна шуба от шушляков плат с
надпис под горния ляв джоб на латиница „Армани” с номер на яката XL;
-жилетка с цип на черни и сиви
цветове, с два предни джоба;
-трикотажна тениска с къс ръкав,
черна на цвят с жълто-зелени орнаменти и надписи отпред и на гърба, с етикет на
яката с надпис “Wax Lord”;
-дънков панталон с етикет с
надпис „Ekonomy Jeans”, модел № 555, № 31;
-долнище на анцунг, тъмносиво на
цвят със светлосини кантове от страни № 48;
-два чифта чорапи, черни на цвят;
-чифт кожени мъжки обувки, кафяви
на цвят № 40 с надпис „Cross”;
-мобилен телефон, марка „Nokia”, модел 1200, с IMEI, № 358057011910823, с поставена в него Сим карта с абонатен номер +***;
-спортен комплект (долнище и
горнице) марка „Адидас”,
след влизане на присъдата в сила
следва да се върнат на подсъдимия П.К.П. (П.), който е техен собственик.
Съдът намира за неоснователно
искането на прокурора черната шуба от шушляков плат с надпис под горния ляв
джоб на латиница „Армани” с номер на яката XL, да не бъде връщана на подсъдимия по морални съображения- тъй като бил
облечен с нея по време на убийството и защото по нея имало кръв от убития, а
така също и защото след изследването й при извършената съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства имало известни деформации по дрехата и
тя била станала вещ без стойност. Изложените морални съображения от
представителя на прокуратурата не могат да заместят липсата на законови
основания за отнемането на посоченото веществено доказателство по реда на чл.53
от НК, а освен това изследването на дрехата при извършването на посочената
експертиза не е довело до такива съществени деформации по същата, които да
обосновават направата на извод, че това е вещ без стойност и като такава следва
да бъде унищожена. Ето защо въпросната шуба, както и останалите вещи, които са
собственост на подсъдимия, също следва да му бъде върната.
Вещественото доказателство:
-мобилен телефон, марка „Сони
Ериксон”, модел J100i, с IMEI № 355528013997128,
който е бил собственост на
починалия К. П.К., след влизане на присъдата в сила да се върне на наследниците
му Л.К.Д., В.К.П. и М.К.П..
Заради извършеното от подсъдимия П.К.П.
(П.) убийство, той е недостоен по смисъла на чл. 3 б. „а” от ЗН и като такъв не
би могъл да наследи баща си.
Веществените доказателства:
-тефтерче;
-брадва с дължина 77 см. с дървен сап и метален
Г-образен режещ клин, с гръб с форма на четириъгълник (квадрат) със стени по
около 4,5 см.
всяка една,
след влизане на присъдата в сила следва
да бъдат унищожени, като вещи без стойност.
Подсъдимият следва да бъде осъден
да заплати направените в хода на наказателното производство разноски, които за
досъдебното производство са в размер на 969 лева / деветстотин шестдесет и деветлева / и
следва да бъдат заплатени в полза на републиканския бюджет, а за съдебното
производство пред първата инстанция са в размер на 440 лева /четиристотин и
четиридесет лева/ и следва да бъдат заплатени в полза на Русенския окръжен съд.
Мотивиран
така, съдът постанови присъдата си.
Председател
:
Член
съдия: